КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1879 – Македонските българи в Цариград изпращат мемоар до посланиците на Великите сили за създаване на български вилает от епархиите на Българската екзархия в Македония 1941 – Хитлер става главнокомандващ на Вермахта 1984 – Китай и Великобритания подписват споразумение за Хонконг, според което британската колония се връща на Китай през 1997 г. 1990 – Съставено е коалиционно правителство, оглавено от Димитър Попов 2001 – ХХХІХ Народно събрание взема решение ракетите СС-23 да бъдат свалени от въоръжение
ПРАЗНИЦИ:
- Гоа (Индия) – Ден на свободата (от Португалия, 1961 г.)
2013 – Европейската космическа агенция изстреля в орбита космическия телескоп Gaia
2012 г. – Николай Хлопкин (р. 1923 г. ), съветски и руски ядрен учен , академик на Руската академия на науките , Герой на социалистическия труд.
2010 г. – в деня на президентските избори в Минск беше потушен митинг на опозицията [ 3 ] .
2007 – Лакота активисти обявяват независимостта на Лакота Република .
2005 г. – Състои се премиерата на многосериен руски игрален филм Майстора и Маргарита.
2005 г. – G-73 катастрофира близо до Маями , 19 загинали.
2003 г. – 39 Народно събрание приема декларация за създаването на американски бази в България.
2001 г.
Тридесет и деветото Народно събрание взема решение ракетите СС-23 да бъдат свалени от въоръжение и да бъдат унищожени до октомври 2002 г. |
1997 г.
На екраните в САЩ излиза филмът на Джеймс Камерън “Титаник”. |
1996 г.
Умира Марчело Мастрояни – италиански актьор. Роден е на 28 септември 1923 г. във Фонтана Лири, близо до Фрозинон. Започва кариерата си в любителски театри, а по-късно в киното изпълнява роли на мечтателен, романтичен и добродушен млад чаровник. От 50-те години е сред първите звезди на италианското кино. С режисьорите Джерми, Де Сика, Лина Вертмюлер създава герои с подчертано комични и гротескови черти. Работи в Холивуд и с начинаещи режисьори. Носител е на “Феликс” през 1988 г. за цялостно творчество. |
1990 г.
Съставено е коалиционно правителство с представители на основните политически сили, оглавено от безпартийния юрист Димитър Попов. Това правителство е обявено за програмно със задачата да извърши монетарния етап от икономическата реформа и да проведе новите избори (“правителство на надеждата”). Междупартийната договореност включва задължението правителството да не бъде атакувано в парламента. |
1989 г.
Възстановява се Демократическата партия. |
1989 г.
Войски на САЩ нахлуват в Панама. |
1984 г.
Китай и Великобритания подписват споразумение за Хонконг, според което британската колония се връща на Китай през 1997 г. след век и половина владение от Великобритания. Впоследствие китайските власти обявяват, че ще оставят капитализма в Хонконг непроменен. |
1978 г.
Умира Бленика, псевдоним на Пенка Денева Цанева – българска интелектуалка, поетеса. Родена е на 8 февруари 1899 г. в Тутракан. Съпруга на професор Г. Цанев и майка на проф. М. Цанева. Основни мотиви в поезията й са любовта и майчиното чувство. Преводачка от славянски езици. Съчинения: „Брегове“ (1932 г.), „Бяла птица“ (1937 г.), „Лирика“ (1961 г.), „Пътят към звездите“ (1964 г.). |
1972 г.
Със завръщането на Земята на екипажа на “Аполо-17” завършва американската програма за изследване на Луната; астронавтите Сенън и Шмит прекарват на лунната повърхност рекордните 74 часа и 59 минути. |
1948 г.
Отхвърля се молбата на Израел за приемане на държавата в ООН. |
1946 г.
Умира Пол Ланжвен (Langevin) – френски физик и обществен деятел, член на Парижката АН (1934 г.), член на Лондонското кралско дружество. Роден е на 21 януари 1872 г. в Париж. Изследва йонизацията на газовете. Създава статистическата теория за диа- и парамагнетизма (1903-1905 г.). Има значителен принос в развитието на теорията на относителността и на релативистката електродинамика. Използва пиезокварц за генерация на ултразвук и пръв прилага ултразвука за подводна сигнализация (при подводниците, 1916 г.). Активен антифашист. |
1946 г.
Във Виетнам започва война срещу французите. |
1941 г.
Хитлер става главнокомандващ на Вермахта. |
1939 г.
На вода е пуснат немският ескадронен миноносец “Атлантис” – най-ефективният плавателен съд през Втората световна война. |
1937 г.
Роден е Милчо Левиев (Милчо Исак Леви) – български композитор, пианист, джазмузикант. Завършва Българската държавна консерватория (1960 г.) и е назначен в Пловдивския театър (до 1962 г.). Работи в Естрадния оркестър на Българското национално радио; автор е на филмова музика. През 1964 г. основава група (наречена години по-късно „Джаз-фокус’65“), с която озвучава телевизионното хумористично-сатирично предаване „Фокус“ на Радой Ралин. През 1968 г. започва кореспонденция с Дон Елис, с когото поддържа връзка до 1970 г. Поканен от Дон Елис да свири в неговия състав, напуска България през Германия. Изнася концерти с „Дон Елис Бенд“ по цял свят. Преподава джаз композиция и импровизация в Южнокалифорнийския университет. За първи път след напускането на България посещава родината си през 1980 г. След 10 ноември 1989 г. идва нееднократно в България, прави записи с флейтиста Т. Спасов, „Акустична версия“ и др., участва в джем-сешъни. Издава албуми съвместно с Дж. Уилсън, Дон Елис, Дж. Клемър, Аирто, Л. Субраманиам, Джилберто, Ал Жеро, Еди Харис, Рой Хейнс, Джек Шилън и Арт Пейпър, Бърт Бакарачи, Чик Кърия. Реализира много солови проекти, в които е аранжор, композитор, водещ изпълнител и продуцент. „Доктор хонорис кауза“ е на Нов български университет (1999 г.). Член е на Съюза на българските композитори до 1968 г. и от 1989 г.; на Фондация за подпомагане на българската култура (САЩ, 1989 г.); почетен член е на „Екофорум за мир“ (1993 г.), на американската национална конвенция за джаз педагози. Носител е на следните награди: II-ра награда и сребърен медал от световния младежки фестивал „Токатина за пиано“ (Виена, Австралия, 1959 г.); Награда на критиката и на пресата на I-ви международен джазфест (Монтрьо, Швейцария, 1967 г.); номинация за „Грами“ за най-добър вокален аранжимент за версията на „Потвърждение“ от Ч. Паркър, изпълнена от „Манхатън трансфер“ (САЩ, 1981 г.); награда за най-добър диригент в САЩ (1982 г.); награда за драматичен театър за най-добър музикален диригент (САЩ, 1987 г.); награда „Пловдив“ за цялостно творчество (1990 г.); Диплом и златен медал за музика (Лос Анджелис, САЩ, 1992 г.); доктор хонорис кауза на АМТИ (Пловдив, 1997 г.); почетната награда на Международната академия за изкуства (Париж, 1995 г.); орден „Стара планина“ I-ва степен (1997 г.); награда на слушателите на Българското национално радио за цялостно творчество (1998 г). Известни композиции на Милчо Левиев: „Соната за цигулка и пиано“ (1957 г.); „Струнен квартет“ (1959 г.); Сюита от 7 миниатюри „Един детски ден“, инструментирана за арфа, вибрафон, бас-кларинет и виола, и др. Албуми: „Blue Lewis“ (1980 г.), „What’s New“ (1980 г.), „Music for Big Ben and Symphony Orchestra“ (1988 г.), „Lingua Franca“ (1989 г.), „Destination“ (1989 г.), „Easter Parade“ (1989 г.), „E. B. Blues“ (1995 г.), „Basel Blues“ (1996 г.), „Jive Sambas“ (1997 г.), „Forbidden Songs“ (1998 г.). |
1922 г.
Роден е Николай Илиев Драганов – български писател-белетрист. Завършва славянска филология в СУ (1950 г.). Взема участие в дейността на комунистическата младежка организация против държавната власт преди 9 септември 1944 г. Работи като учител, в Радио София (1951 г.), в кинохрониката (1952 г.), в ОНС в Плевен (1953 г.), в жп институт, (1954 г.) и в Радио София от 1955 г. Печата първия си разказ през 1947 г. Сътрудник на периодичния печат. В произведенията си отразява живота на хората от съвременното българско село, моменти от борбата на комунистите за власт преди Деветосептемврийския преврат. Автор е на произведения за деца. Умира на 7 октомври 1998 г. в София. |
1915 г.
В хода на Първата световна война започва интерниране на сърбите от Македония и Моравско във вътрешността на България. |
1915 г.
Родена е Едит Пиаф (псевдоним на Едит Гасион) – френска певица, композиторка и актриса. Пее от малка („Марсилезата“ изпълнява на 8 години). До 1935 г. нейна публика са минувачите от улиците на парижките предградия. Там я открива Луи Льопле, който я наема за програмата си в кабаре „Жернис“. Той й измисля и псевдонима Пиаф (Врабче). Записва първата си песен през 1936 г. („Чужденецът“, музика – М. Моно). Нейни открития са Ив Монтан, Шарл Азнавур, Ж. Мустаки. Концертира в САЩ (7 турнета). Участва в осем филма, между които: „Безименната звезда“ (1945 г.), „Париж продължава да пее“, „Френч канкан“ (1954 г.) и др. Съавтор е на много от песните, които изпълнява. Умира на 11 октомври 1963 г. Погребана е в „Пер Лашез“. След смъртта й в Париж е уреден музей „Едит Пиаф“. Албуми: „The Voice of the Sparrow: Very Best of Edith Piaf“ (1991 г.), „The complete Piaf“ (1994 г.), „L’accordéoniste“ (1997 г.), „The Rare Piaf (1950-1962 г.)“ (1998 г.), „L’Ascension 1941-1945” (1998 г.), „De la rue à la scène“ (1998 г.). |
1913 г.
Открива се ХVІ-то Народно събрание с председател Димитър Вачов (либерал). Нито Либералната коалиция, нито опозиционният блок имат мнозинство. Групата на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (БРСДП (т. с.) не подкрепя кабинета, но и отказва да му гласува недоверие. На 31 декември същата година Народното събрание е разпуснато. |
1913 г.
Светият синод издава окръжно послание против петмесечната агитация на Националния съюз за сключване на уния на Българската екзархия с Католическата църква. |
1908 г.
Умира Димитър К. Попов – български публицист, преводач и политик. Роден е на 10 юни 1855 г. в Калофер. Учи в Цариградския Робърт колеж. Сътрудничи в сп. „Читалище“, в-к „Ден“ и „Цариград“, сп. „Наука“ и др.; участва в редактирането на в-к „Независимост“ (където печата фейлетони с псевд. Правов), на в-к „Съединение“ и др. Издава сборник „Преведени стихотворения“. Министър е в кабинетите на д-р Динев и на Р. Петров (1902-1905 г.). |
1906 г.
Роден е Леонид Илич Брежнев – руски държавник, първи секретар (от 1964 г.) и генерален секретар (1966 г.) на ЦК на КПСС, председател на Президиума на ВС на СССР (1960-1964 г., 1977-1982 г.); четири пъти герой на СССР; от 1976 г. – маршал и председател на съвета за отбраната. По време на управлението си Брежнев засилва консервативните тенденции в страната, негативните процеси в икономиката, социалния и духовния живот. В международен план се засилва напрежението поради влизането на съветски войски в Афганистан, въпреки подписаните международни договори със САЩ (1972 г., 1979 г.). Брежнев умира на 10 ноември 1982 г. |
1901 г.
Роден е Димитър Стефанов Ненов – български пианист и композитор, музикален педагог, архитект, професор. Учи архитектура в Дрезден (за да завърши образованието си свири в дрезденско кино). Специализира музика в чужбина (Полша и Италия). Концертира в Темешвар (Тимишоара), Дрезден, Берлин, Рим, Варшава, в София и провинцията. В композициите си се стреми да пресъздаде българския дух. Творби: „Фантазия“ (за пиано и оркестър), „Соната“ (за цигулка и пиано), „Соната“ (за пиано), три „Симфонии“ (за голям оркестър), „Балада“ (за голям оркестър), „Вариации“ (за пиано) и др. Преподавател по пиано в Музикалната академия в София, професор (1943 г.). Пръв музикален уредник в Радио София, съосновател и секретар на Съюза на българските композитори. Умира на 31 август 1952 г. в София. |
1879 г.
Македонските българи в Цариград изпращат мемоар до посланиците на Великите сили за създаване на български вилает от епархиите на Българската екзархия в Македония. |
1878 г.
Встъпва в длъжност първият изборен кмет на Пловдив – Костаки (Константин) Пеев. |
1863 г.
Американецът Фредерик Уолтън патентова линолеума. Линолеумът е еластична подова настилка, която от едната страна е обработена със специална влагоизолационна смес, а от другата е боядисана. |
1861 г.
Роден е Итало Звево (псевд. на Еторе Шмиц) – италиански писател, един от основоположниците на „потока на съзнанието“ в литературата. Животът и творчеството му са свързани с Триест. През 1892 г. издава автобиографичния роман „Един живот“, който не е забелязан от критиката; не публикува свои творби в продължение на 25 години. В романа „Самопознанието на Дзено“ (1923 г.) се разкрива майсторството на Звево в областта на психологическия самоанализ; проникнат от ирония и преминаващ в гротеска. Считан за предшественик на Дж. Джойс и М. Пруст. Умира на 13 септември 1928 г. в Мотади Ливенца, област Венеция. |
1852 г.
Роден е Алберт Ейбрахам Майкълсън – американски физик, професор във Военоморската академия в Анаполис. Член на АН на СССР (1926 г.) и на много друуги академии и научни дружества. Създател на точни оптични уреди (интерферометър на Майкълсън, ешелон на Майкълсън и др. Заедно с Е. Морли провежда опит за определяне скоростта на светлината и зависимостта й от скоростта на движението на източника (1881 г.). Отрицателният резултат от този експеримент създава условия за т. нар. революция във физиката. Носител е на Нобелова награда за физика (1907 г.). Умира на 9 май 1931 г. в Пасадена, Калифорния. |
1851 г.
Умира Джозеф Мелард Уйлям Търнър (Turner) – английски живописец. Роден е на 23 април 1775 г. в Лондон. Учи в Лондонската художествена академия (1789-1793 г.; от 1802 г. – академик, от 1808 г. – професор). В края на 90-те години на ХVIII в. разработва мотиви от творбите на холандски маринисти от ХVII в., от пейзажи на К. Лорен и Р. Уилсън, обръща се към библейски, митологични и исторически сюжети. От 20-те години на ХIХ в. разработва отново маринисткия жанр, но почеркът му е по-свободен и динамичен, колоритът е построен върху контраста, често обединен в обща светла гама (“Пожар в парламента” (на снимката) 1835 г.), “Дъжд, мъгла и скорост” (1844 г.), “Корабокрушение” и др.). Работи също акварел, рисунки и гравюри. |
1848 г.
Умира Емили (Джейн) Бронте – английска писателка, сестра на Шарлот и Ан Бронте. Родена е на 30 юли 1818 г. в Торнтън, графство Йоркшир. Известно време учи заедно с Шарлота в благотворителното училище в Коуенбридж (1825 г.); посещава за няколко месеца Роухедското училище (1835 г.), но се връща в Хауърт. През 1837 г. е гувернантка в Лоухил, предградие на Халифакс. През 1842 г. заедно с Шарлот заминава за Брюксел, за да продължи образованието си. Умира от туберкулоза. През 1846 г. излиза сбирка със стихове, а през 1847 г. – романът „Брулени хълмове“. |
1793 г.
Капитан Наполеон освобождава от англичаните крепостта Тулон, за което получава званието генерал. |