КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 19 НОЕМВРИ

Умира Пламен Анжел Вагенщайн – български кинооператор. Пламен Анжел Вагенщайн е роден през 1945 г. Завършва висшето училище за кино и телевизия „Бабелсберг“ в ГДР (1970 г.), специалност „Операторско майсторство“. През 1970 г.-1990 г. работи като оператор в СИФ „Бояна“. Син е на Анжел Вагенщайн.
Филми: „Силна вода“ (1975 г.), „Да изядеш ябълката“ (1976 г.), „Вината“ (1976 г.), „Всички и никой“ (1978 г.), „Черешова градина“ (1979 г.), „Голямото нощно къпане“ (1980 г.), „Дами канят“ (1980 г.), „Предупреждението“ (1982 г.), „Опасен чар“ (1984 г.), „Бронзовият ключ“ (1984 г.), „Мъгляви брегове“ (1986 г.), „Нощем по покривите“ (1988 г.) и др.

Във Ватикана се провежда първата среща между Папа Йоан Павел II и кубинския лидер Фидел Кастро.
Фидел Алехандро Кастро Рус е кубински политик и държавник. Роден е на 13 август 1926 г. Организатор е на “Движение 26 юли” (1955-1956 г.). След комунистическия преврат през 1959 г. става министър-председател на Революционното правителство (до 1976 г.). Първи секретар на ЦК на КП на Куба от 1965 г., премиер-министър (1959-1976 г.). От 1976 г. председател на Държавния съвет и на МС на Куба. Председател на Движението на необвързаните страни (1976-1979 г.).

Камикадзе прониква в египетското посолство в Исламабад, и предизвиква мощна експлозия. Загиват 16 души, а над 60 са ранени.

Лидерите на НАТО и Варшавския пакт подписват първата Декларация за недопускане на взаимна агресия.
НАТО е доброволна система за сигурност на независими държави. Северноатлантическият договор е подписан през 4 април 1949 г. във Вашингтон от външните министри на 12 държави (Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Канада, Люксембург, Норвегия, Португалия, САЩ, Франция, Холандия); Гърция и Турция се присъединяват през 1952 г., ФРГ – през 1955 г., Испания – през 1982 г., Унгария, Полша и Чехия – през 1999 г. На 29 март 2004 г. към НАТО се присъединяват България, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Словения и Словакия. Договорът създава съюз за колективна отбрана по смисъла на член 51 от Хартата на ООН .
На 14 май 1955 г. България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военнополитическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР – И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.

Вследствие на злоупотреба със сънотворни умира Кристина Онасис, дъщеря на гръцкия милиардер Аристотел Онасис.

В Женева е осъществена първата среща на президента на САЩ Роналд Рейгън с генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов. Резултатите от срещата на високо равнище не водят до конкретни споразумения. Те имат по-скоро морален и психологически характер, и показват желанието на двете суперсили за промяна на курса на външна политика “по пътя към един по-сигурен свят”.

“Аполо 12” каца на Луната, а Чарлз Конрад и Алън Бийн стават третия и четвъртия човек стъпили на най-близкото до Земята небесно тяло. Това е второто кацане на Луната. Мисията е изпълнена от астронавтите Чарлз Конрад (командир), Ричард Гордън (пилот на командния модул) и Алън Бийн (пилот на лунния модул).
Чарлз Конрад (на снимката) е американски астронавт, капитан I-ви ранг от ВМС (в оставка). Завършва Принстънския университет, служи във ВМФ. В групата на астронавтите на НАСА е от 1962 г. Лети на “Джемини-5” (август 1965 г.), “Джемини-11” (септември 1966 г.), “Аполо-12” с който каца на Луната, и орбиталната станция “Скайлъб” (май – юни 1973 г.).

При злополука загива Владимир Дамянов Башев – български поет и преводач. Той е роден на 28 юли 1935 г. в София. Завършва специалност „Българска литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Редактор е във в-к „Народна младеж“, в-к „Работническо дело“, в-к „Пулс“, зам.-главен редактор на в-к „Литературен фронт“, член е на УС на СБП., на ГК на ДКМС в София и на ЦК на ДКМС. Носител на Димитровска награда (1967 г.). Автор е на „Тревожни антени“ (1957 г.), „Преодоляване на гравитацията“ (1960 г.), „Желязно време“ (1962 г.), „Нецелунати момичета“ (1963 г.), „Магазин за часовници“ (1964 г.), „Възраст“ (1966 г.), „Ателие“ (1967 г.) и др.

Роден е Любен Любенов Дилов–син – български журналист и политик. Дилов завършва 32-ра столична гимназия, а след това и журналистическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Работи като редактор във в. „АБВ“, в. „Поглед“ и сп. „Литературна академия“. Собственик и главен редактор е на в. „Ку-ку“, а след това е главен редактор на в. „Експрес“. От 1996 г. е работещ съдружник в „ТриВоДи“ ООД , “7/8” АД и „Българска музикална компания“ ООД. Любен Дилов-син е създател и главен редактор на предаванията – „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави Трифонов“. Създател е на движение “Гергьовден” и негов председател от декември 2003 г. В два поредни мандата е лидер на групата съветници на “Гергьовден” в столичния парламент. Ползва немски и руски език. Женен е с три деца. Любен Дилов-син е носител на наградата „Златен пъпеш“ (1996 г.) и наградата „Златно перо“ (1997 г.).

Родена е Мег Райън – американска киноактриса. Филмовият дебют на Мег Райън е през 1981 г. в игралния филм “Богати и известни”. Следват участия в телевизионни сериали, най-известният сред които е “Докато свят светува”. В телевизионни филми се снима до 1983 г. Слава й носи ролята в “Когато Хари срещна Сали”. За този филм получава “Златен глобус” за най-добра актриса. Другите известни филми, в които участва са „Безсъници в Сиатъл“ (за който получава втори “Златен глобус”), „Имате поща“, „Град на ангели“ с Никълъс Кейдж, „Болни от любов“, “Доказано жив” с Ръсел Кроу и др.

Започва Третата асамблея на Световния съвет на църквите, който продължава до 6 декември. Форумът се провежда в Индия, а Българската православна църква е приета за член на съвета.
Световният съвет е създаден в Амстердам през 1948 г. по време на Първата асамблея на икуменическото движение и е негов главен орган. Целта е обединение на всички християнски църкви. По своята същност икуменизма произхожда от римокатолическата църква като движение на римокатолическото мисионерство, негови форми се срещат и по линия на различни протестантски обединения, откъдето се разпространява и придобива организационни и идейни форми. Българската православна църква напуска Световния съвет през 1998 г.

Коронован е принцът на Монако Рение III. Той е роден на 31 май 1923 година. На 18 април 1956 г. се жени за холивудската актриса Грейс Кели. Двамата имат три деца Каролина, Алберт и Стефани. Принц Рение III умира в Монако на 6 април 2005 г.
Монако възниква като финикийска колония. През втората половина на XI век – територията на Монако е завладяна от генуезците. През 1215 г. те построяват крепост на мястото на днешната столица. През 1297 г. начело на Монако застава генуезкият род Грималди. От 1419 г. Монако е самостоятелно княжество. От 1641 г. до 1793 г. е протекторат на Франция, до 1815 г. то е фактически присъединено към нея. От 1815 г. до 1817 г. става протекторат на Сардиния. Договорът между Монако и Франция от 1918 г. налага режим близък до протектората. По договор от 1963 г. съществува парична и данъчна обвързаност между двете страни. Монако е наблюдател към ООН от 1956 г. и пълноправен член на организацията от 28 май 1993 г.

В Париж се провежда първата Генерална конференция на ЮНЕСКО.
ЮНЕСКО е международна организация по въпросите на просветата, науката и културата при ООН, създадена през ноември 1945 г. В състава й влизат: Австралия, Австрия, Аржентина, Афганистан, Беларус, Белгия, Бирма, България, Боливия, Бразилия, Великобритания, Венецуела, Виетнам, Гватемала, Германия, Гърция, Дания, Доминиканска република, Египет, Еквадор, Етиопия, Израел, Индия, Индонезия, Йордания, Ирак, Иран, Испания, Италия, Камбоджа, Канада, Китай, Колумбия, Южна Корея, Коста Рика, Куба, Лаос, Либерия, Либия, Ливан, Люксембург, Мароко, Мексико, Монако, Непал, Нидерландия, Никарагуа, Нова Зеландия, Норвегия, Пакистан, Панама, Парагвай, Перу, Полша, Румъния, Русия, Салвадор, Саудитска Арабия, Сирия, Судан, САЩ, Тайланд, Тунис, Турция, Украйна, Унгария, Уругвай, Филипини, Финландия, Франция, Хаити, Хондурас, Чехия, Чили, Швейцария, Швеция, Шри Ланка, Сърбия, Япония. Съгласно Устава целта на ЮНЕСКО е да съдейства за мира и безопасността по пътя на развитие и сътрудничеството между страните в областта на просветата, науката и културата. Висш орган на ЮНЕСКО е Генерална конференция, която се събира не повече от един-два пъти годината, а в периодите между сесиите – Изпълнителен съвет, избиран от Генералната конференция за 4 години (събира се два пъти годишно) в състав от 24 члена, от които 1/2 се преизбират на всеки 2 години. За осъществяване решенията на органите на ЮНЕСКО е създаден постоянно действащ секретариат в Париж, начело с генерален директор. В секретариата съществуват следните департаменти: просвета, естествени науки, социални науки, култура, масова информация, служба за документи и печатни издания и бюро за връзка с държавите членове. България е член от 17 май 1956 г. Сред обектите под закрилата на ЮНЕСКО в България са гробницата в с. Свещари, Рилският манастир, Боянската църква, Старият град в Несебър, Мадарският конник, Скалният манастир в Иваново, Казанлъшката гробница, резерватите “Сребърна” и Пирин.

В хода на Втората световна война българските 12-а пехотна и 2-ра конна дивизия освобождават Прищина.
България обявява война на хитлеристка Германия на 8 септември 1944 г., като участието на страната във войната срещу Хитлеристка Германия преминава в две фази.
Първата обхваща времето от септември до края на ноември 1944 г. Мобилизирането на българската армия започва на 18 септември и приключва в края на същия месец. На 5 октомври 1944 г. е сключена спогодба между България и Югославия в Крайова за военно сътрудничество между двете съседни страни. Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група „Е“ от хитлеристките армии по долините на р. Морава, Вардар и Ибър, в чиито състав влизат 10 дивизии, 8 бригади и други войскови подразделения. Срещу тях България мобилизира 455 хиляди души, групирани в три армии (Втора, Първа и Четвърта), които до началото на октомври 1944 г. настъпват в направление Ниш. До 18 октомври е разгромена елитната 7-ма СС дивизия и е освободен Ниш. От 8 октомври до 19 ноември се водят сражения по направление Страцин, Куманово, Скопие. По същото време се води и Брегалнишко-Струмишката операция, в резултат на която хитлеристите са изтласкани от Царево село, Кочани, Щип, Струмица, Велес и други селища. От 21 октомври до 30 ноември се провежда Косовската операция, при която са освободени градовете Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови Пазар.
Втората фаза започва от декември 1944 г. и продължава до май 1945 г. През това време българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия. От 22 до 28 декември 1944 г. се води Сремската операция. От 31 декември същата година военните действия се пренасят на унгарска територия. От 6 до 19 март 1945 г. се водят боеве между реформираната Първа българска армия и хитлеристките войски в района на р. Драва. От края на март до средата на април военните действия се водят главно в района на р. Мур. Последните сражения с хитлеристките войски се водят на австрийска земя от края на април до началото на май. Капитулацията на Германия (9 май) заварва българските войски в подножието на Австрийските Алпи, където те установяват контакт с частите на Осма британска армия. В двата периода на войната България дава над 30 хиляди души убити и ранени войници и офицери.

Английската авиация задейства секретната система “Фидо”, помагаща при навигацията на самолетите при полети в мъгла.
По време на Втората световна война, при бомбардировки над Германия, Системата за разсейване на мъгла “Фидо”, служи за осигуряване на безопасно приземяване на самолетите. Възпламеняваща се течност се изпомпва по система от тръби, минаващи по дължината на пистата. Течността се впръсква през дюзи, намиращи се на няколко метра една от друга. Изпаренията се запалват от серия горелки, които създават „коридор“ от пламъци. Произведената топлина кара мъглата да се издигне нагоре. За целта системата “Фидо” използва огромно количество гориво.

Започва вторият, настъпателен етап в Сталинградската битка по време на Втората световна война (1939-1945 г.). Съветската армия обкръжава шеста германска армия, част от силите на четвърта танкова армия, трета и четвърта румънска армия и осма италианска армия. Първият етап от Сталинградската битка – 17 юли – 18 ноември 1942 г. е отбранителен. Победата на съветските войски слага началото на прелома във военните действия на съветско-германския фронт във Втората световна война.

Роден е Келвин Клайн – моден дизайнер, известен с моделите си джинси и бельо, и рекламите към тях. Клайн завършва Нюйоркския моден институт по технологии през 1964 г. и създава собствена компания, която има голям успех с дънковите си облекла през 70-те години на миналия век. Бельото с неговата марка започва да придобива популярност през 80-те години, което се дължи на рекламните билбордове. Рекламите на Келвин Клайн съдействат за увеличаването на популярността на звезди като Кейт Мос, Марк Уолбърг и Кристи Търлингтън. По-късно Клайн пуска на пазара и други продукти, като например парфюма “Obsession”. През 2002 г. компанията му е закупена от корпорацията Филипс-Ван Хойсен.

Роден е Тед (Робърт Едуард) Търнър III – американски медиен магнат и филантроп. Тед Търнър е основател на медийната корпорация CNN.

Родена е Надежда Николова Хвойнева – българска народна певица; солистка на Ансамбъла на БНР (1958 г.), както и в “Мистерия на българските гласове” (1987 г.). Изнася множество солови концерти в Европа, САЩ, Канада, Египет, Судан, Израел, Индия, Либия. Има над 300 записа на родопски народни песни за БНР и “Балкантон”. Последната й аудио касета е “Родопска изповед” (1992 г.). Надежда Николова Хвойнева има пет творчески портрета за БНТ. Носител е на множество награди, сред които и “Грами” с хор “Мистерия на българските гласове”. Надежда Хвойнева умира на 25 ноември 2000 г.

Правителството на Андрей Тошев приема наредба-закон за създаване на Земеделски стопански задруги – казионни селски профсъюзи. Според наредбата всички мъже над 21 години, които се занимават със земеделие, трябва да плащат членски внос на Земеделските задруги. От лятото на 1937 г. в задругите членуват и жени. През същата година всички местни, околийски и областни задруги се обединяват в Общ съюз на земеделските стопански задруги (ОСЗСЗ). Към тях се създава взаимоспомагателен и пенсионен фонд. От 1942 г. се отпускат минимални пенсии за членовете им, които са навършили 65 години. Земеделските задруги съществуват до декември 1944 г.

Лев Троцки и Григорий Зиновиев са изключени от ръководството на комунистическата партия по обвинение в измяна на целите на партията. През 1925 г. те организират опозицията срещу Сталин. Лев Троцки е член на Централния комитет (1917-1927 г.) и на Политбюро на Централния комитет (1919-1926 г.) на Комунистическата партия (болшевики). От 1925 г. той се противопоставя на нарастващата власт на Сталин, обявява се против възможността социализмът да бъде изграден в една-единствена страна. Критикува режима на Сталин като бюрократично израждане на пролетарската власт. Обвинен е в антисъветска дейност. Изключен е от партията през 1927 г. и е заточен в Алмати. През 1929 г. е експулсиран и живее в емиграция. Основава IV-ти интернационал през 1938 г. Лев Троцки е убит в Мексико.
През януари 1935 г. Зиновиев е осъден на 10 години затвор по обвинение за убийство. Осъден е на смърт и през 1936 г. е кзекутиран.

Роден е Костадин Спасов Кюлюмов – български писател, сценарист. Създател и главен редактор е на алманах “Струма” (от 1980 г.). Автор е на белетристични книги от областта на криминално-разузнаваческия и военно-приключенския жанр, на редица драми и сценарии за игрални филми, в които се опитва психологически да мотивира и героизира образа на комуниста-революционер. Сценарист е на филмите “Златният зъб” (1961 г.), “Школникът” (1965 г.), “Опасен полет” (1967 г.), “Слънце над Пирин” (1973 г.), “Четвърта оперативна зона” (1974 г.); съсценарист на тв-сериалите “С пагоните на дявола” (1966 г.), “На всеки километър” (1966-1972 г.). Автор е на драмите Вечерен гост” (1965 г.), “Последният шанс” (1969 г.) и др. Книги: “Момичето и предателят” (1964 г., в съавт. с В. Диаватов), “Урок по толерантност” (1973 г.), “Момъкът и планината” (1974 г.), “Залезът” (1975 г.), “Безсънни нощи” (1976 г.), “Скалите на пролетта” (1977 г.), “Не отбивай водата” (1978 г.), “Възшествието” (1978 г.), “Тихи утрини” (1979 г.), “Разлюлени сенки” (1979 г.), “Да дочакаш слънцето” (1980 г.), “Записки на Иван Козарев” (1980 г.), “Мисли на майстора” (1981 г.), “Младостта на инспектора” (1982 г.), “Яне” (1982 г.), “Скендер войвода” (1983 г.), “Срещу вятъра” (1983 г.), “Фаталният изстрел” (1985 г.), “Душманин на империята” (1985 г.), “Смърт за надежда” (1987 г.), “Полковникът” (1989 г.), “Убийството на хан Кубер” (1992 г.) и др. Костадин Кюлюмов умира на 6 март 1998 г.

Провежда се референдум за започване на съдебен процес срещу министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков. Целта е да се проведе всенародно допитване за наказване на виновниците, довели България до Първата национална катастрофа (1913 г.) и Втората национална катастрофа (1918 г.) На 14 октомври 1922 г. ХIХ-тото ОНС приема Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Ив. Евстр. Гешов (на снимката)-(16 март 1911 г. – 1 юни 1913 г. ), д-р Ст. Данев (1 юни 1913 г.– 4 юли 1913 г. ) и Ал. Малинов (21 юни 1918 г. – 18 октомври 1918 г. ) за водените от тях войни и последвалите ги национални катастрофи. Законът предвижда гласуването да се осъществи посредством два вида бюлетини: черни, които означават „невинен“, и бели – за „виновен“. Предвидено е ако резултатите от допитването докажат вината на министрите, те да бъдат съдени от Държавен съд. Във връзка с референдума Министерският съвет приема постановление, според което министрите от правителствата на Ст. Данев и Ал. Малинов са арестувани, а върху имуществото им е наложен запор. От 926 000 избиратели за осъждане с бяла бюлетина гласуват 647 000 (по призива на БЗНС и БКП), за оправдаване, с черна бюлетина – 224 000 (по призива на партиите от Конституционния блок), а 55 000 са недействителните бюлетини (по призива на БРСДП (о) и националлибералите).

Родена е Индира Ганди – индийски общественик и държавник. Дъщеря е на Джавахарлал Неру, един от основателите на независима Индия. Индира Ганди е премиер на Индия от 1966 г. до 1977 г. и от 1980 г. до 1984 г. Участва в националноосвободителното движение на Индия. От 1938 г. е член на партията Индийски Национален Конгрес, а в годините 1959-1960 г. и от 1978 г. до смъртта си е председател на партията. От 1964 г заема различни министерски постове. Осъществява важни социални реформи в страната. Индира Ганди е убита на 31 октомври 1984 г.

Императорът на Австро-Унгария – Франц Йосиф предоставя автономия на Галиция.
Галиция е име на част от западно-украинските и полски земи, присъединени към Австрийската империя през 1772 г. Между 1772-1918 г. Галиция е със статут на австро-унагарска провинция. От 1918 г. е в границите на Полша. През 1939 г. Източна Галиция е присъединена към Украинска ССР, съгласно договора Молотов-Рибентроп.

По време на Първата световна война (1914-1918 г.) българските войски принуждават съглашенската армия да отстъпи на гръцка територия.
Първата световна война се води между т. нар. – Троен съюз и Съглашението. Породена е от неравномерното икономическо развитие в края на XIX и началото на ХХ в., което изтласкало на преден план въпроса за преразпределение на колониалните владения в света. Формален повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация.
България се включва във войната през 1915 г., след като на 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България.
Страната ни капитулира в края на септември 1918 г., с което става първата страна от Тройния съюз, която напуска полесражението.

Умира Христо Ганчев (Х. Г. Велев) – български драматичен артист. Сред май-известните му роли са тези на Подколесин (в „Женитба“), Арпагон (в „Скъперникът“), Симеонов-Пищик (във „Вишнева градина“), Раксин (в „Към пропаст“), Осип и Градоначалникът (в „Ревизор“), Македонски (в „Хъшове“) и др.
Христо Ганчев е роден на 26 февруари 1877 г. в Провадия. Той е съпруг на актрисата Адриана Будевска.

Роден е Джордж (Джеордже) Емил Паладе – американски биолог от румънски произход. Завършва медицина в Букурещ (1940 г.). През 1945 г. става асистент в биологическата лаборатория на Нюйоркския университет. Година по-късно е назначен в Рокфелеровия институт в Ню Йорк. През 1952 г. приема американско гражданство. Джордж Паладе е доцент (1953 г.); професор по клетъчна биология (1956 г.); професор в Йейл (1973 г.). Има собствена лаборатория, изобретява експериментални методи за изследване синтезирането на белтъци от клетките. През 1953 г. за първи път описва рибозомите („гранули на П.“) и митохондриите, както и теорията за преминаването на йоните и големите молекули през мембраните в клетката. Нобелов лауреат за 1974 г. за физиология и медицина (заедно с А. Клод и Кр. дьо Дюв).

Между Италия и Ню Йорк е осъществена първата радиовръзка.

В Цариград е свикан Светият синод на Българската екзархия от митрополитите Авксентий Велешки, Козма Дебърски, Иларион Неврокопски и Герасим Струмишки.
Споразумението за създаване на паралелен Цариградски Свети синод е постигнато през септември 1908 г. Решението е взето от делегация на Светия синод и българските архиереи от Македония.
Първият Свети синод след Освобождението е създаден през 1881 г. За негови членове са избрани митрополитите Григорий Доростоло-Червенски, Симеон Варненско-Преславски, Панарет Пловдивски и Серафим Сливенски. Съставянето на Свети синод в Княжеството е регламентирано с Екзархийския устав от 26 февруари 1883 г. Възстановени са и църковните настоятелства в Княжеството. На 28 юни 1902 г. екзарх Йосиф I обнародва такрир за съставяне на Свети синод и на Смесен съвет в Цариград на основата на четирите епархии във вилаетите.

В неделния брой на вестник „New York World“ е публикувана първата цветна притурка.

Роден е Димитър Иванов Шишманов – български писател, драматург и литературен критик. Завършва гимназия в София (1907 г.), а по-късно право в Женева. От 1919 г. работи в различни съдебни ведомства. През 1919 г. е началник на комисията по репарациите. През 1923 г. е началник на съдебен отдел в Министерството на външните работи. В годините 1935-1940 г. е извънреден пратеник и пълномощен министър в Гърция. В периода 1940-1943 г. е главен секретар (зам.-министър) в Министерството на външните работи и вероизповеданията. От октомври 1943 г. до май 1944 г. е в министерството на външните работи. Осъден на смърт от т. нар. Народен съд за провеждането на “пронемска политика”. През 1996 г. присъдата е отменена. Автор е на книгите: “Хайлайф” (1919 г.), “Депутатът Стоянов” (1919 г.), “Разкази” (1919 г.), “Странни хора” (1934 г.), “Зограф Павел” (1938 г.), “Блянове край Акропола” (1938 г.), “Пламъчета над делника” (1942 г.), драмата “Панаирът в Стародол” (изиграна през 1942 г.). През 1993 г. са публикувани неговите дневници “Писма до самия мен”. Димитър Шишманов умира на 1 февруари 1945 г.

Роден е Фернан Кромелинк – белгийски драматург. Най голяма популярност се ползва пиесата му “Великодушният рогоносец” (1920 г.). Автор е на пиесите: “Ние вече няма да отидем в гората” (1906 г.), “Скулптор на маски” (1908 г.), “Търговец на съжаления” (1913 г.), “Карин” (1929 г.), “Топло и студено” (1934 г.) и др.

Роден е Никола Иванов Генадиев – политически и държавен деец, юрист, журналист и публицист. Той е роден в Битоля (днес в Република Македония). Завършва право с докторат в Брюксел. След завръщането си в България се отдава на адвокатска практика. През 1890 г. заедно с брат си Харитон издават в Пловдив в. „Балканска зора“, който първоначално е опозиционно настроен против управлението на Стефан Стамболов, но по-късно минава на стамболовистки позиции. В края на ХIХ и началото на ХХ в. е един от редакторите на печатния орган на Народнолибералната партия (стамболовисти) – в. „Нов век“. След идването на власт на втория стамболовистки режим е министър на правосъдието (5 май 1903 – 30 януари 1904 г.), управляващ Министерството на търговията и земеделието (20 август 1903 – 30 януари 1904 г.), титуляр на същото министерство (30 януари 1904 г. – 22 октомври 1906 г. и 23 октомври 1906 г.– 22 февруари 1907 г.). От 27 февруари до 3 март 1907 г. отново е управляващ министерството, а от 3 март 1907 г. до 16 януари 1908 г. пак е негов титуляр. В коалиционния кабинет на Д-р В. Радославов е министър на външните работи и изповеданията (4 юли – 17 декември 1913 г.), а от 4 юли до 23 септември 1913 г. е управляващ Министерството на земеделието и държавните имоти. След убийството на Д. Петков прави неуспешен опит да заеме лидерския пост на Народно-либералната партия. Обявява се против въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. на страната на Австро-Унгария и Германия. Във връзка с Деклозиеровата афера през лятото на 1915 г. е арестуван и освободен от затвора чак през есента на 1918. Пуснат на свобода, продължава политическата си дейност. Като един от водачите на Народно-либералната партия дава съгласието си за сливането й с други либерални партии и образуването на Национал-либерална партия (1920 г.) участвайки в нейното централно ръководство. През септември 1923 г. неочаквано напуска не само ръководството на партията, но и самата партия и заедно с група свои съмишленици полага основите на нова политическа формация, наречена Народно единство. Скоро след това, на 30 октомври 1923 г., е убит пред дома си в центъра на столицата.

Във Франция руският капитан на артилерията Николай Телешов патентова първия реактивен самолет тип “Делта” с “топлороден духомет” към него. Това е първообразът на съвременните реактивни самолети. Новият летателен апарат представлява моноплан с триъгълно крило, разположено отгоре. Двигателят е пулсиращ въздушно-реактивен, задвижван от течно гориво. Преди да постъпи в горивната камера горивото се смесва с въздух, за целта е приспособено устройство, подобно на съвременния карбуратор. За да полети самолетът би трябвало да се движи по релси на колела. В Русия работата на Телешов не получава признание и самолетът така и не е построен.

Провъзгласено е създаването на последната английска колония в Северна Америка – Британска Колумбия (Канада). На същата дата, но през 1867 г., Англия отхвърля молбата на Британска Колумбия да бъде присъединена към Канада.
Британска Колумбия е една от 11-те провинции на Канада. През 17 в. французите (1605 г.) и англичаните (1623 г.) основават първите си селища в Канада, което поставя начало на активна френска и британска колонизация. През 1763 г. след Седемгодишната война (1756-1763 г.) Канада става английска колония. През 1791 г. е приет конституционен акт за оформяне на границите на Канада. Страната е разделена на две провинции: Горна Канада – с английско население, и Долна Канада – с френско население. В годините 1837-1838 г. избухват въстания в двете провинции срещу британското господство, ръководени от Л. Папино и У. Маккензи. През 1840 г. Великобритания обединява Горна и Долна Канада, като успява да създаде и правителство. През 1867 г. е приет Акт за Британска Северна Америка. Канада първа от британските колонии получава статут на доминион. В края на 19 в. завършва създаването на централизирана държава с образуването и присъединяването на провинциите Манитоба (1870 г.), Британска Колумбия (1871 г.), остров Принс Едуард (1873 г.), Албърта (1905 г.).

В град Пилзен е роден Емил Шкода – инженер и индустриалец, един от основателите на едно от най-големите машиностроителни предприятия. По време на двете световни войни, производството на предприятието изцяло е ориентирано към оръжейната индустрия. Емил Шкода умира на 8 август 1900 г. в Амщетен, Австрия.

Роден е Джеймс Абрахам Гарфилд – американски общественик, политик и държавник. Гарфилд е Двадесетият Президент на САЩ (1880 г.). По време на Гражданската война (1861 г.-1865 г.) е един от командирите в армията на Съюза (Северните щати). Член е на Конгреса от 1862 г. и лидер е на Републиканците.
Джеймс Гарфилд е първият левичар сред американските президенти, както и първият държавен глава в историята на САЩ, който владее чужд език (испански), освен английския. Умира на 19 септември 1881 г. от раните си в следствие на извършено срещу него покушение.

Умира Франц Петер Шуберт – австрийски композитор. Шуберт е роден е през 1797 г. в Лихтентале. Неговите първи учители по музика са баща му (по цигулка), по-големият му брат Игнац (по пиано) и енорийският свещеник М. Холцер (по пеене). На 11-годишна възраст започва да пее в придворния хор. Завършва учителска семинария (1813 г.-1814 г.) и работи като помощник-учител при своя баща до 1818 г., след което се отделя от семейството. Започва да издава музикалните си произведения през 1821 г. През 1818 г. и 1820 г. като учител по музика на дъщерите на граф И. Естерхази посещава Унгария, където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. Шуберт създава около 600 песни по текстове на повече от 100 поети.

Роден е Фердинанд Мари дьо Лепес – френски дипломат и юрист. Заедно с египетския вицекрал Мохамед Саид паша организира прокопаването на Суецкия канал (открит на 17 ноември 1869 г.). Фердинанд Мари дьо Лепес умира на 7 декември 1894 г.

Роден е Сергей Строганов – руски граф, почетен член на Петербургската Академия на науките (1827 г.). Сергей Строганов е московски генерал губернатор в периода 1859-1860 г. Основател е на Строгановското художествено училище ( 1825 г.) и Археологическата комисия ( 1859 г.). През 1860 г. е поканен в императорския двор, където активно се занимава с обучението и възпитанието на бъдещият император Александър III. Умира на 9 април 1882 г. в Санкт Петербург.

Роден е Иван Фьодорович Крузенщерн – руски мореплавател, адмирал (1842 г.), член на Петербургската Академия на науките от 1806 г. Завършва Морски кадетски корпус през 1788 г. и участва в Хохландското сражение. Изучава морското дело в Англия (1793 г.). Плава на руски военни кораби в Атлантическия, Тихия и Индийския океан, след което се завръща в Кронщат (1799 г.). Назначен е за началник (1802 г.) на първата руска околосветска експедиция (1803 г.-1806 г.), в която влизат корабите “Надежда” (под негово командване) и “Нева” (с командир Ю. Ф. Лесянски). Крузенщерн провежда широки океанографски и метеорологични изследвания, поставя началото на системни дълбоководни изследвания. Описва част от Курилските острови, крайбрежието на остров Сахалин, Камчатка и някои японски острови. Резултатите от океанологичните и етнографските му изследвания са публикувани в тритомния труд “Пътешествия около света през 1803 г.-1806 г. с корабите “Надежда” и “Нева”. Става инспектор (1811 г.), а по-късно директор на Морския кадетски корпус (1827 г.-1842 г.). Публикува двутомен “Атлас на Южното море” (1823 г.-1826 г.), съдържащ историко-географски анализ на много руски и чуждестранни източници. Крузенщерн е учредител на Руското географско дружество и член е на Лондонското географско дружество. Неговото име носят географски обекти (проливи, острови, планини, носове) в Тихия океан. Иван Фьодорович Крузенщерн умира през 1846 г.

Роден е Михаил Ломоносов – руски учен енциклопедист и поет, първият руски академик на Петербургската академия на науките (1745 г.). Професор Ломоносов работи в областта на геологията, химията, металургията, астрономията, метеорологията и езикознанието. През 1748 г. открива закона за запазване на масата и формулира философския принцип за запазване на материята и движението, развива схващането за корпускулярен (молекулен) строеж на веществата През 1761 г. открива съществуването на атмосфера на Венера. Конструира метеорологични уреди, разработва учение за цветовете и прави опити за получаване на цветно стъкло. Автор е на исторически и филологически трудове. Михаил Ломоносов умира през 1765 г.

В Нова Англия е основано първото протестантско духовно общество.

Роден е Чарлз I – английски крал от 1625 година, от династията Стюарти. Чарлз I провежда политика на абсолютизъм, която поражда вражда между него и парламента. Тази вражда по-късно прераства в гражданска война. Кралската армия губи битката срещу силната и модерна армия на Оливър Кромуел, Чарлз I е предаден на парламента, където е обвинен в държавно предателство и е обезглавен ( 1649 г.).

Юлий Медичи е избран за папа под името Климент VII. Той заема мястото на починалия Адриан VI (1523 г.). Понтификатът му (1523 г. – 1534 г.) е период, през който Папството лавира между френския крал и император Карл V и се опитва чрез интриги и дипломация да запази позициите си в Европа. Климент VII подписва съюз с френския крал Франсоа I (1526 г.). След разоряването на Рим от имперската армия (1527 г.) подписва договор с император Карл V в Барселона (1529 г.). През неговия понтификат се разпространяват реформаторските учения в Германия, Скандинавия и швейцарските кантони. Покровителства изкуството и много художници и скулптори, като Рафаело, Микеланджело и Бенвенуто Челини.

Христофор Колумб открива остров Пуерто Рико. Това става по време на неговата втора експедиция, която се осъществява в периода 1493-1496 г. Христофор Колумб оглавява тази експедиция с чин адмирал. Тя се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. По пътя си експедицията открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад – още около 20 от Малките Антилски острови. След откриването на остров Пуерто Рико, експедицията акостира на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. На 5 май 1494 г. открива остров Ямайка, а след това архипелага Хардинес де ла Рейна, полуостров Сапата и остров Пинос. От 19 август до 15 септември 1494 г. изследва южния бряг на Хаити. През 1495 г. продължава завоюването на острова. На 10 март 1496 г. отпътува от Хаити и на 11 юли се завръща в Кастилия.
Христофор Колумб е роден през 1451 г. в Генуа. Провежда четири експедиции, като по време на първата на 12 октомври 1492 г. открива Америка. Христофор Колумб умира на 20 май 1506 г.

Филип V Дълги е провъзгласен за крал за Франция. Той е коронован на 9 януари 1317 г. Възползвайки се от т. нар. Салическа правда, според която жените не могат да наследяват престола, успява да стане крал на Франция. Филип потушава бунта на едрите феодали (1317 г.) и селското въстание (1320 г.). През 1320 г. сключва мирен договор с Фландрия, като присъединява към кралството териториите Лил, Дуе и Бетюн. Филип V провежда поредица от административни реформи.