КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 47 г. пр. Хр. – Юлий Цезар разбива при Зела понтийския цар Фарнак, след което произнася известната си фраза: “Дойдох, видях, победих”. 1839 – Луи Дагер прави първата фотоснимка на Луната. 1948 – Конгресът на САЩ приема “план Маршал” за помощ към европейските страни
ПРАЗНИЦИ:
- Международен ден на детската книга
- ООН – Световен ден на осведомеността за Аутизъм
- България – Празник на община Ценово
- Аржентина – Ден на Малвински острови
- Беларус и Русия – Ден на Съединението на народите
- Тайланд – Ден за опазване на наследството
2005 г.
|
2004 г.
|
2002 г.
|
1982 г.
|
1977 г.
Умира Орлин Василев (псевдоним на Христо Петков Василев) – български писател комунист. Той е роден на 20 ноември 1904 в село Враняк, Михайловградска област. Сменя различни професии за препитание. През 30-те години на ХХ век е редактор на вестник „Свят“ (1933-1934 г.); многократно арестуван. След 9 септември 1944 г. е директор на радиоразпръскването, работи в кинематографията, в редакцията на вестник „Литературен фронт“, директор на Народната библиотека, депутат в НС. Автор на разкази, очерци, статии, филмови сценарии, есета, романи, драми и произведения за деца. Някои негови съчинения са: „Бялата пътека“ (1929 г.), „Прости сърца“ (1930 г.), „Огненият обръч. 1923 г.“ (1933 г.), „Дивата гора“ (1935 г.), „Хайдутин майка не храни“ (1937 г.), „Зъб за зъб“ (1944 г.), „Житие-битие“ (1945 г.), „Тревога“ (1948 г.), „Любов“ (1952 г.), „Щастие“ (1954 г.), „Отломки“ (1963 г.) и др. Сценарист е на филма „Страхил войвода“ (1938 г.), от който са запазени 1 200 м в архивите на БНФ. С Борис Боризанов работи върху екранизацията на пиесата на Никола Икономов „Калин Орела“ (1950 г.), а със Захари Жандов по филмирането на пиесата си „Тревога“ (1951 г., съвместно с А. Вагенщайн). През 1958 г. по романа му „Хайдутин майка не храни“ Петър Б. Василев заснема „Хайдушка клетва“, а през 1959 г. заедно с Владимир Петров написва сценарий по романа на Тургенев „В навечерието“ – екранизация на най-известния у нас роман на руски писател. |
1976 г.
На втори април завършва единадесетият конгрес на БКП. На конгреса се приемат основни насоки за седмата петилетка (1976– 1980 г.) и определя като основна задача издигането на качеството и ефективността на производството. Тодор Живков е преизбран за член на Политбюро и първи секретар на ЦК на БКП. |
1974 г.
|
1963 г.
|
1962 г.
|
1958 г.
|
1956 г.
|
1949 г.
|
1948 г.
|
1943 г.
|
1940 г.
В София умира Пенчо Георгиев (П. Г. Попстоянов) – Български художник. Пенчо Георгиев е роден на 1 февруари 1900 г. във Враца. Специализира приложни изкуства в Париж при П. Лоран и други художници (1929-1934 г.). В живописния жанр използва различни техники: „На смъртния одър“ (1926 г., темпера), „Към пазара“ (1926 г., темпера), „Задушница“ (1927 г., темпера), „Прощаване“ (1927 г., темпера), „Дунавски рибари“ (1929 г., акварел). В платната си от този период отрича съществуващото разбиране за битовата живопис, отказва се от наративността и етнографичността, стреми се към извеждане на идеята чрез сдържан и декоративен израз. В Париж работи като живописец, график и сценограф. Участва в Есенния салон (1929 г.). От парижкия му период са картините „Безработни“ (1930 г., офорт), „Продавачи на птички“ (1931 г., масло), „Бедна жена от квартала“ (1931 г., масло), „Скитник“ (1931 г., офорт), „Кабаре“ (1931 г., офорт), „Хотел“ (1931 г., гравюра върху дърво). В София създава повече от 30 сценографски решения, предимно за спектакли в Народния театър и Народната опера. По-известни негови картини и графики след 1934 г. са: „Орачки“, „Люлчина песен“, „Погребение“, „Зима край Дунава“, „Край Ловеч” и др. Работи стенопис и илюстрация. На името на Георгиев е учредена годишна награда за сценография от СБХ. |
1931 г.
|
1928 г.
|
1924 г.
|
1915 г.
|
1914 г.
|
1912 г.
|
1907 г.
В Лозенград, Турция е роден Борис Ибришимов – български композитор и музикален педагог. Автор на около 1 000 детски, училищни и хорови песни, оперети, маршове за духов оркестър и др. Завършва Държавна музикална академия – София (днешната Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“). Учи при проф. Добри Христов, проф. С. Попов, проф. Н. Атанасов и проф. Ст. Брашованов. |
1905 г.
В Киев е роден Сергей Михайловч Лифар – френски балетист, хореограф, педагог, руски емигрант. От 1922 г. е в Париж, където е звезда от „Руски балет на Дягилев“. След смъртта на С. Дягилев (1929 г.) е солист, режисьор и хореограф на парижката „Гранд Опера“ (1930-1977 г.); по време на немската окупация на Париж 3 пъти е приеман от Хитлер в Берлин. През 1947 г. в Париж основава Институт по хореография. Въвежда неокласическата техника, лансира авторските балети (заради което го наричат „хореоавтор“). Автор е на множество сюжетни балети; на теоретически трудове за балета и хореографията. Възприеман е като наследник на Дягилев и всеки август кани във Венеция знаменитости по повод годишнината от смъртта му. Преди смъртта си Сергей Лифар продава колекцията от книги и костюми на Дягилев за милиони долари. Умира на 16 декември 1986 г. и е погребан е в гробището Пер Лашез в Париж. |
1889 г.
|
1865 г.
|
1861 г.
|
1843 г.
|
1840 г.
|
1839 г.
|
1791 г.
|
1769 г.
Състои се първото заседание на Лондонската Кралска Академия на Изкуствата. |
1725 г.
|
1657 г.
Умира Фердиданд ІІІ Хабсбургски – император (от 1637 г.), австрийски ерцхерцог, крал на Бохемия (1627 г.) и на част от Унгарското кралство (от 1625 г.). Роден е на 13 юли 1608 г. Син е на Фердинанд II Хабсбургски. Продължава политиката на баща си. След смъртта на А. Валенщайн (1634 г.), преди да стане император, е главнокомандващ императорските войски. По време на управлението му завършва Тридесетгодишната война (1618-1648 г.). |
1512 г.
|
1314 г.
В Маврокастро (Белгород Дневстровски) е убит францисканският монах Анджело ди Сполети, един от активните разпространители на католицизма в българските територии на север от река Дунав. Пропагандната дейност на францисканския орден в “земите на сарацините, паганите, гърците и българите… и на другите невернически народи” по това време се документира от множество циркулярни писма и нареждания на главата на римската църква. |
742 г.
|