КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 19 МАЙ

Сблъсъци между затворници и надзиратели избухват в американската военна база в Гуантанамо, Куба. Проявите на насилие започват, след като американски войници се опитват да попречат на един от затворниците да се самоубие. Задържаните нападат военнослужещите със саморъчно направени оръжия от разглобени вентилатори и осветителни тела.Няма пострадали.

Българска делегация, ръководена от заместник-министъра на външните работи Тодор Чуров, взема участие в 116-ата Сесия на Комитета на министрите на Съвета на Европа в Страсбург. Сесията приключва своята работа с приемане на Декларация относно ефективното прилагане на Европейския съд за правата на човека на национално и европейско ниво, както и на Комюнике на сесията.

Депутатът от Български народен съюз Венцислав Върбанов подава заявление в деловодството на парламента, с което иска да му бъде свален имунитетът.

На 31 януари 2002 г. главният прокурор Никола Филчев иска имунитета на ексземеделския министър и депутат от БНС Венцислав Върбанов. В искането на разрешение за възбуждане на наказателно преследване се заявява, че срещу Върбанов са налице достатъчно данни за извършени тежки престъпления в качеството му на министър на земеделието и председател на Държавен фонд „Земеделие“.

На 21 март същата година мнозинството в Народното събрание отнема депутатския имунитет на бившия земеделски министър. 156 народни представители гласуват за това решение. То е подкрепено от всички политически сили с изключение на синята парламентарна група. По делото срещу него е внесен обвинителен акт за престъпления по служба, свързани с фонд „Земеделие“, но съдът го връща за ново разследване. След това прокуратурата отново го внася в съда, но Върбанов става депутат в 40- то Народно събрание и делото е спряно.

Преди изтичането на мандата му, главният прокурор Никола Филчев внася в деловодството на парламента искане за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Венцислав Върбанов. Към него са приложени 98 материала, разпределени в 4 дебели папки. На 16 март 2006 г. парламентът създава Временна комисия по искането на Никола Филчев, която на 18 май решава, че няма да бъде отнеман депутатският имунитет на народния представител.

Третият епизод на “Междузвездни войни” – “ Отмъщението на Ситите” е пуснат на пазара. Филмът на режисьора Джордж Лукас реализира рекордните приходи от 50 млн. долара в първия ден от излизането си в САЩ.

В Ню Йорк на 64-годишна възраст умира бившата първа дама на Съединените щати – Жаклин Кенеди Онасис. Жаклин Кенеди Онасис е родена на 28 юли 1929 г. в Саутхемптън, САЩ. През 1955 г. сключва брак с бъдещия президент на САЩ Джон Кенеди, а през 1968 г., пет години след неговото убийство се омъжва за гръцкия милиардер Аристотел Онасис, когото също надживява. Погребана е до съпруга си, Джон Кенеди, в националното гробище „Арлингтън“.

Провежда се Извънредна национална конференция на СДС. Тя подкрепя гладната стачка на 39-те депутати. Конференцията предвижда СДС да стане отворено движение за демокрация и единна политическа сила, чиято цел е да смени обществената система в България. Милан Дренчев, Петър Дертлиев, Петко Симеонов и Александър Каракачанов са обявени за „изменници“ на каузата, защото остават в парламента и работят по текстовете на новата конституция.

Провежда се Първата национална конференция на СДС. Тя избира легитимно ръководство на политическата коалиция начело с д-р Желю Желев и утвърждава предизборната стратегия на СДС.

Съюзът на демократичните сили е учреден на 7 декември 1989 г. в София като коалиция от следните политически партии и организации: Независимо дружество за защита правата на човека в България, Национално движение „Екогласност“, Независима федерация на труда „Подкрепа“, Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Комитет на репресираните след 1945 г., Федерация на независимите студентски дружества, Движение „Гражданска инициатива“, Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (от 5 януари 1990 г.- Българска социалдемократическа партия) и БЗНС „Никола Петков“. Скоро след това за членове на СДС са приети и Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия. На 14 май 1990 г. е подписано предизборно политическо споразумение между партиите и сдруженията, обединени в СДС – единна опозиция. Към нея се присъединяват и нови политически формации като Нова социалдемократическа партия, Обединения християндемократически център и др.

Южно-африкански части нахлуват в три съседни държави в опитите си да разрушат бази, в които се предполага, че са използвани от партизанската организация – Африкански Национален Конгрес. Поне трима души са убити в отделните атаки на градове в Замбия, Зимбабве и Ботсвана от южно-африкански бойни самолети, хеликоптери и командоси.

Девет души умират след изригването на вулкана “Св. Елена” в щата Вашингтон, Америка. Той изригва на 18 май 1980 г. Много хора изчезват, много пътища са затворени, влаковете спрени от движение, а самолетите не излитат.

Родена е Наталия Орейро – аржентинска певица и актриса. Родена е в Монтевидео, Уругвай.

Валери Жискар д’Естен е избран за президент на Франция. Той печели втория тур от изборите, побеждавайки с малка разлика социалиста Франсоа Митеран. Независимият Републиканец Жискар печели 50.7% от гласовете на втория тур, а Митеран – 49.3%.

Валери Жискар д’Естен е роден на 2 февруари 1926 г. в Кобленц, Германия. Той е президент на Франция от 1974 г. до 1981 г. От 2001 г. Валери Жискар д`Естен е председател на Конвента за бъдещето на Европа. Той е и основната фигура в изготвянето на проекта за конституцията на ЕС и сред основателите на Европейската валутна система. От 11 декември 2003 г. е член на Френската академия.

Родена е Дженни Сесилия Берггрен – певица от шведската поп-група “Ace of Base”. Останалите членове на групата са Йонас Берггрен, Улф Екберг и Лин Берггрен.

В София се състои среща на Тодор Живков с председателя на Съюза на македонските комунисти Кръсте Цървенковски. Отново остро е поставен въпросът за „македонското малцинство в България“ и за връзката между признаването на СР Македония и македонската нация и език. Живков се придържа към начертаната през 1963 г. линия на отстояване на българския характер на населението в Пиринския край и протестира срещу антибългарската пропаганда на македонските управляващи с въпроса: „Какво да кажем за населението у вас с българско съзнание, което до Втората световна война е било няколкостотин хиляди по турските статистики, а сега казвате, че са трима души?“ От българска страна отново се настоява проблемите от миналото да се оставят на историците, а двете държави заедно да вървят по пътя към социализма.

Военната авиация на САЩ за първи път бомбардира столицата на Северен Виетнам Ханой.

Социалистическа република Виетнам се намира в Югоизточна Азия и е с площ 328 284 кв. км. Страната е обявена за независима република през 1945 г., след 5-годишна японска окупация. За периода 1946-1954 г. Франция води продължителната война, с цел да възстанови контрола си върху региона от преди век. Женевската конференция през 1954 г. разделя страната по 17-тия паралел на Северен и Южен Виетнам. Под председателството на Хо Ши Мин Северен Виетнам започва от 1958 г. периодични нахлувания с партизански части в Южен Виетнам. В сраженията на страната на Южен Виетнам се включват и военни части на САЩ. САЩ постоянно увеличават военното си присъствие там, като през 1969 г. броят на войниците е 550 000. След северновиетнамската офанзива през 1972 г. започва изтегляне на американските войски, което завършва окончателно през 1973 г. Две години по-късно правителството на Южен Виетнам, начело с Нгуен Ван Тхо, е свалено. Страната е официално обединена отново на 2 юни 1976 г.

Започва Първият конгрес на българската култура, чиито заседания се провеждат до 21 май. В управлението на културните институции се въвежда обществено-държавното начало. Конгресът се утвърждава като основен ръководен орган в управлението на културните процеси. По негово решение Комитетът за култура и изкуство се преименува в Комитет за изкуство и култура, без това да доведе до важни структурни промени в неговата работа.

Американският департамент разкрива, че са поставени 40 скрити микрофона в американското посолство в Москва.

Родена е Грейс Джонс – една от големите звезди в диско-музиката. Родена е на о. Ямайка Започва като топмодел в известни модни списания. Снима се във филми. Първите си записи прави в Париж. Популярност й носят предизвикателните шоу програми по телевизията и в някои нюйоркски клубове. Албуми: „Portfolio“ (1977 г.), „Fame“ (1978 г.), „Muse“(1979 г.), „Warm Leatherette“ (1980 г.), „Nightclubing“ (1981 г.), „Living My Life“ (1982 г.), „Slave to the Rhytm“ (1985 г.), „Island Life“ (1986 г.), „Inside Story“ (1986 г.), „Bulletproof Heart“ (1989 г.).

Роден е италианският актьор Микеле Плачидо, известен най-вече с ролята на комисаря Катани от сериала „Октопод“.

Във Фленсбург е арестуван един от главните военнопрестъпници на нацистка Германия – Алфред Розенберг. Той е роден на 12 януари 1893 г. в Талин. От 1923 г. е главен редактор на централния орган на Националсоциалистическата партия „Фьолкишер беобахтер“. В книгата си „Митът на ХХ столетие“ (1930 г.) той прави опит да обоснове и защити расистките възгледи и завоевателната външнополитическа програма на германския фашизъм. През 1933 г. Розенберг оглавява външнополитическия отдел на Националсоциалистическата партия. От юли 1941 г. е министър на окупираните източни територии. Той е един от главните организатори на масовите убийства и грабежите на немската администрация по време на нахлуването в Полша, СССР и други страни. Розенберг е осъден на смърт на Нюрнбергския процес и е убит на 16 октомври 1946 г.

Роден е Димитър Пейчев – съвременен молдовски художник, бесарабски българин, ученик на бележития художник Михаил Греку. Има самостоятелни изложби в Кишинев, София и др. Автор е и на стихове в периодичния печат.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) българските войски от 1-ва армия получават заповед да заемат цяла Беломорска Тракия.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) съветският разузнавач в Япония Рихард Зорге предупреждава Москва за броя на германските войски готвещи се да нападнат СССР. Той назовава и точната дата на атаката – 22 юни.

Роден е Веселин Димитров – български журналист, педагог. През 1962 г. завършва руска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Автор и водещ е на първата национална информационно-музикална програма по БНР. От 1970 г. преподава, а от 1992 г. е професор. През 1999 г. става декан във Факултета по журналистика и масови комуникации. Димитров е член на Националния съвет по радиочестоти и TV-канали от 1995 г. От 2001 г. е член на обществени съвет на БНР. Член е също на СБЖ. Той е автор на радиопредавания, сценарии за TV и за документални филми, на документални композиции, записи на грамофонни плочи, статии в българския периодичен печат и в чужди списания. Негови книги са „Програмиране в радиото“ (1987 г.), „Българите и радиото“ (1988 г.), „Радиопрограмата“ (1989 г.), „История на радиото в България“ (1994 г.), „Новото радио в България“ (1995 г) и др.

При автомобилна катастрофа загива английският разузнавач Томас Едуард Лоурънс. Той е роден на 15 август 1888 г. в Тремадок, Карнарвъншир. По образование е археолог. За периодите 1914-1919 г. и 1922-1935 г. служи в британската армия. През 1916-1919 г. е сътрудник на Бюрото по арабски проблеми в Кайро. Като разузнавач работи в Сирия, Палестина, Арабия и Египет. През 1921-1922 г. Лоурънс е съветник по арабските въпроси в Министерството на колониите. Той разработва идеята за завладяване на Близкия изток и създаване върху арабските територии на „първия цветен доминион“ в състава на Британската империя.

Военният съюз и политическият кръг „Звено“ извършват държавен преврат. Армията е организирана и София е блокирана от войска, като са завзети основните комуникационни възли и са овладени местните центрове на властта. След като правителството не реагира цар Борис III подписва указ за промяна в кабинета. Начело на новото правителство застава Кимон Георгиев (на снимката) и военните поемат силовите министерства. Във вътрешно политически план са извършени генерални промени. Издаден е манифест от 15 точки с програмата на правителството. Поставя се начало на декретивно законодателство – чрез наредби-закони, приети от правителството и одобрени от царя, на основата на чл. 47 от Търновската конституция. Създадено е Министерство на стопанството чрез сливане на Министерството на търговията, промишлеността и труда и Министерството на земеделието и държавните имоти. Търновската конституция е отменена, парламентът е разпуснат, политическите партии и организации са забранени и имуществата им конфискувани. Създадена е Дирекция на обществената обнова, с която се цели да бъде заменена забранената партийна система. Режимът предприема мерки и за административно централизиране на страната и съществуващите 16 окръга се преобразуват в 7 области, като ръководството им се определя пряко от кабинета. След преврата ВМРО е забранена, тъй като присъствието й във вътрешнополитическия живот е твърде силно. Във външно политически план това е наложително и заради подобряване на отношенията с Югославия, с цел сближаване с Франция. Установени са и дипломатически отношения със Съветския съюз, обосновани от преките стопански интереси и от насоките на френската политика. На политическата сцена застава Борис III, който до този момент е в сянка. През януари 1935 г. царят провежда разговори с председателя на Военния съюз генерал Пенчо Златев. Двамата се договарят да се увеличи броят на военните в правителството и да се засили присъствието им в политическия живот. Това създава предпоставки за противоречия във Военния съюз, в който се очертава реално разцепление. След няколко дни Кимон Георгиев подава оставка. Начело на новия кабинет застава генерал Пенчо Златев.

С царски указ е създадено Министерството на народното стопанство (МНС). То е образувано чрез сливането на Министерството на търговията, промишлеността и труда и Министерството на земеделието и държавните имоти. Съществува до 23 ноември 1935 г. и се опитва да направлява проблемите на двете бивши министерства, но без успех, поради което те отново са възстановени във вида им до 19 май 1934 г.

Същия ден е създадено и Министерство на съобщенията (МС). То е образувано чрез сливането на Министерството на железниците, пощите и телеграфите и Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, без да променя по същество техните организационни структури, цели и задачи. Закрито е през 1935 г.

Умира Макс Шелер – немски философ и социолог, един от създателите на философската антропология, аксиологията и социологията на знанието. Роден е на 22 август 1874 г. в Мюнхен. Като ученик на Р. Айкен изучава принципите и методите на логиката и етиката и тяхното взаимоотношение. В началото на ХХ век се включва в кръга на последователите на феноменологията на Хусерл, опитвайки се с помощта на феноменологичния метод да обоснове етиката и религията. За разлика от Кант Шелер разглежда априоризма не като формален, а като материално-екзистенциален. Той изгражда философията на културата на основата на “философията на живота”. Всеки човешки акт е двойствен – той е едновременно духовен и витален. Трудове на Шелер са “Чувството на неприязън в израждането на моралното”, “Формализмът в етиката и материална етика на ценностите”, “Бъдещето на капитализма”, “Към феноменологията на трагичното”, “Геният на войната и германската война”, “Любов и познания”, “За чувството на страдание”, “Към идеята за човека”, “Причините за омразата към немците”, “За вечното в човека”, “Проблеми на една социология на познанието” , “Човекът и историята”, “Човекът в епохата на изравняването”, “Мястото на човека в Космоса”.

Завършва Генуезката конференция, която се провежда от 10 април в Генуа. По време на конференцията представители от 29 страни, между които и България, разглеждат финансови и икономически въпроси. Целта на западните държави е да окажат натиск върху Съветска Русия и победените в Първата световна война (1914–1918 г.) страни, за да получат редица икономически и политически отстъпки. Съветската делегация, ръководена от комисаря на външните работи И. Чичерин, не само отхвърля предявените и претенции, но успява да разкъса международната блокада и да подпише т. нар. Рапалски договор с Германия (1922 г.). Българската делегация, ръководена от Ал. Стамболийски, се стреми да получи излаз на Егейско море и отсрочка на репарационните плащания. За постигане на тези задачи тя разчита на помощта на Италия и Англия. Италия е склонна да подкрепи българските искания, но срещу това иска да получи значителни концесии. Репарационната комисия на конференцията поставя като условие за временна и частична отсрочка на българските плащания да контролира държавния бюджет, разходите и монопола над тютюна, спирта и др. Тези искания са неприемливи за българското правителство и то ги отхвърля.

Мустафа Кемал Ататюрк се премества от Истанбул в Самсун с малка група последователи, за да се противопостави на турското правителство. Това води до гражданската война в Турция.

Мустафа Кемал Ататюрк е турски генерал и политик, основател и пръв президент (1923–1938 г.) на Република Турция. Той е роден на 12 март 1881 г. в Солун, днес в Гърция. Ататюрк слага край на отживялата Османска династия, просъществувала повече от шест века, като я заменя с конституционна република и въвежда правителство, отразяващо волята на народа. Умира на 10 ноември 1938 г. в Истанбул, Турция.

В Солун Сърбия и Гърция подписват таен военно-политически договор, който е насочен изцяло срещу България. Според 11-те му точки двете държави си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война през 1912–1913 г., докато България се сражава с Турция на Тракийския фронт. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признават земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължават да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският договор от 1912 г. и Българо-гръцкият договор от същата година и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война от 1913 г. Усилията на руската дипломация да предотврати нова война са напразни. Българската войска от Тракия се разполага на запад по цялата граница със Сърбия и Гърция. Без да предупреди правителството цар Фердинанд издава заповед на генерал Савов за настъпателни действия срещу бившите съюзници.

Умира Болеслав Прус – полски писател. Роден е на 20 август 1847 г. Участва в полските въстания от 1863–1864 г. В периода 1866-1868 г. учи във физико- математическия факултет на Висшето училище е Полша. Започва да печата през 1872 г. Автор е на романите “Кукла”, “Фараон” и др.

Умира Уилям Юарт Гладстон – английски общественик, политик и държавник. Той е роден на 29 декември 1809 г. в Ливърпул. Получава образование в закрито аристократично училище в Итън и в Оксфорд. От 1868 г. Гладстон е лидер на Либералната партия. През 1868-1974 г., 1880-1885 г., 1896 г. и 1892-1894 г. заема министър-председателския пост във Великобритания. През 1876 г., на митинги, в парламента и с брошурите си „Ужасите в България и източният въпрос“ и „Уроци от клане“, той протестира срещу поведението на Биконсфилдовия кабинет по отношение на Руско-турската война. На 26 октомври 1876 г. Гладстон приема и изслушва делегатите Др. Цанков и М. Балабанов, които представят искането за автономия на България.

Умира Хосе Хулиан Марти-и-Перес – кубински писател, журналист, борец за национално освобождение на Куба от испански владичество. Роден е на 28 януари 1853 г. в Хавана. Включва се в национално-освободителната борба на кубинския народ още в ученическите си години, когато пише поемата “Абдала” (1869 г.). Арестуван е през 1869 г. и изпратен в Испания (1871 г.). Следва в Мадридския университет. През 1874 г. пристига в Париж, а оттам – в Мексико. Пътува до Гватемала и Хавана. След амнистията през 1878 г. се връща в Куба, откъдето отново е изпратен в Испания (1879 г.). От Испания бяга във Франция, САЩ, Венецуела и обратно в САЩ. Ръководител е на Кубинската революционна партия. Умира в бой с испански войски в Куба. Някои негови съчинения са: “Исмаелильо” (стих., 1882 г.), “Прости стихове” (1891 г.), много публицистични произведения, статии, посветени на творчеството на отделни писатели (Лонгфелоу, Ередиа, У. Уитмън).

Образуван е кабинет на Съединената легална опозиция начело с Константин Стоилов, подкрепен и от нелегалната русофилска опозиция. На 20 май по заповед на вътрешния министър са освободени всички интернирани и арестувани. Между тях са митрополит Климент, Трайко Китанчев, 15 редактори на вестници и др. На 21 май в. „Свободно слово“ публикува програмата на правителството: демократизиране на управлението и възстановяване на гражданските права.

Роден е Константин Паустовски – руски писател. Дебютира с разказа „По вода“ през 1912 г. Следва в Киевския университет (1911-1913 г.). След болшевишкия преврат от 1917 г. сътрудничи на различни вестници, а от 1924 г. до 1929 г. е в РОСТА – ТАСС. Негови творби са: сборника с разкази и очерци „Морски щрихи“ (1925 г.), „Минетоза“ (1927 г.), „Насрещни кораби“ (1928 г.), романът „Блестящите облаци“ (1929 г.). Известност му носи повестта „Кара Бугаз“ (1932 г.), „Съдбата на Шарл Лонсевил“ (1933 г.), „Колхида“ (1934 г.), „Черно море“ (1936 г.), „Северна повест“ (1938 г.; едноименен филм, 1960 г.), биографични повести за хора на изкуството: „Исаак Левитан“ (1937 г.), „Орест Кипренски“ (1937 г.), „Тарас Шевченко“ (1939 г.). „Летни дни“ (1937 г.), „Жителите на стария дом“ (1941 г.) и др. През 1955 г. публикува повестта „Златната роза“ – за „прекрасната същност на писателския труд“. Дълги години работи над автобиографичната книга „Повест за живота“, в която съдбата на автора е показана на фона на процесите в Русия от края на ХIХ и през 30-те години на ХХ в. Умира на 14 юли 1968 г. в Москва, погребан е в Тарус, Калужка област.

Роден е Хо Ши Мин – виетнамски политик, държавник, президент и министър -председател (1946-1955 г.) на Виетнам. Учи в Националния колеж Хюе; преподава френски и виетнамски език. Напуска Виетнам през 1911 г. и работи като корабен готвач, матрос на различни параходи от френски и английски компании. Известно време (1916-1919 г.) живее във Великобритания и САЩ, а от 1919 г. живее във Франция. Участва в конгреса в Тур през 1920 г., на който е образувана Френската Комунистическа Партия в работата на Петия конгрес на Коминтерна (1924 г.). През 1925 г. организира във Виетнам дружество на революционните виетнамски младежи. През 1930 г. под негово ръководство е създадена Комунистическата партия на Индокитай. След 1941 г. организира нелегална борба срещу японската окупация на Индокитай. От 1951 г. е председател на ЦК на Виетнамската партия на трудещите се. На негово име е наречен гр. Хошимин.

Роден е Димо Кьорчев – литературен критик, теоретик на българския индивидуализъм. Завършва гимназия в Търново. Следва право в Лайпциг и в СУ “Св. Климент Охридски” (1908 г.). Работи като прокурор в Свищов и адвокат в София. Член е на Националлибералната партия и народен представител (1914 г.). Приема ницшеанската философия, пише статии по литературни, философски и политически въпроси. Редактор на сп. “Слънчоглед” (1909 г., заедно с Елин Пелин). Съвместно с Тр. Кунев издава литературния алманах “Южни цветове” (1907 г.). През 1933 г. излизат: “Избрани съчинения” под ред. на Я. Янев. След 1944 г. е инкриминиран автор. Умира на 22 декември 1928 г. в Париж.

Роден е д-р Петър Ников (П. Н. Попов) – историк медиевист. Следва в Мюнхен история, гръцка палеография, нумизматика, византология и класическа филология. Във Виена получава докторска степен по история на Балканския полуостров и специално на България. Ученик е на проф. д-р К. Иречек. През 1920 г. Ников постъпва в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1923 г. става извънреден професор. Той е автор на исторически студии за българо-унгарските отношения и татаро-българските отношения през средновековието. Занимава се специално с история на Видинското царство и на последните Шишмановци, турското завоевание и българската дипломация в началото на ХIII в. Отделни негови издания са „Възраждане на българския народ“ (1928 г.), „Църковно-национални борби и постижения“ (1928 г.), „Българското възраждане във Варна и Варненско“ (1928 г.), „Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция“ (1934 г.), „Второ българско царство…“ (1937 г.). През 1928 започва, заедно с проф. В. Златарски и проф. Мутафчиев, издаването на „Българска историческа библиотека“. От 1935 г. е председател на Историческото дружество, а от следващата година ръководи Катедрата по история в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1937 г. става член на БАН. Ников умира на 15 ноември 1938 г. в София.

Роден е Янко Стоянчев – български общественик, юрист, политик. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” през 1905 г. Работи като съдия и прокурор; главен секретар е на Министерството на правосъдието. Участва в Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.). Министър е на обществените сгради, пътищата и благоустройството (9 юни 1923 г. – 20 септември 1923 г.) и на правосъдието (1923-1926 г.) в кабинета на Демократическия сговор. Умира през 1927 г. в София.

Завършва събранието на южнобългарските революционни комитети в Сливен, започнало на 17 май. В него участие вземат Георги Живков и Стефан Стамболов, които са представители на Княжеството. Избран е Централен комитет с членове: Константин Величков, Иван Ст. Гешов, отец Георги Тилев, Димитър Наумов.

В местността Милин Камък загива поп Сава Катрафилов. Той е роден около 1836 г. в град Елена. Завършва Еленското класно училище (Даскалоливницата), след което работи като учител на различни места в България. Катрафилов участва в борбата за църковна независимост и в Хасковското съзаклятие от 1873 г. През 1875 г. събира своя чета и на следващата година в Румъния се присъединява с нея към отряда на Христо Ботев.

Под председателството на Иван П. Семерджиев в Търново се провежда заседание на Революционния комитет, на което се изработва нов устав на организацията.

Иван Панов Семерджиев е деец на националнореволюционното движение. Роден е на 18 ноември 1854 г. в Търново (днес Велико Търново). Завършва Духовна семинария в Одеса, след което продължава образованието си в Одеския университет. През 1875 г. се завръща в България и става учител в Горна Оряховица. Разгръща активна дейност при подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Възглавява местния революционен комитет и подпомага дейността на Ст. Стамболов. Участва и в разработването на плана на въстанието в пределите на окръга. В края на 1876 г. е заловен от местните власти, осъден на смърт. На 28 май 1854 г. е обесен в родния си град.

По жп линията Русе–Варна става тежка катастрофа. Близо до Провадия, един вагон от влака, идващ от Варна, излиза от релсите и се преобръща. Линията Русе–Варна е първата жп линия в българските земи, построена със западноевропейски капитали и завършена в началото на 1866 г.

Умира американският писател Натаниел Хоторн. Той е роден на 4 юли 1804 г. в Сейлъм, Масачусетс. Завършва Бостънския колеж (1825 г.). Работи в Бостън и Сейлъм. От 1853 г. до 1857 г. е консул на САЩ във Великобритания. Увлича се от трансцендентализма, а през 1841 г. взема участие във фуриеристката комуна в Брукфарм. Историята на своето разочарование от фуриеризма предава в романа си “Блайтдейл” (1852). Наред с Едгар Алън По, Хоторн се смята за класик на американската новела; неговите разкази съставляват най-значителна част от литературното му наследство: сборника “Два пъти разказани истории” (1837 г.), “Легендите на стария чифлик” (1846 г.) и др.; съставя сборник с разкази и приказки за деца. Творчеството му отразява пуританската традиция на Нова Англия – исторически център на първите поселници. Пише романите “Алената буква” (1850 г.), “Домът със седемте фронтона” (1851 г.) и “Мраморният фавн” (1860 г.).

В Стара Загора е роден Кольо Ганчев. Той завършва Старозагорското класно училище, след което става занаятчия в града. През 1869 г. участва в създаването на Старозагорския революционен комитет и до 1875 г. е негов председател. Ганчев играе важна роля в подготовката на опита на Старозагорско въстание 1975 г. През септември 1875 г. е арестуван заради това. Обесен е на 19 май 1876 г. в родния си град.

По инициатива на Наполеон Бонапарт е създаден най-високият орден на Франция – Ордена на почетния легион. Той се присъжда за първи път през 1805 г. за граждански и военни заслуги. Орденът е с изображение на звезда. Наричан е още „Кръста на храбрите“. Има степени кавалер, офицер, командор, гранд-офицер.

Роден е германският философ Йохан Готлиб Фихте. Той е представител на класическия идеализъм. Учи богословие, филология и философия в Йена и Лайпциг. Под влиянието на Кант написва и издава анонимно “Опит за критиката на всяко откровение” (1792 г.). Произведението е прието за работа на Кант и получава висока оценка от критиката и специалистите. Под влияние на Великата френска революция издава редица статии, с които защитава свободата на личността и на мисленето. Фихте осъжда революционния терор на якобинците. Той е професор и ръководител на катедра по философия в Йенския университет, където развива активна литературна и обществена дейност. В този период издава и своето главно съчинение “Основа на общото наукоучение”. През 1799 г. Фихте е обвинен в пропаганда на атеизма и е изгонен от университета. На следващата година се преселва в Берлин, където издава “Затворената търговска държава”. След поражението на Германия в Наполеоновите войни философът чете цикъл публични лекции “Речи към немската нация” (1808 г.), в които призовава германския народ към морално възраждане, обединение и реформа на възпитателната система. Същевременно формулира тезата за първенството и върховенството на народа над държавата. През 1810 г. става професор и ректор на Берлинския университет. Фихте смята, че главната задача на философията е да изясни възможността за съществуване на човешката свобода. Според него философията е “учение за науката”. Всяка специална наука като определена система от логически понятия стига до единно за нея основно положение, което все още не е безусловно и не се обяснява от тази наука. Философията като “наука за науката” има задача да покаже основното положение на всяко знание – висше, безусловно и единно за всички науки. Фихте нарича материализма “догматизъм” и смята, че само идеализмът е философски състоятелен. През 1810-1811 г. Фихте чете в Берлинския университет цикъл лекции “Факти на съзнанието”. В тях и в цялата си философска система утвърждава твърдението за неразделността на субекта и обекта. По-късно от това положение тръгват идеите на емпириокритицизма. Централният проблем и понятие във философската система на Фихте е понятието за свободата. Теоретически той извежда понятието свобода от морала, за него свободата се състои в доброволно спазване от индивида на нравствените принципи. Фихте отхвърля теорията за разделяне на властите и изключва от областта на държавното право принципите на държавно устройство. Определяща за обществото е частната собственост, която е основа на нравите, законите, държавата. Всеки гражданин сам избира определена област за работа, а държавата осигурява на всеки право на труд и собственост. В по-късните си произведения Фихте определя правото и държавата като предварителен и необходим етап от нравственото съществуване на човечеството. Философията му оказва силно влияние върху следващото развитие на немския класически идеализъм и върху формирането на философско-естетическите идеи на романтизма. Философът умира на 29 януари 1814 г. в Берлин.

Петър I премества руската столица от Москва в новопостроения Санкт-Петербург.

Кралицата на Шотландия Мария Стюарт е заточена в замъка Фотеринг, Англия.

Мария Стюарт е кралица на Шотландия, по-късно кралица на Франция (1559-1560 г.). Сключва брак с френския крал Франсоа II на 16 годишна възраст. Овдовява след 2 години, завръща се в Шотландия и поема управлението. Води борба срещу Реформацията и английската кралица Елизабет I Тюдор. Тя е привърженичка на католицизма. През 1567 г. е принудена да абдикира в полза на новородения си син (Джеймс VI), който 36 години по-късно наследява и английския престол под името Джеймс I. Обезглавена е по заповед на английската кралица Елизабет I на 8 февруари 1587 г., след 19 години затвор в Англия.

Умира Ана Болейн – английска кралица. Тя е втората съпруга на крал Хенри VIII и майка на кралица Елизабет І. Осъдена е на смърт заради прелюбодействие и обезглавена.

Умира Отон IV Брауншвайгски – германски крал от 1198 г., император на Свещената Римска империя от 1209 г.; син на Хенрих Лъв, племенник на английския крал Ричард Лъвското сърце. Роден е около 1174 г. След смъртта на Хенрих VI Щауфен (1197 г.) е предложен от Велфите за „антикрал“ (вместо Филип Швабски, брат на Хенрих VI). Отначало е поддържан от папа Инокентий III, но когато се опитва да заграби Сицилианското кралство (1210 г.), намиращо се под върховната власт на папата, е отлъчен от Църквата. След поражението при Бувин (1214 г.) фактически е лишен от власт.