КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 2 МАРТ

2019 г. – Американското министерство на отбраната съобщава, че Вашингтон и Сеул са се съгласили да спрат серията от съвместни учения на Key Resolve и Foal Eagle след телефонен разговор между изпълняващия длъжността министър на отбраната на САЩ Патрик Шанахан и неговия южнокорейски колега Йон Кьон-ду.
По-рано вестник The Wall Street Journal съобщава, цитирайки източници, че американските военни имат намерение да намалят мащаба на съвместните си учения с Южна Корея след двудневната среща на върха между САЩ и Северна Корея в Ханой.

2019 г. – На 88-годишна възраст умира академикът и Нобелов лауреат за физика Жорес Алфьоров.
Жорес Алфьоров е роден на 30 март 1930 г. във Витебск. След като завършва гимназия, без приемни изпити започва обучение в Ленинградския електротехнически институт. Завършва го с отличие през 1952 г., а след това защитава докторска дисертация. През 1972 г. е избран за член-кореспондент на Академията на науките на СССР, а през 1979 г. става академик.
През 2000-ата г. Алфьоров, американският учен Джак Килби и германският Херберт Крьомер са удостоени с Нобелова награда за физика. Алфьоров и Крьомер я получават за разработването на полупроводникови хетероструктури, използвани във високочестотните схеми и оптоелектрониката, а Килби – за участието си в изобретяването на интегрални схеми.

2018 г. – Египетски археолози откриват останките на пирамида на 3700 години, на тринадесетата династия на Египет в нехропола Дахшур на 40 километра южно от Кайро.

2018 г. – 28 души са убити и над 70 са ранени при атаките срещу генералния щаб на въоръжените сили и френското посолство в столицата на Буркина Фасо, Уагадугу.

2018 г.

Държавният департамент на САЩ съобщава, че е взето решение да се намали персоналът на посолството в Хавана. Промяната идва след предполагаеми здравни атаки.

2018 г.

Гръцкият парламент легализира производството на марихуана за медицински цели. Проектозаконът е подкрепен от депутатите от управляващата коалиция и левоцентристките партии. Главната опозиционна партия „Нова демокрация“, комунистите от ККЕ, както и крайните националисти от „Златна зора“ гласуват „против“.

2017 г.

Правителството на Швеция внася законопроект за връщане на задължителната военна служба.

2017 г. – На официална конференция в Москва са добавени към периодичната таблица елементите московий, тенесин и оганесон.

2016 г.

Министерският съвет прие критериите, по които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще решава кои болници и клиники да финансира в градовете, където има излишък на лечебни заведения според Националната здравна карта.

2016 г.

Умира Журналистът и преводач Петко Бочаров. От 1952 година работи в БТА, първоначално като преводач от английски език, а впоследствие достига до длъжността заместник-главен редактор. Между 1981 и 1993 година участва с новини и коментари във “Всяка неделя“, но води и редовни рубрики по БНТ в програмата “ТВ око“, в радио „Свободна Европа“ и в “Дойче веле“. В по-късните си години пише предимно за вестник „Новинар“.
Между 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на Държавна сигурност.

2016 г.

Министерският съвет прие първия пакет от промените в съдебния закон, който трябва спешно да обезпечи преструктурирането на Висшия съдебен съвет (ВСС).

2016 г.

Португалия издига своя кандидат за поста на генерален секретар на ООН и това е бившият премиер Антониу Гутериш.

2016 г.

Съветът за сигурност на ООН единодушно прие Резолюция 2270 (2016), с която се налагат по-строги санкции от досегашните и се разширява кръгът на мерките, налагани срещу Северна Корея вследствие нарушаването на международния мир и сигурност.

2015 г.

Hewlett-Packard обявява, че ще купи Aruba Networks, базиран в Калифорния производител на wi-fi оборудване, за приблизително $ 2.7 милиарда в брой и ценни книжа.

2015 г.

Генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд е отстранен от председателското място на Нобеловия комитет поради критики относно присъждането на Нобелова награда за мир на Барак Обама.

2014 г.

САЩ, Канада и Великобритания отзовават посланиците си от Русия.

2013 г.

Таджикистан става член на Световната търговска организация.

2012 г.

Депутатите от върховния курал на република Тува в състава на Руската Федерация утвърждават Шолбан Кара-оол за глава на републиката за втори мандат.

2008 г.

На президентски избори, състояли се на този ден, Дмитрий Медведев е избран за третия президент на Руската федерация със 70,28% от подадените гласове

2004 г.

ООН оповестява рапорт от оръжейните инспектори, в който те потвърждават, че Ирак със сигурност не е имал никакви оръжия за масово унищожение след 1994

2001 г.

По време на среща с представители на световната Интернет общност Иван Костов обявява решение за компютъризация на българските училища с парите, получени от втория GSM-лиценз. От тази дата Костов става член на „Интернет общество – България“

2000 г.

Аугусто Пиночет е освободен от поста президент на Чили. Този пост той заема от декември 1974 г., след свалянето на законното правителство на С. Алиенде чрез военен преврат извършен през септември 1973 г. Преди това, от 1973 г., Пиночет е главнокомандващ сухопътните войски. Той е председател (1973- 1974 г.) на военната хунта извършила преврата.
Управлението му се характеризира с бурни темпове в икономическо развитие на Чили и превръщането й в силна страна.

1984 г.

Открита е нова експозиция на Националния исторически музей.
Националният исторически музей е създаден с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет от 5 май 1973 г. Първата представителна експозиция на музея е открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава в сградата на Съдебната палата в София. През 2000 г. НИМ е преместен в бившия дом № 1 на правителствената резиденция, в която на 10 ноември 1989 г. е взето решение за свалянето на последния комунистически лидер на България.

1981 г.

Умира Крум Лекарски – военен и политически деец, генерал-лейтенант. Роден е в Кюстендил. Завършва Военното училище в София и Военната академия. Заради антимонархическите си настроения е уволнен от армията. Задържан е от полицията и интерниран. Участва в политическия преврат на 9 септември 1944 г. като командващ част от Пионерната щурмова дружина. През 1944–1947 г. е помощник-министър на отбраната. По-късно се занимава със спортна дейност.

1978 г.

Изстрелян е космическият кораб “Съюз-28” – първия с международен екипаж.

1962 г.

Роден е Джон Бон Джоуви – американски рок-певец, създал едноименната рок-група, китарист и актьор. През 1982 г. той написва първата си песен – „Runaway“, която става радиохит в Ню Йорк. Джон Бон Джоуви залага на мелодичния рок, който се превръща в запазена марка на групата. Заедно с групата издава албумите: „7800° Fahrenheit“ (1985 г.), „Slippery When Wet“, „New Jersey“ (1988 г.), „Keep The Faith“,“Gross Road“, „This Anin’t A Love Song“,“Crush“ (2000 г.), „Bounge“(2002 г.)

1958 г.

Английска експедиция водена от Вивиан Ърнест Фукс първа пресича Антарктида по суша. Фукс е английски полярен изследовател на Гренландия, Африка и Антарктида. Пътят на експедицията е от базата „Шакълтън” в Море Уедъл през Южния полюс до базата „Скот” в Море Рос.

1956 г.

В София се открива национална конференция на историците. Учреден е и Национален комитет на историците в България.

1951 г.

Пощенската спестовна каса се преобразува в централен влогонабирателен институт под името Държавна спестовна каса (ДСК). Целта е да подобри обслужването на спестителите и „да даде възможност на трудещите се за по-сигурно запазване на паричните им средства“. През 1999 г. Държавната спестовна каса е регистрирана като търговска банка – Банка ДСК.

1949 г.

Извършен е първият околосветски самолетен полет без прекъсване – продължителността му е 94 часа. Самолетът, с който е извършен полета, е наречен “Lucky Lady II” (“B-50 Superfortress”).

1944 г.

Двадесет и седем опозиционни дейци отправят запитване в XXV ОНС и настояват за смяна на правителството, за изтегляне на войските от Сърбия и за външнополитически завой.

1943 г.

В Торино и Генуа започват всеобщи протестни стачки срещу политиката на Бенито Мусолини.
Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. От 1922 г. до 1943 г. е министър-председател на Италия. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството му за Швейцария, на брега на езерото Комо. Осъден е на разстрел от импровизиран съд, с председател партизанския командир Валтер. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето в Милано.

1941 г.

Турция затваря Дарданелите за чужди кораби. Дарданели е тесен пролив е северозападна Турция, който свързва Егейско с Мраморно море. Проливът е дълъг 61 km, но широк между 1,2 и 6 km. Средната дълбочина е 55 m, а максималната – 82 m. Най-големият град по течението на пролива е Чанаккале. Названието „Дарданели“ идва от Дардан, древен гръцки град на азиатския му бряг. Според древногръцката митология там паднала Хела, докато минавала заедно с брат си Фрикс пролива на гърба на овен, бягайки от мащехата им Ино. Оттогава той започнал да се наричал Хелеспонт – морето на Хела.
Според договор от 1841 г. само турски военни кораби могат да пресичат Дарданелите. По време на Първата световна война за този пролив се водила битка между Турция и Антантата.

1941 г.

От Варна отпътува корабът „Гедеон II“ със 170 български евреи, тръгнали за Палестина.

1939 г.

Умира Хауърд Картър – английски археолог египтолог. В сътрудничество с лорд Карнарвън през ноември 1922 г. провежда археологически проучвания в Египет и открива гробницата на Тутанкамон.

1939 г.

Умира Димитър Страшимиров – филолог, историк и общественик. Роден е във Варна. Завършва немска и славянска филология и история в Берн. Работи като учител първоначално в Разград, а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Директор е на българското училище в Сяр и на класните училища в Пловдив и София. Като член на БЗНС той е избран в състава на Постоянното присъствие на партията (1911–1914 г.). Депутат е в V ВНС (1911 г.) и в ХV ОНС (1911–1913 г.). От 1914 г. до 1917 г. е директор на Народния театър. Спомага за развитието на театъра и на българското архивно и библиотечно дело. Страшимиров е главен библиотекар и завеждащ Архива на Възраждането (1922–1923 г.). Научните му изследвания са посветени главно на възрожденската епоха: „Христо Ботев като поет и журналист“, „Васил Левски“, „История на Априлското въстание“ и др.

1938 г.

Започва дело срещу „дяснотроцкисткия блок“ в Москва, гледано от Военната колегия на Върховния съд на СССР, срещу 21 обвиняеми, сред които Н. Бухарин, А. Риков, Н. Крестински и българинът Кръстьо Раковски. Последният е осъден на 20 години затвор, конфискуване на личното имущество и лишаване от политически права за 52 г.

1933 г.

В Ню Йорк се състои премиерата на филма “Кинг-Конг”.

1931 г.

Роден е Михаил Горбачов –последният Генерален секретар на КПСС, първият и последен президент на СССР. Той е човекът, положил началото на перестройката и процесите свързани с нея, довели до разпадането на социалистическата система. През 1946-1950 г. Михаил Горбачов работи като механизатор в МТС в родния си край. Завършва Юридически факултет на Московския държавен университет през 1955 г. и Ставрополския селскостопански институт през 1967 г. От април 1970 г. е първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Член е на ЦК на КПСС от 1971 г., на Политбюро на ЦК на КПСС от 1980 г. За периода 1978-1985 г. е генерален-секретар на ЦК на КПСС, а от 1985 г. до 1991 г. – секретар. От 1990 г. до 1991 г. той е първият и последен президент на СССР. Основател и ръководител е на фондация „Горбачов“ за изследване и развитие на демократичните процеси. Получава Нобелова награда за мир през 1990 г. „Доктор хонорис кауза“ на над 100 университета в света, както и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 2002 г.

1928 г.

Роден е Гиньо Ганев – юрист, политически и държавен деец. Роден е в Бургас. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Главен юрисконсулт и главен секретар на Министерството на енергетиката. Включва се в обществено-политическия живот на страната. Секретар, заместник-председател и председател на Отечествения фронт, преобразуван по-късно в Отечествен съюз. Заместник-председател на VII Велико народно събрание и депутат в ХХXVIII и ХХXIX Народно събрание. Бил е председател на Агенцията за българите в чужбина.

1925 г.

Роден е Николай Костов Янков – български литературовед и критик. Завършва гимназия в София (1943 г.), следва право (1945-1948 г.) и философия (1948-1951 г.) в СУ “Св. Климент Охридски”. Журналист, редактор и литературен критик във в. “Народ” (1946-1948 г.), в. “Народна младеж” (1948-1958 г.), издателство “Народна младеж” (1950-1952 г.), в. “Литературен фронт” (1952-1966 г.), секретар на Съюза на българските писатели (1962-1966 г., от 1980 г.), главен редактор е на сп. “Картинна галерия” (1966-1975 г.), директор е на издателство “Отечество” (от 1975 г.). Член е на БКП. Първите си литературно-критически статии обнародва във в. “Литературен глас”. Сътрудничи на периодичния печат. Участва в съставянето на читанки и в редактирането на съчинения на П. Ю. Тодоров (1957-1958 г.), Кр. Кюлявков (1964 г.), Й. Йовков (1970-1973 г.). Подбира и редактира произведенията на видни писатели от миналото, творци на литература за деца. Съчинения: “Книги, автори и време” (1961 г.), “Критически бележник” (1964 г.), “Детство и детска литература” (1971 г.), “Любимата книга. Разкази и случки за и около “Под игото” (1979 г.), “Да пишеш за деца. Срещи с автори, срещи с книги.” (1980 г.), “При утрото на живота. Български поети за деца” (1982 г.), “Детето и книгата” (1985 г.), “Творци и време. Литературни портрети” (1989 г.). Умира на 30 септември 1982 г.

1919 г.

В Москва е открит първият конгрес на Коминтерна.
Коминтерна е международна организация на комунистическите партии, създадена по предложение на Ленин. Негов висш орган е конгресът. Между конгресите се ръководи от Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал (ИККИ). Конгресите се провеждат в Москва: I (учредителен) – 1919 г., II – 1920 г., III – 1921 г., IV – 1922 г. Четирите конгреса преминават под ръководството на Ленин, V – 1924 г., VI – 1928 г., VII – 1935 г. Коминтерна е разпусната на 15 май 1943 г.

1913 г.

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) войските на Втора българска армия получават заповед № 56 на командващия генерал-лейтенант Н. Иванов, според която щурмът на Одринската крепост ще се извърши на Източния сектор.
Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.
Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

1913 г.

Роден е Георги Николаевич Фльоров – руски физик, академик (1968 г.). Завършва Петербургския политехнически институт (1938 г.). Работи в Петербургския физико-технологичен институт (1938-1941 г.), в Института за атомна енергия (1943-1960 г.). Директор е на лабораторията за ядрени реакции в Обединения институт за ядрени изследвания (от 1960 г.). Заедно с Л. И. Русинов доказва, че при делението на урановите ядра се излъчват повече от 2 неутрона (1940 г.). Същата година заедно с К. А. Петържак открива спонтанното деление на тежките ядра. Първи дава идеята за започване на работа по създаване на атомна бомба в СССР и участва в разработването на съветско атомно оръжие. Изследва взаимодействието на сложните ядра и проблемите на синтеза на нови елементи. В ръководената от него лаборатория са синтезирани изотопи на нови трансфермиеви елементи с номера 102-106 и са изучени техните физически и химически свойства. Открити са спонтанно делящите се изомери и явлението изпускане на закъснели протони. Развити са методите за получаване на заредените тежки атоми и са започнати експерименти за синтез на свръхтежки елементи в реакциите с тежки йони. Носител е на много научни награди. Умира през 1990 г.

1905 г.

Умира Димитър Георгиев Добрович – български живописец, първият български художник с академично образование. Завършва гръцко училище в Куручешме, Цариград (1834-1837 г.), и Атинската гимназия (1837-1840 г.). Учи изобразително изкуство като частен ученик на френския художник Пиер Бонерот. През 1842-1846 г. учи живопис в Художественото техническо училище на Лисандро Кафганджиоглу в Атина при италианския художник Рафаело Чеколи. Там създава портрети: „Портрет на гръцки владика“ (ок. 1842-1843 г.), „Портрет на жената на италианския художник Рафаело Чеколи“ (ок. 1842-1847 г.), „Портрет на момиче“ (ок. 1848 г.), „Портрет на църковния писател Евгени Булагарис“. Икони за гръцки църкви и рисунки с битови сюжети (ок. 25 скици с молив) – „Хоро“, „Вестникарче“, „Погребение“, „Прегръдка“ и др. През 1848 г. отива в Рим, където завършва Художествената академия (1853 г.). Взема участие във въстанието на Дж. Гарибалди и Дж. Мазини (1848 г.). Завръща се в България през 1893 г. Рисува предимно портрети и картини с битови сюжети. По-известни творби от италианския му период са „Предачка“, „Италианка“, „Италианска селянка“, „Селска девойка с кози“, „Рибар“, „Жена със запалена свещ“, „Болно момиче“ и др. Впоследствие работи изключително с маслени бои („Автопортрет“, ок. 1875-1880 г.), отдалечава се от влиянието на късния италиански романтизъм и се изявява като реалист. В края на живота си рисува портрети на Г. Миркович, Цонка Пехливанова-Сапунарова (1899 г.), В. Левски, Г. Раковски, Хаджи Димитър и др. През 1893 г. организира самостоятелна изложба в София, където наред с оригинална живопис излага цветни копия на италианските художници Г. Рени, К. Долчи и др., направени по открития от него стереофотографски начин.

1900 г.

Роден е Курт Вайл – американски композитор и диригент от немски произход. Световна известност печели с „Опера за три гроша“ (модернизирана версия на „Опера на бедните“ от Дж. Гей и Дж. Пепуша по стихове на Б. Брехт, 1928 г.). С нея започва сътрудничеството на Вайл с Брехт. Пише песни и балади за него, по-късно – опери върху неговите либрета („Щастливият край“, 1929 г., „Човекът, който винаги казваше “да“, „Възход и падение на град Махагони“, 1930 г., мюзикъла „Седемте смъртни гряха“, 1933 г. и др.). През 1933 г. емигрира в Париж, а през 1935 г. заминава за САЩ, където работи за театрите на Бродуей (Ню Йорк). В мюзикълите си от 40-те години внася социалнокритично съдържание („Улична сцена“, 1947 г.,“Изгубен сред звездите“, 1949 г. и др.). Вайл създава жанра на остросатиричната, злободневна музикална драма. Освен театрална музика, композира оркестрови, камерни, хорови песни, музика за балета, киното и радиото. Творчеството му оказва влияние върху П. Хиндемит, Б. Бритън, Дж. Гершуин и др. Умира на 3 април 1950 г. в Ню Йорк.

1900 г.

Обявява се Положение за устройство на флота, с което се определят за пръв път задачите на Военноморския флот в системата на въоръжените сили.

1899 г.

Умира Николай Палаузов – възрожденски обществен и просветен деец. Основател е и дългогодишен председател е на Одеското българско настоятелство. Образованието си получава в Ришельовския лицей в Одеса и от 1842 г. приема руско поданство, след което живее в Русия до края на живота си. Подпомага материално Габровското училище, полага грижи за устройването на българските заселници в Русия и пр. Сътрудничи на руския периодичен печат и превежда съчинението „Жизнеописание на Юрия Ивановича Венелина“ (1851 г.).

1896 г.

Княз Фердинанд I е признат от Великите сили и получава султански фермани за княз на България и главен управител на Източна Румелия.
Фердинанд I Сакскобургготски е роден във Виена. Син е на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. По време на неговото управление България води Междусъюзническата война през 1913 г. и претърпява своята първа национална катастрофа. Под негово влияние страната ни се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война 1914–1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фeрдинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.

1895 г.

Умира Исмаил Паша – владетел на Египет (1863-1879 г.). Роден е на 31 декември 1830 г. в Кайро. През 1867 г. получава от турския султан титлата хедив. Разширява автономията на Египет, формално влизащ в състава на Османската империя. Провежда реформи, които спомагат за по-бързото капиталистическо развитие на страната. За реализацията на своите планове прибягва до заеми от европейски държави. Опитва се да влезе в контакт с национално-освободителното движение, с цел да се освободи от финансовия контрол, установен през 1876 г. от европейските държави над Египет, но е отстранен от власт.

1878 г.

Във Виена е постигнато споразумение между Русия и Австро-Унгария относно условията на мирния договор, слагащ край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).

1877 г.

Избирателната комисия в САЩ след дълги дебати за изборните резултати обявява за президент Ръдърфорд Хейс. Случаят е известен като единствения, при който избирателната комисия преразглежда изборни резултати и сама взима решение. Електоралните гласове на 4 щата са предмет на оспорване при изборите. За да се спечели президентството са нужни 185 електорални гласа, Самюел Тидън има 184, а Хейс 165, а оспорваните щати имат 20 гласа. След месеци на преговори и сделки, демократите от Юга получават уверения, че ако Хейс бъде избран той ще изтегли войските от Юга и ще прекрати Възстановяването. Постигната е договореност между тях и Републиканците , кабинетът на Хейс да има поне един представител от Юга и войските да бъдат изтеглени от южните щати , при тези условия той ще стане президент.

1876 г.

Роден е Пий XII – римски папа (от 12 март 1939 г. до 9 октомври 1958 г). Произхожда от семейство на римски юристи и банкери, близки до Ватикана. Завършва право в Римския университет и Григорианския католически университет. През 1901 г. се посвещава на духовната кариера и постъпва като минутант (референт) в държавния секретариат на Ватикана. През 1914 г. става секретар на управлението по църковните въпроси. На 20 април 1917 г. получава епископски сан и е назначен за папски нунций в Мюнхен, а от 1925 г. е нунций в Берлин. През 1929 г. става кардинал, а през 1930 г. държавен секретар на Ватикана. От 1 април 1935 г. е назначен за камерлинг на кардиналската колегия. Съчиненията му са събрани в повече от 20 тома.

1859 г.

Роден е Шолом Алейхем (Шолом Нохумович Рабинович) – еврейски белетрист, хуморист и сатирик. Владее иврит, идиш и руски език. Публикува на иврит от 1879 г. Първите му произведения са повестта “Два камъка” и разказът “Избори” (1883 г.). В творчеството си следва демократичните и просветителските традиции на европейската и руска литература. Автор е на романите: “Сендер Бланк и неговото семейство” (1888 г.), “Йосел Славея” (1889 г.), “Потоп” (1906 г.), “Кървава шега” (1912 г.) и др. В началото на ХХ в. поддържа контакти с Л. Н. Толстой, А. П. Чехов, М. Горки, В. Г. Короленко и др.

1855 г.

Умира Николай I – руски император от 1825 г. Той е от династията Романови. Трети син на Павел I. Получава добро образование и участва в похода на руската армия в Европа (1813-1814 г.). През 1817 г. се жени за пруската принцеса Шарлота, която приема името Александра Фьодоровна. Заема престола след отказа на брат си Константин. Потушава въстанието на декабристите. Царуването на Николай I се характеризира с укрепване на самодържавието и преследване на всякакви стремежи към демокрация и политически свободи. Издава пълен сборник със законите на Руската империя- 45 тома, съдържащи повече от 30 000 законодателни акта от 1649 г. до 1825 г. Потушава Полското въстание през 1830-1831 г., както и революцията в Унгария през 1849 г. Умира по време на обсадата на Севастопол през Кримската война (1853-1856 г.).

1851 г.

Роден е Франц фон Лист – австрийски юрист, специалист в областта на международното и наказателното право. Професор е по наказателно право и гражданско съдопроизводство в Гисен, Марбург, Хале, Берлин. Главен представител е в Германия на Криминалистическата школа, която вижда в престъпниците преди всичко болни хора. Един от основателите е на Международния съюз на криминалистите. Автор е на „Пособие по германско наказателно право“, „Народното право“, „Студии и лекции по наказателно право“ и др. Умира на 21 юни 1919 г. в Зехайм, Австрия.

1835 г.

Умира Франц I – австрийски монарх (от 1792 г.), император на Австрия (от 1804 г.), от Хабсбургско-Лотарингската династия. Последният император на Свещената Римска империя (1796-1806 г.) под името Франц II. Един от инициаторите за монархическа коалиция против революционна и наполеоновска Франция. През 1810 г. омъжва дъщеря си Мария Луиза за Наполеон I. Един от организаторите на Свещения съюз. Стреми се към усилване на клерикално-феодалния полицейски режим в Австрийската империя. Умира на 12 февруари 1768 г. във Флоренция.

1831 г.

В Москва се състои църковната венчавка на Александър Пушкин и Наталия Гончарова.
Пушкин е руски поет, родоначалник на новата руска литература. Едно от стихотворенията, които пише, е причина да бъде изпратен в Екатеринослав. През този период на полузаточение (1820-1824 г.) изучава Байрон и под негово влияние написва поемите „Кавказки пленник“, „Бахчисарайски фонтан“ и започва романа си в стихове „Евгений Онегин“. В бащиното си имение в с. Михайловское Пушкин пише 4 глави от „Евгений Онегин“.

1824 г.

Роден е Бедржих Сметана – чешки композитор, пианист, диригент и обществен деец. Учи цигулка и пиано от ранно детство. През 1843 г. постъпва в Пражката консерватория като ученик на Йозеф Прокш. През 1856 г. заминава за Гьотеборг (Швеция), където става диригент на симфоничния оркестър. Създава първите си значими произведения: симфоничните поеми “Ричард III” (1858 г.), “Лагерът на Валенщайн” (1859 г.) и “Хакон Ярл” (1861 г.). От 1861 г. възглавява движението за възраждане на националната чешка култура. През 1866 г. завършва втората си опера – “Продадена невеста”. Следват: “Далибор” (1867 г.), “Либуша” (1872 г.) “Двете вдовици” (1874 г.), “Целувката” (1876 г.), “Тайната” (1878 г.), “Дяволската стена” (1882 г.). Автор е на цикъла симфонични поеми “Моята родина”. През 1874 г., когато работи над “Вълтава”, композиторът внезапно оглушава. Въпреки лошото си здравословно състояние до края на живота си успява да завърши цикъла, създава две опери, два струнни квартета и др.

1817 г.

Умира Джакомо Кваренги – архитект, представител на руския класицизъм от ХVIII и началото на ХIХ в. От 1761 г. учи в Рим живопис при А. Р. Менгс и С. Поци. Изучава антична архитектура и работите на Паладио. Първата му значителна работа е Английския дворец в Петерхоф (днес Петродворец, 1781-1794 г., напълно разрушен от немците през 1942 г., дн. възстановен), Асигнационната банка (1783-1790 г.), Ермитажният театър (1783-1787 г.), сградата на Обуховската болница (1782-1787 г., пристроен), Екатерининският институт (1804-1807 г.), конногвардейският манеж (1804-1807 г.), институтът Смолни (1806-1808 г.) – всички в Санкт Петербург. Сградите се отличават с ясна планировка, простота и отчетливост на обемните композиции, пластичност и монументалност на формите, постигната с въвеждането на тържествени колонади, изпъкващи на фона на гладките повърхности на стените. Проектира и строи Александровския дворец (1791-1796 г.) в Царско село (дн. Пушкин). Автор е на много рисунки с туш и акварел (“Михайловският дворец”, “Коломенское”, “Пързаляне по леда на Нева”, “Панорама на Кремъл” и др.). Издава албуми с гравюри, съдържащи неговите проекти на Ермитажния театър и Асигнационната банка (1787 г. и 1791 г..) и първия том на своите проекти (1810 г.).

1810 г.

Роден е Лъв XIII – римски папа от 1878 г. до 1903 г. Завършва дипломатическата академия на дворянските свещеници през 1835 г. През 1838 г. става епископ. Работи няколко години в държавния секретариат на Ватикана, който се занимава с външната политика. От 1840 г. до 1846 г. е папски нунций в Белгия и се проявява като добър дипломат. През 1846 г. е назначен за архиепископ в Перуджа, Северна Италия. Защитава активното участие на католиците в политическия живот. За времето на своя понтификат (25 години) Лъв XIII издава рекорден брой енциклики – над 60 в историята на Папството. Създава съществуващата и днес ватиканска банка „Банко ди Рома“ през 1880 г. Автор е на първата социална енциклика „Rerum novarum“ („За новите неща“) (1891 г.). Получава прозвището „Кашчей Безсмъртни“, но съвременниците му го наричат още и „Чиракът на дявола“. Полага усилия за укрепването на връзките с правителствата на Великите сили. По негово време се поставя началото на неотомизма – официална философска доктрина на съвременната католическа църква, изхождаща от учението на Тома Аквински, според който в основата на природата лежи божият разум, създал света от нищо. Материята е само пасивна възможност. От Италия неотомизмът се пренася и в други европейски католически страни, по-късно – и в САЩ.

1796 г.

26-годишният генерал Наполеон Бонапарт е назначен за командващ френската армия в Италия.

1760 г.

Роден е Камил Демулен – деец на Великата Френска революция, адвокат и публицист. Подготвя и насочва нападението срещу Бастилията и подкрепя революционното движение през 1789 г. Издава редица революционни вестници, които имат голям успех. Гилотиниран е по решение на Революционния трибунал заедно с Ж. Дантон. Съпругата му Люсил (1771-1794 г.) също е екзекутирана.

1699 г.

Френският изследовател д’Ибервил открива устието на река Мисисипи, най-голямата река в САЩ (3 950 км, с Мисури на изток – 6 420 км). Реката започва от езерото Итаска (Минесота), минава през Сент Пол, Сент Луис, Ню Орлиънс и се влива в Мексиканския залив чрез широка делта.

1660 г.

Изготвен е османски документ, който показва, че бягството на селяните от техните селища е повсеместно явление във всички български райони. Той е “Изложение на османските първенци от казата Разлог”, адресирано до султана. Според него в регистъра са записани осемстотин осемдесет и три данъчни единици на данъка джизие, който се събира от немюсюлманите, но повече от половината от тях са напуснали селищата и са се разбягали. Срещу рязкото увеличение на броя и размера на данъчните тежести българските, а и турските селяни реагират с масови бягства. Става невъзможно да се събират данъците в предвидения им размер. Това се превръща в постоянно състояние на османската хазна.

1498 г.

Васко да Гама пристига в Мозамбик.
Да Гама е португалски мореплавател, който открива морски път от Европа до Индия през нос Добра Надежда през 1498 г. Организира експедиция, която заобикаля Африка и отива в индийския град Каликут. Установява търговски и дипломатически отношения с управителя на града и натоварва корабите си с подправки. През септември 1499 г. експедицията се връща в Лисабон. От нейните 168 участници се връщат само 55 (останалите загиват по пътя). Тази експедиция прокарва морски път от Европа до страните на Южна Азия, които стават по-късно португалски колонии. По-късно, начело на флот от 20 кораба, Васко да Гама отива за втори път в Индия, разорява Каликут и основава много опорни бази на Малабарския бряг. Потушава съпротивата на местните управници и с огромна плячка се връща в Лисабон през 1524 г. По време на тази експедиция основава колонии в Мозамбик, Софала, Кошин и става вицекрал на Португалска Индия (1524 г.).

1459 г.

Роден е Адриан VI (светско име Адриан Дедел) – римски папа (1522-1523 г.). Единственият папа холандец. Професор по теология, след това е ректор на Лувенския университет. От 1507 г. е възпитател на бъдещия император Карл V. Епископ на Тортоза (1516 г.). През 1516 г. папа Лъв Х го назначава за инквизитор на Арагон и Навара. кардинал (1517 г.). След като заема папския престол, започва борба срещу Реформацията, провежда реформи в Римската курия. Помирява император Карл V и френския крал Франсоа I, като ги обединява за общ кръстоносен поход срещу турците. Умира на 14 септември 1523 г. в Рим.

1353 г.

Османските турци завладяват голямата черноморска крепост Галиполи, охраняваща най-тясната част от протока, който разделя Азия и Европа. Силно земетресение принуждава жителите и охраната на крепостта да излязат извън нейните стени. Сюлейман с неговия отряд влиза в крепостта и отказва да я върне на ромеите. Контролът над Дарданелите се оказва в османски ръце. Стабилната и трайна изходна база постепенно превръща османските набези за плячка във война за завладяване на балкански територии.