- ООН –Международен ден в памет на Чернобилската катастрофа(1986).
- Международен ден на пилота (2014).
- ООН – Световен ден на авторското право (отбелязва се от 2001 г.)
- Армения – Ден на граничната охрана
- Израел – Възпоменателен ден на героите
- Русия – Ден в памет на жертвите на радиация, аварии и катастрофи
- Русия – Ден на снайпера на въоръжените сили на Руската федерация
- Танзания – Ден на обединението (чества се обединението на Танганика и Занзибар в една държава, 1964 г., национален празник)
- Татарстан – Ден на майчиния език
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА : 1828 – В Петербург е обнародван манифест на император Николай І (1825-1855 г.), с който Русия обявява война на Турция. 1913 – България предава на Румъния Силистра и 3 км около града 1933 – В Германия е създадена тайната полиция Гестапо. 1949 г. – В периода 26 – 30 април се провежда Първата сесия на СИВ в Москва. 1986 – В 1 ч и 23 мин в Чернобилската АЕЦ, Украйна, става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България. 2002 – 19 годишният Робърт Щайнхаузер застрелва 17 души в училището си в германският град Ерфурт, след което се самоубива.
|
2022 г. – клане във Вешкаим , загиват 5 души, включително 2 деца.
2015 г. – В Казахстан се провеждат президентски избори спечелени от досегашният президент Нурсултан Назърбаев при избирателна активност 95.11%.
2013 г. – Три хиляди възстанника от „Освободителната армия на Южен Судан“ се съгласяват да сложат оръжие в замяна на обещание за амнистия от страна на правителството на Южен Судан.
2013 г. – Президентът на Федерация Босна и Херцеговина Живко Будимир е арестуван по обвинение в корупция.
2012 г. – Министър-председателят на Йордания Аун ал Хасауна подава оставка. Кралят на Йордания Абдула II възлага създаването на ново правителство на екс-премиера, шеф на канцеларията на кралския двор Файез Ал-Тарауна.
2011 г.
Според данните на Евростат Ирландия има най-голям бюджетен дефицит сред страните от Европейския съюз за 2010 година: 32,4% от БВП, на второ място е Гърция с дефицит от 10,5 на сто от БВП. България е с бюджетен дефицит от 3,2 на сто от БВП за 2010 г. По съотношение на държавен дълг спрямо БВП България е сред страните с най-ниско равнище (16,2%). Гърция е с най-високо (142,8%) следвана от Италия (119%), Белгия (96,8%) и Ирландия (96,2%).
2006 г.
|
2006 г.
|
2006 г.
|
2006 г.
|
2002 г.
19 годишният Робърт Щайнхаузер застрелва 17 души в училището си в германският град Ерфурт, след което се самоубива. |
2001 г.
|
2000 г.
|
2000 г.
По инициатива на премиера Иван Костов в България започва „Българският Великден“. Събират се 620 млади и успели професионално българи. Половината от тях идват от чужбина, а другата половина – от страната. Задачата им е да обсъдят как могат да помогнат в присъединяването на България към ЕС. |
1999 г.
|
1997 г.
Умира Петър Бобев (Петър Бобев Петров) – български белетрист. Творчеството му е предимно от областта на научната фантастика. Автор е на книгите “Деца на слънцето“ (1955 г.), „Гущерът на ледовете“ (1958 г.), „Белият лоцман“ (1961 г.), „Галатея“ (1967 г.), „Симба“ (1969 г.), „Куцият дявол“ (1970 г.) и др. |
1991 г.
|
1990 г.
Излиза първият брой на вестник ”168 часа”. |
1990 г.
|
1986 г.
|
1986 г.
На 25 април 1986 г. е планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. Замисълът на опита е да се провери дали при аварийно изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати. В 01.06 часа на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванадесет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация. Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа на 26 април, когато започва повторно снижаване. Под 700 мегавата обаче турбината е твърде нестабилна и трудно контролируема. В 0.28 часа на 26 април е достигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата. При такова положение блокът незабавно трябва да бъде спрян, но това не е направено и тестът продължава. Операторът успява временно да стабилизира мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора, което води до рязко покачване на температурата вътре. Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1.23 ч. се взривява горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока. По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти тази на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война. Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди. СЗО посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация. С радиация са облъчени общо 8.4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години. |
1985 г.
|
1981 г.
Муамар Кадафи е либийски политик и държавник. Завършва военно училище (1965 г.), преминава офицерски курсове във Великобритания (1966 г.). Един от създателите на организацията на свободните офицери, свалили крал Идрис V (на 1 септември 1969 г.) и обявили Либия за република. Председател е на Съвета на революционното командване (1969 г.), председател на Националния съвет за отбрана и главнокомандващ на въоръжените сили (от 1970 г.); министър – председател на Либия (януари 1970 г. – юли 1972 г.). Муамар Кадафи е държавен глава на “Велика социалистическа народна либийска арабска джамахирия” от март 1979 г. |
1978 г.
|
1969 г.
В Москва завършва XXIII – та сесия на СИВ, която взема решение за изработване на Комплексна програма за задълбочаване на сътрудничеството и развитието на социалистическата икономическа интеграция. На 19 май пленум на ЦК на БКП обсъжда резултатите от сесията. |
1967 г.
|
1967 г.
В Карлови Вари, Чехословакия, завършва конференция на европейските комунистически и работнически партии. Обсъждат се въпросите на сигурността в Европа. На 5 май резултатите от конференцията са обсъдени на пленум на ЦК на БКП. |
1966 г.
Започва Пленум на ЦК на БКП, на който се утвърждава новата система за ръководство на народното стопанство. Тя изисква „съобразяване с обективните икономически закони“, прилагане на стопанската сметка, обвързване на работната заплата с резултатите от дейността на стопанските единици, правилно използване на моралните и материалните стимули, премахване на прекаления централизъм. |
1964 г.
Умира Димитър Любомиров Гичев – български общественик, един от водачите на Българския земеделски народен съюз, последовател на Ал. Стамболийски. През 1922 – 1923 г. е пловдивски окръжен управител . През 1931 г. е министър на земеделието в кабинета на А. Малинов , след това в кабинета на Н. Мушанов е министър на търговията до 19 май 1934 г. По негова инициатива са гласувани законите за розопроизводството, цвеклосеенето и за занаятчиите. Редактор е на вестник „Земеделско знаме“. |
1964 г.
Обединена република Танзания е държава в Източна Африка. Площта й е 945 090 кв. км. Населението за 2000 г. е около 35 300 000 души. От тях 35% мюсюлмани, 40% християни, 11% анимисти. Официалните езици са суахили и английски. Столица на Танзания е Дар ес Салаам и Додома. Паричната й единица е танзанийски шилинг. Законодателният й орган е Национално събрание. На Танзания принадлежат и островите Занзибар и Пемба. Залежи на диаманти, платина, кобалт, злато и различни руди. Климата е екваториален. През Танзания минават реките Пангани, Рувума, Руфиджи. Флората се характеризира с тропически листопадни и вечнозелени гори, високотревна савана. В Танзания има 10 национални парка с обща площ около 3,7 млн. ха, резервати. Танзания е една от най-слабо развитите държави в света. Осемдесет процента от населението е заето предимно в селското стопанство. Основни култури са чай, кафе, тютюн, царевица, ориз, сизал, подправки. Съществуват и дребни предприятия за преработка на селскостопанската продукция, за преработка на нефтопродукти, дървен материал и за цимент. Територията й е заселена от древността. Португалците идват през XVI в., а през XIX в. е във владение на султаната Оман. През 1856 г. е основан самостоятелен Занзибарски султанат. През 1884 г. континенталната част на Таганика е завладяна от Германия и включена в Германска Източна Африка. През 1890 г. Занзибар е обявена за султанат под британски протекторат. От 1922 г. е британска подмандатна територия, от 1946 г. – територия под попечителство. На 9 декември 1961 г. Танганика получава независимост. На 10 декември 1963 г. – Занзибар е обявена също за независима. През април Танганика и Занзибар се обединяват, създавайки Обединена република Танзания. Сега действащата конституция в страната е приета през 1977 г. (с поправки). Глава на държавата и правителството – Бенжамин Уилям Мкапа (президент от ноември 1995 г.). Танзания е член на Общността и на Организацията за африканско единство (1963 г.) и на ООН (1961 г.). |
1962 г.
|
1962 г.
|
1958 г.
На 9 март 2004 е номиниран от Българския хелзинкски комитет и избран за председател на Управителния съвет на Българската медийна коалиция. Написал е над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознанието. Автор е на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията, участва в над 30 проекта в областта на медиите. |
1954 г.
Анжел Раймонд Вагенщайн – български сценарист и режисьор. Роден е на 17 октомври 1922 г. в Пловдив. По-голяма част от сценариите на Вагенщайн отразяват така наречената антифашистка съпротива. Реализира успехи в анимационното кино – „Приказка за боровото клонче“ (1960 г.); режисира документалните телевизионни филми – „Един куршум и три зърна ориз“ и „Под небето на Бак Бо“ (1975 – 1976 г.), „Български дух“ (1990 г.). По-известни постижения в игралното кино: „Наша земя“ (1953 г.), „Септемврийци“ (1954 г.), „Две победи“ (1956 г., съвместно с Веселин Ханчев), „Звезди“ (1959 г.), „Двама под небето“ (1962 г.), „Хроника на едно убийство“ (1962 г.), „Веригата“ (1964 г.), „Езоп“ (1970 г.), „Допълнение към ЗЗД“ (1976 г.), „Звезди в косите, сълзи в очите“ (1977 г.), „Смърт в розово“ (тв театър, 1979 г.), „Борис I” (1984 г.), „Мъгливи брегове“ (1986 г.), „Спомени от пепелта“ (1993 г.), „След края на света“ (1998 г.), „Петокнижие Исааково“ (роман, 1999 г.; през 2001 г. на екран излиза филм със същото заглавие, продукция на Германия). Кавалер е на френския „Орден за заслуги към нацията“ (1996 г.). Участник е в програмата „Красивите чужденки“ за представяне на български автори във Франция (2001 г.). |
1954 г.
В периода 26 – 27 април се провежда съдебен процес срещу бившите членове на Демократическата партия Стойчо Мошанов (бивш председател на Народното събрание) и Методи Янчулев. Те са осъдени първоначално на 3 г. и 4 м. затвор и конфискация на една трета от имуществото им, защото са подпомагали внедрения в Работническата партия полицейски агент Никола Милев (с полицейски псевдоним „д-р Парвус“). ЦК на БКП обаче остава недоволен и предизвиква преразглеждане на делото. На 3 декември 1955 г. Мошанов е осъден на 12 г. затвор, а Янчулев – на 15 г., тъй като „дейността и на двамата е умишлена, типично помагаческа, а не подбудителска“. |
1953 г.
Роден е Георги Денков – български музикант, вокалист, китарист. Завършва Медицинска академия, София. От 1979 г. до 1983 г. пее в дует с Христо Деянов. Песните му печелят награди в различни конкурсни програми. Участва в група „Асоциация“ и съпровожда като китарист М. Белчев. Концертира в България и чужбина. |
1951 г.
|
1951 г.
Политбюро на ЦК на БКП взема решение за подобряване работата на партията сред турското население. Сложено е начало на политика, повлияна от съветския опит в изграждането на „многонационалната“ държава. Толерира се и се стимулира културното и стопанското развитие на турското население, като целта е постепенното му откъсване от исляма и приобщаването му към социалистическото строителство. В резултат турското население значително подобрява своя бит, но и задълбочава своята обособеност. |
1949 г.
В периода 26 – 30 април се провежда Първата сесия на СИВ в Москва. Определени са основните насоки в дейността на съвета. Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствен съюз (съкратено СИВ), учреден е през 1949 г. от СССР, България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния, който подпомага взаимната международна търговия и координацията на националните икономически планове. В съюза СССР има водеща роля, като чрез решенията на СИВ тя системно подчинява икономиката на политиката на страните членки на своите интересите. СИВ е разпуснат е през 1991 г. |
1946 г.
Умира Херман Кайзерлинг – германски философ и писател. Учи естествени науки в различни университети на Европа. През 1911-1912 г. прави околосветско пътуване . В най-известното си произведение – “Пътен дневник на философа” (1919 г.), се стреми да представи многообразните форми на културата и живота на различни народи, като използва идеята за самоосъществяване и пътуване по света. Основните мотиви на ирационалната философия на Кайзерлинг са близки до идеите на философията на живота: представа за философията като “мъдрост”; интуитивно познаване на света, аналогично на художественото творчество; противопоставяне на интелекта и душата; идеал “на новия синтез на духа и душата”, връщане към целостта на битието, изгубена от “европейския” човек, поради едностранно развитие на разсъдъка – чрез обръщане към древната философия и особено към източните мъдрости (древноиндийски и китайски). Основава “Школа на мъдростта” и “Дружество за свободна философия” (1920 г.). Съществува дружество “Кайзерлинг” във Висбаден, което от 1963 г. издава сп. “Terra Nova”. |
1944 г.
|
1942 г.
При експлозия загиват 1549 миньори в Манджурия. Това е най – тежкият минен инцидент. |
1939 г.
При посещението си в София съветският заместник-комисар по външните работи В. Потьомкин подкрепя българската позиция за мирна ревизия на границите. |
1937 г.
Испанска гражданска война се води от 1936 г. до 1939 г. . През първата половина на 1936 г. напрежението между управляващия ляв Народен фронт и дясната опозиция придобива застрашителни размери. Убийството на водача на парламентарната опозиция Калво Сотело през юли 1936 г. става повод за избухването на отдавна подготвяния от военните метеж. Започва като бунт на армейски командири в Испанско Мароко срещу засилващите се социалистически и антиклерикални тенденции на републиканското правителство на Азаня. Начело са генералите Санхурхо, Мола и Франко. След смъртта на Санхурхо, предизвикана в самолетна катастрофа, Франко поема ръководството на войските. Кадис, Сарагоса, Севиля и Бургос застават на страната на националистите, а Мадрид, Барселона, Билбао и Валенсия остават под републикански контрол. Метежниците са подпомагани от германски военновъздушни части от легиона „Кондор“ и 50 000 италиански „доброволци“. СССР изпраща съветници, военни специалисти и техници на републиканците, оръжие и муниции. На страната на мадридското правителство се сражават интернационалните бригади, съставени от комунисти и леви симпатизанти от много страни. Гражданската война протича в четири основни етапа. През 1936 г. Франко завладява половината Испания, включително цялото протежение на португалската граница, ключов път за снабдяване. Баските и каталунците се обединяват около правителствените сили и отстояват изтока и севера, а националистите са отблъснати на подстъпите към Мадрид. През юни 1937 г. националистите имат успехи на север, като овладяват Билбао. На следващата година с още по-голяма немско-италианска помощ Франко подновява офанзивата по всички фронтове. През март националистите настъпват в Каталуния, като през април достигат Средиземно море и разделят на две териториите, контролирани от републиканците. През юни силите на Франко напредват към Валенсия, а на река Ебро се водят тежки боеве. През декември националистите пробиват каталонския фронт, но Мадрид устоява на атаките им през цялата година. В последната фаза на войната противоречията между съперничещите си групировки сред републиканците и прекратяването на съветската помощ довеждат до бързо разпадане на съпротивата. Барселона пада на 26 януари 1939 г., Валенсия и Мадрид на 28 март и всички сражения спират три дни по-късно. Жертвите на Гражданската война възлизат на над половин милион души от двете страни. |
1933 г.
Роден е Арно Алан Пензиас- американски радио- и астрофизик. Напуска Германия и от 1940 г. живее в Ню Йорк. През 1946 г. получава американско гражданство. Следва физика в Колумбийския университет. Докторската му дисертация предлага конструиране на лазер, чрез който да се определя количеството водород в газа на няколко купове от галактики. След 1963 г. извършва радиоастрофизически наблюдения. Заедно с Р. Уилсън установява, че фоновото лъчение на космически радиоизточници има дължина на вълната, съответстваща на температура ок. 3°K; по-късно разбира, че то запълва цялата Вселена. През 1978 г. заедно с Р.Уилсън получава Нобелова награда за физика за откритото космическо микровълново фотоново лъчение. |
1933 г.
|
1932 г.
Роден е Франсиз Ле – френски композитор. Става известен с филмова музика: „Един мъж и една жена“ (1966 г.), „Особен урок“ (1968 г.), „Любовна история“ (1970 г., „Златен глобус“ и „Оскар“ за музика). Филмовите му мелодии се интерпретират от известни певци, между които Е. Фицджералд, Т. Джонс, Фр. Синатра, П. Кларк и др. Акомпанира на К. Гоати и Е. Пиаф. Занимава се и с джазови импровизации. |
1925 г.
|
1922 г.
Влиза в сила ново административно деление на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Създадени са 33 области и българските територии са разделени на Скопска, Битолска, Брегалнишка (център Щип), Вранска, Нишка и Тимошка (център Зайчар) области. |
1920 г.
Завършва конференцията на Върховния съвет на Антантата, САЩ (като наблюдатели) и представители на Белгия и Гърция. Конференцията е проведена от 19 до 26 април, като разглежда въпросите за германските репарации и утвърждава териториалните условия, които залягат след това в Севърския мирен договор от 1920 г., подписан между Антантата и султанска Турция. Севърският мирен договор Взема решение за възстановяване на търговските отношения със Съветска Русия и разпределя между големите съглашенски държави мандатите на Обществото на народите в някои от арабските страни. Конференцията на Антантата в Сан Ремо предава протектората върху Западна Тракия на Гърция. Огромна бежанска вълна залива България. |
1919 г.
|
1918 г.
Родена е Францина Бланкерс – Коен – холандска лекоатлетка. На Олимпийските игри през 1948 г. печели 4 златни медала в късите бягания, щафетата и бягането с препятствия. |
1913 г.
След победата на съюзените балкански държави над турската армия и разширяването на техните територии за сметка на Османската империя Румъния предявява претенции за териториални компенсации. За задоволяването на румънските искания в Санкт Петербург се събират представители на Русия , Германия, Англия, Австро-Унгария, Франция и Италия със задача – да определят южната граница на Добруджа между България и Румъния. След избухването на Втората Балканска война румънското правителство търси още по-големи компенсации за сметка на България. В резултат румънската армия окупира цяла Добруджа. България си връща Южна Добруджа по силата на Крайовския договор, подписан на 7 септември 1940 г. Според договорът границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръг. |
1912 г.
В периода 26 – 27 април в София се провеждат три кооперативни конгреса: на Главния съюз на българските земеделски кооперации, на Централния съюз на българските земеделски кооперации и на Българската централна кооперативна банка. Определена е Върховна обединителна комисия, която издава в. „Обединение“ и работи за единство на кооперативното движение. |
1911 г.
Високата Порта утвърждава новия състав на Екзархийския съвет (Върховен мирски съвет): д-р В. Динов, Н. Димков, Ат. Ченгелев, Хр. Далчев, Ан. Христов и Й. Мирчев въз основа на изборите от пролетта на същата година. |
1910 г.
Умира Бьорнстерне Бьорнсон – норвежки поет и писател. Журналист, драматург, поет, оратор и политически деец. Участва във всички идейни борби, които вълнуват отечеството му. Играе, заедно със съперника си Ибсен, водеща роля в политическия живот на Норвегия. През 1903 г. получава Нобелова награда за литература.Автор е на книгите „Синьове Солбакен“, „Сигурд Слембе“, „Свръх силите“, „Младоженци“, „Леонарда“ и др. |
1894 г.
|
1889 г.
|
1879 г.
|
1876 г.
Роден е Сава Петров Огнянов – български драматичен артист. Завършва гимназия в Русе и драматична школа – в Мюнхен и Берлин. Връща се в България през 1904 г. и дебютира в ролята на Франц Мор („Разбойници“ от Шилер). Изиграва ролите д-р Ранк („Нора“), Иван-Асен („Борислав“), Хамлет и Кралят („Хамлет“), Цезар („Цезар и Клеопатра“), Тоз („Тоз, който получава плесници“), мандарините Ма („Тебеширеният кръг“) и др. През 1910-1912 г. посещава някои от най-известните театри в света (във Виена, Мюнхен, Париж, Берлин, Москва). През 1920 г. е в Италия, където се снима в главна роля във филма „Отец Савелий“. Занимава се с преподавателска дейност. |
1876 г.
|
1848 г.
Роден е Георги Дражев (Г. Д. Хаджигеоргиев) – деец на българското национално-освободително движение. Избран е за председател на Ямболския революционен комитет. След обявяването на Априлското въстание (1876 г.) се присъединява с малък отряд към четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода в Сливенския балкан. След разбиването на четата е заловен и обесен в Ямбол. |
1841 г.
Иларион Макариополски е висш духовник, митрополит, един от водачите на църковно-националната борба. Първоначално учи в родния си град, а по-късно в гръцкото училище в с. Арбанаси. През 1832 г. приема монашеството в Хилендарския манастир (Атон). Продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи образованието си. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. Поради активната си дейност в тази насока, по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен е през 1850 г., като разгръща още по-активно дейността в църковно-националното движение. Иларион Макариоплоски е избран за духовен глава на цариградските българи. За кратко предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. В началото на 1858 г. се връща в Цариград. Същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта. На 3 април 1860 г. по времето на Великденската служба отхвърля властта на гръцкия патриарх, като не го споменава по време на службата. По този начин дава открит израз на желанието на българския народ да скъса със зависимостта си от гръцката Патриаршия. По този повод е заточен отново, но този път в Мала Азия, където престоява до 1864 г. Преди заминаването си през 1861 г. отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия през 1870 г. е избран във Временния екзархийски съвет. Иларион Макариополски е член и на първия Свети синод. През 1872 г. става търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец. Умира на 4 юни 1875 г. в Цариград. |
1828 г.
Повод за война между Русия и Турция е изострянето на Източния въпрос. Тя е обявена през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява „свещена война против Русия“. Военните действия започват през април 1828 г. с пресичането на Дунава от Втора руска армия. Руските войски преминават Добруджа и обсаждат Шумен, Варна и Силистра, а в края на септември превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има значителни успехи – Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др. В началото на 1829 г. започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина, окупира Тракия и превзема Одрин. Войната завършва с Одринския мирен договор, който потвърждава руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 г. тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия. |
1731 г.
|