КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 325 – Римският император Константин I Велики свиква в Никея Първия вселенски събор, на който е приет “символът на вярата”. 525 – При земетресение в Близкия изток загиват около 300 хиляди души 1875 – Представители на 17 държави подписват в Париж Метричната конвенция 2007 – В България се провеждат първите избори за депутати в Европейския парламент
ПРАЗНИЦИ:
- ООН –Световен ден на пчелите
- Световен ден на мопса
- Световен ден на травматологията
- Свети мъченик Талалей (по църковня календар на Българска православна църква)
- Международен ден на метрологията
- Европейски ден на морето
- Източен Тимор – Ден на независимостта (от Индонезия, 2002 г., национален празник)
- Камерун – Ден на обединението (1972 г., национален празник)
- Куба – Ден на независимостта (от САЩ, 1902 г.)
- Саудитска Арабия – Ден на независимостта (от Великобритания, 1927 г.)
- Индонезия – Ден на националното пробуждане
- Камбоджа –Ден на справедливия гняв.
2022 г. – Русия превзе град Мариупол в Украйна по време на руската инвазия в Украйна
2019 г. – Володимир Зеленски замени Петро Порошенко като президент на Украйна .
2019 – Почива Ники Лауда (р. 1949 г. ), австрийски състезател, трикратен световен шампион в клас Формула 1.
2015 г. – Около 70 държави подписват новата Международна енергийна харта.
2015 г. – Министерството на правосъдието на САЩ глобява с 5.7 милиарда долара петте големи банки Barclays, RBS, Citi, JP Morgan и UBS заради тайни споразумения на валутните пазари.
2015 г.
Испанската компания Vortex Bladeless представя прототип на вятърна турбина произвеждаща елетроенергия без въртящи се перки, улавяща до 40% от енергията на вятъра.
2014 г.
Армията в Тайланд извършва държавен преврат.
2013 г.
На 20 май 2013 г. с почетен знак „Златен век“ с огърлие са отличени кинорежисьор Рангел Вълчанов и художественият ръководител на групата на Бистришките баби – Дина Колева. С почетен знак „Златен век“ – звезда са отличени поетът Калин Донков, изкуствоведите Бисера Йосифова и Ирина Мутафчиева, актьорите Марин Янев и Стефан Мавродиев. С почетен знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики са отличени художниците Божидар Икономов, Петър Чуклев и Никола Манев, режисьорът Светозар Донев, директорът на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ Милка Митева, поетът Георги Борисов, хоровият диригент Валентин Бобевски, певецът Мустафа Чаушев и илюзионистите Астор – Антраник Арабаджиян и Корли – Никола Петров. Общо са отличени близо 50 артисти от различни изкуства и дейци на културата.
2013 г.
На 20 май 2014 г. с почетен знак „Златен век“ с огърлие са отличени оперният певец Никола Гюзелев (посмъртно), актьорите Васил Михайлов и Васил Димитров и оперетната певица Донка Шишманова. С почетен знак „Златен век“ – звезда са отличени етноложката проф. Мила Сантова и композиторът акад. Васил Казанджиев. С почетен знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики са отличени 53 дейци на културата, културни институции и меценати.
2007 г.
Избори за Европейски парламент през 2007: В България се провеждат първите избори за членове на Европейския парламент.
2006 г.
Според регламента от 1998 година решаващият глас в „Песен на Евровизия“ имат зрителите. Чрез телефонно гласуване, провеждано във всички държави участнички, се избира победителят, като зрителите нямат право да гласуват за собствената си държава. Голям брой звезди са започнали своята кариера като участници в конкурса – АВВА, Селин Дион, Тото Котуньо, Дана Интернешънъл и много други. България отпадна на полуфинала на 18 май, нашата представителка Мариана Попова изпълнява песента „Let Me Cry“ – текст: Елина Гаврилова, музика и аранжимент: Дани Милев. Тя е определена на финала на конкурса „Българската песен в Евровизия 2006“ на концерт на 11 март в зала 2 на НДК. |
1989 г.
|
1970 г.
|
1964 г.
|
1947 г.
В Народното събрание започва обсъждането, а на 27 май и общите парламентарни дебати по проекта на ОФ за конституция. Два дни по-късно лидерът на опозицията в Народното събрание Никола Петков изразява отрицателно отношение към проекта за конституция на ОФ и от името на парламентарната група на опозиционния БЗНС прочита нов проект. Въпреки това на 20 юни Шестото Велико народно събрание приема на първо четене проекта на ОФ за конституция на България с 302 гласа от присъстващи 366 депутати. Така на 4 декември се приема Конституция на Народна република България. Присъстващите 364 депутати (включително тези от опозиционната БРСДП) единодушно я одобряват. Тя влиза в сила на 6 декември 1947 г. и закрепва промените след 9 септември 1944 г., както и републиканското устройство на страната.
1946 г.
|
1945 г.
|
1930 г.
|
1923 г.
|
1921 г.
|
1899 г.
В Стара Загора започва да излиза вестник „Справедливост“. Седмичникът с просветителски и религиозен характер съществува до 19 септември 1902 г., след което е заместен от в. „Земеделско знаме“. Редактори са Д. Драгиев, Ст. Момчев и др. След учредяването на Българския земеделски съюз „Справедливост“ става едно от неговите издания. |
1894 г.
|
1887 г.
Екзекутиран е Александър Илич Улянов – руски революционер. Брат на Владимир Илич Ленин. Завършва Симбирската гимназия със златен медал през 1883 г. и следва във Факултета за естествени науки на Петербургския университет. Участва в студенски нелегални събрания и демонстрации, води пропаганда в работническия кръжок. В края на 1886 г. влиза в терористичната фракция на партията “Народна воля” и е един от авторите на нейната програма. В тази програма работническата класа е определена като ядро на “социалистическата партия”, развита е идеята, че инициативата в борбата срещу самодържавието трябва да бъде на интелигенцията, а за основен метод на борба е признат само терорът. Със свои съратници Улянов подготвя покушение над император Александър III, но на 1.03.1887 г. членовете на групата са арестувани. Александър Улянов, П. И. Андреюшкин, В. Д. Генералов, В. С. Осипанов, П. Я. Шевирьов са осъдени на смърт и обесени. |
1878 г.
Временното руско управление в България продължава от юни 1877 г. до началото на юли 1879 г. То започва да съществува като Канцелария за гражданско управление на освобождаваните български градове и села през Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Временното руско управление си поставя за задача да изгради основите на българската държавно-правна организация. В освободените градове и села се създават нови административни и други учреждения на мястото на бившите османски органи. За основна административна единица е определена губернията. В градовете освен градски управителни съвети се създават още и съдебни и полицейски органи. Княз Александър ДондуковКорсаков е роден на 12 септември 1820 г. След назначаването му за руски императорски комисар в България подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес 1878 г. и съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия. Той напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг. След завръщането си в Русия е генерал-губернатор на Одеса, после – на Харков. В края на живота си княз Александър ДондуковКорсаков е член на Държавния съвет. Умира на 15 април 1893 г. |
1878 г.
Двадесет и една български църковно-училищни общини от Македония изпращат молба до руския външен министър княз Александър Горчаков за пълно национално освобождение и включване в Българското княжество. По силата на Берлинския договор, разкъсал Санстефанска България, Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. За тези две български области не се предвиждала каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското. След Берлинския конгрес българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на комитетите „Единство“ и на личности като Натанаил Охридски, М. Кусевич, В. Диамандиев и др. Необвързаността на Запада и на Русия с проблема на Македония и Одринско води до първата въоръжена съпротива спрямо откъсването на областите от пределите на България- Кресненско-разложкото въстание. |
1876 г.
Стоил войвода (в средата на снимката) е участник в националноосвободителното движение, войвода на чета. Роден е в с. Инджекьой – днешно Стоил войвода, Сливенско, в бедно селско семейство. През 1864-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета в Батовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без някой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан. През 1875 г. емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Ил. Драгостинов и войвода на чета във II – Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г. След избухването на въстанието към четата му се присъединява четата на Ил. Драгостинов и Г. Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброяваща вече 72 души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг. На 10 май четата води бой при с. Нейково, Котленско, където Стоил войвода е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил войвода. Заловен е от потеря в местността Съчма чешме, при с. Бинкос. Заради дръзкия му отказ да върви вързан е обезглавен. Турците занасят главата му, набучена на кол, в с. Близнец. |
1861 г.
|
1806 г.
|
1799 г.
|
1520 г.
|
1506 г.
|
1498 г.
|
1277 г.
|
1191 г.
|
325 г.
|