КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1721 г. – Петър I е провъзгласен за всеруски император. 1895 г. – Сърбия обявява война на България. 1913 г. – Подписан е Одрински протокол между България и Турция 1920 г. –В Питсбърг (САЩ) започва излъчванията си първата в света радиостанция.
ПРАЗНИЦИ:
- Бразилия, Венецуела, Еквадор, Мексико и Португалия – Ден на мъртвите (Задушница)
- Гватемала, Хондурас , Ел Салвадор – Ден на мъртвите.
- Либерия – Ден за благодарност
- България – Именни дни: Аспарух, Исперих, Пухи, Паолина
- Беларус – Ден за възпоменание на предците (есенни дядовци)
- ООН – Международен ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти [2]
- Денят на хакера ( Червей Морис )
2019 – Мари Лафоре (истинско име Maithena Marie Brigitte Doumenac ; р. 1939 ), френско-швейцарска певица и актриса
2016 -Почива Олег Попов (р. 1930 г. ), съветски и немски цирков артист, актьор, народен артист на СССР.
2011 г. – Умира Марин Иванов – народен певец, родом от Черни Вит, Тетевенско
2004 г.
Джордж Буш-младши е преизбран за президент на САЩ. |
1996 г.
Умира Емил Раймонд Вагенщайн – български кинооператор. Роден е на 11 декември 1930 г. в Париж. Работи в българската кинематография от 1951 г. Дебютира през 1962 г. Вагенщайн заснема: „Хроника на чувствата“ (1962 г.), „Черната река“ (1964 г.), „Веригата“ (1964 г.), „Неспокоен дом“ (1965 г.), „Призованият не се яви“ (1966 г.), „Карамбол“ (1966 г.), „Привързаният балон“ (1967 г.), „Кит“ (1970 г.), „На всеки километър“ (тв, 1969-1972 г.), „Иван Кондарев“ (1973 г.), „Трудна любов“ (1974 г.), „Сбогом, любов“ (тв, 1976 г.), „Светъл пример“ (1977 г.), „Чуй петела!“ (1978 г.), „Всеки ден и всяка нощ“ (1978 г.), „Мигове в кибритена кутийка“ (1979 г.), „Боянският майстор“ (тв, 1981 г.), „Най-тежкият грях“ (1982 г.), „Златната река“ (1983 г.), „Денят не си личи по заранта“ (1985 г.), „Дом за нашите деца“ (тв, 1987 г.). |
1994 г.
БСП, БЗНС „Ал. Стамболийски“ и Политически клуб „Екогласност“ създават предизборна коалиция. |
1994 г.
Умира Гриша Станчев Филипов – български политик, министър-председател (1981-1986 г.). Роден е на 13 юли 1919 г. в гр. Кадиевка, Украйна . В България е от 1936 г. Завършва Физико-математическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1938-1940 г.). Член е на БКП (от 1940 г.). Осъждан е за противодържавна дейност (1942 г. на 12 години и 1943 г. на 15 години затвор). Завършва икономика на промишлеността и търговията в Москва (1951 г.). Кандидат е на икономическите науки (1954 г.). Завежда катедра Марксизъм-ленинизъм във ВМЕИ, преподавател е по политическа икономия. Заместник-председател е на Държавната планова комисия (1957 г.). Заместник-завеждащ е на отдел “Планово-финансова-търговия” на ЦК на БКП (1958-1964 г.). Първи заместник-председател е на Държавния комитет по планиране (1971-1986 г.). Член (1966-1989 г.) и секретар е на ЦК на БКП (1971-1981 г., 1986-1989 г.). Член е на Политбюро (1974-1989 г.). Член е Държавния съвет на НРБ (1971-1981 г., 1986-1989 г.). Народен представител (1966-1989 г.). Изключен е от БКП (20 април 1990 г.). |
1979 г.
Завършва двудневното официално посещение в България на генералния секретар на ЦК на ГЕСП и председател на Държавния съвет на ГДР Ерих Хонекер. |
1979 г.
В криптата на Храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София е открита втората изложба от програмата за естетическо възпитание „Леонардо да Винчи и неговата школа“. |
1973 г.
Джон Ленън издава албума си “Mind Games”. |
1953 г.
Пакистанският парламент обявява страната за „ислямска република“. |
1951 г.
Народното събрание приема Закон за народните съвети и Закон за собствеността. |
1950 г.
Умира Джордж Бърнард Шоу – английски драматург, по произход ирландец. Роден е на 26 юли 1856 г. в Дъблин. Завършва училище през 1871 г в Дъблин. През 1876 г. заминава за Лондон. Занимава се с журналистика, пише музикални рецензии и художествени произведения. Автор е на романите: “Неразумният брак” (1880 г.), “Любовта на артиста” (1881 г.), “Професията на Кешъл Байрон” (1882 г.) и др. Лидер е на “Фабианското общество”. Първата му пиеса е “Домът на вдовицата” (1892 г.), следващата е “Сърцеяд” (1893 г.) и “Професията на госпожа Уорън” (1894 г.) съставят сборника “Неприятни пиеси” (1898 г.), последван от втори цикъл – “Приятни пиеси”: “Оръжие и човек” (1894 г.), “Кандида” (1894 г.), “Избраник на съдбата” (1895 г.), “Ще поживеем, ще видим” (1895 г.). Следва трети цикъл – “Три пиеси за пуритани” (1901 г.): “Ученик на дявола” (1896-1897 г.), “Цезар и Клеопатра” (1898 г.), “Обръщението на капитан Брасбаунд” (1899 г.). Пиеси: “Човек и свръхчовек” (1901-1903 г.), “Другият остров на Джон Бул” (1904 г.), “Майор Барбара” (1905 г.), “Дилемата на лекаря” (1906 г.), “Женитба” (1908 г.), “Разобличението на Бланко Поснет” (1909 г.), “Първата пиеса на Фани” (1911 г.), “Андрокъл и лъвът” (1913 г.), “Пигмалион” (1913 г.), “Дом, в който се разбиват сърцата” (1913-1919 г.), “Назад към Матусалем” (1918-1920 г.), “Света Йоана” (1923 г.), “Кошница с ябълки” (1929 г.), “Лошо, но истина” (1931 г.), “Милионершата” (1936 г.), “Женева” (1938 г.) и др. Последните му пиеси са “Милиардите на Байант” (1948 г.) и “Измислени басни” (1950 г.). Получава Нобелова награда за литература (1925 г.). |
1943 г – Депортиране на карачаевци в Сибир и републиките от Централна Азия.
- Нацистите унищожават гетото в Ружани .
- Нацистите унищожиха гетото в Лъсково .
1939 г. – Върховният съвет на СССР приема Закон за включването на Западна Беларус в състава на СССР с повторното й обединение с Беларуската ССР (формално – въз основа на решението на Народното събрание на Западна Беларус от 29 октомври).
1938 г.
Унгария анексира Южна Словакия след подялбата на Чехословакия в Мюнхен през септември същата година. |
1937 – Рубинени звезди светнаха за първи път на пет кули на Московския Кремъл .
1931 г.
Роден е Николай Генчев – български историк и общественик. Завършва история в СУ ”Св. Климент Охридски” (1956 г.), асистент е по история в СУ (от 1960 г.), доцент (от 1970 г.), професор е от 1974 г. Член-кореспондент е на БАН (1989 г.). Ректор е на СУ ” Св. Климент Охридски” (1991-1993 г.). Работи в областта на новата и най-новата българска история. Един от създателите е на Българския конституционен форум. Основава и ръководи Центъра по културознание към СУ ” Св. Климент Охридски” (1981-1992 г.). Носител е на Хердерова награда за цялостен принос в европейската култура (1989 г.) и на Златната палма (1992 г.). Съчинения: „Левски, революцията и бъдещият свят“ (1973 г.), „Българското възраждане“ (1978 г.), „Франция в българското духовно възраждане“ (1979 г.), „Васил Левски“ (1987 г.), „Социално-психологически типове в българската история“ (1987 г.), „Българската култура XV-XIX в.“ (1988 г.), „Българска възрожденска интелигенция“ (1991 г.), „Външна политика на България: 1938-1941 г.” (1998 г.). Умира на 22 ноември 2000 г. в София. |
1927 – в Ленинград е построен най-големият закрит плувен басейн в СССР .
1920 – Републиканецът Уорън Г. Хардинг печели президентските избори в САЩ .
1920 г.
В Питсбърг (САЩ) започва излъчванията си първата в света радиостанция. |
1919 г.
В София е основан Съюз на артистите, музикантите и театралните служещи с прокомунистическа ориентация. |
1918 г – Въстания във Виена и Будапеща ; в същия ден литовската Тариба оттегли поканата към Вилхелм фон Урах да се възкачи на трона на Литва – Литовското кралство беше премахнато.
1915 г.
В хода на Първата световна война 1. и 2. Българска армия затварят прохода Качаник и овладяват Косово. |
1914 г. – Първата световна война : Русия обявява война на Турция .
1913 г.
Подписан е Одрински протокол между България и Турция: фактически се узаконява обезбългаряването на Одрински и Лозенградски санджак, а българските бежанци от Галиполи и Родосто получават право да се завърнат. |
1913 г.
Роден е Бърт Ланкастър (Бъртън Стивън) – американски актьор, режисьор и продуцент. Работи като акробат, а по време на войната ръководи фронтови театър в Италия. Дебютира на Бродуей през 1946 г. в пиесата „Ловни звуци“. Участва в „Груба сила“ (1947 г.). Основно място в творчеството му заема антивоенната и антифашистката тема – „Сега и за вечни времена“ (1953 г.), „Ученикът на дявола“ (1958 г.), „Присъдата на Нюрнберг“ (1961 г.), „Влакът“ (1964 г.), „7 дни през май“ (1964 г.), „Иди да кажеш на спартанците“ (1978 г.), „Зората на Зулу“ (1979 г.), „Великата Отечествена“ („Неизвестната война“, 1979 г.), „Бащи и синове – германска трагедия“ (тв, 1985 г.). Снима се при Лукино Висконти – „Гепардът“ (1963 г.), „Семеен портрет в интериор“ (1974 г.), и Бертолучи – „ХХ век“ (1976 г.). За ролята си на шарлатанина проповедник в „Елмър Гънтри“ (1960 г.) печели „Оскар“. Умира на 20 октомври 1994 г. |
1913 г.
Умира Радул Владиславов Канели – български драматичен артист и режисьор. Роден е 28 декември 1868 г. в Одрин. Един от първите строители на българския професионален театър. Завършва театралната школа на П. Г. Рапхоф в Петербург (1893 г.). Дебютира на сцената на театър “Сълза и смях” в София като режисьор и изпълнител на ролята на Жадов в “Доходно място” от А. Н. Островски (17 ноември 1893 г.). Директор режисьор е в театър “Сълза и смях” (1894-1899 г.). Преподавател е по пластика във Военното училище в София (1901-1905 г.), секретар е на Българското търговско агентство в Скопие (1905-1908 г.). Режисьор (1909 г.) и директор режисьор е на театъра в Пловдив (1910-1912 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.) и в Балканската война (1912-1913 г.). Популяризира драматургията на Островски в България. По негово настояване Министерството на народното просвещение утвърждава Устав за управлението на българския театър в София. Под негово ръководство театър “Сълза и смях” осъществява първото си задгранично турне в Цариград, Солун, Велес и Скопие (1898 г.). |
1904 г.
В Букурещ Апелативният съд признава завещанието на Евлогий Георгиев, оспорено от роднините му, в полза на България в процес, продължил 6 години. |
1903 г.
Състои се откриване на XIII ОНС. За председател е избран Петър Стайков, които е заменен на 20 октомври 1904 г. от Тодор Гатев. |
1899 г.
Роден е генерал-лейтенант Стоян Трендафилов, командир на Бронираната бригада през първия период на войната, командващ IV корпус (17 февруари 1945 – май 1945 г.). |
1897 г.
Роден е Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) – български писател, поет. Следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски” (от 1920 г.), слуша лекции по естетика във Виена и Берлин (1921-1922 г.). Завършва право в СУ “Климент Охридски” (1926 г.). Работи като учител в Габрово (1927-1929 г.), лектор е по немски език в III мъжка гимназия в София (1929 г.). Пише стихове, превежда от старогръцки, немски, френски и руски език. Посещава Париж през 1938 г.. След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията. За пръв път печата през 1917 г. в сп. „Българан“. От края на 1919 г. сътрудничи на леви периодични издания. Сътрудничи в сп. „Нов път“, а по-късно във в. „Наши дни“. След смъртта на Хр. Смирненски е сочен от лявата критика за негов приемник. Напуска сп. „Нов път“, преминава в сп. „Златорог“ и през 30-те години се утвърждава като един от най-талантливите български детски поети и майстори на художествения превод. Превежда произведения на Гьоте, Молиер, Омир. Автор е на драмата „Подвигът“, посветена на Априлското въстание (1876 г.). Най-значителното му произведение е стихосбирката „Жертвени клади“ (1924 г.). Работи и като библиотекар (1931 г.), автор е на първата българска методика „Техника на училищните библиотеки“ (1932 г.). Умира на 30 юли 1951 г. в Москва. |
1895 г.
Роден е генерал-майор Асен Сираков, командващ 4-а армия (01 ноември 1944 –15 декември 1944 г.) |
1885 г.
Сърбия обявява война на България. Сръбско-българската война от 1885 г. е предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи. Формален повод за избухването на войната е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България 1885 г., с което според нея се нарушава „равновесието“ на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес 1878 г. Не малка роля за предизвикване на военния конфликт между двете съседни страни изиграва и Австро-Унгария. Тя открито тласка Сърбия към война с България, за да може чрез изтощаването на двете малки държави да улесни своите цели на Балканите. Българското правителство полага всички усилия, за да бъде избегнат военния сблъсък със Сърбия. То изпраща своя специална делегация в Белград, за да убеди крал Милан и неговото правителство в безсмислието на готвеното нападение срещу България. Крал Милан обаче се оказва непреклонен. След като получава обещаните му от Виена 250 млн. динара помощ, той заповядва на сръбската армия да навлезе в пределите на България. Войната започва на 2 ноември. Сръбското правителство разполага с 60-хиляден военен контингент и 500 оръдия. До започването на войната двете части на България – Княжество България и Източна Румелия, мобилизират общо 108 000 души, в което число влизат и 14 000 опълченци от източнорумелийската милиция и няколко хиляди доброволци. България разполага с по-многобройна армия от своята съседка. Но очаквайки враждебна реакция от страна на Османската империя спрямо извършеното съединение на двете български области, нейните главни въоръжени сили са съсредоточени на източната и граница. За тяхното прехвърляне на западната граница при тогавашното състояние на транспортните средства са необходими най-малко 5-6 дена. За охраната на южната граница е оставена специална войскова част в състав от 35 000 души. Непосредствено след Съединението по заповед на Петербург от редовете на българската армия са изтеглени всички руски офицери, което я лишава от необходимия и команден кадър. В резултат на всичко това, макар и по-малочислена, сръбската армия има значителни преимущества пред българската. В първите няколко дни на войната сръбските войски бързо навлизат в българската територия. Срещу тях действат незначителни български части, които обаче не позволяват на сръбските войски да преминат линията Драгоман – Сливница. След съсредоточаване на българските главни военни сили започват ожесточени боеве в района на Сливница. След тридневни сражения (5-7 ноември) сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят. Победата на българските войски при Сливница решава изхода на войната в полза на България. Голяма заслуга за тази победа имат подполковник Д. Николаев, командващ Източния корпус, майор А. Гуджев, командващ Западния корпус, и други български военачалници. В следващите дни сръбските войски започват да понасят поражения и на другите военни сектори – при Драгоман, Цариброд и др. Защитниците на Видинската крепост под командването на капитан Ат. Узунов не допускат нейното завземане от противниковите войски. След пораженията при Сливница, Драгоман, Цариброд и др. крал Милан се принуждава да отправи апел до правителствата на западните велики сили да се намесят незабавно и спрат настъплението на българите в пределите на неговата страна. В същото време сръбският владетел заповядва на своите войски да отбраняват Пирот. След двудневни ожесточени боеве (14 и 15 ноември) са принудени да отстъпят на запад към Ниш. Сръбската армия не е в състояние повече да се сражава, а Сърбия е изправена пред военен погром. Тогава в нейна помощ се намесва Австро-Унгария. По нареждане на нейното правителство на 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Р. Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия и настоява категорично да се прекрати нейното по-нататъшно настъпление, като заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта. Освен това той заплашва княз Александър I Батенберг, че с навлизането на австро-унгарската армия в Сърбия би се дал повод на Русия да окупира България и да го свали от престола. Тази дипломатическа уловка дава резултат и князът заповядва да се преустанови настъплението на българската армия в Сърбия. Преговорите за примирие със Сърбия приключват на 7 декември. Неговите клаузи са изработени във Виена от специално натоварена европейска комисия, включваща военните аташета на Великите сили. В последвалите преговори за изготвяне на мирния договор взема участие и представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор 1878 г. е считана за сюзерен на Княжество България. Мирният договор между България и Сърбия бил подписан на 19 февруари 1886 г. (Букурещки мирен договор 1886 г.). Победата на България във войната със Сърбия изиграва важна роля за укрепване на международното и положение и за признаването на акта на Съединението. |
1882 г.
Роден е Янаки Стефанов Моллов – български агроном. Завършва висше земеделско училище в Москва, професор е по земеделска икономия в СУ ”Св. Климент Охридски” (1927 г.). Ректор е на Софийския университет (1939-1940 г.). Министър е на земеделието (1923-1926 г.), министър е на народната просвета (1934 г.), министър е на народното стопанство (1935 г.). Противник е на кооперативното земеделско стопанство. Той е един от основателите на Агрономическия факултет (1921 г.) и пръв декан. Член-кореспондент е на БАН (1935 г.). Основател е на първите земеделски кооперации. Умира на 22 ноември 1948 г. в София. |
1872 г.
От Букурещ Любен Каравелов пише на Георги Живков в Гюргево. Предвид на новите обстоятелства около разкритията след обира при Арабаконак той призовава Георги Живков „без да губите ни минута, събирайте колкото можете повече дружина и минувайте отсреща да дигнете народа.“ |
1867 г.
Роден е генерал от пехотата Стефан Нерезов, командващ 3-а армия 1916 -1917 г., 1-ва армия – 1918 г. през Първата световна война. Началник щаб на армията (02 ноември 1919 – 03 септември 1920 г.). |
1865 г.
Роден е Уорън Хардинг – американски политик, президент на САЩ (1921-1923 г.) от листата на Републиканската партия. Вътрешната политика на правителството му е подчинена на монополите и се характеризира с разрастване на корупцията и обогатяване на търговците и спекулантите. Провежда политика на експанзия в Далечния изток и Латинска Америка. Умира на 2 август 1923 г. в Сан Франциско. |
1861 г.
Роден е генерал-лейтенант Вичо Диков, началник на Главно тилово управление през Балканската война. От юни 1913 г. командващ 4-а армия. |
1856 – Американски пътнически параход потъва след сблъсък с друг параход край остров Нантакет . Загиват 260 души.
1795 г.
Роден е Джеймс Нокс Полк – американски политик, 11-и президент на САЩ (1845-1849 г.), кандидат от Демократическата партия. Завършва право в Университета в Северна Каролина (1818 г.). Седем последователни мандата е в Долната камара на Сената (от 1825 г.). От 1839 г. е губернатор на щата Тенеси. През 1844 г. е номиниран от Демократическата партия за вицепрезидент, но след възникналите в партията конфликти около кандидатурите за президент на Мартин Ван Бюрен и Джон Калхун, партийният конгрес го избира като компромисен кандидат. По време на президентския му мандат САЩ водят война срещу Мексико (1848 г.). Умира на 15 юни 1849 г. в Нешвил. |
1755 г.
Родена е Мария-Антоанета – френска кралица, съпруга на крал Луи ХVI (от 1770 г.). Дъщеря е на австрийския император Франц I и императрица Мария Терезия. Обявява се против крайните радикални мерки, наложени от якобинската диктатура, с което си спечелва омразата на народа. След свалянето на монархията (10 август 1792 г.) е арестувана заедно с краля. По време на революционния терор, започнал след убийството на Жан-Пол Марат, е осъдена на смърт и екзекутирана. Умира на 16 октомври 1793 г. в Париж. |
1721 г.
Петър I е провъзгласен за всеруски император. |