КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 24 ЮЛИ

Във вестник „Отечествен фронт“ е отпечатана статията на Васил Проданов „Истинската възможност за избор“, в която авторът защитава тезата, че самоуправлението и плурализмът трябва да се пренесат от икономиката в обществената, а дори и в политическата сфера. Статията е свидетелство за активизирането и раздвижването на българската интелигенция.

Васил Проданов е директор и завеждащ секция „Философия на историята“ към Института за философски изследвания при БАН. Той е председател на Националната комисия по биоетика. От 1995 г. е член на Общото събрание на БАН, член е на Института по глобална етика (САЩ), член е и на Асоциацията по изследване на етничността и национализма във Великобритания.

Умира нобеловият лауреат американският биохимик Фриц Алберт Липман (1899 – 1986). Германец по произход; професор по биохимия (от 1949); член на Националната Академия на Науките на САЩ (1950), на Лондонското кралско дружество (1962). Роден е на 12 юни 1899 г. в Кьонинсберг, Германия, днес Калининград, Русия. Липман отделя и изследва химическата структура и биологичната роля на коензим А. Завършва Берлинския университет през 1924 г. Работи в института „Кайзер Вилхелм“ в Берлин (1927 – 1931), в Рокфелеровия институт в САЩ (1931 – 1932), в Карлсбергската лаборатория в Копенхаген (1932 – 1939). Емигрира в САЩ през 1939 г. До 1941 г. е в Корнуелския, а до 1949 г. в Харвардския университет и в Масачусетската болница (1949 – 1957). Работи в Рокфелеровия институт от 1957 г. Научните му трудове са върху обмяната на веществата в клетките и биосинтеза на белтъчините. Получава Нобелова награда през 1953 г.

Успешно се приземява американската космическа совалка “Челинджър”, в чийто екипаж е и първата американска астронавтка Сали Райд.

Българското Министерство на външните работи издава декларация за развитието на българо-югославските отношения. В нея се изтъква, че „българите в Македония са едни от най-активните във формирането на българската нация“ и затова „никой не може да се съгласи с присвояването на историческото и културното наследство“ на българския народ. Декларира се, че българското правителство приема „съществуващите реалности“ в СФРЮ и в Македония и разглежда въпроса за народностите и нациите в СФРЮ като „чисто вътрешен въпрос“, без да го коментира. Същевременно се отбелязва, че „единственото, с което не можем да се съгласим, е формирането на македонската нация да става на антибългарска основа“.

Умира сър Джеймс Чадуик – английски физик, член на Лондонското кралско дружество (1927 г.), роден на 20 октомври 1891 г. в Болингтън до Манчестър. Завършва Манчестърския и Кеймбриджкия университет. През 1923 г. преподава в Кеймбриджкия университет; заместник-директор на Кавендишовата лаборатория. Преподавател е в Ливърпулския университет (1935-1948 г.). Директор на колежа Гонвил и Киз в Кеймбриджкия университет (от 1948 г.). Научните му трудове и изследвания са по физика на атомното ядро. През 1920 г. експериментално потвърждава равенството между заряда на ядрото и поредния номер на химичния елемент. Изследва изкуственото преобразуване на химичните елементи под действието на алфа-частици. Голяма заслуга на Чадуик е откриването на неутрона при облъчване на берилиева мишена с поток от алфа-частици през 1932 г. Ръководи групата английски учени, която работи в лабораторията в Лос Аламос (САЩ) над проекта за атомна бомба (1943-1945 г.). Получава Нобелова награда за физика през 1935 г.

Американският Върховен съд нарежда на президента Ричард Никсън да предаде 64 магнетофонни записа на вашингтонския съд, във връзка с делото “Уотъргейт”.

“Уотъргейт” е разследване на събитията, свързани с незаконните действия на Комитета на Републиканската партия за избор на президент при избирателната кампания през 1972 г. Ричард Никсън не успява да докаже убедително, че няма нищо общо с аферата “Уотъргейт”, и през август 1973 г. подава оставка като президент. Конгресът на САЩ приема закон, с който се прекратява разследването на делото и се забранява Р. Никсън да бъде обект на разследване.

Умира Петко Стоянов Стайнов (1890 – 1972) – български юрист, публицист и общественик. Роден на 19 май 1890 г. в Казанлък. Завършва право в Гренобъл и Париж, специални занятия по администрация и финансови науки в Париж и Лайпциг. Доцент по административно право в Софийски университет. Народен представител, министър на железниците (1926), пълномощен министър в Париж (1926). Трудове: “Съвременните демокрации” (1921), “Администрация и правосъдие в Германия” (1923), “Компетентност и народовластие” (1923), “Чиновническо право”, т. I (1932).

Родена е Дженифър Лопес – американска поппевица и актриса. Лопес дебютира в киното на 16 години, а истинската й артистична кариера започва с комедийния телевизионен сериал „In Living Color“, след което получава малки роли и в други филми. Снима се във филми заедно с Уесли Снайпс, Джордж Клуни, Уди Харисън и други. Тя е най-скъпоплатената латиноактриса в Холивуд за 1998 г. През лятото на 1999 г. Дженифър Лопес записва дебютния си попалбум „On the 6”, от който безспорен хит е песента „If You Had My Love“, а през 2001 г. издава албума „J.Lo“.

На Земята успешно се завръща екипажът на американския космически кораб “Аполо-11”, извършил полет до Луната. Космонавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на Луната. При първия си допир с лунната повърхност, Нийл Армстронг произнася историческите думи: “Това е една малка крачка за човек и огромен скок за човечеството.”

Родена е Здравка Евтимова – българска писателка, преводач и сценарист. Завършва английска и немска гимназия в София през 1978 г.; специализира „Английска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1985 г. Работи като преводач (1980-1992 г.), като преподавател по американска литература в ЕГ „С. Радев“, Перник (1993-1999 г.); експерт по английски и немски език в Министерството на отбраната от 1999 г. Автор е на 5 книги с разкази, на 3 романа. Книги: „Разкази срещу тъга“ (1984 г.), „Разкази от сол“ (1989 г.), „Разкази за приятели“ (1990 г.), „Кръв от къртица. Роман“ (1992 г.), „Сълза за десет цента“ (1995 г.), „В студената ти сянка, лейди. Роман“ (1998 г.), „На две крачки от мен. Роман“ (1998 г.), „Линди. Роман“ (2000 г.). Много нейни разкази са публикувани в чужди литературни списания, включени са в престижни чужди антологии. Носител е на: награда „Чудомир“ (1982 г.), награда за проза от конкурса за дебютна книга „Южна пролет“ (1984 г.), награда за белетристика на вестник „Пулс“ (1987 г.), национална награда за научно-фантастичен разказ (1992, 1993 г.), национална награда „Ана Каменова“ (1995 г.), награда за разказ от конкурсите на вестник „Век 21“ (1996 г.) и вестник „Труд“ (1999 г.), на списание „Български месечник“, награда на фонд „Развитие“ за романа „В студената ти сянка, лейди“ (1998 г.); награда в чужбина: за разказ в анонимен конкурс на немска фондация „LEGE Artis“ (1998 г.), за проза на английското списание „The TEXT“ (Великобритания, 2000 г.), на английски вестник „TIMES“, след което е приета за редовен член на гилдията на писателите „Yorkshire Humberside“ (Великобритания, 2000 г.). Пълноправен член е на литературното студио на Фр. Ф. Копола – „Zoetrope“ (САЩ, 2001 г.; по Интернет рецензира разкази до 6 000 думи от англоезични автори). Преводи на български език: 34 романа („Червеният Марс“ от К. С. Робинсън,1996 г.; „Проектът“ от Кл. Саймък,1997 г.; „Небесна клавиатура“ от Д. Янгхоулм, 1997 г.; серията романи фентъзи „Belgariad“, 1995-1997 г.); сборник с разкази. Сценарист на игралният филм „Courage Island“ (САЩ, 1999 г.; реж. – Виктор Кънчев).

Роден е Андрей Дреников – български естраден композитор, певец и инструменталист. Завършва БКД, специалност цигулка. Работи в Симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио (до 1981 г.), в театър „Сълза и смях“. Автор е на детски песни и театрална музика. Дебютира през 1977 г. Участва на фестивала „Златният Орфей“ (1977 г., 1978 г.), в движението „Ален мак“. Негови песни са награждавани на български конкурси за забавни песни.

Роден е Горан Маркович – сръбски режисьор, сценарист, актьор; син на актьорите Р. и О. Маркович. Между 1965 г. и 1970 г. Роден учи режисура във филмовото училище в Прага. Първоначално снима документални и телевизионни филми. Първият му игрален филм “Специално възпитание” (1977 г.) е приет добре от кинокритиците и публиката; следващите му филми печелят зрителския интерес, но са отречени от критиката. Освен със снимането на филми, Горан Роден се занимава и с поставяне на театрални пиеси. От 1979 г. преподава специалност “Филмова режисура” в Белград. Участва във филмите “Национална класа” (1979 г.), “Майстори, майстори” (1980 г.), “Тайванска канаста” (1985 г.), “Вече видяно” (1987 г.), “Сборен пункт” (1988 г.), “Тито и аз” (1992 г), “Сърбия година нула” (2001 г.), “Кордон” (2002 г.).

Родена е Ирина Петровна Мирошниченко – руска актриса. През 1965 г. Мирошниченко завършва Школата студия на МХАТ и постъпва на работа в същия театър. Първата й значима филмова роля е в “Знаеха ги само по лице” (1967 г.). Снима се и в “Николай Бауман” (1968 г.), “Грешката на резидента” (1968 г.), “Мисия в Кабул “ (1971 г.), “Вуйчо Ваньо” (1971 г.), “Тази сладка дума – свобода” (1973 г.), “И други официални лица” (1976 г.), “Не сте и сънували” (1981 г.), “Да се признае за виновен” (1984 г.), “Тайните на мадам Вонг” (1985 г.), “Зимна вишна, 2” (1990 г.).

Родена е Светла Венциславова Протич – българска пианистка. Светлана Протич учи пиано при Д. Ненов и Л. Енчева. Завършва БДК в София през 1961 г. като ученичка на П. Пелишек. От 1962 до 1965 г. специализира в консерваторията в Букурещ при Фл. Музическу. Работи като солистка в Пловдивската държавна филхармония в периода от 1965 г. до 1968 г. От 1968 г. Протич е концертираща артистка. Изнася самостоятелни концерти, свири и в камерни състави. От 1974 г. е в камерно дуо с Ал. Милчева. Проявява предпочитание към произведения от музикалната класика.

Умира Рюноске Акугатава – японски писател, роден на 1 март 1892 г. Ученик на Нацуме Сосеки. Публикува свои произведения от 1914 г. Става популярен с новелите „Рашомон“ (1915 г.) и „Нос“ (1916 г.). Със скептицизъм и отвращение от японския милитаризъм са пропити произведенията му „Мъките на ада“ (1918 г.), „Животът на един идиот“ (1927 г.) и други. Завършва живота си със самоубийство. През 1935 г. в Япония е учредена литературна награда на негово име.

Демократическата и Радикалдемократическата партии се обединяват в Съюз на демокрацията на паритетна основа. Обединената Народнопрогресивна партия фиктивно се влива в Народния сговор.

Между Англия, Франция, Италия, Япония, Гърция, Румъния и Сърбо-хърватско-словенското кралство, от една страна, и кемалистка Турция, от друга е подписан Лозанския договор. Той заменя Севърския мирен договор от 1920 г., наложен на султанското правителство след капитулацията на Турция в Първата световна война 1914-1918 г., и отменя наложения й режим на капитулациите. Подписват се и конвенции между България и Турция за границите в Тракия и демилитаризирането на Проливната зона. Призната е независимостта на Турция. С Лозанския договор двете Тракии – Източна и Западна – се поделят между Турция и Гърция.

Роден е Тодор Динов – български анимационен режисьор и художник-карикатурист. Член-кореспондент на БАН от 1977 г. През 1943 г. завършва Художествената академия в София, работи в областта на живописта, графиката, илюстрацията, карикатурата и плаката. Той е създател на българската анимационна школа. Повече от анимационните му миниатюри са носители на международни и национални отличия. Тодор Динов е единственият българин в Управителния Съвет на Международната организация на изкуствата; член-кореспондент на Академията за изкуства на Германия. Автор на статии за анимационното изкуство, включително в справочника „В света на киното“, том 1, 1983 г. Награден с орден „Стара планина“, I степен (1999 г.). „Доктор хонорис кауза“ на НАТФИЗ за 2002 г. Режисьор на анимационните филми: „Юнак Марко“ (1955 г.), „Излъганата лисица“ (1957 г.), „Малкото Анче“ (1958 г.), „Тайната на златните обувки“ (1959 г.), „В страната на човекоядците“ (1959 г.), „Прометей“ (1959 г.), „Дует“ (1961 г.), (съвместно с Донев), „Приказка за боровото клонче“ (1962 г.), „Гръмоотводът“ (1962 г.), „Ябълката“ (1963 г.), „Маргаритка“ (1965 г.), „Приключения“ (1965 г.), „Епиграма“ (1966 г.), „Прометей ХХ“ (1970 г.), „Верижна реакция“ (1971 г.), „Ревност“ (1973 г.), „Тъпанът“ (1973 г.), „Перпетуум мобиле“ (1975 г.), „Петното“ (1977 г.), „Сватба“ (1979 г.), „Парижки дъжд“ (1981 г.). Снима и игрални филми, в които продължават търсенията му от анимацията: „Иконостасът“ (заедно с Христо Христов, 1969 г.), „Ламята“ (1974 г.), „Барутен буквар“ (1977 г.), „Грехът на Малтица“ (тв, 1984 г.).

Арестуваната през февруари холандската танцьорка Маргарета Гертруда Целе, известна като Мата Хари, е изправена пред съда на френския военен трибунал. Тя е подозирана в шпионаж в полза на Германия през Първата световна война. На следващия ден е произнесена смъртна присъда, изпълнена след по-малко от три месеца.

Роден е Христо Иванов Кърпачев – български поет, партизанин. Учи в Педагогическото училище в Ловеч. Постъпва в Школата за запасни офицери по поръчение на Комунистическата партия. Осъден е за антидържавна дейност. От 1941 г. е в нелегалност. Командир на отряд “Чавдар” (от 1943 г.). Убит от полицията. През 1959 г. излизат неговите “Избрани произведения” (подбор и предговор от В. Андреев). Умира на 23 май 1943 г. край Ловеч.

От затвора в град Колумбус, щат Охайо, за добро поведение предсрочно е освободен Уилям Сидни Портър. За три години и три месеца, прекарани в ареста, Портър придобива литературната слава на майстор на разказа. Излизайки на свобода, той приема псевдонима О. Хенри. Той е автор на сборниците: „Четири милиона“ (1906 г.), „Горящият светилник“ (1907 г.), „Сърцето на Запада“ (1907 г.), „Малкият измамник“ (1908 г.); сатиричната притча „Крале и зелки“ (1904 г.) и др.

Роден е Иван Ценов Фунев – български скулптор и живописец, професор (1945 г.). Завършва скулптура в Държавната художествена академия в София при професор Ж. Спиридонов (1927-1930 г.). Изобразява безработни, хора на тежкия физически труд, създава портрети на писатели, поети, образи на български жени. Работи в областта на високия релеф и освен мрамор използва стоманобетон, чугун, електролитна мед.

По-значителни творби: “Рабкори” (1931 г.), “Николай Хрелков” (1932 г.), “Георги Караславов” (1932 г.), “Машинист” (1933 г.), “Стачен пост” (1934 г.), “Събрание” (1934 г.), “Майка” (1934 г.), “Трета класа” (1936 г.), “Жътварка” (1937 г.), монументалната скулптура “Партизани” (1945 г.) и др.

Родена е Амелия Ерхарт (1898 – 1937) – американски пилот, първата жена, извършила самостоятелен полет над Атлантическия океан. През 1937 г. при опит да обиколи света със самолет, изчезва безследно над Тихия океан.

Роден е Ърнест Блох – швейцарски и американски композитор, цигулар, диригент и педагог. Учи при Е. Жак-Делкроз и Е. Изаи. Професор в Женевската консерватория (1911-1915 г.). Сред по-известните му произведения са операта „Макбет“, поставена през 1910 г. в „Опера Комик“, Париж, симфонията „Израил“, рапсодията „Шеломо“ за виолончело с оркестър, Свещена служба за баритон, хор и оркестър. Автор е на две симфонии, симфонични поеми и сюити, рапсодии, концерти, камерни и вокални произведения. Умира на 16 юли 1959 г. в Портлънд, Орегон, САЩ.

В Пловдив излиза първия брой на в. „Народний глас“, който от 1881 г. е орган на източнорумелийската Народна партия. От 1879 г. до 1885 г. в. “Народний глас” излиза два пъти седмично. Негов издател е Др. Манчов. Редактори са Ив. Вазов, К. Величков и Ст. Михайловски.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) пет хиляди казаци влизат в Карлово, където са посрещнати тържествено от местното българско население.

В рапорт до великия княз Николай Николаевич ген. Й. Гурко предлага Предният отряд да атакува армията на Сюлейман паша, преди тя да е успяла да се съсредоточи.

Руският генерал Йосиф Владимирович Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в Могильовска губерния, Русия. Той е участник в Кримската и Руско-турската война от 1877-1878 г. Преминава Хаинбоазкия проход, смятан от турците за непроходим. При обсадата на Плевен (октомври 1877 г.), превзема турските укрепления при Горни и Долни Дъбник, а след падането на Плевен разбива турците при с. Богров, както и в тридневната битка при Пловдив от 16 до 18 януари 1878 г. След това преследва победените турските войски до Одрин. По-късно е генерал-губернатор на Петербург. Член е на Държавния съвет на Русия в периода 1886-1894 г. Ген. Гурко е последовател на принципите на Суворовската военна школа. Й. Гурко умира на 28 януари 1901 г. в Сахарово, Русия.

Завършват заседанията на църковно-народния събор в Цариград. В работата му участват 50 народни избраници, от които 11 духовни и 39 мирски (светски) лица. Църковно-народният събор е открит на 23 февруари 1871 г. и се занимава с изработване на екзархийския устав и редица други въпроси около организационното устройство на Българската екзархия – кандидатурите за бъдещия екзарх, териториалното преустройство на отделните екзархии и пр.

Роден е генерал-майор Михаил Сапунаров. Завършва Военното училище в София през 1887 г. и служи в пехотата. През Балканската война (1912 – 1913) е командир на дружина в 48-ми пехотен полк, с който воюва при Люлебургас и Чаталджа. През Втората балканска война (1913) е командир на 63-ти пехотен полк и воюва срещу сърбите при Черни връх и връх Тумба. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на полевата канцелария при Главната квартира (1915 – май 1917) и командир на Планинската пехотна дивизия (май 1917 г. – септември 1918 г.), с която воюва на Македонския фронт. През 1919 г. излиза в запас.

Роден е Хенрик Понтопидан – датски писател. В творбите си Понтопидан рисува предимно живота в датската провинция. Автор е на социално-критическата психологическа трилогия „Обетована земя“ (1891-1895 г.), на философските романи „Щастливецът Пер“ (1898-1904 г.), „Царството на мъртвите“ (1912-1916). Взема нобелова награда за литература през 1917 г. Хенрик Понтопидан умира на 21 август 1943 г. в Копенхаген.

Роден е Константин Йосеф Иречек – чешки историк, член на Френската академия на науките (1898 г.), почетен член на БАН (1898 г.). Завършва история с докторат в Карловия университет в Прага през 1885 г., където специализира история на славяните. Професор по всеобща история в Карловия университет (1884-1893 г.) и по история на славянските народи и техните съседи във Виенския университет (1893-1918 г.). Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския народ. През 1882 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870 г.” Насърчаван и подпомаган от много българи, между които М. Дринов, Иречек написва дисертация на тема „История на българите“, излязла на чешки (1876 г.), руски език (1878 г.), претърпява също и няколко български издания (1886 г., 1888 г., 1929 г.). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г. Над него Иречек работи до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали. В периода 1879-1884 г. живее в България. Работи като главен секретар в Министерството на народното просвещение (1879-1881 г.), министър на народното просвещение (1881-1882 г.) и председател на Учебния съвет при министерството; директор на Народната библиотека (1884 г.). Политическата му ориентация е към консервативното течение. Големи са заслугите му за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина; един от инициаторите за възобновяването на дейността на БКД в София. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Издава „Пътувания по България“ (1888 г., на български език – 1899 г.), „Княжество България“ (1891 г., на български език – 1899 г.), „История на сърбите“ (4 т., 1922-1923 г., посмъртно). Умира на 10 януари 1918 г.

Умира Андрей Иванович Иванов – руски художник, представител на класицизма роден през 1776 г. Учи в Петербургската художествена академия (1782-1797 г.) при Г. И. Угрюмов. От 1798 г. преподава в Художествената академия (от 1803 г. е академик, от 1812 г. – професор). По време на произвола на Николай I е уволнен (1830 г.). Той е активен участник в Свободното дружество на любителите на словесността, науката и изкуствата. Негови картини са „Смъртта на Пелопида“ (около 1800 г.), „Подвигът на младия киевлянин“ (около 1810 г.), „Единоборството на Мстислав Удалов с Редедей“ (около 1812 г.). Сред учениците му са неговият син А. А. Иванов и К. П. Брюлов.

Роден е Николай Гаврилович Чернишевски – руски общественик, писател, икономист, философ, мислител. Завършва Саратовската духовна семинария през 1845 г. и историко-филологическото отделение на Петербургския университет през 1850 г. Върху формирането на мирогледа му силно влияят класиците на немската философия, английската политическа икономия и френския утопичен социализъм. Особено силно е влиянието на В. Г. Белински и А. И. Херцен. При завършването на университета е убеден философ-материалист, демократ с радикални убеждения и привърженик на утопичния социализъм. Известно време преподава руски език и литература в Саратовската гимназия (1851-1853 г.), след което се преселва в Петербург и става сътрудник на ляволибералните (почти радикални) списания “Отечественные записки” и “Современник”. Защитава магистърска дисертация “Естетическите отношения на изкуството към действителността”, полага началото на материалистическата естетика в Русия. Журналистическата дейност на Чернишевски е насочена към решаване на обществените проблеми в Русия чрез ликвидиране на крепостничеството. В печата публикува историко-литературни и литературно-критични статии, защитава реализма в литературата и утвърждава тезата, че литературата трябва да служи на интересите на народа. След 1857 г. цялото му внимание е насочено към икономическите и политически проблеми в Русия: включва се в обсъждането на условията за предстоящата реформа. Заедно с Херцен е един от създателите на народничеството. Влиянието на Чернишевски в руското общество нараства силно особено след отмяната на крепостничеството (19 февруари 1861 г.). В своя роман “Какво да се прави” (1862-1863 г.) описва живота на хората от новото общество – “разумните егоисти”, които живеят от своя труд и по нов начин устройват своя семеен живот и живота в обществото. Заради своята обществена и литературна дейност Чернишевски е арестуван и осъден (1864 г.) на 7 години каторга и вечно заселване в Сибир. След като изтърпява каторжното наказание, е заселен във Вилюйската крепост (1871 г.), където живее до 1883 г. Разрешено му е да живее в Астрахан (1883 г.) под надзора на полицията, а през юни 1889 г. получава разрешение да живее в Саратов. Там той и умира.

В Делауер са публикувани резултатите от първото в света социологическо допитване, свързано с предстоящите президентски избори в САЩ.

Роден е френският романист и драматург Александър Дюма-баща (1802 – 1870). Най-известни са романите му с фантастично-историческо съдържание: „Тримата мускетари“, „Граф Монте Кристо“, „Нелската кула“, „След 20 години“, „Виконт Бражелон“, „Кралица Марго“ и други. Умира на 5 декември 1870 г. в Пюи, департамент Долна Сена.

Наполеон I побеждава османската армия на остров Абукир, разположен в делтата на р. Нил.

През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на две зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта му са публикувани неговите „Мемоари от о-в Света Елена“ и „Мемоари“, продиктувани по време на заточението. Умира на 5 май 1821 г. на о-в Св. Елена.

Роден е Симон Боливар (1783 – 1830). Национален герой на Южна Америка. Създател на независима Боливия.

По време на Войната за наследяването на испанския трон, британският генерал сър Джордж Рук завладява Гибралтар от испанците и го обявява за британска територия.

Гибралтар е с площ 6.5 кв. км, разположен в южната част на Пиринейския полуостров, включващ скалист полуостров и пясъчен провлак. Граничи с Испания – 1.2 км. Бреговата му линия е 15 км., а неговото географско положение го прави един от важните стратегически пунктове, контролиращи изхода на Средиземно море и подходите към него от Атлантическия океан. Неутрална зона дели Гибралтар от испанския град Ла Линеа. Най-високата точка на полуострова е 426 м.

Гибралтар е владение на Великобритания, но притежава значителна самостоятелност във вътрешната си политика, установена с приемането на съвременната конституция през 1969 г. Губернаторът, назначен от кралица Елизабет II, отговаря за отбраната, външната политика, вътрешната сигурност и финансовата стабилност. Всички останали въпроси се разглеждат от Съвет на министрите.

До завладяването на Гибралтар от англо-холандския флот през 1704 г., той е испански. През 1713 г. според Утрехтския мирен договор, Гибралтар получава пожизнен статут на британска колония при условие, че ще бъде върнат на Испания, ако Великобритания се откаже от него. През 1966 г. започват безрезултатни преговори между Испания и Англия за нов статут на Гибралтар. През 1967 г. с резолюция на ООН за деколонизация на Гибралтар е организиран референдум, който трябва да установи дали населението иска да запази връзката си с Великобритания. 12 138 гибралтарци гласуват „за“ британския суверинитет срещу 44 „против“.

Умира Фридрих фон Логау – германски поет, роден през юни 1604 г. в Брокрут . Автор на епиграми, в които бичува политическите и нравствените пороци на обществото. Стиховете му съдържат народни пословици и поговорки.