КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 20 ЮНИ

Завършва двудневното официално посещение на българския президент Георги Първанов в Полша. Там той се среща с президента Александър Квашневски и получава полската подкрепа за членството на България в НАТО. Българският президент провежда срещи и с маршала на Сейма на Република Полша Марек Боровски, с маршала на Сената Лонгин Пастушяк и с председателя на Министерския съвет Лешек Милер. По време на визитата Георги Първанов говори пред студенти и преподаватели в един от най-старите полски университети – Вроцлавския, по темата: “България – стабилна и демократична държава, достоен член на евроатлантическата общност”.

НАТО официално обявява, че прекратява военните си действия срещу Югославия във връзка с кризата в Косово.

Войната в Косово представлява въздушна операция на НАТО срещу военни структури на югославското правителство. Разпадането на югославската федерация, националистическите тенденции сред албанското население и намесата на югославската армия предизвикват политическа криза. През март 1998 г. Армията за освобождение на Косово (АОК) атакува югославски полицаи и сръбски граждани. В отговор югославската армия провежда наказателни операции срещу албанци. Организираните по инициатива на ЕС и САЩ преговори в Рамбуйе, Франция, между югославското правителство и представители на албанското население не довеждат до споразумение. На 24 март 1999 г. е поставено началото на въздушни удари на НАТО срещу Югославия. На 9 юни 1999 г. НАТО и югославските военни подписват в Куманово, Република Македония, споразумение за изтегляне на сръбските сили от Косово, спиране на въздушните удари срещу Югославия и завръщане на косовските бежанци. В Косово се изпращат мироопазващи сили на ООН (КФОР); започва разоръжаване на АОК.

Завършва Третата конференция на министрите по образованието от европейския регион на ЮНЕСКО, започнала на 12 юни в София. В нея участва и генералният директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М’Боу.

ЮНЕСКО е международна организация по въпросите на просветата, науката и културата при ООН, създаден през ноември 1945 г. В състава й влизат: Австралия, Австрия, Аржентина, Афганистан, Беларус, Белгия, Бирма, България, Боливия, Бразилия, Великобритания, Венецуела, Виетнам, Гватемала, Германия, Гърция, Дания, Доминиканска република, Египет, Еквадор, Етиопия, Израел, Индия, Индонезия, Йордания, Ирак, Иран, Испания, Италия, Камбоджа, Канада, Китай, Колумбия, Корея (Юж.), Коста Рика, Куба, Лаос, Либерия, Либия, Ливан, Люксембург, Мароко, Мексико, Монако, Непал, Нидерландия, Никарагуа, Нова Зеландия, Норвегия, Пакистан, Панама, Парагвай, Перу, Полша, Румъния, Салвадор, Саудитска Арабия, Сирия, Судан, САЩ, СССР (бивш), Тайланд, Тунис, Турция, Украйна, Унгария, Уругвай, Филипини, Финландия, Франция, Хаити, Хондурас, Чехословакия (бивша), Чили, Швейцария, Швеция, Шри Ланка, Югославия (бивша), Япония. Съгласно Устава целта на ЮНЕСКО е да съдейства за мира и безопасността по пътя на развитие сътрудничеството между страните в областта на просветата, науката и културата. България е член от 17 май 1956 г. Обекти под закрилата на ЮНЕСКО в България са гробницата в с. Свещари, Рилският манастир, Боянската църква, Старият град в Несебър, Мадарският конник, Скалният манастир в Иваново, Казанлъшката гробница, резерватите “Сребърна” и Пирин.

Завършва посещението на унгарската партийно-правителствена делегация, водена от първия секретар на ЦК на Унгарската социалистическа и работническа партия Янош Кадар в София. Приети са основни насоки за развитие на икономическото и научно техническото сътрудничество между България и Унгария до 1990.

Янош Кадар (1912 – 1989 г. ) е комунистически водач в Унгария от 1956 г. до 1988 г. и два пъти е министър-председател – от 1956 г. до 1958 г. и от 1961 г. до 1965 г.

Петролопроводът Трансаляска започва официално да функционира.

Трансаляска е главен американски петролопровод, свързващ находищата на нефт в северна Аляска с пристанището в град Валвез. Строителството на дългият почти 800 мили (1286 км) петролопровод започва на 27 март 1975 г. и завършва на 31 май 1977 г. В строителството му участват близо 21 000 души.

Публикувано е съобщение за установяване на дипломатически отношения между България и остров Мавриций.

Умира Петър Осоговец (псевд. на Петър Лазаров Петков) – български писател, ентомолог. Той е роден на 11 септември 1890 г. в гр. Русе. Следва естествени науки в София и Загреб, завършва в София (1914 г.). Работи като учител в Бургас и Самоков и като директор на Ихтиманската гимназия. В периода 1918-1925 г. е асистент по зоология във Физико-математическия факултет на СУ “СВ. Климент Охридски”. От 1925 г. е доцент, а от 1930 г. е професор в Агрономическия факултет. Член е на Българското природоизпитателно дружество, на Българското ентомологическо дружество, на Хърватското природоизпитателно дружество. Публикува повече от 50 научни труда в български и чуждестранни вестници и списания. Автор е на импресии и размишления – „Безмълвният Париж“ (1941 г.) и др. Автор е на съчиненията „Безмълвният Париж“ (1941 г.), „Ентомология. Лекции“ (1942 г.), „Горска зоология“ (1943 г.), „Гьоте като природоизпитател“ (1943 г.), „1000 рецепти. Полезни съвети по всички отрасли на земеделието“ (1945 г.), „Зоология“ (1947 г., 1948 г., 1964 г., 1970 г.), „Приложна зоология“ (1950г. и др.), „Курс по физиология на селскостопанските животни с основи на анатомията“ (1956 г., в съавт.), „Нашите млади питомци“ (1961 г.), „Следи из планините“ (1960 г.).

Легендата в бокса Мохамед Али е осъден на 5 години затвор и глоба в размер 10 000 долара за отказа си да служи в американската армия, по време на войната във Виетнам.

Мохамед Али (истинско име: Касиус Клей) е американски боксьор, един от най-големите в историята на бокса. Олимпийски шампион в тежка категория от Рим (1960 г.). През същата година става професионалист. Али е първият боксьор, който печели три пъти световната титла в тежка категория за професионалисти – 1964 г., 1974 г. и 1978 г. През 1967 г. отказва да участва във войната във Виетнам, поради което е осъден и му е отнета световната титла.

Родена е Никол Кидман – американска актриса от австралийски произход. Участва във филмите: “Гръмотевични дни” (1990 г.), “Далече, далече” (1992 г.), а също и в “Били Батгейт” (1991 г.), “Флирт” (1991 г.), “Далече, далече” (1992 г.), “Моят живот” (1993 г.), “Злоба” (1993 г.), “Смъртоносна амбиция” (1995 г.), “Батман завинаги” (1995 г.), “Портрет на една дама” (1996 г.), “Миротворецът” (1997 г.), “Берлински дневници 1940-45” (1998 г.), “Приложна магия” (1998 г.), “Престъпен разговор” (1999 г.), “Широко затворени очи” (1999 г.), “Мулен Руж” (2001 г.), “Часовете” (2001 г.), “Догвил” (2002 г.), “Ледената планина” (2003 г.).

САЩ и СССР се договарят за прекарване на директна телефонна линия между ръководителите на двете страни, която да бъде използвана в критични ситуации.

Станалият така известен Червен телефон, свързващ Белия дом и Кремъл е прекаран след Кубинската криза. Отначало това не е телефон, а високоскоростен телеграф, тъй като се смята, че вербалният контакт в реално време може да доведе до грешки. В средата на 70-те години е инсталиран истински телефон. За пръв път Червеният телефон е използван през 1967 г. по време на Арабско-израелската война, когато двете държави се информират взаимно за военни действия, който могат да бъдат подвеждащи или двусмислени.

В България е приет Закон за другарските съдилища.

Провъзгласена е независимостта на Мали и Сенегал.

Двете държави са френски колонии в продължение на почти 70 години и са използвани главно като източник на роби. През 1959 г. образуват Федерация Мали, която успява да получи независимост от Франция. Скоро след това Сенегал се отцепва и образува Република Сенегал.

Умира Курт Алдер – немски химик органик, д-р по философия (1926 г.). Лауреат на Нобелова награда за химия за 1950 г. (съвместно с О. Дилс). Получава образование в Берлинския и в Килския университет. От 1930 г. до 1936 г. е преподавател по химия в университета в Кил, а от 1936 г. до 1940 г. ръководи научноизследователския отдел на фирмата „И. Г. Фарбениндустри“ в Леверкузен. От 1940 г. е директор на Химическия институт към Кьолнския университет. През 1928 г. заедно с О. Дилс открива, а след това разработва, основите на диеновия синтез, има изследвания в областта на стереохимията, полимеризацията и др. Курт Алдер е роден на 10 юли 1902 г.

На Филипините е регистрирано най-дългото слънчево затъмнение – 7 минути и 8 секунди.

Открит е Мостът на дружбата на р. Дунав между Русе и Гюргево. Мостът е проектиран и строен от съветска проектантска строителна организация със съдействието на съветски и български строители. Строителството е реализирано през 1952-1954 г. със съдействието на тогавашния СССР. Дължината му е 2,8 км, на височина е 30 метра над водата – на две нива – за влакове и автомобили. Средната му част може да се повдига и да пропуска големи кораби.

Трайчо Костов е арестуван от органите на Държавна сигурност.

Трайчо Костов (Т. К. Джунев) е роден на 17 юни 1897 г. в гр. София. Той е политически и държавен деец, публицист и журналист. През 1916 г. завършва ШЗО и заминава за фронта. След края на Първата световна война 1914–1918 г. следва право в СУ „Св. Климент Охридски“, като едновременно с това изучава френски, немски, руски и английски език и стенография. Работи като стенограф в Софийския общински съвет и в Народното събрание. През 1919 г. е избран за секретар на софийската комсомолска организация, а на следващата година е включен в състава на Централното настоятелство на БКМС. Включва се в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г., а след разгрома му работи като деловодител на ЦК на БКП. През есента на 1924 г. е арестуван и осъден на 8 г. затвор. Жестоко инквизиран в затвора, след амнистирането през 1920 г. заминава за СССР, за да се лекува. Там работи към ИККИ и Задграничното бюро на ЦК на БКП. През 1931 г. се завръща в България и е избран за член на ЦК на БКП (т. с.). През 1932 г. отново заминава за СССР. Участва в дейността на Балканския секретариат на Коминтерна и чете лекции в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства от Запада. През 1934 г. се завръща нелегално в България заедно с Г. Дамянов и Ст. Димитров-Марек, за да окаже съдействие на партията да преодолее левосектантския курс. На VI разширен пленум на ЦК на БКП 1936 г. е избран за член на Политбюро на ЦК на партията. През 1936 г. заминава пак за Москва, където работи като политически съветник на В. Пик, който ръководи Балканския секретариат на Коминтерна. Задграничното бюро на БКП изпраща Трайчо Костов в България през 1938 г. Преследван от полицията през 1940 г. преминава в нелегалност. До 1942 г. е секретар на ЦК на БРП и редактор на в. „Работническо дело“. През 1942 г.е заловен и съден по процеса на ЦК на БРП. Получава доживотна присъда. След 9 септември 1944 г. отново е секретар на ЦК на БРП (к), а на VIII разширен пленум на ЦК е избран и за член на Политбюро. От 1946 г. е назначен едновременно за подпредседател на МС и за министър на електрификацията, водите и природните богатства. Избран е и за председател на Комитета за стопански и финансови въпроси при МС. През 1949 г. е обвинен в антидържавна и антипартийна дейност и е осъден на смърт. На 17 декември 1949 г. е обесен. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г.

Роден е Лайънъл Ричи – американски композитор, поп-певец, саксофонист. Съчетава традициите на мотаун-саунда и стила соул с богатството на евъргрийна и кънтри-музиката. Името му е свързано с група „Комодорс“, в която работи от 1968 г. до 1982 г. Като солист е известен с баладите си. Удостоен е с награда „Грами“ за песента „Ние сме светът“ (1985 г.). Албуми: „Lionel Richie“ (1981 г.), „Can’t Slow Down“ (1983 г.), „Dancing on the Ceiling“ (1986 г.), Louder Than Words“ (1996 г.), „Time“ (1998 г.), „Renaissance [Import]“ (2001 г.), „Back to Front [Holland Bonus Tracks]“ (2001 г.), „Renaissance“ (2001 г.).

Шестото ВНС приема на първо четене проекта на ОФ за конституция на България с 302 гласа от присъстващи 366 депутати.

На 20 май 1947 г. в Народното събрание започва обсъждането, а на 27 май – общите парламентарни дебати по проекта на ОФ за конституция и мотивите към него.

На 29 май 1947 г. лидерът на опозицията в Народното събрание Никола Петков изразява отрицателно отношение към проекта за конституция на ОФ и от името на парламентарната група на опозиционния БЗНС прочита нов проект.

На проведения на 14 октомври 1947 г. пленум на ЦК на БРП (к) се възприемат решенията на Коминформбюро за интензификация на революционните процеси. В резултат на това е извършена промяна в подготвяния проект за нова републиканска конституция и се осъществява национализация на индустрията, мините и банковото дело.

На 4 декември 1947 г. Шестото ВНС приема Конституция на Народна република България. Присъстващите 364 депутати (вкл. тези от опозиционната БРСДП) единодушно я одобряват. Тя влиза в сила на 6 декември 1947 и закрепва промените след 9 септември 1944 г. и републиканското устройство на страната. Конституцията от 1947 г. е наричана още Димитровска конституция.

Шестото ВНС приема Закон за висшето образование, обнародван на 5 юли 1947 г. За цел на висшето образование е обявено развитието на българската култура в „прогресивно-демократичен дух“. Макар да прокламира „свобода за научна и творческа работа“, законът поставя редица ограничения в тази насока. Той ликвидира университетската автономия; уеднаквява учебния процес; предвижда откриване на катедри по „научна философия“ във всички факултети и въвежда в Историко-филологическия факултет на Софийския университет изучаване на историческия и диалектическия материализъм. Предвидено е закриване на Държавното висше училище за финансови и административни науки в София и катедрата по стопански науки при Юридическия факултет на СУ и създаване на тяхно място на Стопански факултет при СУ. За първи път се определя и мястото на асистентите в преподаването. Предвижда се задължително изучаване на руски език и въвеждане на плановост в научноизследователската работа. Започва преработването на учебните планове и програми в марксистки дух.

Създадено е ЦРУ.

ЦРУ е координиращ център на гражданското и военното разузнаване и контраразузнаване в САЩ. Контролира се от Съвета за национална сигурност. Седалището на ЦРУ е в Ленгли, щата Вирджиния. Организира разузнавателни действия и тайни операции в целия свят.

Българското правителство приема изменение на Закона за трудовите земеделски стопанства, който продължава аграрната реформа и оземляването на бедни селяни.

Умира Клара Цеткин – германска общественичка, функционерка на комунистическо и женското движение. Член е на Германската социалдемократическа партия от 1881 г. Родена на 5 юни 1857 г. в семейството на учител. Отрано се включва в немското работническо движение. Заради проповядване на крайно радикални идеи и подбуждане на безредици е преследвана от Изключителния закон против социалистите. През 1881 г. емигрира. Живее известно време във Франция, Австрия и Италия. Участва във всички конгреси и в работата на Втория Интернационал. След отмяната на Изключителния закон се завръща в Германия (1890 г.). По нейна инициатива е свикана първата международна женска конференция през 1907 г. След разцеплението на Германските социалдемократи партия преминава към лявото крило, обявило се против националистическото движение на германския народ. По-късно участва в съюза “Спартак” и в създаването на ГКП. Депутатка в Райхстага в периода 1920-1933 г. От 1921 г. е член на Президиума на ИККИ. От 1925 г. е председател на Международната организация за подпомагане на революционерите.

Роден е Андраш Ковач – унгарски режисьор. Завършва Института за театър и кино в Будапеща. Специализира в Париж. Документалният му филм “Тежки хора” (1964 г.), заснет със скрита камера, му носи международна известност. Режисьор е на филмите – “Студени дни” (1966 г.), “Стени” (1968 г.), “Щафета” (1970 г.), “Целина” (1973 г.), “Със завързани очи” (1974 г.), “Стопанинът на конезавода” (1979 г.), “Октомврийският рай” (1981 г.), “Следобедна връзка” (1986 г.).

Роден е Чет Аткинс – американски музикант, едно от най-големите имена на кънтри-музиката в началния стадий на рокендрола (рокабили), китарист. Стилът му оказва влияние върху изпълнители като Е. Пресли и Рой Орбисън. След 1960 г. работи като продуцент, аранжор, композитор. Издава повече от 30 плочи и получава 7 награди „Грами“ между 1967 г. и 1981 г. Чет Аткинс умира на 30 юни 2001 г.

Франция обявява официално намерението си да анексира Рейнската област, за да гарантира изплащането на репарациите, които Германия й дължи според Версайския договор.

Версайския договор е подписан на 28 юни 1919 г. във Версай между страните от Съглашението и Германия. Той е първият от 5-те договора, които слагат край на Първата световна война. След него са подписани Сенжерменският (с Австрия), Трианонският (с Унгария), Ньойският (с България) и Севърският (с Турция) договори. Версайският мирен договор отнема от Германия и дава на Франция провинциите Елзас и Лотарингия, на Полша – Познанска област и западната част на Източна Прусия; установява плебисцит за съдбата на други германски земи – Саарската област, Шлезвиг, Горна Силезия и др. Той отнема от Германия гр. Данциг и Мемел, като ги превръща в свободни пристанища. Германия е разоръжена и заставена да плаща репарации и др. Влиза в сила от 10 януари 1920 г., след като е ратифициран от Германия и от Великобритания, Франция, Италия и Япония. Във Версайския договор се появяват за пръв път и клаузите за учредяването на Обществото на народите.

Убит е лидерът на Мексиканската революция Панчо Виля.

Панчо Виля (Франциско Виля) е един от водачите на Мексиканската революция, бунтовник и ръководител на селското партизанско движение. През 1914 г. заедно с Е. Саната завзема столицата Мексико, но под натиска на войските на диктатора Каранса е принуден да я напусне, оттегляйки се в планинските райони. Води отчаяна борба против правителството и подкрепящите го американски войски (до 1920 г.). Убит е от политическите си противници. В Мексико е почитан като национален герой.

Българският народен съюз „Кубрат“ се влива в Народния сговор.

“Кубрат“ е националистическа организация с профашистки тенденции, създадена в началото на 1923 г. Ратува за национално обединение на българския народ и е против управлението на Българския земеделски народен съюз. По своите възгледи се доближава до Народния сговор. По време на първия сговористки режим (1923-1926 г.) нейни членове вземат дейно участие в предприетите от правителството на проф. Ал. Цанков масови репресии. Продължава да служи и на второто сговористко правителство (1926-1931 г.), възглавявано от А. Ляпчев. След правителствената промяна през юни 1931 г., „Кубрат“ се влива в друга профашистка организация – „Родна защита“, като възприема и нейната насоченост за отстояване на чистата раса, проповядвана от германските националисти. По същество обаче и след това вливане „Кубрат“ се изявява повече като деен помощник на полицейските органи в борбата им против комунистите и другите леви сили в страната.

В София на 75-годишна възраст умира екзарх Йосиф I. Той е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Екзарх Йосиф I (светско име: Лазар Йовчев) е роден на 5 май 1840 г. в Калофер. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Ст. Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица.

Умира Фридрих фон Мартенс – руски юрист и дипломат. Автор на трудове по дипломатическа история и по междудържавно право. Той е един от делегатите на Русия на Хагските конференции, и по-късно член на Хагския арбитражен съд. През 1885 г. е вицепрезидент на Европейския институт по международно право. Фридрих фон Мартенс е роден на 27 август 1945 г. в Пярну, Естония.

Роден е Панчо Атанасов Михайлов – български революционер, член на ВМРО, поет. Завършва гимназия в Битоля и Солун и Школата за запасни офицери в София. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първа световна война (1915-1918 г.) като офицер, командир на рота. От 1918 г. е чиновник в мина “Перник”. Участва във възстановяването на ВМРО от Т. Александров и ген. Ал. Протогеров. Умира на 17 февруари 1965 г. в гр. София.

Открита е ЖП линията Шумен-Каспичан (26 км).

В България 1800 предачки и тъкачки изпращат прошение до 4. ОНС против откриването на нови фабрики.

Умира Владимир Попатанасов (В. П. Кръстев) – български поет и публицист. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1908 г.). Работи като съдия в Карлово и Цариброд и помощник-прокурор в Стара Загора (1909-1912 г.). Участва като офицер в Балканските войни (1912-1913 г.). Автор е на хумористични и сатирични стихотворения, фейлетони, разкази, писани предимно във в-к „Българан“ (1904-1909 г.). Сътрудничи на много периодични издания: сп. „Художник“, „Демократически преглед“, „Свято дело“, „Македонски преглед“; на вестниците „Илинден“ (1907-1908 г.), „Гражданин“ и др. В книгата „Легенди“ (1909 г.) има поеми и стихове на исторически и библейски теми. Литературният му псевдоним е Пепо, Вл. Ястребов и др. Владимир Попатанасов е роден на 15 май 1883 г. в Охрид. Вуйчо е на Христо Смирненски.

Излиза първият брой на в. „Целокупна България“. Той е първият официален орган на Либералната партия след Освобождението (1878 г.). Започва да излиза след закриване на Учредителното събрание в Търново на 20 юни 1879 г. под редакцията на П. Р. Славейков. Последният му брой е на 8 май 1880 г. Излиза два пъти седмично. В програмата му залягат две основни задачи: да защитава Търновската конституция и да отстоява българското национално единство. За осъществяване на българското национално единство вестникът разчита на Русия. Обявява се срещу консервативното правителство на Т. Бурмов и остро критикува нарушенията на Търновската конституция. С идването на власт на Либералната партия (март 1880 г.) става официоз. В авторския колектив влизат и Ст. Стамболов, Ив. Славейков и Св. Миларов.

Александър Греъм Бел основава първата обществена телефонна услуга в Хамилтън, Онтарио, Канада.

Бел е шотландски учен и изобретател. Роден е на 3 март 1847 г в Единбург, а през 1870 г. емигрира в Канада. Неговото най-известно изобретение е телефонът, за който получава Патент 174,465 за “метод, или апарат, за изпращане на глас или друг звук телеграфически … чрез електрически трептения, еднакви по форма и вибрация на звуковите вълни от горепосочения глас или звук.” Друго изобретение на Бел е видеофонът – уред, подобен на телефонът, но използващ не електрически вълни за изпращане на сигнала, а светлинни – предшественик на днешните фибро-оптични системи. Изобретенията на Бел не са само в сферата на телекомуникациите – сред най-известните и широко разпространени изобретения са детекторът на метал, корабът с подводни крила (“комета”), вакуумна жилетка, помагаща дишането, и много други. Бел има 18 патента на свое име, и още 12 в екип.

Умира Александър Гилфердинг – руски историк славист, член-кореспондент на Петербургската академия на науките. Руски консул в Босна (1856-1859 г.). Научните му интереси са насочени към историята на славянските народи от най-дълбока древност до XIX в. Изявява се като страстен колекционер на славянски ръкописи. На основата на издирени от него извори пише „История на сърбите и българите“, в която проследява миналото на двата народа през средните векове. Публикува и поредица от статии за живота и делото на братята Кирил и Методий. Установява тесни контакти и с някои от видните български възрожденски дейци.

Американският Конгрес утвърждава договора с Русия за купуването на Аляска.

САЩ купуват Аляска от Русия на 9 април 1867 г. за 7,2 млн. долара. Флагът на САЩ е издигнат на 18 октомври същата година. Днес 18 октомври се празнува в щата като Денят на Аляска.

Роден е Иван Бончев Бончев – български офицер, генерал-майор (1.01.1918 г.). Завършва Военното училище в София През 1908 г. завършва и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. По време на Балканските войни 1912–1913 г. е командир на 18-и Пехотен Етърски полк. От май 1914 г. е командир на 20-и Пехотен Добруджански полк. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. е командир на 3-та бригада от 9-а Пехотна Плевенска дивизия, с която се сражава на Македонския фронт (1915–1917 г.). От януари 1918 г. е командващ 5-а Пехотна Дунавска дивизия.

Западна Вирджиния става 35-ия щат на САЩ.

По време на Гражданската война, Западна Вирджиния се отцепва от Вирджиния, ставайки единственият щат, създаден директно като резултат от войната.

Западна Вирджиния е разположена изцяло в планината Апалачи. Релефът й е силно хълмист, което й донася прякорът Планинският щат. Административният център на Западна Вирджиния е Чарлстон.

Роден е Марко Лерински (Георги Иванов) – деец на македоно-одринското революционно движение. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) проявява голяма храброст, поради което е повишен в чин. Остава на военна служба до 1895 г., когато се включва в четническата акция на ВМОК. След неуспеха и отново се връща в Българската армия, но без да прекратява връзката си с ВМОК. През 1900 г. по предложение на Г. Делчев образува чета, с която се прехвърля в Леринско. Тази чета играе ролята на школа за подготовка на революционни кадри. Загива в сражение с турските войски край с. Пътеле, Леринско на 13 юни 1902 г.

Роден е Фредерик Хоулънд Хопкинс – английски биохимик. През 1929 г. получава Нобелова награда за физиология и медицина заедно Х. Ейкман. От 1905 г. е член на Лондонското Кралско дружество, а през 1930-1935 г. е негов президент. През 1894 г. завършва Лондонския университет, където работи до 1898 г., а след това преминава в Кеймбриджкия университет (от 1914 г.- професор по биохимия). Основните му трудове са по биохимия на азотната обмяна в организма. Открива триптофана (1901 г.) и глутатиона (1921 г.). Установява натрупването на млечна киселина в работещите мускули. Един от основателите на витаминологията. Открива в състава на млякото витамините А и D, стимулиращи растежа.

Роден е Медардо Росо – италиански скулптор, представител на импресионизма. Работи в Милано и Венеция, по-късно в Париж (от 1886 г.). Често използва като материал за работа восък. Автор е на произведенията „Златният век“ (1886-1887 г., музей Пти-Пале, Париж), „Смеещо се момиче“ (1889, Музей на изобразителните изкуства, Лайпциг), „Майчинство“ (1889 г., Градска галерия на съвременното изкуство, Торино), „Жена с воал“ (1893 г., Международна галерия на съвременно изкуство, Рим). Медардо Росо умира на 31 март 1928 г. в Милано.

На английския трон се възкачва кралица Виктория I.

Кралица Виктория I е родена на 24 май 1819 г. Тя е почти изцяло от немски произход и е последния представител на Хановерската династията. Виктория I царува 64 години, което я прави най-дълго властващият монарх в британската история. По време на нейното царуване британската империя отбелязва огромен растеж – Викторианската ера е символ на индустриализацията и време на значителни социални, икономически и технологически промени в Обединеното кралство. По време на управлението й се постига сближаване между Англия и Франция (1852 г.); Англия взема участие в Кримската война, въстанията в Индия са усмирени и Виктория става императрица на Индия.

320-тонният параход “Савана” успява да прекоси Атлантика (от Савана, щата Джорджия, до Ливърпул) за 27 дни и 11 часа. Той се отправя на път за Европа на 24 май същата година.

В Петербург е извършен първия в Русия полет с балон.

Наполеон Бонапарт представя пред френското правителство плана си за завоюването на Италия.

Наполеон Бонапарт е френски император. Роден е в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетския поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. предприема поход за завоюване и окупиране на Испания. През 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. Умира на 5 май 1821 г. След смъртта му са публикувани неговите „Мемоари от о-в Света Елена“ и „Мемоари“, продиктувани по време на заточението

Правителството на САЩ приема Държавния печат на САЩ.

Лицевото изображението на печата представлява орел със разперени крила, който държи 13 стрели в левия си крак (символ на тринайсетте колони, дали началото на щатите в САЩ), а в десния – маслинова клонка (с 13 листа и 13 маслини); стрелите и клонките са символ на войната и мира. На гърдите си орелът има щит, оцветен в цветовете на американското знаме – синьо, и червени и бели ивици. В човката си държи лента с надпис “E pluribus unum” (“Измежду всички, един” ), мотото на САЩ. Фразата също има 13 букви. Тринайсет са и звездите, разположени над главата на орела. От 1935 г. печатът се слага на задната страна на еднодоларовата банкнота.

По време на Руско-турската война (1768-1774 г.) руските войски, под командването на ген. Александър Суворов, разгромяват 40-хилядна турска армия край с. Козлуджа (дн. Суворово). Оцелелите турски войници бягат към Шумен, където се намира щабът на великия везир Мехмед паша.

Русия започва война срещу Османската империя за спиране на турската експанзия в Русия и Украйна и за излаз на Черно море. Военните действия започват през октомври 1768 г. На страната на Турция участва Кримското татарско ханство. През 1769 г. руските войски превземат Азов и гр. Таганрог на брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко. Руски експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда крепостта Поти. През 1770 г. турски флот е разгромен в Чесменския залив край бреговете на Мала Азия. През 1717 г. руски войски превземат Крим, който окончателно влиза в състава на Руската империя. През 1774 г. руски части преминават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и преминават на юг от Стара планина. На 21 юли 1774 г. между Русия и Османската империя е подписан Кючук-Кайнарджийския договор, който слага край на войната. Договорът изменя съотношението на силите в района на Черно море в полза на Русия, която получава северното крайбрежие на Черно море заедно с две важни пристанища, а също така и правото да защитава християнското население в Османската империя.

Избухва Монмаутското въстание, което е опит за свалянето от власт на английския крал Джеймс II. То е организирано от Джеймс Скот (на снимката), дук на Монмаут, който твърди, че е законният наследник на английския трон. Въстанието е потушено на 6 юли 1685 г. след битката при Седжемуур. Дукът е екзекутиран по обвинение в измяна 9 дни по-късно.

Джеймс II става крал след смъртта на брат си, Чарлз II, който умира на 6 февруари 1685 г. Той не е особено популярен поради факта, че е католик и много хора не одобряват крал, подвластен на Папата.

Английският изследовател Мартин Фробишър обявява Гренландия за английско владение, наричайки я “Западна Англия”.

Мартин Фробишър (1535-1594 г.) е английски мореплавател, търсил северозападен път през Атлантическия към Тихия океан. През 1576 – 1578 г. с две малки шхуни „Габриел” и „Майкъл” и една галера се отправя на експедиция за търсене на Северозападния морски път към Китай и Индия. Открива южното и източното крайбрежие на о. Бафин, наречени по-късно залив Фробишър, но при о. Батчър е спрян от ледовете. Връща се в Англия с няколко образеца „черна земя”, както в онези времена наричали рудата. Разпространява се слухът, че е открил огромни залежи от злато и кралица Елизабет І му дава 1000 фунта стерлинги със задачата да организира нова експедиция. Като цяло експедициите на Фробишър не донасят полза на науката, но изиграват огромна роля за пробуждане на интереса към Северозападния морски път. Фробишър остава в историята и като един от ръководителите на английския военен флот от епохата на кралица Елизабет І. През 1588 г. заедно с Франсис Дрейк участва в битката с испанската „Непобедима армада”.

Дания, Норвегия и Швеция подписват уния в Калмар. Калмарската уния е обединение на Дания, Швеция (с Финландия) и Норвегия (с Исландия) под върховната власт на датските крале (1395-1523 г.). Датско-шведската уния е прекратена през 1523 г., а датско-норвежката – през 1814 г.

Умира Луй І Благочестиви – франкски император от 814 г. Той е роден през 778 г. През 781 г. римският папа го коронова за крал на Аквитания. Той е третият син на Карл Велики, когото наследява през 814 г. За да запази единството на империята си, още през 817 г. разграничава правата на тримата си сина: Лотар, Пипин и Луи, с които по-късно почти непрекъснато воюва. Неговото царуване съвпада с царуването на българския хан Омуртаг, който праща до него свои представители във връзка с недоволствата на славянските племена, които населяват поречията на реките Драва, Сава, Тиса и Тимок. Омуртаг и Луи I Благочестиви сключват мир, с който на България се отстъпва област Сирмиум (Срем) между Драва и Сава, заедно с важната крепост Сингидунум (Белград).

Римската армия нанася поражение на войските на Атила при Каталунските полета.

Атила е вожд на хуните (около 395-453 г.). През 441 г. преминава Дунав, превзема Ниш и застрашава Цариград. Принуждава Византия да му плаща данък. След това напада Западната римска империя, опустошава Галия. Разбит е на Каталуските полета (близо до Шалон, Франция) през 451 г. от обединените войски на Аеций, Меровей и Теодорих. След това се оттегля в дворците си край Дунав. Умира в деня на сватбата си с Илдико през 453 г.