КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1244 – Турската войска превзема Йерусалим 1770 – Джеймс Кук обявява Австралия за колония на Англия 1821 – Мексико получава независимост от Испания 1861 – Роден е полк. Владимир Серафимов (1861 – 1934) 1939 – В Москва е подписан пактът Молотов-Рибентроп 1943 – По време на Втората световна война (1939 – 1945), с пълна победа на Съветската армия, завършва битката при Курската дъга 1962 – Осъществен е първият телемост между Европа и САЩ 1991 – Армения обявява независимост от СССР
ПРАЗНИЦИ:
- ЮНЕСКО – Международен ден в памет на жертвите на робството и неговата забрана (по повод въстанието на робите в Санто Доминго, 22-23 август, 1791 г.)
- Европейски съюз – Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма
- Латвия – Ден на черните ленти (по повод пакта Рибентроп-Молотов от 1939 г.)
- Румъния – Ден на освобождението от фашизма (1944 г.; до 1989 г. денят е национален празник)
- Украйна – Ден на националния флаг
- Армения – Денят на приемането на Декларацията за независимост на Армения (1990)
- Беларус –Ден на работниците в държавната статистика.
2023 г. При самолетна катастрофа загива в собствения си самолет лидерът на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин. Заедно с него загиват още 9 души, сред които са трима пилоти.
2021 г. – Почива Виолета Бахчеванова, българска актриса (* 1935 г.)
2016 г. –Умира Димитър Цонев, български журналист (* 190-59 г.)
2011 – Свалянето на диктатора Муамар Кадафи в Либия .
2006 г. – Умира Иван Абаджиев, български политик (*1930 г.)
2006 г. – „Левски“ (София) става първият български футболен отбор, влязъл в групите на Шампионската лига.
2005 г. – Boeing 737-244 Advanced на TANS в Перу се разбива близо до Пукалпа , убивайки 40 от 98-те души на борда.
1991 г. – Борис Елцин обявява, че КПСС престава да съществува като политическа партия и се спира издаването на вестник „Правда“.
1991 г.
Армения обявява независимост от СССР. През 1920 г. демократична република Армения е обявена за съветска република. По време на ръководството на Сталин голяма част от териториите й са предоставени на съседни държави и много арменци са избити или изпратени в изгнание. По-късно, по времето на Хрушчов и неговия процес на “дестанилизация” и “перестройка” положението в Армения се стабилизира, арменците получават по-голяма свобода, което довежда до декларирането на независимост от СССР на 23 август 1991 г. Независимостта е официално призната на 21 септември същата година.
1982 г.
|
1982 г.
Умира Алберто Кавалканти – бразилски режисьор и продуцент. Той е роден на 6 февруари 1897 г. в Рио де Жанейро. Следва архитектура и право в Швейцария. През 1917 г. се установява в Париж и се присъединява към творците на авангарда. Работи като декоратор и асистент-режисьор при Марсел Л”Ербие и Жан Рьоноар. През 1926 г. снима “Само няколко часа” – документален репортаж за Париж и неговите жители, последван и от други творби. Поканен от Гриърсън, се преселва във Великобритания, където работи с английски документалисти. През 1950 г. се връща в Бразилия, където продуцира и режисира няколко успешни филма. През 1955 г. е отново в Европа, за да екранизира “Господин Пунтила и неговият слуга Мати”, след което работи в Италия, Испания и Румъния. Режисира филмите: “Влакът без очи” (1926 г.), “Капитан Фракас” (1927 г.), “На пристанището” (1927 г.), “Ваканцията на дявола” (1931 г.), “Пет и Пот” (1934 г.), “Лице, покрито с въглищен прах” (1935 г.), “Хора от Алпите” (1939 г.), “Жълтият Цезар” (1941 г.), “Филм и реалност” (1942 г.), “По тайна доба” (1945 г.), “Никълъс Никълсби” (1947 г.), “Едноокият Симао” (1952 г.), “Една истинска жена” (1954 г.), “Първата нощ” (1958 г.), “Чудовището от Хайгейт Понде” (1960 г.), “Историята на Израел” (1967 г.). |
1981 г.
|
1968 г.
|
1959 г.
Правителството на САЩ обявява въвеждането на обучение по руски език в 400 училища. |
1954 г.
|
1948 г.
Умира писателят Илия Миларов (1850 – 1948). Роден е на 24 април 1850 г. в Цариград. Брат е на Св. Миларов, с когото от детските си години живее във Влашко, Сърбия, Босна, Хърватско, Русия, Виена и Париж. Завършва право в Загреб през 1883 г., а през 1884 г. се завръща в България, където работи в съдебната система. Принуден е да си подаде оставката през 1890 г. и започва активна литературна дейност. Нашумялата му пиеса “Апостол” (1899) е без особени художествени качества, както и останалите му произведения. Интерес представляват литературно-критични съчинения. |
1945 г.
Западните представители в съюзната контролна комисия (СКК) за първи път открито настояват пред нейния заместник-председател ген. Сергей Бирюзов изборите да се отложат. Съюзната контролна комисия е контролен орган, създаден да следи за изпълнението на условията на Московското примирие, сключено на 28 октомври 1944 г. между България и Великите сили победителки. В състава на СКК са включени представители на СССР, Англия и САЩ. Дейността на комисията се ръководи от съветския маршал Ф. И. Толбухин, който по-късно е заместен от ген.-полк. Сергей С. Бирюзов. Целта на СКК е да наблюдава за предаването на СССР на всички обекти, принадлежали до този момент на Германия и съюзниците й, да съдейства за прочистването на Българската армия от фашистки елементи, да подпомага преминаването на войската и флота към мирновременно устройство и др. В определени моменти членовете на комисията се опитват да влияят върху вътрешнополитическото развитие на страната. СКК преустановява дейността си на 15 септември 1947 г. след ратифицирането на Парижкия мирен договор. |
1943 г.
По време на Втората световна война (1939 – 1945), с пълна победа на съветската армия, завършва битката при Курската дъга. Битката при Курск се води от 5 юли до 23 август 1943 г. в района на Курската дъга. Това е най-голямата танкова битка в историята. След поражението в Сталинградската битка (1942-1943 г.) командването на Вермахта планира по време на лятната кампания да проведе голямо настъпление на Източния фронт, за да си върне изгубената стратегическа инициатива. В района на Курската дъга са съсредоточени до 50 германски дивизии, 2 танкови бригади, 3 отделни танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на IХ и II армия от групата армии “Център”, IV танкова армия и оперативна група “Камп” на групата армии “Юг”. Нацистката армия включва в настъплението 900 000 души, до 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2 700 танка и щурмови оръдия и повече от 2 000 самолета. Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии. Съветското командване получава сведения за подготовката на противниковото настъпление и взема решение за временно преминаване към отбрана на Курската дъга, за да спре настъплението на противника и да създаде благоприятни условия за преминаване в контранастъпление. Северната част на Курската дъга е отбранявана от войските на Централния фронт, а южната част е отбранявана от войските на Воронежкия фронт. В тила им е съсредоточен мощен стратегически резерв – Степният фронт. Координацията на действията се осъществява от представителите на Главното командване – маршалите Г. К. Жуков и А. М. Василевски. В периода април – юни на Курската дъга съветските войски създават 8 отбранителни рубежа с дълбочина до 300 км. Направлението на очакваните противникови удари е минирано със средна плътност 1 500 танкови и 1 700 противопехотни мини на 1 км фронт. В началото на юли на Курската дъга Червената армия разполага с повече от 1,3 млн. души, до 200 000 оръдия и минохвъргачки, около 3 600 танка и самоходни оръдия и до 2 800 самолета. Германските войски започват настъплението на 5 юли в северната част на Курската дъга. За 5 дни фашистите успяват да проникнат на 10-12 км в отбраната на Червената армия. В южната част нацистите успяват да постигнат значително превъзходство в жива сила и техника, но успяват да проникнат само на около 35 км. На 12 юли в битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1 500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За 1 ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка – германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. Войските на Воронежкия (от 19 юли и на Степния фронт) започват преследване и отблъскват германските войски на изходното им положение. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт и Брянския фронт. На 26 юли нацистките войски отстъпват Орел (освободен на 5 август). В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление за освобождаване на Украйна. В Курската битка са унищожени около 30 фашистки дивизии, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. След Курската битка стратегическата инициатива по време на войната окончателно преминава в ръцете на съветскто командване. |
1942 г.
Битката при Сталинград (21 август 1942 г. – 2 февруари 1943 г.) е един от повратните моменти във Втората световна война, и е смятана за една от най-кръвопролитните и съдбоносни схватки в човешката история. Смята се, че общият брой на жертвите от битката достига между един и два милиона. Битката започва с тежки бомбардировки над града от страна на Луфтвафе. Градът е разрушен и се превръща в гробище. Много от гражданите загиват. Сталин забранява на цивилните да напускат града. Той смята, че тяхното присъствие ще мотивира бойците да оказват по-голяма съпротива при отбраната на Сталинград. Цивилните, включително жените и децата, са преместени в укрепления. Битката при Сталинград завършва с победа на съветската армия, която разгромява 330-хилядната германска армия. Пленени са 91 000 германски войници, 2500 офицери и 24 генерали начело с фелдмаршал Паулус. Вермахтът понася най-тежкото си поражение до момента и с това се поставя началото на обрата във Втората световна война. |
1939 г.
|
1934 г.
|
1931 г.
|
1930 г.
Роден е Димитър Маринов Канушев – български театрален критик. Завършва българска филология в СУ през 1953 г. Завежда отдел “Театър” във в-к “Народна култура” (1962-1970 г.), заместник-главен редактор на в-к “Литературен фронт” (1970-1972 г.), работи в Комитета за изкуство и култура до 1977 г., в отдел “Изкуство и култура” на сп. “Отечество” (80-те години на миналия век). Преподавател е във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) от 1974 г., където става професор през 1987 г. Активен сътрудник на литературния и всекидневния периодичен печат. Издава книгите “Театрални вълнения” (1966 г.), “Театър и литература” (1971 г.), “Театрална критика” (1980 г.), “Сцена и време” (1982 г.), “Съвременност, съвременност” (1987 г.) и др. Умира на 6 януари 1993 г. в София. |
1927 г.
Умира Саад Заглул Паша – египетски държавник. Роден е през юли 1860 година. След Първата световна война става водач на партията на крайните националисти („Вафд“), които искат скъсването на всички връзки с Англия и пълната независимост на Египет. Интерниран е от англичаните на о-в Малта, по-късно в Цейлон. През 1923 г. се връща в Египет. През януари – ноември 1924 г. е министър-председател на Египет. През 1926-1927 г. – председател на Палатата на депутатите. |
1926 г.
Умира американската филмова звезда Рудолфо Валентино. |
1924 г.
Роден е Робърт М. Солоу – американски икономист теоретик в областта на капитала и икономическия растеж, който застава на страната на Самуелсън в кеймбриджките дискусии. След като завършва университета в Харвард, Солоу прекарва цялата си академична кариера след 1959 г. в Технологичния институт на Масачузетс. Приносът му в теорията за икономическия растеж е свързан с книгата му “Growth Theory: An Exposition” (1969 г.). По-късните му разработки са свързани с проучванията върху икономиката на невъзстановимите ресурси. За значителния си принос в областта на макроикономиката е удостоен с Нобелова награда за икономика през 1987 г. |
1917 г.
Владимир Александрович Сухомлинов е роден на 16 август 1848 г. Завършва Николаевското кавалерийско училище (1867 г.) и Академията на Генералния щаб (1874 г.). Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.), командва кавалерийски полк и дивизия, началник е на Офицерската кавалерийска школа (1886-1897 г.). През 1908 г. е началник на Генералния щаб. В периода 1909-1915 г. е военен министър. През март 1916 г. е арестуван и обвинен в държавна измяна и злоупотреби. През септември 1917 г. е осъден на доживотна каторга, заменена с крепостен затвор. На 1 май 1918 г. освободен поради навършена 70-годишна възраст. Емигрира във Финландия, а след това в Германия. Автор е на “Спомени” (1924 г.). Умира на 2 февруари 1926 г. |
1914 г.
Япония се включва в Първата световна война (1914 – 1918) на страната на Антантата и обявява война на Германия. |
1913 г.
Полицията в Лондон се обръща към властите с молба да бъдат въведени ограничения на скоростта за автомобилите в градски условия. |
1912 г.
Роден е американският актьор Джийн Кели (1912 – 1996). Кели работи като танцьор на Бродуей. Филмография: “За мен и моята любима” (1942), “Безумствата на Зигфелд” (1946), “Пиратът” (1948), “В града” (1949, сърежисьор), “Един американец в Париж” (1951), “Да пееш в дъжда” (1952, сърежисьор), “Бригадун” (1954), “Винаги прекрасно време” (1955, сърежисьор), “Щастливата пътека” (1956), “Покана за танц” (1956), “Момичета” (1957), “Да пожънеш бури” (1960 г.), “Хайде да правим любов” (1960 г.), “Жиголо” (1962), “По какъв път да се върви” (1964), “Пособие за женен мъж” (1967), “Госпожиците от Рошфор” (1967). С успех се ползват “Хелоу, Доли!” (1969), “Общественият клуб на чайните” (1970 г.). През 1976 г. поставя “Това е развлечение” с фрагменти от класическите филми на Фред Астер и Кели. През 1980 г. снима мюзикъла “Ксанаду” с Оливия Нютън-Джон. Други мюзикъли, в които участва, са: “Север и юг” (ТВ, 1985), “Грехове” (ТВ, 1986). |
1899 г.
|
1880 г.
|
1877 г.
|
1864 г.
|
1863 г.
Умира Михаил Семьонович Шчепкин – руски актьор, основоположник на реализма в руското сценично изкуство. Роден е на 17 ноември 1788 г. в Красное Обоянско, Белгородска област. През 1799 г. постъпва в Судженското училище, участва в училищни спектакли. Сценичната му дейност започва в курската трупа на Барсови (1805 г.); през 1816 г. работи в харковската трупа. През периода се налага като комедиен актьор; изпълнява различни театрални роли и партии в комични опери. Изучава теория и практика на сценично изкуство. През 1820 г. е приет в трупата на Московския театър (от 1924 г. е в Малий театър). Поддържа връзки с видни руски творци – А. С. Пушкин, Н. В. Гогол, В. Г. Белински, А. И. Херцен, Т. Д. Шевченко и др. През 30-40-те години на XIX в. възприема Пушкиновия и Гоголевия реализъм и го претворява на сцената. Пресъздава сатирични типове на дворяни в пиеси на Гогол, Пушкин и др.; образи от пиесите на украински драматурзи (Котляревски, Квитко-Основяненко), на Ив. С. Тургенев, А. Н. Островски, Молиер, Шекспир и др. Сценичните и етичните принципи на Шчепкин са основа за създадената от К. С. Станиславски система за актьорско творческо майсторство. |
1861 г.
|
1856 г.
|
1852 г.
|
1851 г.
|
1846 г.
Умира Вилхелм Карлович Кюхелбекер – руски писател, декабрист. Роден е на 21 юни 1797 г. в Петербург в дворянско семейство на преселени в Русия немци. Завършва Царскоселския лицей през 1817 г., където се запознава с А. С. Пушкин и А. А. Делвиг. Служи в Колегията по външни работи; преподава руски и латински езици. През 1820-1821 г. пътешества зад граница. В Париж чете публични лекции по руска литература, в които обосновава необходимостта от политически преобразувания в Русия (лекциите са прекъснати по заповед на руското посолство). През ноември 1825 г. е приет от К. Ф. Рилеев в Северното дружество на декабристите. По време на декабристкото въстание от 14 декември 1825 г. в Петербург стреля срещу великия княз Михаил Павлович, като се опитва да настрои войниците за контраатака. След неуспеха на въстанието е арестуван във Варшава и осъден на смърт; присъдата е заменена с каторга. През 1836 г. е изпратен в Сибир. Започва да печата стихове през 1815 г. в традициите на елегичната поезия. От началото на 20-те години се обявява против сантиментализма от позициите на оглавеното от П. А. Катенин течение в декабристкия романтизъм. Заедно с В. Ф. Одоевски Кюхелбекер издава алманаха “Мнемозина”. Публикува поезия, която се противопоставя на камерната лирика със своята открита гражданственост (“Към Ахатес” 1821 г.; “Към приятелите от Рейн”, 1821 г. и др.). В периода на заточението му се запазва гражданския патос на поезията му, но се промъкват и мотивите за обреченост и самота (“Елегия”, 1832 г.; “За смъртта на Якубович”, 1846 г.; “19 октомври”, 1838 г.; “Участта на руските поети”, 1845 г., и др.). Мистичната идея за предопределеността на трагичната съдба намира отражение в най-значителното му прозаическо произведение – романа “Последният Колона” (1832 г. – 1842 г.). |
1821 г.
|
1780 г.
Роден е Вартоломей Йерней Копитар – словенски филолог. Завършва философия в Любляна и право във Виена. Копитар е пръв пазител на Виенската императорска библиотека. От 1808 г. се занимава със словенска литература и славянските езици. Съчиненията му “Граматика на славянския език в Крайна”, “Каринтия и Щирия” и “Глаголита Клоцианус” (1836 г.) са важен етап в историята на славистиката. Негов ученик е Фр. Миклошич. Вартоломей Йерней Копитар умира на 11 август 1844 г. във Виена. |
1770 г.
Австралийският съюз е шестата по големина държава в света и единствената, която заема цял континент. Населението на страната е над 20 милиона, концентрирани предимно в крайбрежните градове Сидни, Мелбърн, Бризбейн, Аделаида и Пърт. Австралия включва остров Тасмания, който е неин щат. Съседните страни на Австралия са Нова Зеландия на югоизток и Индонезия, Папуа-Нова Гвинея и Източен Тимор на север. Името “Австралия” идва от латинската фраза “тера аустралис инкогнита” (terra australis incognita), което значи “непозната южна земя”. Континентът Австралия е обитаван от близо 50 000 години. Първите му обитатели са австралийските аборигени. През 1770 г. Великобритания предявява претенциите си над континента, а на 26 януари 1788 г. в източната му част е сформирана колония с име Нов южен Уелс. Първоначално в новата колония се заселват английски затворници. През ХІХ век на територията на континента се създават още пет самоуправляващи се колонии. На 1 януари 1901 г. шестте колонии се обединяват и създават федеративната държава Австралия. |
1769 г.
|
1754 г.
Роден е френският крал Луи ХVІ (1754 – 1793). Свален е от власт по време на Френската революция (1789). Гилотиниран през 1793 г. |
1740 г.
|
1617 г.
В Лондон е открита първата еднопосочна улица. |
1382 г.
При отбраната на Москва от набезите на татарския хан Токтамиш за пръв път в Русия е използвана артилерия. Артилерията е род войски от състава на Сухопътните войски, притежаващ голяма огнева сила, значителна далекобойност и маневреност. Предназначена е за унищожаване и подаване на живата сила и бойната техника на противника. |
1305 г.
Умира Уилям Уолас – герой от борбата на шотландския народ за независимост от Англия. Роден е около 1270 г. Предвожда армията на шотландските въстаници в битката при Стърлинг през септември 1297 г., в която английската войска е победена. В продължение на няколко месеца Уолас е фактически управител на страната. През юли 1298 г. армията му е разгромена от превъзхождащата я по сила английска войска на крал Едуард I. През август 1305 г. е предаден, пленен и убит. Подвизите му са възпети в много песни и балади на шотландски народ. |
1244 г.
Турската войска превзема Йерусалим. Мюсюлмански войски вземат контрола над града от кръстоносците и той остава под тяхна власт с малки изключения до началото на Първата световна война. |
634 г.
Умира Абу Бекър ас Сиддик – първият от четиримата „праведни“ халифи. Избран е за водач на мюсюлманската общност след смъртта на пророка Мохамед. Роден е около 572 г. Ас Сиддик е богат търговец от Мека и първи от мъжете приема исляма. Поддържа финансово мюсюлманската общност до преселението в Медина. Абу Бекър съпровожда Мохамед във всички военни походи. След смъртта на Пророка приема титлата халиф (“приемник, заместник”). Безкомпромисно налага отново исляма на отметналите се арабски племена в Хиджаз, Недж, Йемен и из цяла Арабия