КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 2 ЮНИ

Пред Българския културен център в Будапеща е открит паметник на Христо Ботев.

Умира Зорница Попова – българска композиторка. Тя е родена в София на 16 ноември 1928 г. През 1954 г. завършва Теоретически факултет на БДК, специалност „Пиано“. Учи контрабас и още като студентка постъпва в оркестъра на Държавен музикален театър „Стефан Македонски“, където работи до 1974 г. Член е на Съюза на българските композитори от 1985 г. Занимава се със забавна музика от средата на 60-те години ХХ в. Първата й композиция е оркестровата пиеса „Шега“, изпълнена от ЕО на КТР с диригент Милчо Левиев (1964 г.). Две години по-късно К. Семов изпълнява и първата нейна песен „Въртележка“. С песни на Зорница Попова са дебютирали много български певци: М. Нейкова, М. Иванова, Д. Венкова, Г. Христов, дует „Ритон“, В. Маринов, К. Бодурова. Нейни песни са класирани на всички конкурси на фестивала „Златният Орфей“ от 1967 г. Сред отличените са: „Всяко начало“ (изпълнява Бисер Киров) – трета награда на радиоконкурса „Пролет“ (1980 г.), „Днес си малко странна“ (изпълнител Росица Кирилова) – втора награда на същия конкурс през 1987, „Колко радост има“ (изпълнител Кичка Бодурова) – трета награда на „Шлагерфестивал“ в Дрезден (1979 г.), „Песен за стария моряк“ – първа награда (1987 г. ), и „Моряшка любов“ (изпълнител Г. Христов) – награда на Съюза на българските композитори на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ (1985 г.). „Слънцето е в моите коси“ (изпълнители М. Иванова и Р. Попов) е обявена за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс (1976 г.). През 1985 г. е удостоена от Съюза на българските композитори с награда за цялостно творчество. Създава по поръчка на Радио Берлин песни по немски текстове на Д. Шнайдер и Х. Хофман. Постоянен член е на журито на конкурса „Песни за морето“ в Рощок, Германия. Голяма част от песните й са създадени в сътрудничество с поета Йордан Янков. През 1983 г. излиза албумът й „Избрани песни“. През 1988 г.,1992 г.,1993 г. получава награди от „Златният Орфей“. През 1990 г. получава наградата Мелодия на годината на Русия. През 1993 г. става носителка на III награда от Каван, Ирландия. Получава още наградата на публиката на радиоконкурса „Една песен за младостта“ (1972 г.) и на конкурса „Бургас, морето и неговите трудови хора“ (1987 г.) и др.

Леопол Седар Сенгор става първият чернокож общественик, избран за член на Френската Академия.

Леопол Седар Сенгор е роден на 9 октомври 1906 г. Той е френски поет, писател и сенегалски политик. Неговата поезия е предимно символична, основана на магичната ритмика. Основните теми са надеждата за създаване на обединена и универсална цивилизация, основана на единството на традициите и преодоляването на различията. Според поета езикът на поезията и символизма може да бъде основа за тази висша цел. Леопол Седар Сенгор е първият президент на Сенегал (от 1960 до 1980 г.).

Сенгор умира във Франция на 20 декември 2001 г.

Два милиона поляци посрещат папа Йоан Павел II. Той е първият папа, който гостува в държава, с комунистическо управление. Посрещат го президентът Хенрик Яблонски и кардинал Стефан Вишински.

Папа Йоан Павел ІІ, със светско име Карол Войтила, е роден във Вадовице, Полша, на 18 май 1920 г. Той е избран за папа на 16 октомври 1978 г. От тогава е направил 95 папски посещения извън Италия и 141 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии.

Издал е 13 енциклики, написал е 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма. Публикувал е две книги – “Прекрачване на прага на надеждата” (октомври 1994) и “Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник” (ноември 1996).

Умира на 2 април 2005 г.

В периода 2 – 5 юни на официално посещение в България е корейския партиен и държавен лидер Ким Ир Сен.

Ким Ир Сен е севернокорейски политик. Роден е на 5 април 1912 г. в Северна Корея. Управлява Северна Корея от 1948 г. до смъртта си на 8 юли 1994 г. Той е известен с крайния култ към личността му. В Северна Корея официално е наричан Великият водач и е вписан в конституцията като „вечен президент“. Рожденият му ден е официален празник в Северна Корея.

Съединените щати приземяват космически кораб на Луната, за да осъществят своето първо проучване, което става четири месеца след първия опит на Съветския съюз.

Американският сенатор Джоузеф Маккарти за пръв път излиза с доклад, че в ЦРУ и лабораториите за разработване на ядрено оръжие работят комунисти. 50 години по – късно е разсекретена документацията, свързана с разследванията на сенатора. От тях става ясно, че подозренията са били неоснователни.

Периодът, през който се провеждат разследванията е известен като периода на макартизма, като той продължава и след смъртта на Маккарти през 1957 г.

Преследванията срещу комунистите датират от 30-те години и особено се активизират през 40-те, в годините на Студената война.

Кралица Елизабет II е коронована в Уестминстърското абатство в Лондон, след като наследява своя баща, Джордж VI, на трона предходната година.

Елизабет-Александра-Мери е родена на 21 март 1926 г. в Лондон. Тя е от династията Уиндзор. Дъщеря е на крал Джордж VI и Елизабет Анжела-Маргарет.

През Втората световна война помага в женските служби. Омъжена е за лейтенанта от британската марина Ф. Маунтбатън, с когото имат 4 деца: Чарлз (1948 г.), Ана (1950 г.), Андрю (1960 г.), Едуард (1964 г.). Заема британския престол през 1952 г. след смъртта на баща си.

В Италия се провежда общонароден референдум, след който страната е обявена за република. Жените получават избирателни права.

През 1946 г., след референдум, Италия е провъзгласена за република. Правителството е съставено на християндемократи, комунисти и социалисти. Съгласно мирния договор от 1947 г. Италия предава Истрия на Югославия, а африканските й колонии стават независими. Италия запазва опеката си над Италианска Сомалия до 1960 г. През 1947 г. получава помощ от САЩ по плана „Маршал“, влиза в НАТО (1949 г.) и ЕИО (1958 г.). След войната водеща политическа сила е Християндемократическа партия, като все по-нарастваща роля има Комунистическата партия, начело с Енрико Берлингуер. Постоянните скандали в администрацията, работническите вълнения, както и терористичните акции на екстремистите, разяждат италианския политически живот. Социалистите са на власт от 1983 г. до 1987 г. с мин.-председател Бетино Кракси. От 1987 г. до 1988 г. мин.-председател Дж. Гория (християндемократ); 1989-1992 г. – Дж. Андреоти. От 1992 г. мин.-председател е Дж. Амато, последван от К. А. Чампи и Силвио Берлускони. След парламентарните избори през 1996 г. е избрано правителство на италианската левица оглавявано от Р. Проди. От 21 октомври 1998 г. – мин.-председател е Масимо Д’Алема. Президент е Карло Чампи, избран на 13 май 1999 г. На 10 май 2006 г. за президент на Италия е избран Джорджо Наполитано. През април 2006 г. в Италия се провеждат парламентарни избори, министър-председател става Романо Проди.

Роден е Ласе Халстрьом – шведски режисьор, продуцент, сценарист, актьор. Популярен като автор на комедии в Швеция. Халстрьом има успешна холивудска кариера в началото на 90-те години на ХХ век. Първоначално работи в телевизията. Сред първите му филми е “АББА” (1977 г.). Международна известност му носи филмът “Кучешки живот” (1985 г.) номиниран за “Оскар” за най-добър сценарий и най-добър режисьор. Филмография: “Защо тъгува Гилбърт Грейп” (1993 г.), “Люмиер и другите” (1995 г.), “Правилата на дома” (1999 г.), “Шоколад” (2000 г.), “The Shipping News” (2001 г.).

Роден е Константин II – крал на Гърция от 6 март 1964 г. до 1973 г. Син е на крал Павел I. Завършва Военното училище в Атина. През 1960 г. печели златен олимпийски медал по ветроходство в Рим. Жени се за Анна Мария, принцеса на Дания. Под влиянието на майка си влиза в конфликт с Георгиос Папандреу и го принуждава да подаде оставка като министър-председател (15 юли 1965 г.). Политическата криза и вълненията последвали оставката на Папандреу водят до военен преврат през 1967 г. На 13 декември 1967 г. крал Константин II прави неуспешен опит за контрапреврат и напуска страната. През 1973 г. хунтата провежда референдум и на него е одобрено новото държавно управление — президентска република. След падането на хунтата от власт през октомври 1974 г. отново е проведен референдум и с резултата 67,5% отново е потвърдено предишното желание на народа за президентска република. От тогава крал Константин II живее в Лондон, Англия.

Министерският съвет на свое заседание приема Наредба-закон за запазване на моралната и материалната сила на войската.

Умира Жюл Паскин (Юлий Пинкас) – художник космополит, евреин от български произход. Роден е през 1885 г. във Видин. През 1892 г. семейството му се премества в Букурещ, а 3 години по-късно продължава образованието си във Виена (1895 г.). През 1902 г. посещава курсове по рисуване във Виенската академия. Продължава образованието си в Мюнхен (1903 г.) при Мориц Хейман, а през 1904 г. посещава Берлинската академия. Сключва договор за сътрудничество с редактор на сп. „Симплицисимус“ и започва да подписва рисунките си с името Паскин. Същата година пристига в Париж, където се движи в кръга на немски художници-домисти. Първата му самостоятелна графична изложба е в галерията на Паскин Касирер (1907 г.); излага рисунки в есенния Парижки салон, където участва всяка година до 1912 г. През 1911 г. участва в изложбата на Берлинския сецесион. До 1914 г., когато се премества в САЩ, представя свои картини в Кьолн, Ню Йорк, Париж. През 1918 г. сключва брак с Ермин Давид, а следващата година получава американско поданство и се завръща в Париж. До 1929 г. представя свои картини на самостоятелни и колективни изложби, пътува до Алжир, Тунис, Италия, Палестина, Испания и Португалия. Освен основното си творчество – актове на „леки“ жени, Паскин илюстрира и произведения на Хайне, Шарл Перо, Пол Моран, П. М. Лоран, А. Салмон, А. Варно, П. Дерен.

В околностите на гара Белово е убит Георги Василев Шейтанов. Той е български анархист, публицист. Роден е на 14 февруари 1896 г. в Ямбол.След 1911 г. заради антидържавна дейност в продължение на 12 години (до смъртта си) живее в нелегалност. Емигрира с чужд паспорт през Варна в Кюстенджа, Цариград, Яфа, Кайро, Александрия, Марсилия, Париж. Свързва се с дейци на френската левица, с български и руски емигранти. Завръща се в България през 1914 г. След престрелка с полицията край Казанлък е заловен и затворен отначало в Пловдивския, а по-късно в Софийския централен затвор (1915-1917 г.). В затвора организира бунтове, среща се с Ал. Стамболийски, Р. Даскалов, А. Пруткин. През юни 1917 г. успява да избяга от затвора. Организира бойни групи, а през март 1918 г. е в Москва, за да се свърже с дейци на болшевишката партия (К. Радек, Кр. Раковски). По време на Владайското въстание се връща отново в България, но въстанието вече е потушено. Издава два позива: “Писмо до анархистите” и “Писмо до интелигенцията”. При акция през октомври 1919 г. е арестуван и изпратен в Сливенския затвор, избягва (март 1920 г.). На 15 август 1920 г. в Търновския балкан започва издаването на нелегалния в-к “Бунт”, от който излизат 3 броя. През 1925 г. води чета в Търновския балкан. През май четата е разбита, а на 27 май е заловен край Нова Загора. Творчеството му е малко – няколко стихотворения и около 30 статии във вестници и списания.

Американският Конгрес предоставя граждански права на всички американски индианци, родени в САЩ, тъй като правото на глас се дава по закон, а до 1948 г. някои щати забраняват на местните индианци да гласуват. Мейн е един от последните щати, които признават правата на индианците.

В хода на Първата световна война Централните сили предлагат България да нападне Сърбия и да завземе цяла Вардарска Македония и Поморавието, а след войната обещават съдействие за Южна Добруджа и Кавала.

България остава неутрална и изчаква развитието на събитията, за да определи към коя от воюващите коалиции да се присъедини. Руската дипломация чрез редица ходове не позволява сближаването между България и страните от Антантата. В края на август 1915 г. страната ни се присъединява към Централните сили, на 9 септември 1915 г. обявява мобилизация и на 1 октомври 1915 г. се намесва във войната. След намесата на България и Турция на страната на Централните сили се откриват нови фронтове – Македонски, Месопотамски, Кавказки, Палестино-сирийски. През 1916 г. на всички тях войната приема изключително позиционен характер и се превръща в окопна. В края на годината Антантата успява да вземе стратегическата инициатива от Централните сили. В началото на 1917 г. в Русия започват вълнения, които довеждат до абдикацията на императора и създаването на Временно правителство, останало вярно на съюзническите задължения към Антантата. През пролетта на 1917 г. със задача от германския генерален щаб в Русия отиват В. И. Ленин, Л. Д. Троцки и др. болшевики, които започват да дестабилизират страната и да разрушават армията. На 25 октомври 1917 г. болшевиките завземат властта и обявяват, че Русия излиза от войната. На 3 март 1918 г. правителството сключва сепаративен мир с Централните сили. През цялата 1918 г. войските на Антантата настъпват по всички фронтове. През септември 1918 г. започват настъпление на Македонския фронт срещу българската армия, в която е включена и 1 германска дивизия. След продължителна артилерийска подготовка на 16 и 19 септември упорито атакуват 3 английски и 2 гръцки пехотни дивизии. Направени са и няколко газови атаки, но българската армия отблъсква противниковото настъпление по целия фронт. В тази обстановка по неизяснени досега обстоятелства след бляскавата и победна кампания на българската армия през 1918 г. се стига до морално разлагане на войските, всеобщо дезертьорство и напускане на фронта в края на септември 1918 г. След тези събития България е принудена първа от Централните сили да капитулира. На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие, на 30 септември 1918 г. капитулира Турция, на 3 ноември 1918 г. излиза от войната Австро-Унгария, на 11 ноември 1918 г. капитулира Германия. Условията за мирен договор с Германия и съюзниците й са изработени на Парижката мирна конференция 1919 г.-1920 г.

Италианецът Гулиелмо Маркони патентова радиото.

През 1896 г. Гулиелмо Маркони заминава за Великобритания и следващата година регистрира „Безжична телеграфна и сигнална компания“, като получава патент за принципа на действие на електровръзка без проводник. През 1900 г. прилага разработката на Фердинанд Брау за нов тип предавател, подобрява качествата на приемника и осъществява радиовръзка през Атлантическия океан (1901 г.). Патентова насочена антена (1905 г.), сихронизирана искрова система за генериране на радиовълни (1912 г.), рамкова антена (1913 г.), открива (1905 г.) първата трансатлантическа радиосвързочна служба. През 1909 г. Маркони и Браун получават Нобеловата награда за физика „за техния принос в развитието на безжичната телеграфия“. През 1921 година Маркони започва изследвания в областта на късовълновата телеграфия и през 1927 г. компанията му създава международна мрежа от търговски късовълнови телеграфни линии.

Костите на Георги С. Раковски са пренесени от Букурещ в България.

Георги Раковски умира след тежко боледуване от туберкулоза на 9 октомври 1867 г. През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала „Св. Неделя“. През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. – в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.

Умира Джузепе Гар***ди – национален герой на Италия. Роден е на 4 юли 1807 г. в Ница.

Гар***ди е един от водачите на революционно-демократичното крило в националноосвободителното движение, борещо се за обединение на Италия „отдолу“. Участва в републиканското въстание на Рио Гранде срещу бразилското правителство през 1839 г., после се бори в отечеството си за обединението на Италия срещу австрийците, Неаполитанското кралство и папството, а през 1870 г. – 1871 г. участва във войната на Франция срещу Прусия. Автор е на интересни мемоари и романи. В негова чест са издигнати редица паметници в Италия и Франция.

Обнародван е Закон за събиране на десетината за 1880 г. – 1881 г., който възстановява натуралния десятък. Поради протести за 1881 г. се дава право на избор за заплащане на десятъка в натура или в пари. На същата дата през 1901 г. със закон окончателно е отменен натуралният десятък и е въведен поземлен данък.

Приет е първият Закон за устройство на съдилищата.

След като на 1 юни Ботевата чета се изтегля към вр. Вола и оттам към върховете Камарата, Купена, Околчица, където в продължение на цял ден води сражения, щабът на четата се събира привечер, за да обсъди по-нататъшните действия.

По време на заседанието Христо Ботев е убит. За негов заместник е определен Никола Войновски, след което четата тръгва на югоизток. Ботевата чета води сражение в района на Рашов дол, край Лютиброд. В боя загиват Георги Апостолов и още 10 четници. Командваната от Никола Войновски група успява да се изтегли към с. Зверино.

Христо Ботев е национален революционер, поет и журналист. Роден е 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в Калофер, в семейството на народния учител, книжовник и обществен деец Ботьо Петков. След завършване на основното си образование и с помощта на Н. Геров през 1863 г. заминава за Русия, където постъпва като частен ученик във Втора одеска гимназия. Там се запознава с руската литература и попада под силното влияние на А. Херцен, Н. Г. Чернишевски, Н. А. Добролюбов и др. Тогава прави и първите си поетични опити. През 1865 г. Христо Ботев напуска гимназията и се свързва още по-тясно с руските революционни среди. През следващата 1866 г. постъпва като учител в бесарабското село Задунаевка. Поради заболяване на баща му в началото на 1867 г. Ботев се връща в родния си град. След като произнася пламенна реч на 11 май в чест на славянските просветители братята Кирил и Методий той е принуден да напусне Калофер и да замине отново за Русия с намерението да продължи образованието си в Одеса. След като се прехвърля в Румъния Христо Ботев се установява отначало в Букурещ, а после в Браила и работи като слово-слагател в печатницата на Д. Паничков. Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 г. Ботев се приготвя да премине в България с четата на Жельо войвода (Ж. Чернев). Христо Ботев е секретар на четата. След като по различни причини преминаването на четниците в България е осуетено, Ботев заминава за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското училище. Поради липса на средства е принуден скоро да напусне училището. Изпаднал в крайно бедствено положение, Ботев прекарва зимата в една запустяла вятърна мелница край града. Там живее заедно с Васил Левски. От пролетта на 1871 г. до пролетта на 1872 г. Ботев живее в Галац и Браила, където се занимава главно с журналистическа дейност. На 10 юни 1871 г. излиза брой 1 на редактирания от него в. „Дума на българските емигранти“. В Галац Христо Ботев установява контакт с руския революционер Н. Ф. Меледин и чрез него поддържа връзки с революционните кръжоци в Одеса.

През август 1874 г. Христо Ботев участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет и след това продължава да работи като негов секретар. На 8 декември 1974 г. Ботев започва да издава като орган на комитета в. „Знаме“. След обесването на Васил Левски Христо Ботев застава начело на БРЦК. След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 г. БРЦК под ръководството на Ботев поставя началото на подготовката на въстание и в България. Въстанието в България избухва преждевременно и неуспехът му става причина за появата на сериозни разногласия в БРЦК. В резултат в края на 1875 г. Ботев си подава оставката, което води и до разпускането на организацията.

След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. След избухване на Априлското въстание през 1876 г. Христо Ботев застава начело на чета, която преминава в България, за да окаже помощ на въстаналия български народ. При неколкодневни тежки боеве той е убит в подножието на връх Камарата във Врачанския балкан.

При поредния разпит на Атанас Узунов в Хасково турската полиция успява да установи неговата самоличност. Атанас Узунов признава и съпричастността си към комитетската организация.

На 4 май 1873 г. Атанас Узунов е заловен при опит да убие осъдения на смърт за предателство хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. На следващия ден турските власти в Хасково провеждат първите разпити на Атанас Узунов, но той отказва да даде отговор на поставените му въпроси. Разпитани са и други хасковски граждани, между които са и комитетските дейци Стоян Заимов, Мирчо Попов, Петър Берковски. В Хасково на 7 май е проведен вторият разпит на Атанас Узунов. Разпитът отново е неуспешен, тъй като той отказва да разкрие дори името си. Продължават разпитите и на Стоян Заимов, който е уличен в това, че е познавал Атанас Узунов. На 10 май се провеждат нови разпити на арестуваните с Узунов- Мирчо Попов, Петър Берковски и Стоян Заимов, всички от Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или намали присъдите им. На 11 юни 1873 г., по време на поредния разпит пред следствената комисия в Пловдив, хасковският учител Мирчо Попов издава подробния план на вътрешните комитети за бъдещото въстание.През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).

В град Галвестон, Тексас приключва Гражданската война в САЩ (1861 – 1865 г.), формално завършила на 9 април с капитулацията на южняците. Последни капитулират силите на Конфедерата западно от Мисисипи под командването на генерал Едмънд Кърби Смит.

В периода 1861-1865 г. се води гражданската война в САЩ между Северните и Южните щати. Тя е предизвикана от противоречията между робовладелската олигархия, от една страна, и буржоазията, фермерите и работниците – от друга. Избирането на кандидата на Републиканската партия Е. Линкълн за президент през 1860 г. служи като предлог за отцепването на 11 южни щата в Конфедерация и за начало на военните действия.

През първия етап на войната (1861-1862 г.) войските на Юга имат надмощие и нееднократно застрашават федералната столица Вашингтон. Революционните действия на новото правителство – приемането на закона за хоумстедите, освобождаването на робите и др., водят до прелом в хода на войната (1863-65 г.). Изходът на битката при Гетисбърг през юли 1863 г. е провал на последния опит на Юга за настъпление. Походите на армията на Севера под командването на генерал У. Шърман и генерал Ю. Грант разчленяват Конфедерацията, изтощават силите й и войските й капитулират на 9 април 1865 г.. Гражданската война е най-кръвопролитният и най-разрушителният конфликт в историята на САЩ, но резултатите от нея осигуряват бързо икономическо развитие на страната.

Излиза първият том на поемата на Николай Гогол “Мъртви Души”. Николай Василиевич Гогол е роден на 1 април 1809 г. Основоположник е на реалистичната школа в руска литература. Автор е на: „Тарас Булба“, „Мъртви души“, комедията „Ревизор“, „Бъдни вечер“, повестите „Нос“, „Шинел“, сборник разкази „Вечери в селцето край Диканка“, литературно-критически статии и др.

Роден е Пий Х (Джузепе Мелчиор Сарто) – римски папа от 4 август 1903 г. до 20 август 1914 г., канонизиран за светец. Завършва духовна семинария и дълги години е селски свещеник с особени ортодоксални възгледи. През 1884 г. става епископ, а през 1891 г. – кардинал и патриарх на Венеция. Пий Х е един от основателите на венецианската „Банка на св. Марко“. През 1911 г. значително намалява църковните празници, а повечето от останалите пренася в неделни дни. Извършва реформа на курията, като намалява конгрегациите от 37 на 19. Яростен противник е на антиклерикалните действия на светската власт. По негово време е създаден Кодекс на каноническото право (1904-1917 г.), утвърден от наследника му Бенедикт ХV. Умира на 20 август 1914 г. в Рим. През 1951 г. е обявен от Ватикана за блажен и е канонизиран за светец през 1954 г.

Като опит да възвърне спадналия в последните години авторитет на католическата църква, римският папа Павел III обявява, че северноамериканските индианци също имат душа и затова забранява те да бъдат използвани като роби.

Роден е Висарион (светско име – Йоан) – византийски философ, богослов, митрополит на Никея. Получава първоначално образование в Трапезунд и Константинопол. През 1423 г. става монах, а през 1431 г. е йеромонах, веднага след което заминава за Мистра, за да учи философия при Г. Г. Плетон (до 1436 г.). През 1436 г. става игумен на един от константинополските манастири, а през 1437 г. е ръкоположен за митрополит на Никея. Заедно с Марк Евгеник е говорител на византийската делегация на Фераро-Флорентинския събор (1437 – 1438 г.), където защитава унията. През 1439 г. се връща в столицата, а на следващата година заминава за Рим, тъй като папа Евгений IV го удостоява с кардиналски сан. В Италия пропагандира идеята за кръстоносен поход срещу османските турци, като обикаля земите на днешна Германия, Франция и Италия; грижи се за гръцките бежанци и за запазване на византийското културно наследство в Италия (той притежава най-голямата сбирка с гръцки ръкописи тогава, 482 кодекса, която завещава на библиотеката към църквата „Сан Марко“ във Венеция). През 1463 г. е обявен за латински титуларен патриарх на Константинопол. Съчинения : „Енциклика към гърците“ (1463 г.), превод на Аристотеловата „Метафизика“ и резюме на „Физика“ (в 6 книги), превежда на латински език съчинения на Ксенофон и Демостен, „Апология на писанията на Век“ (коментар върху „Антепиграфи“ на Гр. Палама и „Епиграфи“ на Й. Век), „Срещу измамния обвинител на Платон“ (в 4 книги, критика на Г. Трапезунд). Умира на 18 ноември 1472 г. в Равена.