2011 г. -Ултра десният екстремист Андерш Брайвик /32-годишен норвежец/ извършва последователно два атентата в Осло, в които загиват над 90 души.
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1790 – Във Франция е национализирано имуществото на църквата 1099 – Кръстоносците създават Йерусалимското кралство 1904 – В периода 21 – 22 юли в Пловдив е свикан учредителен конгрес на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС) към БРСДП (т. с.).1933 – Американският пилот Уйли Пост извършва първия в света индивидуален полет около Земята 1944 – Нацистите обесват 50 души в Атина, най-масовото бесене през 20 век 1992 – Първият архиерейски събор отлъчва Христофор Събев и низвергва митрополитите Пимен, Панкратий и Калиник.2002 – Узбегските учени изработват виждащо изкуствено око
2022 г. – Драупади Мурму /20 юни 1958 г./ печели президентските избори в Индия
2011 г.
Ултра десният екстремист Андерш Брайвик /32-годишен норвежец/ извършва последователно два атентата в Ослор в които загиват над 90 души. Единият е
в центъра на столицата и цели убийството на премиера, а вторият е срещу младежки лагер недалеч от Осло – на остров Утоея, където младежката организация на Норвежката работническа партия на премиера Йенс Столтенберг организира годишните си събирания,
2004 г.
|
1992 г.
Пабло Емилио Ескобар Гавирия е роден на 1 декември 1949 г. Той е прочут колумбийски наркобарон – шеф на най-големия в страната наркокартел в град Меделин. Сп. „Форбс“ го нарежда на седмо място в списъка на най-богатите хора за 1989 г. През 1993 г. той е открит убит. |
1989 г.
Таджикският език е ирански език, говорен от около 4 400 000 души. Таджиките говорят на различни диалекти на персийския език, създавайки диалектически континуум в страните Узбекистан – Таджикистан – Афганистан – Иран. Самият термин „таджикски език“ е неологизъм, въведен в през 20-те години на миналия век като част от болшевишката политиката за „национално-териториално обособяване на народите в Средна Азия“ и създаването на „съветския народ“, част от който трябва да бъдат таджиките с нов език „таджикистански“. Тогава само таджиките от Таджикистан и Узбекистан приемат термина „таджикски език“ за обозначение на своя език, а таджиките в съседен Афганистан продължават да наричат езика си „дари“ или „персийски“. |
1981 г.
На 13 май 1981 г. в Рим на площад „Св. Петър“ Мехмед Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел II. Главата на Римокатолическата църква е прострелян с два куршума докато преминава между десетки хиляди богомолци. Единият куршум преминава през стомашната област, а другият попада близо до сърцето. Папата оцелява след петчасова вътрешно-чревна операция. При покушението са ранени и две жени: 60-годишната Анн Одри от Бъфало е улучена в гърдите, а 21-годишната Роуз Хил от Ямайка е леко ранена в рамото. Арестуван е мъж от турски произход, за който се предполага, че и преди е отправял заплахи към Папата. Задържаният Мехмед Али Агджа е на 23 годишна възраст. По думите на Агджа, той пристига на 9 май 1981 г. на летището в Милано и два дни по-късно отива в Рим. Полицията открива бележки, написани на турски език. Съдържанието на една от тях е: „Убивам папата в знак на протест срещу империализма на СССР и САЩ, както и срещу геноцида, провеждан в Салвадор и Афганистан.“ Тогава турските информационни агенции съобщават, че Али Агджа е обвинен и в друго убийство през февруари 1979 г. – на редактора на турския вестник „Миллиет“ Абди Ипекчи. В резултат е била издадена присъда задържане под стража, но той успява да избяга от затвора. На процеса във връзка с атентата срещу папата Али Агджа съобщава за връзки с българските тайни служби. През 2000 г. Али Агджа е помилван от президента на Италия Карло Чампи. След като е освободен от затвора в Италия, на 14 юни 2000 г. той е екстрадиран в Турция, където вече има задочна смъртна присъда за убийството на журналиста Абдула Ипекчи, намалена след амнистия от 1991 г. на десет години затвор. Той е настанен в затвор със засилени мерки за сигурност в Истанбул. На 12 януари 2006 г. е освободен от турския затвор предсрочно. Няколко дни по-късно, след масови протести от турското правителство и медиите, на 20 януари 2006 г. Върховният касационен съд на Турция отменя решението за освобождаването му след обжалване от Министерството на правосъдието и същият ден той е отново арестуван. По време на посещението си в България през май 2002 г. при срещата си с президента Георги Първанов Папа Йоан Павел уверява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен през 1981 г. |
1979 г.
|
1972 г.
|
1967 г.
|
1966 г.
Американски бомбардировачи осъществяват първата си атака срещу демилитаризираната зона между Северен и Южен Виетнам. Гражданската война във Виетнам се води в периода 1965 – 1973 г. с активното участие на войски на САЩ и други сили. След лятото на 1961 г. американската политика се стреми да изгради Южен Виетнам като бариера срещу разпространението на комунизма в Югоизточна Азия. Провокационни действия на бойни кораби на САЩ в близост до Северен Виетнам водят до ответни действия на комунистическите военноморски сили и до приемане на Тонкинската революция в американския Конгрес през август 1964 г., която дава на президента Джонсън правомощия да действа във Виетнам. Атаките на Виетконг срещу бази на САЩ в Плейку и Ки Нхон в началото на февруари 1965 г. са последвани от тежки бомбардировки над Северен Виетнам. Американски морски пехотинци правят десант през март 1965 г., а една въздушно преносима бригада – два месеца по-късно. До 1965 г. САЩ разполагат с армия от 125 000 души на действителна служба във Виетнам, а до края на 1966 г. числеността й достига 400 000. Въздушните бомбардировки достигат средно до 164 дневно в първите месеци на 1966 г. Масираността на атаките успява да спре действията на Виетконг и на северновиетнамците, но предизвиква все по-голямо недоволство в САЩ от всяка друга предишна военна кампания в американската история. Офанзивата Тет от февруари 1968 г. се превръща във военен провал за комунистите, но убеждава американското обществено мнение в безсмислието на широкомащабните операции във Виетнам. Бомбардировъчните рейдове са намалени след март 1968 г. На 13 май 1968 г. започват дискусии за възможностите за мир. Президентът Никсън започва да изтегля войски през юни 1969 г., след като още една вълна на възмущение залива Америка в края на годината в резултат от репортажите за клането в Ми Лай. При управлението на Никсън американците залагат на създаването на модерна южновиетнамска армия, но американските войски отново са въвлечени в ожесточени битки през февруари и март 1971 г. и през март и април 1972 г. На 27 януари 1973 г. се подписва примирие в Париж, включващо изтегляне на американските войски, като последните американски бойни части напускат две седмици по-късно. Американските съветници остават във Виетнам до окончателната победа на комунистите през април 1975 г. |
1959 г.
България отправя предложение към Гърция за сключване на пакт за ненападение между двете страни за 20-годишен срок и с възможност към него да се присъединят и други страни от региона. |
1958 г.
|
1936 г.
Роден е Красимир Цветанов Кюркчийски – български композитор. Учи композиция при проф. П. Владигеров в БДК, специализира в Москва при Д. Шостакович. През 1966 г. печели голямата награда на международния конкурс на Парижките музикални седмици. През следващите години негови творби са поставяни на български и чуждестранни сцени. Работи като диригент на Държавния ансамбъл за народни песни и танци. По-известни негови произведения са операта “Юла”, комичната опера “Наследството”, балетите “Балада за автопортрета” и “Козият рог”, вокално-инструменталните произведения “Приказка за стълбата” и “Балада за Паисий”, симфоничните творби “Симфония-реквием”, “Диафонична студия”, “Симфония-концертанте”, песните “Сън за щастие”, “Дни на проверка”, филмовата музика към “Записки по българските въстания” и др. |
1934 г.
Джон Дилинджър е роден на 22 юни 1903 г. в Индианополис, щата Индиана. Той е известен банков обирджия. Някои го смятат за опасен престъпник, докато други го приемат за съвременния Робин Худ. |
1933 г.
|
1917 г.
Д-р Васил Радославов е политически и държавен деец, член на БАН. Роден е в Ловеч на 15 юли 1854 г. Завършва право в Хайделберг, Германия, като защитава и докторска степен. След като се завръща в България, става един от лидерите на Либералната партия. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието (29 юни 1884 – 15 юли 1886 г., 9 – 12 август 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 – 28 юни 1887 г.). При управлението на Ст. Стамболов (1887–1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на К. Стоилов като министър на правосъдието (19 май – 17 септември 1894 г.) и министър на народното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894–1899 г.). Васил Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899–1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Васил Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на 8 месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 – 21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие (1918 г.) емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа, настъпила след участието на България в Първата световна война (1915-1918 г.). Умира на 21 октомври 1929 г. в Берлин. |
1917 г.
Александър Керенски е роден на 4 май 1881 г. Той е руски държавник, глава на временното правителство след Февруарската революция в Русия през 1917 г. Свален е от болшевиките от поста премиер на 7 ноември 1917 г. Преоблечен като жена, той успява да се измъкне и по-късно да емигрира във Франция, а след това в САЩ. Създадено е ново, болшевишко правителство начело с Ленин. Керенски умира на 11 юни 1970 г. |
1912 г.
По предложение на Уинстън Чърчил Великобритания взема решение да модернизира военния си флот. |
1910 г.
Родена е Ирина Тасева – българска драматична актриса. Тя завършва театралната школа на Н. Масалитинов през 1929 г. Започва творческата си дейност в театър “П. К. Стойчев”. От 1930 г. до пенсионирането си работи в Народен театър “Иван Вазов”. Участва в “Ромео и Жулиета”, “Коварство и любов”, “Дон Карлос”, “Дивата патица”, “Мадам Сан Жен”, “И най-мъдрият си е малко прост”, “Машенка”, “Егор Буличов и другите”, “Майка Парашкева” и др. Участва в радио- и тв постановки (“Вратите хлопат”, 1977 г.), както и във филма “Български орли” (1941 г.). През 1963 г. издава книгата “Така блестят звездите”. Умира на 21 февруари 1990 г. в София. |
1909 г.
|
1908 г.
След двегодишни преговори е подписан обединителен протокол между синдикалните централи на БРСДП (ш. с.) и БСДС „Пролетарий“. Образува се Обединен свободен общ работнически синдикален съюз. |
1906 г.
Алфред Драйфус, обвинен през 1894 г. в държавна измяна и осъден на доживотен затвор на Дяволския остров във Френска Гвиана, е напълно реабилитиран и е награден с ордена на Почетния легион. Алфред Драйфус е френски офицер. Роден е през 1859 г. Заподозрян е като автор на писмо, в което се съобщава на чужд агент за изпращането на тайни военни документи. Той е осъден от военен съд на вечно заточение през 1894 г. и е изпратен на Дяволския остров (Кайена). След застъпничеството на видни французи и главно на Емил Зола процесът на Драйфус два пъти е ревизиран. Оправдан е и е върнат на служба през 1906 г. |
1904 г.
В Пловдив завършва Учредителния конгрес на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС) към БРСДП (т. с.), започнал на 21 юли. Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) е политическа партия на наемните работници, последователи на Димитър Благоев. След разцеплението на БСДП през 1903 г. БРСДП (т. с.) отстоява тезата, че партията трябва да пази марксистките принципи, залегнали в нейната програма, и членовете й да работят за изпълнението на тази програма. Отхвърля всякакви коалиции и съглашения с буржоазните партии. Остава вярна на марксисткото разбиране, че класовите противоречия в капиталистическото общество са непримирими, че по пътя на класовото сътрудничество не може да се осъществят сериозни реформи. Задълбочава своите контакти с II Интернационал и взема дейно участие в международното работническо и социалистическо движение. За ръководене на икономическите борби на работниците по нейна инициатива през 1904 г. се образува Общ работнически синдикален съюз (ОРСС). Под ръководството на БРСДП (т. с.) през 1912 г. се създава и Съюз на работническата социалдемократическа младеж (СРСДМ). Партията води борба против всякакви опити за отклонение от основните й организационни и идейни принципи. Тя се противопоставя на течението на анархолибералите, обособява се като интелигентско-индивидуалистическа центристка група, с лидери Н. Харлаков и Г. Бакалов. Борбата срещу анархолибералите завършва с тяхното изключване през 1905 г. БРСДП (т. с.) отстранява през 1908 г. и прогресистите, начело на които застават д-р Н. Сакаров, К. Тинева и Г. Кръстев. След тяхното изключване до 1919 г. партията на тесните социалисти запазва единството в своите редове. Нейният организационен живот е преустановен по време на Балканската война (1912–1913 г.) и Междусъюзническата война (1913 г.). След Междусъюзническата война тя възстановява своите организации и групи и изгражда нови. |
1902 г.
Родена е Мими Михайлова Балканска – българска оперна певица. През 1914-1917 г. учи пиано при Х. Визнер и пеене при П. Тороманова. Специализира пеене в Берлин и Виена. Съоснователка е на Кооперативния театър (заедно с А. Сладкаров, А. Русков, В. Сълплиева, Ив. Цачев, Ил. Стоянов и др.), с който гастролира в Турция (1931 г.) и Югославия (1938 г.). тя е една от основателките на Художествения оперен театър в София, в който е директор (1942-1946 г.). Работи в Народната оперета (1947 г.) и в Държавния музикален театър в София (1948-1962 г.). По-важни нейни оперетни роли са Силва, Щаси, Цецилия („Царицата на чардаша“ от И. Калман), Лиза и Графиня Марица („Графиня Марица“ от И. Калман), Ана Главари („Веселата вдовица“ от Ф. Лехар), Кристел („Птицепродавецът“ от К. Целер), Парася Никаноровна („Трембита“ от Г. С. Милютин), Ангелина („Бунтовна песен“ от Г. Златев-Черкин), Мадам Сан-Жен („Мадам Сан-Жен“ от П. Хаджиев) и др. Умира на 22 май 1984 г. в София. |
1895 г.
|
1894 г.
Между Париж и Руан се провежда първото автомобилно състезание. |
1888 г.
|
1879 г.
|
1878 г.
Роден е Янош Корчак (псевдоним на Хенрик Голдшмид) – полски писател, педагог, лекар. Автор на повестите “Деца от улицата” (1901 г.), “Моска, Йоска и Срула” (1910 г.), “Крал Матиуш I” (1923 г.) и на пиесата “Сенат на безумците” (1931 г.). Освен това пише новели, педагогически произведения, статии, дневник. Загива през август 1942 г. във фашисткия концлагер “Треблинка” с 200 свои възпитаници. |
1877 г.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Девети Кавказки драгунски полк влиза в Стара Загора. С първите три табора от 40-хилядната си армия, прехвърлена от Черна гора в Дедеагач, Сюлейман паша пристига в Одрин. |
1859 г.
Роден е Георги Киров – български офицер, генерал-майор (от 1913 г.). Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като опълченец. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на Първа бригада от Пета пехотна Дунавска дивизия, която участва в боевете за Силиулу, Гечкинли, Чаталджа. През Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на Дванадесета пехотна сборна дивизия (от ноември 1915 г.), а по-късно – на Бургаския укрепен район. Умира през 1940 г. в София. |
1849 г.
|
1822 г.
|
1793 г.
Английският изследовател А. Маккензи става първият европеец, прекосил Канада от изток към Тихия океан. |
1790 г.
Във Франция е национализирано църковното имущество. |
1789 г.
Томас Джеферсън е американски държавник, политик, философ. През 1762 г. завършва право в колежа „Уилям и Мери“. През 1767 г. е приет в адвокатска колегия на щат Вирджиния. През 1769 г. е избран в Камарата на представителите в Сената на САЩ. През 1775 г. е избран за делегат на Първия континентален конгрес, а през 1776 г. – на Втория, където е определен да състави текста на Декларацията за независимост (формално се смята за неин автор, макар че текстът е резултат от работата на много делегати). В периода 1779-1781 г. е губернатор на щат Вирджиния. От 1785 г. до 1793 г. е посланик на САЩ във Франция. От 1790 г. до 1793 г. е държавен секретар в първата администрация на Джордж Вашингтон (1790-1793 г.). През 1796 г. се кандидатира за президент от името на създадената от самия него Демократическо-републиканска партия, но е победен от Дж. Адамс. На изборите през 1800 г. побеждава Адамс и е третият президент на САЩ като управлява в периода от 1801 г. до 1809 г. Томас Джеферсън оказва огромно влияние върху политическата история на държавата. Неговите съчинения и писма са издадени в 20 обемисти тома. |
1784 г.
|
1478 г.
|
1456 г.
Когато през лятото на 1456 г. султан Мехмед ІІ с цялата си армия обсажда Белград Янош Хуняди е принуден да отбранява града с по-малко от 10 000 души, с благородниците от принадлежащите му територии и с повече от двадесет хиляди доброволци. На 14 юли 1456 г. флотата на Хуняди успява да разкъсва турския кордон. На 21 юли турската армия започва единствената си атака, като турската артилерия разрушава част от крепостните стени. До следващата сутрин турците губят към 8 000 души и докато султанът обмисля какво да предприеме, част от защитниците излизат от крепостта и атакуват лагера на османската армия. Неочакваната атака парализира турците, те изоставят всичко и се изтеглят. На 11 август 1456 г. Янош Хуняди умира от чумата, вилнееща сред турци и християни в Белград. |