КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 20 ФЕВРУАРИ

Застрахователната компания Булстрат започва процедура по обявяване на авиокомпания „Балкан“ в несъстоятелност.

15-годишната американка Тара Липински печели олимпийската титла по фигурно пързаляне на зимните игри в Нагано, с което става най-младата шампионка на зимни олимпийски игри.

Областният съвет на Нагорни Карабах взема решение за присъединяване на областта към Армения. С това започва конфликтът в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан.

В орбита е изведена съветската орбитална станция “Мир”.

Умира Никола Димитров Ферманджиев – български историк и издирвач на извори за българска история, най-вече за Възраждането. В десетки статии в научния и периодичния печат Никола Ферманджиев разглежда спорни въпроси, привлича нови данни за хайдушкото и национално-освободителното движение, видни родове, Ботевата чета и др. Завършва икономика в София, работа по специалността си в Тутракан, Перник и София. Главен специалист в Централното статистическо управление (1964-1974 г.), в Комитета по печата при МС (1974-1975 г.). По-важни съчинения: “Ботевите четници разказват” (1977 г.), “Родови хроники” (1977 г.), “Писахме да се знае” (1984 г., в съавт. с В. Начев), “Родолюбци” (1985 г.) и др.

Умира Мария Гьоперт – Майер – американска физичка от немски произход. Член е на Американската Академия на науките и изкуствата. Завършва Гьотингенския университет през 1930 г. Същата година заминава за САЩ. Работи в Института за ядрени изследвания „Е. Ферми“ в Чикаго за периода 1946-1959 г. Преподава в Калифорнийския университет в Бъркли. От 1960 г. е професор. Основните й изследвания и научни трудове са в областта на квантовата механика, теорията на кристалните решетки, механиката, ядрената физика. Описва външната обвивка на атомното ядро. Получава Нобелова награда за физика през 1963 г.

Между България и Либия са подписани спогодби за икономическо и за техническо сътрудничество.

Умира Робърт Джулиъс Опенхаймер – американски физик, директор на лабораторията в Лос Аламос, щат Ню Мексико (1943-1945 г.). Роден е на 22 април 1904 г. Следва в Харвард, Кеймбридж и Гьотинген. Научен ръководител е на Манхатънския проект (създаването на американска атомна бомба) (1943-1945 г.). По-късно се обявява против използването на бомбата и против създаването на водородна бомба. Обвинен е за връзки с комунистите и преследван от комисията за разследване на антиамериканска дейност. През 1963 г. получава наградата „Ферми“ за физика.

Умира Честър Уйлям Нимиц – американски военачалник, адмирал от флота през 1944 г. Честър Нимиц е роден на 24 февруари 1885 г. във Фредериксбърг, Тексас. Завършва Морската академия през 1905 г. Изпълнява командни и щабни длъжности. От 1918 г. е началник-щаб на подводните сили на Атлантическия флот на САЩ. По време на Втората световна война (1939 г.-1945 г.) командва Тихоокеанския флот на САЩ, провежда редица успешни морски операции срещу Япония в хода на Тихоокеанската кампания (1941 г. –1945 г.). На 2 септември 1945 г. подписва акта за капитулация на Япония. На негово име е наречен един от самолетоносачите на САЩ.

Роден е Емил Димитров – български икономист, финансов ревизор. През 1992 г. завършва „Икономика и управление на вътрешната търговия“ в УНСС. Специализира „Финансово-счетоводната и правна дейност на фирмите“ и „Финанси, отчетност и контрол“ в УНСС. Завършва курсове по публични стандарти, антикорупционна дейност, икономическа престъпност и финансова полиция във Великобритания, Русия, Унгария и Италия. В периода 1993-1998 г. е ревизор в „Държавен и финансов контрол“. Получава наградата „Ревизор на годината“ заради разкрития по зърнената афера, по операцията за износ на петрол от „Нефтохим“ срещу доставка на пшеница (при управлението на кабинета „Виденов“ (1997 г.). През 1998 г. ревизира дейността на агенция „Митници“ и установява 150 сериозни нарушения и случаи на корупция. След като оповестява резултатите пред медиите, е уволнен от кабинета „Костов“. Автор е на книгата „Митница“ (1999 г.). През 2001 г. е назначен за директор на агенция „Митници“. На 20 февруари 2002 г. подава оставка. Като причина посочва поемането на митниците от чужда частна фирма (Краун Ейджънтс).

Джон Глен става първият американец, излетял в Космоса, и първият човек, направил с космически кораб повече от една обиколка на Земята. Полетът е осъществен с космическия кораб “Меркурий” и е с времетраене 5 часа.
Джон Глен е американски астронавт, подполковник от ВМФ. Роден е на 18 юли 1921 г. в Кеймбридж, Охайо, САЩ. Завършва Летателното училище при Авиационно-тренировъчния център на ВМФ в Тексас през 1943 г., след което служи в различни части на ВМФ. През 1954 г. завършва Училището за летци изпитатели на ВМФ в щата Мериленд. През 1957 г. извършва непрекъснат трансконтинентален полет със свръхзвуков самолет. От 1959 г. е в групата на астронавтите към НАСА.

Умира Чарлз Леонард Уули – английски археолог. През 1907-1912 г. участва в разкопки в Нубия, а през 1912-1914 г. и 1919 г. – в разкопки в Кархемиш, на р. Ефрат. През 1921-1922 г. ръководи разкопките в Тел ал-Амарна. От 1922 г. до 1934 г. води англо-американската археологическа експедиция в Ур, където са открити архивът на храмовия комплекс (ХХVIII в. пр. Хр.), царските гробници от I династия на Ур, редица храмове, многобройни надписи и др. Разкопките в Ур позволяват да се възстанови в най-общи линии градът държава. През 1936-1939 г. и 1946-1949 г. е ръководител на разкопките в Алаллах (Турция). В историческите си трудове идеализира обществения строй и културата на древните държави в Месопотамия

Завършва петдневното посещението в Москва на българската правителствена делегация начело с министър-председателя Антон Югов и първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. В съвместната декларация се подчертава, че „любовта на българския народ към Съветския съюз е безпределна“ и че „правителството на България решително поддържа становището, че искреното отношение към Съветския съюз е показател за предаността към делото на социализма и комунизма“. Българското правителство заявява, че подкрепя позициите на СССР по въпросите за Близкия и Средния изток и за унгарските събития и потвърждава верността си към Варшавския договор и към съветското предложение за значително намаляване на въоръженията и въоръжените сили и за забрана на атомното и водородното оръжие и на опитите с него. България декларира, че „никога не е имала и няма никакви агресивни замисли против която и да било балканска държава… и всички спорни въпроси, които възпрепятстват подобряването на отношенията на България с Гърция и Турция, могат и трябва да бъдат разрешени по пътя на преговорите“. България и СССР обявяват, че се стремят към укрепване на приятелските отношения с Югославия. Важно място в разговорите заемат въпросите на икономическото сътрудничество, особено в областта на селското стопанство. Уговорено е, че България ще участва активно в работата на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна и ще доставя и занапред уранова руда за СССР.

Българо-турската граница отново е отворена, но нова масова емигрантска вълна няма.

Конгресът на САЩ приема резолюция за поробените народи, с която обявяват че Америка не признава анексирането на Пр***тийските републики от Съветския съюз.

В българското Министерство на външните работи е връчена нота от правителството на САЩ, в която се отбелязва, че цял месец българската страна не е отговорила на американската нота от 20 януари същата година и е принудила американската легация да работи в затруднени условия. При това положение САЩ оттеглят мисията си от България и искат отзоваване на българската мисия във Вашингтон. Така дипломатическите отношения между САЩ и България са преустановени.
Всичко започва на 19 януари 1950 г., когато от българска страна е връчена нота в Държавния департамент на САЩ, в която се твърди, че в хода на процеса срещу Трайчо Костов се е установило, че пълномощният министър на САЩ в България Доналд Рийд Хийд е „поддържал отношения“ с осъдения за „измяна, шпионаж и предателство“ Трайчо Костов и така е проявил „грубо вмешателство във вътрешните работи на НРБ“. С това българското правителство моли за незабавното му отзоваване. На следващия ден правителството на САЩ отправя нота, с която отхвърля българските обвинения към американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд и настоява българската страна да оттегли нотата си от 19 януари.

Основано е Държавно издателство „Народна просвета“.
Издателството подготвя учебници за всички степени средни училища и за учителските институти. Издава педагогическа и помощно-учебна литература.

Умира Любомир Владиславов Золотович – български драматичен артист. Своя дебют в театъра прави през 1910 г. във видинския „Общодостъпен театър“. В периода между 1914-1915 г. и 1921-1924 г. играе в Русенския театър. Играе още в софийския „Свободен театър“ (1918-1921 г.) и в Народния театър (1925-1945 г.). Сред най-известните му роли са Едип в постановката „Едип цар“ от Софокъл, Осип в „Ревизор“ от Н. В. Гогол, Найден в „Майстори“ от Р. Стоянов, Иван Александър в „Към пропаст“ от Ив. Вазов и много др.

В щата Тенеси е открит завод за производство на уран-235 за първите американски атомни бомби.

Нацистите забраняват на полските евреи са използват обществения транспорт.

За пръв път на екран се появяват анимационните герои Том и Джери.

Умира Димитър Тончев – български политик. Роден е на 26 октомври 1859 г. в Калофер. Учи в Николаевското реално училище в Русия, след което завършва Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса.
През 1883 г. се завръща в България и работи като съдебен магистрат в Източна Румелия. Привърженик е на Либералната партия. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. е съмишленик на каравелисткото течение от старата Либерална партия, а от лятото на 1886 г., след извършения преврат срещу княз Александър I Батенберг, минава към течението, оглавено от Стефан Стамболов. През 1904 г. сформира своя политическа формация, наречена Младолиберална партия, лидер на която е до 1920 г. Димитър Тончев заема множество отговорни държавни постове: министър на правосъдието (16-26 август 1886 г. и 12 декември 1888 г. – 20 септември 1891 г.), министър на търговията и земеделието (19 май – 2 октомври 1894 г.), министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (18 януари 1899 г. – 27 ноември 1900 г.), министър на външните работи и изповеданията (27 ноември 1900 г. – 12 януари 1901 г.). Наред със заеманите министерски постове е бил и подпредседател на IV Обикновено народно събрание (1884-1886 г.), председател на III Велико народно събрание (22 април – 3 август 1898 г.) и председател на V Обикновено народно събрание (15 октомври 1887 г. – 12 декември 1888 г.). Избиран е многократно и за депутат в Народното събрание. Като юрист пише трудове с правна проблематика: „Закон за задълженията и договорите“ (1896 г.), „Коментар върху закона за наследството“ (1898 г.). Изявява се и като журналист. Сътрудничи на редица периодични издания, основател и редактор на в. „Пловдив“ (1886 г.-1907 г.) и пр. През 1903 г. е осъден за злоупотреби от Държавен съд заедно с други министри от кабинета на Т. Иванчов (октомври 1899 г. – ноември 1900 г.), но е амнистиран от Народното събрание след поемането на управлението от втория стамболовистки режим (май 1903 г. – януари 1908 г.). От 4 юли 1913 г. до 21 юни 1918 г. е министър на финансите в коалиционния кабинет на д-р В. Радославов. През ноември 1919 г. е арестуван, съден и осъден с другите министри от кабинета на д-р В. Радославов като един от главните виновници за въвличането на България в Първата световна война 1914 г.-1918 г. и за последвалата втора национална катастрофа. В затвора е до 1928 г., когато е амнистиран. Пуснат на свобода, прави опит да се намеси в дейността на Националлибералната партия, но е париран от нейните водачи, след което се оттегля от активна политическа дейност.

Американският авиоинженер Уолдо Уотърман създава първия автомобил, който може да лети (или самолет, можещ да се движи по земя) – аеромобилът развивал скорост 120 мили/час във въздуха и 70 мили/час – по земя.

Роден е Николай Колев – български спортен коментатор и журналист. Завършва СУ “Св. Климент Охридски”, специалност география. Постъпва в БНТ през 1965 г. От 1974 г. е главен редактор на Спортната редакция в БНТ. Той е най-популярният футболен коментатор в БНТ от създаването й. Присъствал е на 7 световни първенства по футбол, 7 европейски първенства и на 9 олимпийски игри. “Мичманът” (така е известен в спортните и журналистическите среди) е автор на знаменитата фраза “Господ е българин”, сътворена по време на мача Франция – България (1:2), класирал ни за финалите в САЩ’94. Работи в БНТ от 1965 г. до 1992 г. Умира на 10 юни 2004 г. на 72-годишна възраст.

Състои се учредителен конгрес на легалната Работническа партия в България. За неин ръководител е избран тайният агент на полицията Никола Милев. Орган на партията е в. „Работническо дело“ (от 1 март).

Родена е Невена Борисова Стефанова – българска поетеса. Завършва гимназия в София през 1941 г. и Държавната художествена академия през 1946 г. През 1949-1950 г. е изпратена в Унгария във връзка с културна конвенция за изучаване на унгарски език и подготовка за преводаческа и редакторска дейност. Редакторка е в сценарни комисии при Българска кинематография (1951-1956 г., 1960-1966 г.), във вестник “Народна култура” (1957 г.), в списание “Жената днес” (1958-1959 г.), в отдел “Белетристика” на издателство “Български писател” (1966 г.). Член е на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на вестник “Звън”, “Ученически подем”, “Светлоструй”, “Литературен глас”, “Младеж”, “Правда”, “Младежка искра”, “Литературен фронт”, “Народна култура”, “Работническо дело”, на сп. “Жената днес”, “Литературен живот”, “Златорог”, “Българска реч”, “Славяни”, “Изкуство”, “Септември”, “Пламък” и др. Автор е на съчиненията: “Без име” (1945 г.), “Лято в пустата” (1951 г.), “Гласове на равнината” (1954 г.), “Романтично пътешествие” (1959 г.), “Размисли, портрети, скици” (1962 г.), “Поезия” (1968 г.), “Откровения” (1973 г.), “Следата от нас” (1975 г.), “Последно денонощие” (1978 г.), “Избрани произведения. В 2 т.” (1983 г.), “Докато ви чакаме. Роман хроника” (1984 г.), “Амплитуди” (1986 г.), “Две далечни светлини. Страници от семеен архив” (1987 г.), “Кн. за Михаил Величков” (1998 г.), “Авантюри. Опит за автобиография” (2001 г.).

Разпуснато е XVIII ОНС. Изборите за XVIII ОНС се провеждат само няколко месеца по-рано – на 17 август 1919 г. Спечелени са от БЗНС, като разпределението на местата в Парламента е: БЗНС – 85 места, БКП – 47, БРСДП (о) – 38, Демократическата партия – 28, Народната – 19, Прогресивнолибералната – 8, Радикалдемократическата – 8, Народнолибералната (Добри Петков) – 2 и Народнолибералната (Никола Генадиев) – 1. За председател е избран радикалдемократът Найчо Цанов, който веднага подава оставка и парламентът се ръководи от подпредседателя Недялко Атанасов (БЗНС). Откриването на XVIII ОНС се състои на 2 октомври 1919 г.

Гръцки части нападат внезапно българския гарнизoн в град Ангиста, Егейска Македония и започват да избиват българските войници.

Руският писател Лев Толстой е отлъчен от църквата.
Той е роден на 9 септември 1828 г. в Ясна поляна. Произхожда от дворянско семейство. По-голямата част от живота си Толстой прекарва в Ясна поляна и в Москва. През 1844 г. постъпва в Казанския университет, отначало във Факултета по източни езици и култура, а след това – в Юридическия факултет. Напуска университета през 1847 г. и известно време учителства в Ясна поляна. През 1851 г. заминава за Кавказ и постъпва на военна служба. По това време създава повестите “Детство” (1852 г.), “Юношество” (1854 г.), разказите “Набет” (1853 г.) и “Записки на маркировчика” (1855 г.); започва повестта “Казаци”. Участва в Кримската война (1853-1856 г.), след която напуска армията и пътува из Европа. Посещава Франция, Швейцария, Северна Италия, Германия. През 1860-1961 г. написва романа “Декабристи”, публикуван през 1884 г. Неговият роман “Война и мир” става уникално явление в руската и в световната литература (1863-1869 г., начало на публикуването 1865 г.). През 70-те години създава романа “Ана Каренина” (1879-1880 г., издаден през 1884 г.). През 80-те години престава да се занимава с художествено творчество и започва да се занимава се със земеделие, обущарство; става вегетарианец. В този период написва няколко повести: “Смъртта на Иван Илич” (1884-1886 г.), “Кройцерова соната” (1887-1889 г.), “Дявол” (1889-1890 г.) и драмите “Силата на мрака” (1886 г.) и “Плодовете на просвещението” (1886-1890 г.). През 90-те години написва романът “Възкресение” (1889-1899 г.), който предизвиква обществен скандал. През 1901 г. е отлъчен от Православната църква. В края на живота си живее в Ясна поляна. Поддържа връзка с много видни руски интелектуалци – А. П. Чехов, М. Горки, В. Г. Короленко и др.

Умира Капитан Петко войвода (П. Киряков Калоянов, Капитан Петко войвода) – участник в националноосвободителното движение. Роден е през 1844 г. в с. Доганхисар, Дедеагачко. През 1861 г. съставя чета, с която броди из Беломорска Тракия и Родопите и защитава местното население. През 1864 г. една година учи във Военното училище в Атина. През 1866 г. заминава за Италия, където се среща с Дж. Гар***ди. Взема участие във въстанието на о. Крит. След разгрома му известно време се скита из Египет, Франция и Италия. През 1869 г. се завръща в родния си край. Сформира отряд, който по-късно получава името Българо-родопска дружина „Защита“. Тя развива голяма дейност по време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. За активното си участие в разгрома на Родопския метеж през 1878 г. Петко войвода е награден с руски орден. През 1880 г. се установява във Варна. След обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г. Петко войвода се включва в охраната на южната граница. През 1896 г. участва в създаването на дружество „Странджа“ и става негов подпредседател. Заради русофилските му убеждения и противопоставянето на политиката на Фердинанд I и Ст. Стамболов Петко войвода многократно е арестуван и интерниран. Това влошава здравословното му състояние и ускорява смъртта му.

Открита е жп линията София-Роман с дължина 109 км.

Умира Фредерик Байлей Дъглас – американски аболюционист, ръководител на негърското освободително движение; мулат. Един от най-красноречивите американски оратори. По време на Гражданската война в Америка 1861-1865 г. формира първите негърски полкове. Консул в Хаити през 1889-1891 г.

Умира Херман Франц Мориц Коп – немски химик, професор. Роден е на 30 октомври 1817 г. в Ханау. Изследва зависимостта на физичните свойства на органичните съединения от техния състав. Автор е на много трудове: “За специфичното тегло в химическите съединения”, “Въведение към кристалографията” и др. Най-важно съчинение: “История на химията” (1843-1847 г.).

Франция установява протекторат над Конго.
Протекторатът е форма на държавна зависимост, обикновено колониална, установена в резултат на неравноправен договор.

Роден е Белла Кун – деец на унгарското и международно работническо движение. Член на Социалдемократическата партия от 1902 г. Влиза във връзка с руски болшевики през Първата световна война и става член на РСДРП /б/. Взема участие в преврата на болшевиките в Петроград. През 1918 г. се завръща в Унгария. Става народен комисар по външните работи и по военните дела на Унгарската съветска република (1919 г.). След поражението на републиката емигрира в СССР през Австрия. Ликвидиран е по време на репресиите през 1939 г. Реабилитиран е посмъртно през 1956 г. Автор е на трудове по история на международно работническо движение.

Роден е генерал-полковник Дамян Велчев, министър на войната (1944-1945 г.). Завършва Военното училище в София през 1903 г. Участва в Балканската война (1912-1913 г.) и в Първата световна война (1915-1918 г.). През 1919 г. е един от организаторите и ръководител (от 1922 г.) на Военния съюз. През 1920 г. е уволнен от армията от правителство на Александър Стамболийски. Участва в организацията и в провеждането на военния преврат от 9 юни 1923 година. След преврата е началник на Военното училище (1923-1928 г.). Дамян Велчев е един от организаторите на военния преврат на 19 май 1934 г. Уволнен е от армията през 1935 г., изключен е от Военния съюз и екстерниран в Югославия. През 1935 г. прави опит за организиране на преврат, за което е осъден на смърт през 1936 г. Впоследствие смъртната присъда е заменена с доживотен затвор. Освободен е от затвора след амнистия през 1940 г. Участва в завземането на властта от Отечествения фронт.

За членове на първия Свети синод след Освобождението са избрани митрополитите Григорий Доростоло-Червенски, Симеон Варненско-Преславски, Панарет Пловдивски и Серафим Сливенски.
Григорий Доростоло-Червенски е роден през 1828 година в с. Сороки, Бесарабия. Получава образованието си в богословски училища в Атон, Цариград и о. Халки. Приема монашество през 1846 г. в Хилендарския манастир.
Симеон Варненско-Преславски е роден на 9 февруари 1840 г. в Бургас. През 1863 г. завършва Духовна семинария на о. Халки, след което е учител в Цариград и в родния си град. Приема монашески сан през 1870 г. и в продължение на 2 г. е протосингел на видинския митрополит Антим I, който става и първи български екзарх.
Панарет Пловдивски е роден през 1805 г. в с. Пътеле, Леринско (Гърция). Получава образование в Битоля и Атина. Приема монашество през 1844 г.
Серафим Сливенски е роден на 14 октомври 1819 г. в Пирдоп. Образованието си получава в Свищов. Приема свещенически сан през 1853 г. Включва се в борбата за извоюване на независима българска църква. През 1869 г. –1872 г. е председател на църковната община в Пазарджик. През 1872 г. е избран за сливенски митрополит, на който пост остава до края на живота си.

Роден е Трифон Кунев (Т. К. Бояджиев) – български писател и журналист, жертва на репресиите след Деветосептемврийския преврат 1944 г. В периода 1898-1903 г. работи като учител. През 1908 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1931 г. е избран за народен представител като член на Земеделския съюз с листата на Народния блок. Редактор е на в-к “Нар. земеделско знаме” (орган на БЗНС “Н. Петков”). След разгрома на демократическата опозиция е арестуван и осъден на 5 години затвор (1947-1951 г.). Автор е на съчиненията: “Песни” (1905 г.), “Хризантеми” (1907 г.), “Конско евангелие за народняците” (1910 г., карикатури Ал. Божинов), “Весели злополучия” (т. I, II, 1919 г., 1922 г.), “Песни – хризантеми – зарници” (1937 г.), “Пуне от Горна баня” (1943 г.), “Стихотворения” (1945 г., рис. Ил. Бешков), “Ситни-дребни кат камилчета” (Т. Павлов пише отзива “Едрите глупости на един голям реакционер”, 1946 г.).

Папа Лъв XIII публично отказва да благослови италианския народ, след като между него и италианското правителство възникват разногласия.

В Болшой театър в Москва се състои премиерата на балета “Лебедово езеро” на Чайковски.
Пьотр Илич Чайковски е роден през 1840 г. Учи право в Петербург, а след това консерватория при руския композитор и пианист А. Рубинщайн. Първите му творчески опити са в областта на клавирната пиеса, песента и камерната музика. След завършване на консерваторията се преселва в Москва, където е поканен от директора на новооснованата консерватория Н. Рубинщайн за преподавател. Създава оркестрови, камерни произведения, песни и др. Първата си симфония “Зимни мечти” Чайковски завършва през 1866 г. През 70-те години създава произведенията: увертюрата-фантазия “Ромео и Жулиета”, операта “Ковачът Вакула”, която по-късно преработва като “Черевички” и първия си балет “Лебедово езеро” (1876 г.). През 1877 г. и 1878 г. се появяват 2 от най-значителните и най-често изпълнявани негови произведения – Симфония №4 и операта “Евгений Онегин”. Произведенията на Чайковски звучат на концертните подиуми на най-големите музикални центрове. През последните 10 години от живота си създава Пета и Шеста симфония, оперите “Мазепа”, “Дама пика” и “Йоланта”, балетите “Спящата красавица”, “Лешникотрошачката” и много други. Умира през 1893 г.

В Ню Йорк е открит музеят за изкуство “Метрополитън”. Той се намира в източната страна на Сентръл Парк. Дизайнът на сградата е направен от Калверт Ваукс и Дж. Моулд. Сред най-ценните колекции на “Метроплоитън” са колекцията от картини на европейски художници и тази от скулптори от Ренесанса, барока и съвремието. Сред другите ценни колекции са тези с тематична насоченост Египет, Африка, Азия, Среден Изток, Ислям. Колекциите представят типичното за региона изкуство. Музеят притежава и оръжейна колекция.

В САЩ е патентован електрическият асансьор.

Георги Раковски поставя нов етап в революционната си дейност след пристигането си от Одеса в Белград. В Белград Раковски съставя „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили. Ръководният принцип е: „Нашата свобода от нас зависи“. Според плана в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море.

Роден е Георги Николов Марчин – български офицер, генерал-майор. Завършва Военното училище с първия випуск през 1879 г. Отначало служи в 4-та пехотна дружина, а след това във 2-ри пехотен Струмски полк. В Сръбско-българската война през 1885 г. командва дружина от 3-ти пехотен Бдински полк. Участва в боя при Трън на 3 ноември 1885 г. и при отблъскването на Моравската дивизия. Като командир на 2-ра дружина от Струмския полк участва в преврата на 9 септември 1886 г. След контрапреврата е арестуван и уволнен от армията. По-късно е възстановен и служи в VII пехотен Преславски полк, ХII пехотен Старозагорски полк и др. По време на Балканската война (1912 г. – 1913 г.) е командир на 2-ра бригада от 7-а пехотна Тунджанска дивизия. Автор е на книгата “Участие на българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878”.

Роден е Лудвиг Болцман – австрийски физик. Той е един от създателите на статистическата физика и физическата кинетика. В периода 1869-1873 г. е професор по теоретична физика в университета в Грац. От 1873 г. до 1876 г. е професор по математика във Виенския университет. В годините между 1876 г. и 1889 г. е професор по експериментална физика в университета в Грац. В периода 1889-1894 г. ръководи катедрата по теоретична физика в Мюнхенския университет, през 1894-1900 г. във Виенския университет, а през 1900-1902 г. в Лайпцигския университет. Автор е на трудове в областта на математиката, механиката, хидродинамиката, теорията на еластичността, на електромагнитното поле, оптиката, термодинамиката и кинетичната теория на газовете. В периода 1868-1871 г. въз основа на закона за разпределение на скоростите на газовите молекули, открит от Дж. Максуел, извежда кинетично уравнение за газовете – основа на физичната кинетика. През 1872 г. Лудвиг Болцман обосновава статистически втория принцип на термодинамиката, с което става създател на статистическата физика, а универсалната константа k е наречена на неговото име – Болцманова константа. През 1884 г. той доказва теоретично установения по-рано експериментално от Й. Стефан закон за излъчване на абсолютно черно тяло, наречен в тяхна чест закон на Стефан – Болцман.

При земетресение в Чили загиват около 5 хиляди души. Чарлз Дарвин използва наблюденията върху събитието, чийто свидетел става, обосновавайки теория си за еволюцията.

Роден е Тодор Искров Кесяков – български политик и обществен деец. Завършва Пловдивската гимназия. След това става областен касиер на Пловдивския санджак. Той е член на Епархийския съвет. След Освобождението е председател на губернския апелативен съд. От 1879 г. до 1882 г. е директор на правосъдието. Той е един от създателите на Либералната (Казионната) партия. Участник е в подготовката на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Депутат е в областното събрание на Източна Румелия и в I и VI НС.

В Рим се състои премиерата на операта “Севилският бръснар” на Джоакино Росини.
Джоакино Антонио Росини е италиански композитор. Роден е на 29 февруари 1792 г. в Пезаро. През 1806 г. започва да работи като корепетитор, клавесинист, диригент, хормайстор на оперна трупа. На 14 годишна възраст постъпва в музикален лицей, който завършва през 1810 г. Същата година е създадена и първата му опера. Върху формирането му като музикант имат влияние Хайдн и Моцарт.
През 1816 г. създава операта „Севилският бръснар“, която е поставена в Рим. Година по-късно създава лирико-комичните опери „Пепеляшка“ и „Крадливата сврака“. От 1824 г. е директор на Италианския театър в Париж. В Париж създава множество нови опери: „Граф Ори“ (1828 г. ), „Вилхелм Тел“ (1829 г. ), и преработва някои от по-рано създадените опери. „Вилхелм Тел“ е последната му опера.

Кърджалии нападат Трявна. Чета начело с чорбаджи Генко успява да отблъсне нападението и да спаси селището от опожаряване.
Кърджалиите са разбойнически отряди с различен народностен състав (турци и албанци, понякога и българи). Действат в източнобалканските провинции на Османската империя. Опустошават много селища в българските земи. Обсаждат и градове като Гюмюрджина, Димотика, Филибе и Пазарджик.

Умира император Йосиф II. От 1765 г. до 1780 г. управлява заедно с майка си Мария Терезия. След това става едноличен монарх. Той е представител на т. нар. просветен абсолютизъм. Стреми се да преобразува най-старите институции на хабсбургската монархия чрез реформи „отгоре“. Води политика на протекционизъм, поощрява манифактурното производство, отменя личната крепостна зависимост на селяните (1781-1785 г.), опитва се да въведе единен поземлен данък. Аристокрацията се обявява против реформата и тя не е реализирана. Ограничава самостоятелността на Католическата църква в австрийските земи, закрива множество манастири, частично конфискува в полза на държавата църковното имущество, създава условия за развитие на светски училища, издава Патент за веротърпимост (1781 г.) (т. нар. Толерантен патент). Опитва се да въведе единна строго централизирана система на управление в Хабсбургската империя. През 1785 г. със закон налага немския език за официален език в многонационалната империя. Политика на Йосиф II среща силна съпротива в Унгария и Австрийска Нидерландия.

Умира Тобиас Йохан Майер – германски астроном. Той е автор на “Трактат за кривите линии” и “Математически атлас”. Професор е по икономика и математика в Гьотинген, директор на обсерваторията в Гьотинген.

В Ню Хемпшир американски ловци убиват 10 индианци докато спят и им вземат скалповете. Това е първия известен случай на скалпиране в Америка.

Основан е град Монреал.

Испанският конкистадор Хуан Понсе де Леон се отправя за Америка заедно с 200 колонисти.
Хуан Понсе де Леон участва в експедицията на Христофор Колумб до Америка през 1492-1493 г. През 1508 г. завладява о. Пуерто Рико. Става губернатор на острова и същата година основава гр. Сан Хуан. През 1513 г. достига бреговете на Флорида. В новооткритите земи Хуан Понсе де Леон води унищожителни войни срещу индианците. През 1521 г. е убит в битка с индианците във Флорида.