КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1835 – При земетресение в Чили загиват около 5 хиляди души 1860 – В Белград Раковски съставя „План за освобождението на България“ 1872 – В САЩ е патентован електрическият асансьор 1940 – За пръв път на екран се появяват анимационните герои Том и Джери 1962 – Джон Глен става първият американец, излетял в Космоса 1986 – В орбита е изведена съветската орбитална станция “Мир”.
ПРАЗНИЦИ:
- Световен ден на социална справедливост – Отбелязва се от 2009 г. с резолюция 62/10 на Общото събрание на ООН от 26 ноември 2007 г.
- Украйна – Ден на Героите от Небесната стотина
-
- Архимандрит Кирил (в света Иван Дмитриевич Павлов ; р. 1919 ), изповедник на Троицката Сергиева лавра , духовник на трима руски патриарси.
- Игор Селезнев (р. 1931 г. ), съветски и руски конструктор на ракетни оръжия, Герой на социалистическия труд.
- Виталий Чуркин (р. 1952 г. ), съветски и руски дипломат, постоянен представител на Русия в ООН .
2014 г. – началото на разстрела на Евромайдан .
2013 г. Правителството на Бойко Борисов /ГЕРБ/ подава оставка под натиска на протестите в цялата страна, избухнали срещу високите цени на тока и монополите.2002 г. ![]() |
2001 г.
|
1998 г.
|
1988 г.
Областният съвет на Нагорни Карабах взема решение за присъединяване на областта към Армения. С това започва конфликтът в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. |
1986 г.
|
1979 г.
Умира Никола Димитров Ферманджиев – български историк и издирвач на извори за българска история, най-вече за Възраждането. В десетки статии в научния и периодичния печат Никола Ферманджиев разглежда спорни въпроси, привлича нови данни за хайдушкото и национално-освободителното движение, видни родове, Ботевата чета и др. Завършва икономика в София, работа по специалността си в Тутракан, Перник и София. Главен специалист в Централното статистическо управление (1964-1974 г.), в Комитета по печата при МС (1974-1975 г.). По-важни съчинения: “Ботевите четници разказват” (1977 г.), “Родови хроники” (1977 г.), “Писахме да се знае” (1984 г., в съавт. с В. Начев), “Родолюбци” (1985 г.) и др. |
1972 г.
|
1971 г.
|
1967 г.
|
1966 г.
|
1962 г.
|
1962 г.
|
1960 г.
|
1957 г.
|
1953 г.
|
1953 г.
Конгресът на САЩ приема резолюция за поробените народи, с която обявяват че Америка не признава анексирането на Пр***тийските републики от Съветския съюз. |
1950 г.
|
1945 г.
|
1945 г.
Умира Любомир Владиславов Золотович – български драматичен артист. Своя дебют в театъра прави през 1910 г. във видинския „Общодостъпен театър“. В периода между 1914-1915 г. и 1921-1924 г. играе в Русенския театър. Играе още в софийския „Свободен театър“ (1918-1921 г.) и в Народния театър (1925-1945 г.). Сред най-известните му роли са Едип в постановката „Едип цар“ от Софокъл, Осип в „Ревизор“ от Н. В. Гогол, Найден в „Майстори“ от Р. Стоянов, Иван Александър в „Към пропаст“ от Ив. Вазов и много др. |
1945 г.
|
1941 г.
Нацистите забраняват на полските евреи са използват обществения транспорт. |
1940 г.
|
1937 г.
|
1937 г.
Американският авиоинженер Уолдо Уотърман създава първия автомобил, който може да лети (или самолет, можещ да се движи по земя) – аеромобилът развивал скорост 120 мили/час във въздуха и 70 мили/час – по земя. |
1932 г.
|
1927 г.
Състои се учредителен конгрес на легалната Работническа партия в България. За неин ръководител е избран тайният агент на полицията Никола Милев. Орган на партията е в. „Работническо дело“ (от 1 март). |
1923 г.
Родена е Невена Борисова Стефанова – българска поетеса. Завършва гимназия в София през 1941 г. и Държавната художествена академия през 1946 г. През 1949-1950 г. е изпратена в Унгария във връзка с културна конвенция за изучаване на унгарски език и подготовка за преводаческа и редакторска дейност. Редакторка е в сценарни комисии при Българска кинематография (1951-1956 г., 1960-1966 г.), във вестник “Народна култура” (1957 г.), в списание “Жената днес” (1958-1959 г.), в отдел “Белетристика” на издателство “Български писател” (1966 г.). Член е на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на вестник “Звън”, “Ученически подем”, “Светлоструй”, “Литературен глас”, “Младеж”, “Правда”, “Младежка искра”, “Литературен фронт”, “Народна култура”, “Работническо дело”, на сп. “Жената днес”, “Литературен живот”, “Златорог”, “Българска реч”, “Славяни”, “Изкуство”, “Септември”, “Пламък” и др. Автор е на съчиненията: “Без име” (1945 г.), “Лято в пустата” (1951 г.), “Гласове на равнината” (1954 г.), “Романтично пътешествие” (1959 г.), “Размисли, портрети, скици” (1962 г.), “Поезия” (1968 г.), “Откровения” (1973 г.), “Следата от нас” (1975 г.), “Последно денонощие” (1978 г.), “Избрани произведения. В 2 т.” (1983 г.), “Докато ви чакаме. Роман хроника” (1984 г.), “Амплитуди” (1986 г.), “Две далечни светлини. Страници от семеен архив” (1987 г.), “Кн. за Михаил Величков” (1998 г.), “Авантюри. Опит за автобиография” (2001 г.). |
1920 г.
Разпуснато е XVIII ОНС. Изборите за XVIII ОНС се провеждат само няколко месеца по-рано – на 17 август 1919 г. Спечелени са от БЗНС, като разпределението на местата в Парламента е: БЗНС – 85 места, БКП – 47, БРСДП (о) – 38, Демократическата партия – 28, Народната – 19, Прогресивнолибералната – 8, Радикалдемократическата – 8, Народнолибералната (Добри Петков) – 2 и Народнолибералната (Никола Генадиев) – 1. За председател е избран радикалдемократът Найчо Цанов, който веднага подава оставка и парламентът се ръководи от подпредседателя Недялко Атанасов (БЗНС). Откриването на XVIII ОНС се състои на 2 октомври 1919 г. |
1913 г.
Гръцки части нападат внезапно българския гарнизoн в град Ангиста, Егейска Македония и започват да избиват българските войници. |
1901 г.
|
1900 г.
|
1897 г.
|
1895 г.
Умира Фредерик Байлей Дъглас – американски аболюционист, ръководител на негърското освободително движение; мулат. Един от най-красноречивите американски оратори. По време на Гражданската война в Америка 1861-1865 г. формира първите негърски полкове. Консул в Хаити през 1889-1891 г. |
1892 г.
|
1888 г.
|
1886 г.
|
1883 г.
|
1881 г.
За членове на първия Свети синод след Освобождението са избрани митрополитите Григорий Доростоло-Червенски, Симеон Варненско-Преславски, Панарет Пловдивски и Серафим Сливенски. |
1880 г.
Роден е Трифон Кунев (Т. К. Бояджиев) – български писател и журналист, жертва на репресиите след Деветосептемврийския преврат 1944 г. В периода 1898-1903 г. работи като учител. През 1908 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1931 г. е избран за народен представител като член на Земеделския съюз с листата на Народния блок. Редактор е на в-к “Нар. земеделско знаме” (орган на БЗНС “Н. Петков”). След разгрома на демократическата опозиция е арестуван и осъден на 5 години затвор (1947-1951 г.). Автор е на съчиненията: “Песни” (1905 г.), “Хризантеми” (1907 г.), “Конско евангелие за народняците” (1910 г., карикатури Ал. Божинов), “Весели злополучия” (т. I, II, 1919 г., 1922 г.), “Песни – хризантеми – зарници” (1937 г.), “Пуне от Горна баня” (1943 г.), “Стихотворения” (1945 г., рис. Ил. Бешков), “Ситни-дребни кат камилчета” (Т. Павлов пише отзива “Едрите глупости на един голям реакционер”, 1946 г.). |
1878 г.
|
1877 г.
|
1872 г.
|
1872 г.
|
1860 г.
|
1859 г.
Роден е Георги Николов Марчин – български офицер, генерал-майор. Завършва Военното училище с първия випуск през 1879 г. Отначало служи в 4-та пехотна дружина, а след това във 2-ри пехотен Струмски полк. В Сръбско-българската война през 1885 г. командва дружина от 3-ти пехотен Бдински полк. Участва в боя при Трън на 3 ноември 1885 г. и при отблъскването на Моравската дивизия. Като командир на 2-ра дружина от Струмския полк участва в преврата на 9 септември 1886 г. След контрапреврата е арестуван и уволнен от армията. По-късно е възстановен и служи в VII пехотен Преславски полк, ХII пехотен Старозагорски полк и др. По време на Балканската война (1912 г. – 1913 г.) е командир на 2-ра бригада от 7-а пехотна Тунджанска дивизия. Автор е на книгата “Участие на българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878”. |
1844 г.
Роден е Лудвиг Болцман – австрийски физик. Той е един от създателите на статистическата физика и физическата кинетика. В периода 1869-1873 г. е професор по теоретична физика в университета в Грац. От 1873 г. до 1876 г. е професор по математика във Виенския университет. В годините между 1876 г. и 1889 г. е професор по експериментална физика в университета в Грац. В периода 1889-1894 г. ръководи катедрата по теоретична физика в Мюнхенския университет, през 1894-1900 г. във Виенския университет, а през 1900-1902 г. в Лайпцигския университет. Автор е на трудове в областта на математиката, механиката, хидродинамиката, теорията на еластичността, на електромагнитното поле, оптиката, термодинамиката и кинетичната теория на газовете. В периода 1868-1871 г. въз основа на закона за разпределение на скоростите на газовите молекули, открит от Дж. Максуел, извежда кинетично уравнение за газовете – основа на физичната кинетика. През 1872 г. Лудвиг Болцман обосновава статистически втория принцип на термодинамиката, с което става създател на статистическата физика, а универсалната константа k е наречена на неговото име – Болцманова константа. През 1884 г. той доказва теоретично установения по-рано експериментално от Й. Стефан закон за излъчване на абсолютно черно тяло, наречен в тяхна чест закон на Стефан – Болцман. |
1835 г.
|
1831 г.
Роден е Тодор Искров Кесяков – български политик и обществен деец. Завършва Пловдивската гимназия. След това става областен касиер на Пловдивския санджак. Той е член на Епархийския съвет. След Освобождението е председател на губернския апелативен съд. От 1879 г. до 1882 г. е директор на правосъдието. Той е един от създателите на Либералната (Казионната) партия. Участник е в подготовката на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Депутат е в областното събрание на Източна Румелия и в I и VI НС. |
1816 г.
|
1798 г.
|
1790 г.
Умира император Йосиф II. От 1765 г. до 1780 г. управлява заедно с майка си Мария Терезия. След това става едноличен монарх. Той е представител на т. нар. просветен абсолютизъм. Стреми се да преобразува най-старите институции на хабсбургската монархия чрез реформи „отгоре“. Води политика на протекционизъм, поощрява манифактурното производство, отменя личната крепостна зависимост на селяните (1781-1785 г.), опитва се да въведе единен поземлен данък. Аристокрацията се обявява против реформата и тя не е реализирана. Ограничава самостоятелността на Католическата църква в австрийските земи, закрива множество манастири, частично конфискува в полза на държавата църковното имущество, създава условия за развитие на светски училища, издава Патент за веротърпимост (1781 г.) (т. нар. Толерантен патент). Опитва се да въведе единна строго централизирана система на управление в Хабсбургската империя. През 1785 г. със закон налага немския език за официален език в многонационалната империя. Политика на Йосиф II среща силна съпротива в Унгария и Австрийска Нидерландия. |
1762 г.
|
1725 г.
|
1666 г.
|
1521 г.
|
395 г. – Открит е първият в историята на християнството женски манастир във Витлеем.