КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 25 АВГУСТ

Беларус провъзгласява независимост от Съветския съюз. Страната е оглавена от Станислав Шушкевич, който през 1994 г. е заменен от Мечислав Гриб. През юли 1995 г. е избран първият президент на страната – Александър Лукашенко.

НАСА получава уникални снимки от повърхността на Нептун, след като покрай планетата преминава космическата сонда „Вояджър – 2“.

Умира американският писател Труман Капоти (1924 – 1984). Роден е на 30 септември 1924 г. в Нови Орлеан. Първият му роман е “Други гласове, други стаи” (1948). Издава още: “Дървото на нощта” (1949), повестите “Арфата на тревите” (1953), “Закуска в Тифани” (1958), романа “Хладнокръвно” (1966; определян като “неизмислен роман”, “нова журналистика” или “журналистика разследване”), сбирката “Музика за хамелеони” (1980), сбирка с автобиографична и документална проза, пиеси (“Арфата на тревите”, “Къщата на цветята”), филмови сценарии (“Бий дявола”, “Невинните” и др.). Два пъти е носител на наградата “О. Хенри”.

Умира художникът Димитър Гюдженов (1891 – 1979). Роден е на 20 януари 1891 г. в Стара Загора. Следва известно време в Париж. Участва в изложби в Берлин, Виена, Прага. По известни картини: „През Морава“, „През гробищата“, „Вечер в Стара планина“, „Черепишки манастир“, „Хан Кубрат“, „Борис в манастир“ и др. Автор на 15 исторически картини със сюжети от Първо и Второ българско царство, репродуцирани за учебни пособия по българска история.

В периода 16 – 25 август 1979 г. в София се провежда първата международна детска асамблея „Знаме на мира“. Открит е и едноименен монумент в местността „Камбаните“ край София. За събитието пристига и генералният директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М’Боу.

Умира Ейвинд Юнсон – шведски писател, носител на Нобелова награда за литература (1974 г.; заедно с Хари Мартинсон). Той е роден на 29 юли 1900 г. Романи: “Коментарии към звездопада” (1929 г.), “Роман за Улуф” (автобиографичен; ч. 1-4, 1934-1937 г.), “Нощни маневри” (1938 г.), “Завръщането на воините” (1940 г.), “Крилон” (1941-1945 г.), “Вълнуващият се бряг” (1946 г.); исторически романи: “Мечти за рози и огньове” (1949 г.), “Епохата на Негово Величество” (1960 г.), “Дългият ден на живота” (1964 г.), “Няколко крачки в тишината” (1973 г.) и др.; сборници с новели: “Четирима непознати” (1924 г.), “Седем живота” (1944 г.).

Родена е Клаудия Шифър, германски топмодел.

Открита е спортната зала „Универсиада“ в София.

Умира Светозар Акендиев Димитров (псевдоним Змей Горянин ) – български писател, автор на разкази, повести, романи и пиеси – най-често с историческа тематика. Той е роден на 11 януари 1905 г. в Русе. През 1924 г. завършва гимназия в Русе и работи като чиновник до 1930 г., когато се премества в София. Сътрудничи на литературния печат с критични бележки, хумор, сатира, стихове. Автор на очерци, портрети, произведения за деца. Някои съчинения: „Аз и другият“ (1928 г.), „Боят при Стара Загора“ (1935 г.), „Любен Каравелов. Христо Ботев“ (1935 г.), „Непобедимите“ (1935 г.), „Хайдути“ (кн. I, 1935 г.), „Хайдут Велко“ (кн. II, с. г.), „Последният ден“ (1936 г.) „Бачо Киро“ (1937 г.), „Георги Войтех“ (1939 г.), „Балканският цар. Из живота на легендарния Хаджи Димитър“ (1941 г.), „В освободена Добруджа (пътни бележки)“ (1941 г.), „Подир стоманените птици“ (1942 г.), „Поп Харитон“ (1943 г.) и др.

Умира Кръстьо Пастухов (1874 – 1949) – български политик, общественик, публицист. Той е роден на 15 октомври 1874 г. в Севлиево. През 1895 г. завършва право в СУ, специализира в Германия (1897-1898 г.). От края на 1895 г. е адвокат, отначало във Враца, а след това в София. През 1902 г. е един от гарантите (поръчителите) на Г. Димитров при встъпването му в БРСДП. При разцеплението на партията (1903 г.) остава в крилото на широките социалисти. Член е на ЦК на БРСДП (ш. с.) от 1909 г.. От 1911 г. постоянно е избиран за народен представител. Министър на вътрешните работи в кабинета на Т. Теодоров (1919 г.) Отначало одобрява политиката на Народния сговор, но по-късно се обявява против нея. Водач на дясното крило в БРСДП (ш. с.). Твърд и последователен демократ, защитава Търновската конституция. По време на II св. война (1939-1945 г.) се включва в т. нар. легална опозиция. Отказва да влезе в Отечествения фронт и се противопоставя на действията на БРП след 9 септември 1944 г. През януари 1945 г. е отстранен от състава на ЦК и заедно с Г. Чешмеджиев, К. Лулчев и др. излиза в опозиция на ОФ. Лидер на БРСДП (о) след 1945 г. През 1946 г. е осъден на 5 години затвор. Убит от криминален затворник в Сливенския затвор.

Изпълнена е смъртната присъда на о. з. ген. Димитър Томов – активен участник в завземането на властта на 9 септември 1944 г., член на БРП (к), заемал отговорни длъжности във Военното министерство. Той е задържан на 14 януари 1948 г., а в обвинителния акт от 23 май му се приписват такива „престъпления“ като „предателство“, „саботаж във войската“ и „лично облагодетелстване“. Така на практика започва да се прилага Сталиновата формула за „врага с партиен билет“.

Димитър Томов е български офицер, генерал-майор (10 септември 1944 г.), един от главните организатори и активен участник в превземането на Министерството на войната на 8 срещу 9 септември 1944 г. Роден е на 28 август 1908 г. За заслугите му при насилствената смяна на правителството е произведен от капитан в чин генерал-майор (без да има необходимото генералщабно образование). Член на БКП (1945 г.), началник на канцеларията на военния министър (1945 г.), началник отдел “Доставки и поддържане” (1946 г.), началник отдел “Военна промишленост” (1947 г.). Задържан на 14 януари 1948 г. като “враг с партиен билет”. Софийският областен военен съд го осъжда на “смърт чрез обесване” по обвинение в “предателство и саботаж”. Обесен е в Софийския централен затвор.

Великото народно събрание ратифицира мирния договор на страните от Антихитлеристката коалиция с България, подписан на 10 февруари същата година в Париж.

Парижки мирен договор е подписан от България и страните от антихитлеристката коалиция, участвали във Втората световна война. Според него границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос. Освен това тя се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. – на Югославия. По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година. В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкия мирен договор е сравнително по-лек. Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия. Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г.

Съюзната контролна комисия препоръчва на българското правителство да отложи изборите. Това решение е взето в Москва и е част от съветската тактика на отстъпки по отделни въпроси (които обаче не застрашават позициите й) пред западните съюзници, за да се запази разбирателството между тях, докато СССР възстанови своя икономически потенциал.

САЩ, удовлетворени от отлагането на изборите, изразяват съгласие да приемат български политически представител във Вашингтон. За такъв е назначен ген. Владимир Стойчев.

По време на Втората световна война Съюзническите войски освобождават Париж от германска окупация.

Умира композиторът Панайот Пипков (1871 – 1942). Роден е на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. През 1891 г. постъпва като актьор в драматичното отделение на Столичната драматично-оперна трупа (по-късно „Сълза и смях)“. В периода 1893 г. – 1894 г. учи музика в Миланската консерватория. През 1899 г. е диригент на хора на Музикално дружество „Гусла“ във Варна, ръководи Музикално-театрално дружество „Лира“ в Русе (1899 г.), учител в Ловеч, където създава оркестър (1900). В София ръководи самодейни хорове и оркестри, пише композиции. Участва в Балканската война (1912 – 1913) като капелмайстор, диригент е на Свободния театър, на хор „Г. Кирков“ (1919), хормайстор в Народната опера (1920 – 1921), артист и музикант в Софийския драматичен театър (1923 г.) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924-1930 г.). Пише клавирни пиеси, хорови песни, детски оперети, пиеси за цигулка, опера, музика към драми. Автор на музиката на химна „Върви, народе възродени“ (1901), музика и либрето на първата българска оперета за деца „Деца и птички“. Пише стихотворения и драми – „Бойко“ (1892), „Деян“ (1901), комедии – „Невероятна случка“, „Годежният букет“, „Благотворителност“ и „Пътуващи артисти“ (изгубени).

Роден е английският писател Фредерик Форсайт. Служил е в кралските ВВС на Великобритания. Работил е в Ройтерс, бил е кореспондент в Берлин, Париж и Прага. Отразява гражданската война в Нигерия. Автор на: „Историята на Биафра“, „Денят на чакала“, „Юмрукът на Бог“ и др.

Родена е народната певица Янка Рупкина. Завършва техникум за медицински сестри в Бургас през 1954 г. Солистка в Българското радио (от 1960). Изпълнява предимно песни от Странджанския край: „Калиманко, Денко мари хубава“, „Алтън Мара“, „Станиното лице“ и др., както и песни от цялата страна и фолклорна музика от други държави. Солистка в трио „Българка“ и групата „Балкана“, които популяризират българския фолклор. Носител е на Златен медал от Международния фестивал за народна музика в Картаген, Тунис (1967) и на други отличия.

Проведена е нелегална конференция на анархистите, в планината Витоша, като се издига идеята за обединението на всички анархисти в страната.

В СССР са разстреляни участниците в т.нар. „троцкистко-зиновиевски център“. Това са болшевики, заемали доскоро висши постове в управлението на страната, отстранени от Сталин чрез изфабрикувано обвинение. Те са реабилитирани през 1988 г.

Роден е шотландският киноактьор Шон Конъри. Смята се за най-добрия изпълнител на ролята на Джеймс Бонд. Участва в „Името на розата“, „Клопка“ и др.

На Шипка е произведен 47-и випуск на Военното училище, известен като „Шипченски“.

САЩ подписват мирен договор с Германия. През 1918 г. отказват да вземат участие в изготвянето и подписването на Версайския мирен договор, уредил отношенията между победители и победени след Първата световна война.

Умира Георги Йорданов Кирков – български публицист и писател, член на БРСДП от 1895 г. Той е роден на 15 август 1867 г. в Плевен. Учи в Александровската гимназия в град Николаев (Русия). От 1886 г. до 1887 г. е ученик в Априловската гимназия в Габрово. През 1887 г. помага на Ц. Гинчев в издаването на сп. “Труд” в Търново, а от началото на 1888 г. участва в редактирането на сп. “Развитие” в Русе. Работи като учител. Завършва Школата за запасни офицери (1890 г.). Следва картография във Виена (1892 г.-1895 г.). Сътрудничи на в-к “Социалист” и сп. “Ден”. Главен редактор на “Работнически вестник”, който излиза в Казанлък (печатаните фейлетони във вестника излизат в отделна книжка – “Дремиградски смешила”, 1900 г.). Избран за член на ЦК на БРСДП (на V конгрес на партията), а от 1903 г. е секретар-касиер на ЦК. Основател на Общия работнически синдикален съюз (1904 г.). Участва в различни конгреси на Интернационала. Марксист, борец срещу опортюнизма в работническото движение; посреща с възторг събитията през 1917 г. в Русия.

Автор на песните: “Песен на труда” (1898 г.), “Работнически марш” (1899 г.) и др.

Роден е американският композитор и диригент Ленард Бърнстейн (1918 – 1990). Автор на мюзикъла „Уестсайдска история“.

Роден е Ерих Хонекер (1912 – 1994) – последният държавен глава на ГДР. През 1929 г. постъпва в Комунистическата партия на Германия. Обучава се в школата на Комунистическия интернационал на младежта в Москва. От 1934 г. работи нелегално в различни области на Германия като ръководител на организации на Комунистическия младежки съюз. През 1935 г. е арестуван, през 1937 г. осъден на 10 години затвор (освободен през 1945). Секретар (от 1958 г.), първи секретар на ЦК на съюза на Социалистическата единна партия на Германия (СЕПГ) (1971 г. – 1976 г.), от 1976 г. – генерален секретар на ЦК на СЕПГ. Депутат в Народната палата на ГДР (от 1949 г.), председател на Националния съвет за отбрана (от 1971 г.), председател на Държавния съвет на ГДР (от 1976 г.). Свален от поста на пленум на ГЕСП (ноември 1989 г.). Прехвърлен в Москва с хеликоптер през 1991 г. След заповед на руските власти да напусне страната до юли 1992 г. се крие в посолството на Чили; предава се на властите на ФРГ. Основното обвинение срещу него е убийството на 118 души, опитали се да избягат от ГДР; освободен и емигрира. След продължително боледуване, през 1994 г. умира в Чили, където живее след рухването на Берлинската стена.

Умира Антоан Анри Бекерел – френски физик, член на Френската академия на науките от 1889 г., лауреат на Нобелова награда за физика за 1903 г. Роден е на 15 декември 1852 г. Син на А. Е. Бекерел. Професор в Парижкия национален естественоисторически музей от 1892 г. и Политехническото училище (1895 г.). Научните му изследвания и трудове са в областта на оптиката, електричеството, магнетизма, фотохимията, електрохимията и метеорологията. Изучавайки действието на различни луминесцентни вещества върху фотоплака, през 1896 г. той открива радиоактивното излъчване на солите на уран. По-късните опити за изследване на това излъчване, проведени от Мария Склодовска-Кюри и Пиер Кюри, водят до откриването на радиоактивността. Единицата за радиоактивност от системата SI (СИ) бекерел (Bq) носи неговото име, въпреки широкото разпространение на извънсистемната единица кюри (Ci) (1Ci = 3, 7. 1010 Bq).

Роден е Сър Ханс Адолф Кребс – английски биохимик, германец по произход, член на Лондонското кралско дружество от 1947 г. и на Националната академия на САЩ, професор. Описва основните реакции на аеробното окисляване – цикъл на трикарбоновите киселини. Получава Нобелова награда за медицина и биология за 1953 г. Умира на 22 ноември 1981 г. в Оксфорд.

Умира германският философ Фридрих Ницше (1844 – 1900). Роден е на 15 октомври 1844 г. в Рьокен, близо до Лютцен, Саксония. Следва в Бон и Лайпциг. Първоначално се увлича от древногръцката култура, за кратко е под влияние на позитивизма. Ницше продължава идеалистическата линия на Шопенхауеровия волунтаризъм, като си поставя за задача да преодолее неговия песимизъм и съзерцателност. Според него „волята за власт“ е първична движеща сила, с която се обяснява поведението на човека и цялата човешка история, и нейно висше въплъщение е „свръхчовекът“. Той е господар на себе си и затова господства и над останалите, като признава за единствен критерий за доброто и злото собствената си воля. „Свръхчовекът“ издига в свой култ силата във всичките й форми. Ницше е привърженик на социалния дарвинизъм. По-важни съчинения: „Произходът на трагедията“, „Ненавременни размишления“ (1872 – 1876), в които се откроява като горещ почитател на Вагнеровото творчество, „Тъй рече Заратустра“ (1883 – 1891), „Отвъд добро и зло“ (1886), „Към генеалогията на морала“ (1887), „Волята за власт“ (1888), „Антихрист“ (1888 г.), „Веселата наука“, „Зора“ (1881), „Случаят Вагнер“ (1888), „Ницше contra Вагнер“ (1889), „Генеалогия на морала“ (1887), „Ето човека“ (1888), „Антихрист. Опит за критика на християнството“ (1888), „Залезът на боговете“ (1889) и незавършената „Воля за власт“ (1887 – 1888, публикувана посмъртно).

Княз Александър I абдикира от престола. След контрапреврата, организиран от Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров, е формирано регентството и съставено временно правителство. С телеграма до Княза в Льов те го канят да се завърне в страната и да поеме отново управлението. На 16 август 1886 г. той е посрещнат в Русе от регентството и правителството, които го уверяват, че обстановката в България е умиротворена. На следващия ден – 17 август – е обявена прокламация, с която държавният глава поема управлението на страната.

Главните организатори на преврата напускат пределите на България, но тези от участниците, които остават и не успяват да се укрият, са заловени и съдени за държавна измяна.

Въпреки това княз Александър I не постига стабилност. Той търси на всяка цена поддръжката на руския Император Александър III, която обаче не получава. Разколебан от отрицателното отношение на руските управляващи кръгове към него, Князът назначава ново регентство в лицето на Стамболов, Каравелов и Муткуров и се отрича от короната. След прощална церемония с регентството, правителството, офицерския кадър и гражданството на София на 25 август 1886 г. той напуска България. С австрийски кораб отива в Турну Северин, откъдето отпътува за Австро-Унгария.

Руските части осъществяват настъпателни действия в района на връх Шипка. Българските опълченски дружини са изведени за възстановяване към Габрово, като единствено четвърта дружина остава на позициите си по настояване на самите опълченци.

На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 атаки. На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната. Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души.

Английският моряк Матю Уеб става първият човек, преплувал Ла Манша. Той преодолява разстоянието от Дувър до Кале за 21 часа и 45 минути.

Роден е генерал-майор Константин Георгиев (1873 – 1925). Завършва Николаевската академия на генералния щаб в Санкт Петербург през 1904 г. През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на ХХVI пехотен Пернишки полк. Активен член на Военния съюз. Председател на Софийското бюро на Демократическия сговор. Убит на 14 април 1925 г. от комунистически терористи, за да привлече погребението му жертвите на атентата в църквата „Света Неделя“. Идеята е да се убие известен общественик, чието погребение ще събере в църквата политическия елит на държавата – царя, правителството, депутатите от парламента и други видни общественици.

Умира английският физик и изобретател Майкъл Фарадей (1791 – 1867). Създател на учението за електромагнитното поле, член на лондонското Кралско дружество. Роден е на 22 септември 1791 г. в Лондон в семейството на ковач. След завършване на начално училище работи като чирак в книговезница и се самообразова. През 1813 г. постъпва на работа като лаборант в Кралския институт. Отначало помага в химичните експерименти, а след това започва самостоятелни изследвания по химия. Важни негови открития са получаването на бензола (1825), втечняването на хлора (1823) и някои други газове. Става директор на лабораторията (1825), а по-късно професор в Кралския институт (1827). В продължение на 10 години изследва електрическите и магнитните явления и открива електромагнитната индукция (1831). Това негово откритие е в основата на електродинамиката и на цялата електротехника. По-късно открива законите на електролизата (1833 г. – 1834 г.), наречени закони на Фарадей. Изказва предположение, че разпространението на електромагнитните взаимодействия е вълнов процес, разпространяващ се с ограничена скорост. При изследване магнитните свойства на различни материали открива явленията парамагнетизъм и диамагнетизъм (1845 г.); същата година открива, че плоскостта на поляризация на светлината се върти в магнитно поле (ефект на Фарадей). Това е първото наблюдение на връзката между магнитните и оптическите явления, което по-късно потвърждава електромагнитната теория за светлината на Дж. К. Максуел.

Във Видин пристигат полски и италиански доброволци, участвали в унгарската революция. Броят на потърсилите убежище в града емигранти достига около 4500 души – унгарци, поляци и италианци.

Роден е Теодор Кохер – швейцарски хирург, един от основоположниците на съвременната асептична хирургия. През 1865 г. завършва Медицинския факултет на Бернския университет. Предлага редица хирургически инструменти, носещи неговото име, както и хирургически методи за лечение на заболявания на щитовидната жлеза. Получава Нобелова награда за физиология и медицина за 1909 г. Умира на 27 юли 1917 г. в Берн.

След въстание срещу Бразилия, Република Уругвай обявява независимостта си.

Република Уругвай се намира в югоизточната част на Южна Америка, граничи с Атлантическия океан. Населението й е 3 милиона и 400 хиляди души, а площта й е 176 хиляди квадратни километра. Първоначално през 17 век страната е населявана от португалци и испанци. След 1726 г. столица на страната става Монтевидео, с което се утвърждава и доминацията на Испания. 50 години по-късно Уругвай става част от вицекралството Рио Де Ла Плата. Получава независимост от Испания през 1811 г., като през 1821 г. отново попада под португалска власт и става провинция на Бразилия. В периода 1864 -1870 г. страната се съюзява с Бразилия и Аржентина срещу Парагвай във Войната на Тройния алианс.

Роден е Алън Пинкертън (1819 – 1884). Създател е на първата частна детективска агенция в САЩ.

Софроний Врачански завършва превода на политическия трактат „Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище“, изготвен от Амвросий Марлиан.

Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) – български възрожденски книжовник, учител и общественик, роден през 1739 г. в гр. Котел. Получава килийно образование на гръцки език. През 1762 г. е ръкоположен за свещеник в Котел. През 1765 г. преписва Паисиевата “История славянобългарска”. Преписът се съхранява повече от столетие в котленската църква “Св. Петър и Павел”.

По време на битката при селцето Зорндорф (днес Сарбиново, Полша) Прусия побеждава руснаците. Сраженията отнемат живота на 1000 души. Битката е част от Седемгодишната война, която се води между Франция и Англия от 1756 до 1763 г. През август Уилям Фермор навлиза с отряд от 43 хиляди войници на 100 километра от Берлин, където възнамерява да се присъедини към разположените там австрийски отряди. Кралят на Прусия Фредерик втори разбира това като заплаха за Берлин и се придвижва в тила на руснаците, които от своя страна окупират Зорндорф.

Френският естествоизпитател Жорж Луи Льоклерк /Бюфон/ представя пред Академията на науките своя монументален труд “Естествена история”.

Умира Хенри Морган (1635 – 1688). Започва като пират, като впоследствие е посветен в рицарско звание и назначен за губернатор на Ямайка.

Испанците превземат Лисабон и присъединяват Португалия към територията на Испания.

Република Португалия е държава в Югозападна Европа. Заема западната част на Пиренейския полуостров, Азорските острови и Мадейра в Атлантическия океан. Площта й е 92 345 кв. км. Население – 10 100 000 жители (към 1996 г.). 90% от населението са католици. Официалният език е португалски. Столица – Лисабон. Паричната единица е евро (до 2002 г. ескудо). Административно-териториално деление: 22 окръга. Островите след 1976 г. се ползват с вътрешна автономия. Владение на Португалия до 1951 г. е Аомън (Макао). Глава на държавата е президент. Законодателен орган – еднокамарен парламент – Събрание на републиката.

Роден е Иван ІV Василевич (Грозни) – първият руски владетел, получил титлата цар на цяла Русия (от 1547 г.). Син на Василий III Иванович. Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада (1549), чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Стреми се да укрепи самодържавието и да централизира държавата. През 1549 г. – 1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван ІV Василевич през 1547 г. – 1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. – Астраханското ханство; под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата през1560 г. Иван ІV Василевич еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но през 1851 г. започва присъединяването на Сибир. Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност; най-разпространени методи за борба с политически противници стават заточението и смъртното наказание; през 1565 г. е въведена опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки бива заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на „литовския крал“. Сред народа Иван ІV Василевич получава прозвището „Грозни“. Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието. Мнителността и недоверчивостта му с годините се засилват. Това се отразява в манията му за преследване, садистични наклонности, необуздан гняв (в резултат на едно такова гневно избухване през 1582 г. убива сина си Иван). Иван ІV Василевич е образован за времето си човек, с литературни наклонности. Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва важна роля в организацията на книгопечатането; по негова инициатива е осъществено строителството на храма „Василий Блажени“ в Москва. Умира на 18 март 1584 г. в Москва.

Френският крал Людвик IX умира от чума в Тунис по време на осмия кръстоносен поход.