КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 19 ЮНИ

Финландският парламент ратифицира единодушно Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Законът за ратификацията влиза в сила след одобрението му от президента на Финландия – г-жа Таря Халонен. Така Финландия става 19-та страна приключила парламентарната процедура по ратификацията на договора.

Елтън Джон произнася реч, в която защитава правата на хомосексуалистите.

Английският поп и рокизпълнител е роден през 1947 г. Той е един от роксимволите на 70-те години. Учи в Royal Academy of Music 6 години. Работи в музикално издателство и свири в нощни барове на Лондон. От 1967 г. до 1977 г. работи с Бърни Топин, автор на текстове. Истинският успех за Елтън Джон идва след турнето му в САЩ през 1970 г. Популярността му нараства с течение на годините: над 20 песни в световните ранглисти, три едновременно пласирани албума в САЩ и т. н. През 1973 г. създава собствена звукозаписна фирма – „Rocket Records“, а през 1974 г. сътрудничи на Джон Ленън. Притежава футболния клуб „Уотфорд“. Някои албуми: „Empty Sky“ (1969 г.), „Elton John“ (1970 г.), „Tumbleweed Connection“ (1971 г.), „Friends“ (1991 г.), „Goodbye Yellow Brick Road“ (1973 г.), „A Single Man“ (1978 г.), „Victim Of Love“ (1979 г.), „The Fox“ (1981 г.), „Too Low For Zero“ (1983 г.), „Breaking Hearts“ (1984 г.); „Sleeping with the Past“ (1989 г.); „The One“ (1992 г.), „Duets“ (1993 г.), „Made in England“ (1995 г.), „Big Picture“ (1997 г.), „The Muse“ (1999 г.), „Songs from the West Coast“ (2001 г.).

Започват преговори на мисията на МВФ, ръководена от Юха Каконен, с българското правителство. Най-трудни са разговорите по исканото от МВФ замразяване на цените на парното, електроенергията и данъците. Мисията проявява разбиране по този проблем.

През 1944 г. се подписва споразумение между страните членки на ООН, което предвижда създаването на две международни организации – Международен Валутен Фонд и Международна Банка. Фондът започва своето реално съществуване от 1946 г. с 36 страни членки и статут на специализирано учреждение към ООН. В момента страните членки на МВФ са 185. Основните цели на фонда са да съдейства за стабилността на валутните курсове, за премахване на валутните ограничения и по международни валутни въпроси. МВФ предоставя временни финансови помощи и спомага за растежа на международната търговия.

България става член на МВФ на 25 септември 1990 г. За периода 1991- 2004 г. размерът на предоставените средства е близо 2.1 млрд. Страната ни сключва общо дванадесет споразумения с МВФ, три споразумения за извънредно финансиране, едно за подпомагане на преструктуриране на системата, подписано през април 1994 г. и едно разширено тригодишно споразумение от 28 септември 1998 г., чиято цел е да подпомогне икономическите реформи в периода 1998 – 2001 г.

Открита е експозицията от 3000 минерални образци на Националния музей „Земята и хората“. Музеят се помещава в сградата на бившия Военен арсенал в кв. Лозенец – София. Решението за създаване на музея е взето от Министерския съвет през 1986 г. Той се изгражда от даренията на над 200 дарители, най-значителното от които е на живеещия в чужбина Илия Делев.

Министър-председателят Георги Атанасов съставя ново правителство. Първи негови заместници са Андрей Луканов и Стоян Марков. Заместник-председатели на премиера и председатели на новосъздадените съвети – Стопански, Социален, за духовно развитие и за селско и горско стопанство, са съответно Огнян Дойнов, Георги Караманев, Георги Йорданов и Алекси Иванов (от 25 декември 1986 г.). Ст. Марков е и начело на Държавния комитет за изследвания и технологии. Заместник-председатели на Министерския съвет са и Григор Стоичков, Иван Илиев и Кирил Зарев.

Умира Драгомир Асенов – български белетрист и драматург. От 1936 г. живее в София. През 1953 г. завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Главен редактор е на сп. „Родна реч“, заместник-главен редактор на в.“Литературен фронт“, секретар на СБП. Съчинения: „Нашият взвод“ (1956 г.), „Кафявите хоризонти“ (1961 г.), „Рожден ден“ (драма, 1965 г.), „Рози за д-р Шомов“ (драма, 1967 г.), „Горещи нощи в Аркадия“ (пиеса, 1970 г.), „Наградата“ (пиеса, 1981 г.), „Елегия за едно женско сърце“ (1984 г.), „Избрани произведения“ (в 3 т., 1983-1984 г.), „Елегия за едно женско сърце“ (роман, 1984 г.) и др. Сценарист на „Най-тежкият грях“ (1982 г.) и „Тази кръв трябваше да се пролее“ (1985 г.).

Умира Ханс Мозер – австрийски актьор. Роден е на 6 август 1880 г. Завършва театрално училище във Виена. Играе в пътуващи трупи, вариетета, циркове, театри в Австрия и Германия.

Филмография: “Дрехите правят хората” (1921 г.), “Тихо молят моите песни” (1933 г.), “Дъщерята на нейно величество” (1934 г.), “Маскарад” (1934 г.), “Прилепът” (1937 г.), “Рози в Тирол” (1940 г.), “Пееща къща” (1948 г.), “Конгресът танцува” (1955 г.), “Симфония в злато” (1956 г.), “Цар Йозеф и дъщерята на кантонера” (1963 г.).

Родена е Пола Абдул – американска поп певица, танцьорка и хореографка.

Пола Абдул е родена в Сан Фернандо, Калифорния. След завършване на образованието си в колежа, започва кариера като хореографка и танцьорка. Работи с артисти като Джанет Джексън, Дюран Дюран, Принс, Джордж Майкъл.

Дебюта й на музикалната сцена „Forever Your Girl“ не носи особено голям успех, но една година по- късно сингъла „Straight Up“ сига до номер едно в класациите. Той се продава в повече от десет милиона копия. Последван е от още много хитове, сред които са: „Cold Hearted,“ „Opposites Attract“, „Rush Rush“ и „The Promise of a New Day“.

Великобритания се отказва от правата си върху Кувейт и официално е провъзгласена независимостта на държавата.

Кувейт е държава в Западна Азия, в североизточната част на Арабския полуостров, на брега на Персийския залив. Площ – 17 818 кв. км. Официален език – арабски. Столица – Ал Кувейт. Парична единица – кувейтски динар. Административно деление – 3 провинции. Кувейт е конституционна монархия. Законодателната власт принадлежи на емира и Националното събрание.

При изкопни работи в Израел е открит град Цезарея, доказателство за съществуването на Пилат Понтийски.

Пилат Понтийски е римски наместник на провинция Юдея (26-36 г.), по време на царуването на Тиберий. Според Новия завет и Йосиф Флавий Пилат Понтийски осъжда Иисус Христос на разпъване на кръст. Християнският историк Евзебий Кесарийски съобщава, че Пилат Понтийски се самоубива през 39 г.

Умира Владимир Афанасиевич Обручев – руски геолог, географ и пътешественик, член на Академията на науките на СССР (1929 г.), член-кореспондент (1921 г.). Роден е на 10 октомври 1863 г. Почетен председател е на Географското дружество на СССР. Завършва Петербургския минно-геоложки институт (1886 г.). Професор е в Томския технологичен институт (1919-1921 г.), в Кримския университет (1918-1919 г.) и Московската минна академия (1921-1929 г.). Пътешественик и изследовател на геологията на Сибир, Централна и Средна Азия. Изследванията му осигуряват проектирането и строителството на Закаспийската и Транссибирската жп линии. Резултатите от неговите изследвания са обобщени в тритомната монография „Геологията на Сибир“ (1935-1938 г.) и „История на геологическите изследвания на Сибир“ (т. 1-5, 1931-1959 г.). Автор е на много научнопопулярни книги, учебници и научнофантастични романи.

Родена е Катлийн Търнър – американска актриса. Посещава актьорски курсове в Лондон. Изучава драматично изкуство в университетите в Мисури и Мериленд и се влияе от изкуството и професионализма на големите английски актьори. През 1976 г. пристига в Ню Йорк. Участва в театрални постановки на “Оф – Бродуей”, в тв реклами и в сериала “Лекари”. Дебютира сполучливо на големия екран през 1981 г. в трилъра “Телесна топлина”. Голям успех постига в сътрудничество с Майкъл Дъглас – “Романс за камъка” (1984 г.), “Войната на семейство Роуз” (1989 г.). Филмография: “Човекът с двата мозъка” (1983 г.), “Престъпления от страст” (1984 г.), “Честта на фамилията Прици” (1985 г.), “Пеги Сю се омъжи” (1986 г.), “Фалшивият диамант от Нил” (1986 г.), “Турист по неволя” (1988 г.), “Варшавски” (1991 г.), “Подмолните Блу” (1993 г.), “Без право на почивка” (1994 г.), “Лунна светлина и Валентино” (1995 г.), “Кой накисна заека Роджър” (1996 г.), “Истинска блондинка” (1997 г.), “Девственици самоубийци” (1999 г.), “Красота” (2000 г.), “Далила” (2000 г.).

В нюйоркския затвор “Синг-Синг” са екзекутирани съпрузите Джулиъс и Етел Розенберг, признати за виновни по обвинение в шпионаж и издаване на важни държавни тайни на СССР.

Световният съвет на мира награждава посмъртно с “Почетна награда на мира” българския поет Никола Й. Вапцаров.

Никола Вапцаров е роден в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна. От 1932 г. е машинен техник в АД „Българска горска индустрия“ в Кочериново. Член е на Районния комитет на БКП в Рилската долина. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка „Моторни песни“. От 1941 г. е в редакционния комитет на в. „Технически глас“ и е един от редакторите на в. „Литературен критик“. Стихотворенията му са преведени на над 30 езика.

Арестуван през май 1941 г, Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. Завръщайки се в София, става пръв помощник на Цв. Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП. На 4 март 1942 г. е арестуван. Осъден е на смърт и на 23 юли 1942 г. е разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев.

Българското правителство приема Правилник за присъждане на научни степени и научни звания: кандидат на науките и доктор на науките; асистент, доцент и професор във ВУЗ; младши и старши научен сътрудник в БАН.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) започва битката за Филипинското море, в която САЩ нанасят големи загуби на японската флота и авиация.

Роден е Вацлав Клаус – президент на Чешката Република.

Вацлав Клаус е роден на 19 юни 1941 г. в Прага. Завършва икономика в чешката столица. Влиза в политиката през 1989 г. и става финансов министър на Чехословашкото правителство, а през 1991 г. се издига до поста заместник министър-председател. През същата година основава Гражданска демократическа партия. След разделянето на Чехия и Словакия през 1992 г. е избран за министър-председател на Чехия. Остава на този пост до 1997 г. През 2003 г. е избран за президент на Чехия.

Франция дава политическо убежище на изгонения от Русия Лев Троцки.

Лев Давидович Троцки е руски революционер и съветски политик. Идеолог на теорията за перманентната революция, привърженик на методите на „военния комунизъм“ и др. (троцкизъм). От 1897 г. се включва в социалдемократическото движение. Принадлежи към най-радикалното крило на Руската социалдемократическа работническа партия. Председател на Петербургския съвет по време на революцията 1905-07 г. и на Петроградския съвет по време на Октомврийската революция 1917 г. Троцки е един от организаторите на Червената армия и я ръководи по време на Гражданската война 1918-20 г. Народен комисар е на външните работи (1917-18 г.) и на военноморските сили (1918-25 г.). Член на Централния комитет (1917-27 г.) и на Политбюро на Централния комитет (1919-26 г.) на Руската КП (болшевики). От 1925 г. Троцки се противопоставя на нарастващата власт на Й. В. Сталин, обявява се против възможността социализмът да бъде изграден в една-единствена страна. Обвинен е в антисъветска дейност, през 1927 г. е изключен от Руската КП и заточен в Алмати. През 1929 г. е експулсиран и живее в емиграция. Критикува режима на Сталин като бюрократично израждане на пролетарската власт. Основава IV интернационал (1938 г.). Убит е в Мексико от агента на Народния комисариат за вътрешните работи (НКВД) испанеца Р. Меркадер.

Състои се откриване на XXII Обикновено народно събрание. Председател: Александър Цанков, а от 21 май 1930 г. – Никола Найденов (Демократически сговор).

Роден е Николай Тодоров – български историк и държавник, академик (1979 г.). Завършва медицина и право в СУ “Св. Климент Охридски”. Директор на Единния център по история. Заместник-председател на БАН. Директор на Института по балканистика (1964-1990 г.). Председател на Международната асоциация за проучване на Източна Европа, председател на Комисията по образованието, културата и информацията. Подпредседател на Международната комисия за преглед на историята на научното и културното развитие на човечеството. Президент на XXIII сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО (1985 г., София). Чуждестранен член на Руската и Гръцката академия на науките. Носител на 2 френски “Академични палми”, на почетен медал на Италианския държавен архив. Председател на VII ВНС (1990-1991 г.). Основните му трудове са върху генезиса на капитализма по българските земи, развитието на балканските градове, националноосвободителните движения на балканските народи. Трудове: “Положението на българския народ под турско робство” (1953 г.), “Атлас по българска история” (1963 г.), “Филики Етерия и българите” (1965 г.), “Турски извори за българската история” (1966 г.), “Генералът на българите. Н. Ив. Столетов” (1968 г.), “Elpasado del Bulgaria” (1970 г.), “Българи участници в борбите за освобождението на Гърция” (1971 г., в съавт. с В. Трайков); “Балканския град XV-XIX в.” (1972 г.), “Kurze Bulgarische Geschichte” (1975 г.), “Кючюк-Кайнарджийски мирный договор” (1975 г.), “България. История и сегашно положение” (1976 г.), на френски език, “Развитие, постижения и задачи на балканистиката в България” (1977 г., на немски, френски, английски и български език), “Балканите след Втората световна война. Т. 1” (1978 г., в съавт.) и др.

Роден е Богомил Райнов – български писател-белетрист и поет, литературен критик, изкуствовед, член-кореспондент на БАН (1945 г.). Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски” през 1943 г. След 9 септември 1944 г. работи във в. „Работническо дело“, Радио София и Радио „Родина“ към Военното министерство. От 1947 г. е хоноруван доцент, редовен доцент от 1951 г., професор по естетика във ВИИИ „Н. Павлович“. Заместник-главен редактор на в. „Стършел“ (1947-1953 г.), главен редактор на сп. „Художник“, заместник-главен редактор на сп. „Септември“ (1950-1953 г.), главен редактор на сп. „Изкуство“ (1952-1953 г.), заместник-главен редактор и главен редактор на в.“Литературен фронт“ (1966-1970 г.). От 1953 г. до 1960 г. е културен аташе в Париж. Кандидат-член е на ЦК (от 1971 г.) и член на ЦК на БКП от 1976 г. Първи заместник-председател на СБП (1972 г.). В ранната му поезия се чувства влиянието на Атанас Далчев и Светослав Минков. През 60-те и 70-те години стават популярни неговите криминални романи. Автор е на сценарии за филмите: „Инспекторът и нощта“ (1963 г.), „Бялата стая“ (1968 г.), „Господин Никой“ (1969 г.), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971 г.), „Голямата скука“ (1973 г.), „Един наивник на средна възраст“ (1976 г.), „Реквием за една мръсница“ (1976 г.), „Тайфуни с нежни имена“ (1979 г.). Автор на книгите: „Стихове“ (1940 г.), „Стихотворения“ (1941 г.), „Сталин“ (поема, 1944 г.), „Пътуване в делника“ (1945 г.), „Стихотворения“ (1949 г.), „Естетика“ (1951 г.), „Стихове за петилетката“ (1951 г.), „Против изкуството на империализма“ (1953 г.), „Човекът на ъгъла“ (1958 г.), „Нощни булеварди“ (1963 г.), „Инспекторът и нощта“ (1964 г.), „Амазонката“ (пиеса, 1965 г.), „Един човек се връща от миналото“ (1966 г.), „Пътища за никъде“ (1966 г.), „Господин Никой“ (1967 г.), „Черният роман“ (1970 г.), „Голямата скука“ (1971 г.), „Ерос и Танатос“ (1971 г.), „Масовата култура“ (1974 г.), „Елегия за мъртвите дни“ (1976 г.), „Този странен занаят“ (1976 г.), „Умирай само в краен случай“ (1976 г.), „Третият път“ (1977 г.), „Черните лебеди“ (1977 г.), „Само за мъже“ (1979 г.), „Вълшебното огледало“ (1982 г.), „Илия Бешков“ (1983 г.), „Не ме разсмивай“, роман (1983 г., 1989 г.), „Тримата самотници. Очерци за Дега, Сезан, Ван Гог“ (1983 г.), „Тайната“ (1984 г.), „Голямата скука“ (1986 г.), „Паскин“ (1986 г.), „Юнгфрау“ (1986 г.), „Бялото лице на смъртта. Афр. скулптура“ (1987 г.), „Краят на пътя. Стихове“ (1988 г.), „Стъпки по пясъка“ (1989 г.), „Тайното учение. Начало и развитие на теософията“ (1991 г.) и др.

Мустафа Кемал Ататюрк открива турския Национален конгрес в Анкара, който отхвърля решенията на Версайския договор, засягащи съдбата на Турция.

По време на Междусъюзническата война (1913 г.) започва настъплението на гърците срещу Втора българска армия. След ожесточени боеве в районите на Дойран, Калиново, Кукуш и Лехана те успяват да отхвърлят нашите войски от заеманите позиции. Втора армия започва да се оттегля към долината на р. Струма. Командващият армията генерал-лейтенант Н. Иванов решава да прегради двете основни направления Дойран–Струмица и Демирхисар–Петрич. За целта се създават две бойни групи, които заемат за отбрана склоновете на Беласица и южния изход на Рупелското дефиле. След неколкодневни упорити боеве отбраната на Втора армия е пробита и е принудена да се оттегли по южните склонове на Кресненското дефиле.

В хода на Балканската война (1912-1913 г.) между българския и сръбския щаб на армията е сключено споразумение, в което се уточняват някои стратегически аспекти на предстоящата война с Турция. В случай, че основните сили на турската армия се съсредоточат за действия на Вардарския оперативен театър, българското командване трябва да изпрати една армия в състав от три дивизии, която да се съсредоточи на левия фланг на съюзните войски. Планирано е още, ако турското командване избере за основен Тракийския театър и се окаже, че на Вардарския театър не е необходимо да се държат голямо количество сръбски войски, част от тях да се пренасочват на изток в помощ на българската армия.

В споразумението, а и в самата военна конвенция, не е решен въпросът за общото командване на съюзните армии.

Роден е Славчо Ангелов – български писател. От 1953 г. е редактор във в. „Самоковска трибуна“. Печата за пръв път във в. „Славейче“ през 1936 г. Пише разкази и стихове за дейци и борби от миналото, произведения за деца. Съчинения: „Сънят на ловеца“ (1939 г.), „Три джуджета“ (1940 г.), „Утро в гората“ (1950 г.), „В пазвите на Рила“ (1953 г.), „Малките спортисти“ (1956 г.), „Лакомият Гого“ (1958 г.), „Страж, верният приятел“ (1962 г.), „Котаракът не е виновен“ (1963 г.) и др.

В САЩ е въведен 8-часовият работен ден.

Умира Иван Касабов – български книжовник и обществено-политически деец. Член на БКД (дн. БАН) от 1884 г. Учи в родния си град, а после при Ив. Момчилов в Елена. Завършва гимназия в Белград през 1857 г. Сътрудничи на Г. С. Раковски в редактирането на в.“Дунавски лебед”, пътува до Прага, Виена и Нови Сад. Образованието си завършва във Виена като доктор на юридическите науки. Учителства в Русе, Гюргево и Плоещ (1858-1859 г.). През 1865 г. е в Букурещ и живее при Г. Раковски. Той е един от създателите на БЦК. След като получава румънско гражданство и става адвокат, се оттегля от обществено-политическа дейност. След Освобождението е съдебен служител, подложен на репресии от Стамболовия режим (4 години живее в емиграция). Автор е на брошури, статии и други публицистични материали, печатани във в.“Народност”, в.“Дунавски лебед” и “Свобода”. Интересен документ за времето и личността на автора са неговите мемоари “Моите спомени от възраждането на България с революционни идеи” (1905 г.).

Роден е Пол Джон Флори – американски физикохимик. Завършва Манчестърския колеж (1931 г.). Професор е в Корнуелския университет (1948-1956 г.), научен ръководител на Мелъновския институт (1956-1961 г.), професор е в Станфордския университет от 1962 г. Един от основоположниците на теорията за поликондензацията. Има значителен дял в разработването на теорията за разтворите на полимери и статичната механика на макромолекулите. На основата на негови изследвания са създадени методи за определяне на строежа и свойствата на макромолекулите. Носител на Нобелова награда за физика (1974 г.).

Роден е Ернс-Борис Чейн – английски биохимик, член на Лондонското кралско дружество (1949 г.). Завършва Берлинския университет (1930 г.), емигрант във Великобритания (след 1933 г.). Работи в Института по биохимия в Кеймбридж (1933-1935 г.), в Оксфордския университет (1935-1948 г.). Директор е на Международния център по химична микробиология в Рим. От 1961 г. е професор по биохимия в Лондонския университет. Основни трудове по микробни антибактериални вещества, механизма на действието на инсулина, технологията на микробиологичното производство, образуване на лизергиновата киселина. От 1939 г. е ръководител на работата по отделяне и пречистване на пеницилина, завършила с получаването му в кристален вид; определя химичния строеж на пеницилина. Получава Нобелова награда за медицина и физиология (1945 г., заедно с А. Флеминг и Х. Флори).

Роден е Дончо Костов – български биолог генетик, професор по генетика в Агрономическия факултет, академик (1946 г.), член на Академията на науките и изкуствата в Загреб (1948 г.), доктор на науките. Работил върху отдалечената хибридизация на растенията, хетерозиса, полиплоидията, цитогенетиката, кръстосването на видовете от семейство картофови, унаследяването на имунитета срещу мозайката по тютюна, еволюцията и систематиката на видовете от рода тютюн и др.

Роден е Сирил Норман Хиншлууд – английски физико-химик, председател на Лондонското Кралско дружество (1955-1960 г.). Завършва Бейлел колеж на Оксфордския университет (1924 г.), работи там като професор в периода от 1937 г. до 1964 г. Основните му изследвания са в областта на верижните реакции: изучава хомогенната катализа и механизма на реакциите от този тип. Едновременно с Н. Н. Семьонов разработва основите на теорията на верижните реакции. Научни изследвания в областта на органичната, неорганичната химия и биохимията. Лауреат на Нобелова награда за химия (1956 г., заедно с Н. Н. Семьонов).

Роден е Александър Бродски – украински физико-химик, академик на Украинската академия на науките (1939 г.). Изучава въздействието на разтворители върху химическото равновесие, електродните потенциални, оптическите и други свойства на разтворите. Извършва експерименти върху механизмите на химическите реакции, строежа и преобразуването на свободните радикали. Автор е на учебниците „Физическа химия“ и „Химия на изотопите“, на монографии по теория на електролитите и по химия на изотопите.

Роден е Стеван Христич – сръбски композитор и диригент. Член на Сръбската академия на науките и изкуствата (от 1950 г.). Учи в Лайпцигската консерватория (1904-1908 г.) при С. Крел, Р. Хофман (теория) и А. Никиш (дирижиране). Работи в Белград. От 1908 г. е преподавател в Сръбското музикално училище. Започва да дирижира от 1912 г. в Националния театър; директор на Националния театър през 1924-1934 г. Автор на балета “Охридска легенда” (1947 г.), на музикални драми, рапсодия за пиано и оркестър, симфонични и вокални съчинения, музика към театрални спектакли и филми. Един от основателите и първи проф. (1937-1950 г.) на Музикалната академия.

С указ на княз Александър I от съществуващите шест артилерийски батареи се сформира първият артилерийски полк в българската армия.

Умира Жул Габриел Жанен – френски писател, критик, журналист, преводач. Член на Френската академия (1870 г.). Ранните му романи „Мъртвото магаре и обезглавената жена“ (1829 г.), „Изповед“ (1830 г.) отразяват увлечението му по романтичните драматични конфликти и социалните контрасти. След революцията от 1830 г. работи като постоянен театрален критик на правителствения в.“Журнал де деба“ („Journal des debats“), където публикува очерци и фейлетони. Издава продължение на романа на Дидро „Краят на един свят и на племенника Рамо“ (1861 г.), превежда творби от английските класици С. Ричардсън, Л. Стърн и др.

По настояване на сръбското правителство Любен Каравелов е арестуван в Нови Сад във връзка с убийството на княз Михаил Обренович. Обвиненията към него са отправени заради близките контакти, които той подържа с емигрирали в Нови Сад ръководни дейци на сръбската Омладина.

Умира Максимилиан I Хабсбургски – император на Мексико (1864-1867 г.), австрийски ерцхерцог. Брат на австрийския император Франц Йосиф I. През 1857-1859 г. е генерал-губернатор на австрийските владения в Италия. По време на англо-френско-испанската интервенция в Мексико, насочена срещу правителството на Бенито Хуарес, е провъзгласен за император (април 1864 г.). Властта му се разпростира само върху районите, окупирани от френските войски. През март 1867 г. френските войски напускат Мексико, а през май армията на консерваторите, която подкрепя Максимилиан I, е разгромена от мексиканската армия. Той е пленен, осъден на смърт и разстрелян.

Роден е Алфред Хугенберг – немски политик и бизнесмен. Един от основателите на Пангерманския съюз (1891 г.). От 1909 г. до 1918 г. е генерален директор на фирмата “Круп”. През 1916 г. основава собствен концерн, обединяващ много издателства, вестници, телеграфни агенции. Депутат е в Националното събрание (1919-1920 г.), а от 1920 г. – в Райхстага от крайно дясната Немска национална партия, чийто председател е от 1928 г. до 1933 г. Финансира Националсоциалистическата партия, способства за установяването на фашизма в Германия. В правителството на Хитлер заема поста министър на продоволствието и селското стопанство (от 1933 г.). След разгрома на Германия (1945 г.) се установява в Западна Германия. Има принос за възстановяването на някои военни организации, между които “Стоманеният шлем”.

В САЩ се изиграва първият бейзболен мач с установени правила.

Умира Етиен Жофроа Сент-Илер – френски зоолог, еволюционист, един от предшествениците на Ч. Дарвин, член на Института на Франция (1807 г.). През 1793 г. заема Катедрата по зоология на гръбначните животни при Националния музей по естествена история. През 1798-1801 г. придружава с научна цел Наполеон Бонапарт в Египет, където събира богата колекция с важно от научна гледна точка значение (17 нови вида бозайници, 25 вида влечуги и земноводни, 57 вида риби, между които и реликтовата риба Polypterus). Съвместната работа на Ж. Кювие и Ж. Сент-Илер слага началото на реформата в класификацията на гръбначните животни по сравнително-анатомични признаци. На базата на сравнително-анатомичните доказателства за единството в строежа на организмите вътре в отделен клас гръбначни той започва да търси морфологично единство между животните от различни класове, използвайки метода на сравнителното изучаване на зародишите. Впоследствие този метод ляга в основата на ембриологичните доказателства за еволюцията и биогенетичния закон. За обосноваване на учението за единството в плана на строежа на животинския свят във „Философия на анатомията“ (т. 1, 1818 г.) прилага разработената от него т. нар. синтетична морфология, опираща се на „теорията на аналозите“. Учението му за единството в плана на организация на всички типове животни (без отчитане на качествените различия) е метафизично по своята същност, но спомага за утвърждаването в науката на идеята за единството на произхода. През 1830 г. в Парижката академия на науките се разгръща дискусия между него и Кювие, който отрича съществуването на връзки и преходи в организацията на животни от различни типове. Кювие упреква Жофроа Сент-Илер в каузализъм и пантеизъм. Сент-Илер създава учението за уродливостта като естествено придобито явление („Философия на анатомията“, т. 2, 1822 г.). Слага началото на експерименталната тератология, създава учението за аклиматизацията на животните, развито по-късно от неговия син.

Роден е Карл Целер – австрийски композитор, представител на виенската класическа оперета. Ученик на З. Зехтер. Автор на оперетите “Птицепродавецът” (1891 г.), “Рудничарят” (1894 г.) и др. Оперетите му са написани по сюжети от народния живот. Широко използва музикалния фолклор. Други произведения: “Карбонарии” (1880 г.), “Скитникът” (1886 г.).

По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) руските войски завладяват Силистра. Отрядите на великия везир Решид паша са разбити и отстъпват на юг.

Военните действия по време на войната се водят в Закавказието и на Балканите. В Кавказ Русия превзема турските крепости Карс и Баязет. На Балканите през 1829 г. руската армия нанася редица военни поражения на турските войски и превзема Адрианопол. На 2 септември 1829 г. е подписан Адрианополския мирен договор. Към Русия преминават значителни територии по Черноморското крайбрежие на Кавказ и част от арменските области, принадлежащи на Турция.

В подкрепа на руските войски във войната участват много български доброволчески отряди. Българското население се подготвя за въстание, което руското командване осуетява. Преди подписването на мирния договор българското население, започва масово изселване. Имотите, жилищата и гробовете на бащите и дедите си изоставят около 150 000 българи от районите на Сливен, Ямбол, Одрин, Пазарджик, Бургас, Стара Загора, Ловеч, Търново и Варна. Обезлюдени са над 150 български селища. Бежанците се заселват главно във Влахия, Молдова, Бесарабия, Украйна, Крим.

След войната Сърбия, Влашко и Молдова получават автономия, а Гърция – независимост.

По инициатива на сър Робърт Пийл се създава лондонската полиция.

Роден е Фелисите Робер дьо Ламене – френски публицист, философ, абат, един от основоположниците на християнския социализъм. В ранните си трудове от 10-те и 20-те години на ХIХ в. критикува идеите на Великата френска революция и на френските философи от ХVIII в. Негов политически идеал е християнската монархия. От края на 20-те години преминава на либерални позиции. По време на революцията от 1830 г. в сътрудничество с абат Лакордер и граф Монгаламбер основава сп. „Авенир“ („Lavenir“) с програма за отделянето на Църквата от държавата, всеобщо избирателно право и редица други либерални реформи. През 1824 г. печата „Думи на един вярващ“ – съчинение, критикуващо капитализма от позициите на феодалния социализъм. Към края на живота си предлага собствена философска система в „Ескизи на философията“ (т. 1-4, 1840-1846 г.), в която се опитва да съвмести религията и философията, опирайки се на идеите на Лайбниц и неоплатониците.

Роден е Блез Паскал – френски математик, физик и философ. На 16 години публикува „Очерк за конусните сечения“ (1640 г.), съдържащ класическата теорема на проективната геометрия за шестоъгълник, вписан в конусно сечение, която носи неговото име. В „Трактат за аритметичния триъгълник“ (1654 г., изд. посм., 1665 г.) за пръв път формулира и прилага принципа за пълната математическа индукция. Разработките му за триъгълника оказват влияние върху Г. В. Лайбниц – един от създателите на диференциалното смятане. Паскал открива основния закон на хидростатиката. През 1641 г. конструира сметачна машина. Във философията започва като рационалист, минава през скептизицма и завършва с религиозния мистицизъм на янсенизма. Основното му философско произведение е „Мисли“ (1672 г., издадена посмъртно), известни са неговите „Писма до един провинциалист“ (1656-1657 г.).