КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 18 ЯНУАРИ

2006 г.

Умира Ян Твърдовски – известен полски поет. Твърдовски е роден на 1 юни 1915 г. Той е католически свещеник и е водещ съвременен представител на религиозната лирика. Пише къси прости поеми, понякога хумористични, понякога ползва непретенциозни ежедневни думи за изразни средства. Твърдовски печели множество награди и медали за трудовете си. Ян Твърдовски е автор на: Wiersze (1959); Znaki ufności (1960); Zeszyt w kratkę (1973); Poezje wybrane (1979); Niebieskie okulary (1980); Rachunek dla dorosłego (1982); Który stwarzasz jagody (1984, 1988); Na osiołku (1986); Nie przyszedłem pana nawracać (1986); Sumienie ruszyło (1989, 1990); Tak ludzka (1990); Stukam do nieba (1990); Nie bój się kochać (1991); Niecodziennik (1991); Nie martw się (1992); Tyle jeszcze nadziei (1993); Krzyżyk na drogę (1993).

Мюсюлмански фанатици разрушават 11 християнски храмове в град Матарам /Индонезия/.

Норвежецът Бьорг Ослунд става първият човек, прекосил сам Антарктида.

В отговор на американските бомбандировки в Ирак започва ракетен обстрел над Израелски градове.

Издадена е заповед за арестуване на Тодор Живков и други дейци на БКП. Тодор Живков е задържан под стража като главен виновник за икономическата криза в България.

Проведена е среща на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети. Георги Атанасов изнася доклад за резултатите от кампанията по преименуването на българските турци, според който до 14 януари 1985 г. са сменени имената на 310 000 души предимно от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг. ЦК на БКП изпраща до висши партийни ръководители в страната материал, озаглавен „Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност“, в който за първи път се говори за „възродителен процес“ и „смяна на имената“. Посочва се, че „документално“ е установено, че българските турци са „потомци на ислямизирани в миналото българи“ и че целта на „преименуването“ е „окончателно и безвъзвратно да откъснем това население от турцизма“ и да се постигне „избистряне и укрепване“ на неговото българско национално съзнание.

Започва строежът на Световния търговски център в Ню Йорк.
Световният търговски център е архитектурен комплекс от 7 сгради, построен в Южен Манхатън, Ню Йорк, през 1966 г., открит през 1973 г. Цената на строежа е около 750 млн. долара. Заема площ от 6,5 ха. Проектиран е от Минору Ямасаки и Емери Рот като най-големия търговски център в света. В основата му са два четириъгълни корпуса близнаци (южен и северен; наречени Twin towers), високи по 411 м. Върху покривите им има площадки за хеликоптери. Всяка от двете кули има по 110 етажа и общо 104 асансьора. В небостъргачите се намират офисите на 430 корпорации и транснационални компании, в които работят над 50 000 души. Сред най-големите компании са: “Морган Стенли”, “Емпайър Хелт Чойс”, “Гарбан Интеркепитъл”, “Фидюшъри Тръст”, “Бенк ъф Америка”, “Фуджи бенк”, “Бенк ъф Тайван”, “Дау Джонс енд къмпани”, “Комерцбанк Кепитъл Маркетс”, “Юроброкърс” и др. Освен двата еднакви стъклено-стоманени корпуса Търговският център има информационен център, 6 паркинга с 2 000 места, хотел и широк площад. През февруари 2001 г. комплексът е продаден за 3,25 млрд. долара на “Ворнадо Риълти Тръст” (най-голямата сделка с недвижима собственост). На 11 септември 2001 г., в 15,55 часа (американско време) срещу небостъргачите е извършен най-големият терористичен акт в световната история. В 8,48 часа (българско време) пътнически самолет “Боинг 767” на “Американ еърлайнс” се врязва в северния корпус, а в 9,03 ч. друг самолет “Боинг 767” се забива в южния небостъргач; 1 час след взривовете небостъргачите се срутват до основи. Жертвите са над 2 900 души.

Занзибарската партия Афро-Шизари печели едно място в парламента, като получава само един глас на изборите.

Във Варна е основано държавното издателство “Георги Бакалов” – издателство за литература с морска тематика, научна, икономическа, преводна и оригинална художествена литература. Излизат редица поредици („Световни морски новели“), библиотеки („Нептун“, „Морета, брегове и хора“, „Галактика“), антологии. Издава алманах „Фар“, както и литературен алманах „Простори“.

Влиза в действие първата българска радиорелейна линия за телефонни връзки София-Пловдив.

Роден е Кевин Костнър – американски актьор, режисьор, продуцент. Дебютира в киното през 1981 г. с филма “Сизъл Бийч”. Участва в “Недосегаемите” (1987 г.) , “Бул Дюръм” (1988 г.) , “Поле на мечтите” ,“Танцуващият с вълци” (1990 г.) , “Робин Худ: принцът на крадците” (1991 г.), “J. F. K.”(1991 г.), “Бодигард” (1992 г.), “Прекрасен свят” (1993 г.), “Уайът Ърп” (1994 г.), “Воден свят” (1995 г.), “Пощальонът” (1997 г.), “Писмо в бутилка” (1999 г.), “13 дни” (2000 г.), “Dragonfly” (2002 г.).

За първи път в Холандия е използван детектора на лъжата.

Британският премиер Уинстън Чърчил призовава Германия да обяви капитулация.
Уинстън Чърчил е министър-председател на Великобритания (1940-1945 г., 1951-1955 г.). От 1900 г. е депутат от Консервативната партия, от 1904 г. е привърженик на либералите, в началото на 20-те години отново става консерватор. От 1908 г. заема различни министерски постове – министър на вътрешните работи (1910-1911 г.), пръв лорд на Адмиралтейството (1911-1915 г., 1939-1940 г.), министър на военните припаси (1917-1918 г)., на войната и на авиацията (1919-1921 г.), на колониите (1921-1922 г.), на финансите (1924-1929 г.). Лидер е на Консервативната партия. Чърчил участва в изграждането на антихитлеристката коалиция през Втората световна война за победа над Оста (Германия, Италия, Япония и съюзниците им). Издига лозунга „Победа на всяка цена“. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература.

На заседание на Върховния съюзен съвет на БЗНС д-р Георги М. Димитров под натиска на съветските представители в СКК и на БРП (к) подава оставка от поста главен секретар на БЗНС. На този пост е избран Никола Петков.
Никола Петков е политически и държавен деец. Роден е в София. Завършва право в Париж. Член е на БЗНС, през 1932–1933 г. е в състава на ПП на БЗНС „Ал. Стамболийски“. Редактира печатния орган на съюза „Земеделско знаме“. През 1933 г. преминава към БЗНС „Георги Марков“. След държавния преврат на 19 май 1934 г. се присъединява към БЗНС „Врабча 1“. През 1937 г. отново се включва в редовете на БЗНС „Ал. Стамболийски“. По време на Втората световна война 1939–1945 г. възприема идеята за създаване на Отечествения фронт. От август 1943 г. участва в състава на Националния комитет на ОФ като представител на БЗНС „Ал. Стамболийски“. След 9 септември 1944 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ (1944–1946 г.). През лятото на 1945 г. напуска правителството и сформира опозиционния БЗНС (Никола Петков). Редактира печатния орган на съюза в. „Народно земеделско знаме“. Народен представител e в VI ВНС (1946–1949 г.). През лятото на 1947 г. му е отнет депутатският имунитет и е осъден на смърт за противодържавна дейност.

Съветската войска пробива блокадата на Ленинград.
По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Ленинград се намира под 872-дневна германска блокада. Немските войски нахлуват в Съветския съюз през юни 1941 г. и наближават Ленинград от запад и юг, докато финландските съюзници на германците се придвижват от север. До ноември 1941 г. градът е почти напълно обкръжен и комуникациите и линиите за доставки са прекъснати напълно. През 1942 г. 650 000 ленинградчани умират от глад, болести или откъслечни далечни обстрели от немската артилерия. Ограничени доставки на храна и горива достигат до града с шлепове през лятото и с шейни през езерото Ладога през зимата. Доставките поддържат работата на военните заводи на града, докато двата милиона жители едвам оцеляват, докато един милион деца и болни или възрастни хора са евакуирани. Съветските офанзиви през 1943 г. пробиват частично немската обсада и са последвани през януари 1944 г. с успешна съветска атака, която отблъсква немците на запад от предградията на града, което слага край на обсадата.

Георгий Константинович Жуков е произведен в маршал на Съветския съюз.Той е 4 пъти герой на Съветския съюз. Член на ЦК на КПСС (1952-1957 г.). През Отечествената война на Съветския съюз 1941-1944 г. е командващ войски на фронтове, член на Ставката и заместник на Върховния главнокомандващ. Има изключителни заслуги за победата във войната. На 8 май 1945 г. от името на Върховното главно командване на съветската армия приема капитулацията на Германия. Автор е на мемоари.

Роден е Недялко Йорданов – поет и драматург. През 1962 г. завършва българска филология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. В периода 1962-1963 г. работи като учител в Малко Търново. През 1963 г. е драматург на Бургаския театър. Започва да публикува през 1954 г. във вестник „Черноморски фронт“ (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са превеждани на руски, полски, немски и други езици. Негови творби са „Всичко ще изпитаме“ (1963 г.), „Едно дете говори с баща си“ (1964 г.), „Когато ставаме бащи“ (1965 г.), „Ние не вярваме в щъркели“ (пиеса, 1968 г.), „И все пак любов“ (1968 г.), „Ние сме на двадесет и пет години“ (пиеса, 1969 г.), „Въпрос на принцип“ (пиеса, 1972 г.), „Лирика“ (1973 г.), „Мотопедът“ (лирична комедия, 1973 г.) и др. Режисьор на: „Мотопедът“ (1975 г.), „Старецът“, „Любов необяснима“ (1977 г.), „Кажи ми, Кармен“ (1979 г.), „Един час със …“ (1990 г.), „Остаряваме бавно“, стих. (1990 г.), „Не остарявай любов“ (1991 г.), „Поет на социализма и демокрацията. Трендафил Акациев преди и след 10 ноември“, сатиричен сборник (1992 г.) и др.

Умира Ръдиард Киплинг – английски писател. Учи в Лондон, където се формира неговият мироглед. От 1882 г. се занимава активно с журналистика и литература. В продължение на 5 години работи като щатен сътрудник, а след това като съредактор на “Граждански и военен вестник” в Лахор (днес един от големите градове на Пакистан). В задълженията му влиза и седмичното приложение към вестника със занимателни очерци и разкази. След пътешествие в Япония и САЩ се завръща в Англия. Пътува до Южна Африка, Австралия и Нова Зеландия. Автор на стихосбирките “Песни от казармата” (1892 г.), “Седем морета” (1896 г.), “Пет нации” (1903 г.) и др., благодарение на които името му става известно по цял свят. Издава прозаични книги: сборник с разкази “Прости разкази от планините” (1888 г.), романите “Угасна светлината” (1890 г.), “Ким” (1901 г.) и др. С голяма популярност се ползват неговите детско-юношески произведения “Книга за джунглата” (1894 г.) и “Втората книга за джунглата” (1895 г.). Клипинг е най-младият Нобелов лауреат за литература (1907 г.) – получава наградата на 42 години.

Роден е Дамян Дамянов – български поет. Завършва българска филология в Софийския университет през 1961 г. Работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“. От 1968 г. е към писателската група при ЦС на българските профсъюзи, редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. Първата му публикация е от 1949 г. във в-к „Сливенско дело“. През 1997 г. получава наградата „Ив. Вазов“ за цялостното си литературно творчество. Негови съчинения „Ако нямаше огън“ (1958), „Очакване“ (1960), „Лирика“ (1962), „Стени“ (1964), „Живей така, че … Есета, силуети, импресии“ (1969), „Тетрадка по всичко“ (1980), „Отворен кръг“ (1983), „Таванът“ (1983), „Любовна лирика“ (1990; 2. изд. 1992), „Още съм жив“ (1993). Автор на пиеси, есета, пътни бележки и др.

Роден е Йордан Соколов – български юрист, политик. През 1956 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Секретар е на Държавния арбитраж (1956-1958 г.). Адвокат е в София (1958-1980 г.). Член на ЦИК (1990 г.). Юридически съветник на президента е в периода 1990-1991 г. През 1991 г. е министър на вътрешните работи в кабинета на Ф. Димитров. Депутат в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX ОНС. Председател на парламентарна група на СДС (1995 г.), председател на XXXVIII ОНС, председател на парламентарна комисия Съвет по европейски въпроси (2000 г.).

Родена е Дора Иванова-Мирчева (Тодорка Маринова Мирчева) – българска езиковедка. През 1942 г. завършва славянска филология в СУ. През 1971 г. е професор в Института за български език при БАН, а от 1979 г. е директор). Хоноруван доцент и професор по История на българския език във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1969 г.). Един от съставителите на „Речник на съвременния български книжовен език“ (1955-1959 г.). Чл.-кор. на БАН (от 1981 г.). Негови съчинения са „Развой на бъдеще време – Futurum в българския език от Х до ХVIII в.“ (1962 г.), „Германов сборник“ – български писмен паметник от Х в. в препис от 1359 г.“ (1965 г.), „Хомилията на Епифаний за слизането в ада. Неизвестен старобългарски превод“ (1975, в съавторство с Ж. Икономова) и др., авторка на изследвания върху стила и езика на Кл. Охридски, Й. Екзарх, Евтимий Търновски, И. Блъсков, В. Друмев, П. Славейков и др.

Започва работа Парижката мирна конференция, свикана от страните-победителки в Първата световна война, за изработване на мирните договори с победените държави.
Подготвени са Версайският мирен договор 1919 г. с Германия, Сенжерменският мирен договор с Австрия, Ньойският мирен договор с България, Трианонският мирен договор с Унгария и Севърският мирен договор с Турция. Главна роля на конференцията играят Франция, Великобритания и САЩ. Съветска Русия не е поканена да участва. На Парижката мирна конференция 1919-1920 г. е взето решение за създаване на Общество на народите (ОН) и е приет неговият устав, включен като съставна част в мирните договори. Подготвените от Парижката мирна конференция мирни договори заедно със споразуменията, приети на Вашингтонската конференция, са основа на версайско-вашингтонската система.

В Москва се събира на първо заседание учредителното събрание. От избраните 715 депутати присъстват 410. Болшинство в събранието имат представителите на есерите (партия, защитаваща интересите на селяните) и кадетите (конституционнодемократична партия, защитаваща интересите на интелигенцията, дребните собственици). Болшевиките имат по-малко от 120 депутати. След откриване на събранието започва избор на ръководни органи. Депутатите искат Учредителното събрание да поеме управлението на страната, а узурпаторското правителство на болшевиките да се оттегли от властта. Болшевиките не изпълняват обещанието, дадено от Вл. И. Ленин при завземане на властта. Председателят на т. нар. ВЦИК Я. М. Свердлов се опитва да се намеси в работата на събранието. След като среща отпор от страна на законно избраните представители на руския народ, той нарежда събранието да бъде закрито. В 5 часа сутринта на 19 януари събранието е разгонено от въоръжен караул. На 20 януари 1918 г. по доклад на Ленин ВЦИК приема декрет за разтуряне на първото законно избрано в свободни демократични избори събрание в историята на Русия.

Английският изследовател Робърт Скот и неговата експедиция достигат Южния полюс само, за да открият, че Роланд Амундсен е бил там преди тях.

Роден е Александър Петров Стоименов – български художник – живописец и плакатист. Завършва живопис в Държавната художествена академия в София (1926 г.) при Н. Маринов. В периода 1940 г. – 1941 г. специализира във Флоренция . След което работи като учител по рисуване в София и художествен редактор в изданието “Наука и изкуство”. Член е на Дружеството на новите художници. Рисува пейзажи, портрети, натюрморти и композиции на социални теми. Работи в областта на агитационно-монументалната живопис и приложната графика. Участва в създаването на “Братската могила” в Парка на свободата (днешната Борисовата градина) в София. По-известни творби са “Портрет на жената на художника” (1936 г.), “Предградие” (1937 г.), “Рибар” (1937 г.), “Завръщане” (1938 г.), “Портрет на момиченце” (1958 г.), “Площад “Народно събрание” (1959 г.), “На открито” (1962 г.), “Созопол” (1963 г.), “На разговор” (1964 г.), “Портрет на Рибаров” (1967 г.), “Лодки” (1967 г.), “Автопортрет” (1968 г.), “Натюрморт” (1968 г.) и др.

Специална комисия препоръчва на президента на САЩ Т. Рузвелт да приеме плана за строителство на Панамския канал и да се откаже от идеята за строене на канал в Ниагара.
Панамският канал пресича Панамския провлак в най-ниската му част на територията на Панама, свързва Тихия океан с Атлантическия океан, разделя Северна от Южна Америка. Строителството му започва Франция през 1879 г., продължено от САЩ, завършено през 1914 г. Панамският канал е открит през 1920 г. Той е с дължина от 81,6 км., дълбочина – 12,5 м., широчина – 150 м и 3 двойки шлюзове. От 1914 г. до 1999 г., каналът е контролиран от САЩ .
През 1903 г. е сключен първият Американо-панамски договор. Той представлява споразумение за безсрочно ползване на зоната на бъдещия Панамски канал от САЩ.
През 1936 и 1955 г. са подписани договори, които уточняват условията за експлоатация на канала и на зоната около него.
През 1977 г. се подписват договори от американския президент Дж. Картър и правителството на генерал О. Торихос Ерера за поетапно възстановяване на суверенитета на Панама над канала и зоната до 31 декември 1999 г. и за постоянния неутралитет и експлоатация на канала съвместно от САЩ и Панама. Предвижда се денонсиране на всички предишни американо-панамски договори.

Турското правителство предоставя на ВМОРО 14 500 златни турски лири, за да бъде освободена американската протестантска мисионерка Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Двете жени са отвлечени от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев на 21 август 1901 г. по шосето между Банско и Горна Джумая (днешен Благоевград). Действията на четата целят набиране на средства за закупуване на оръжие, което да бъде поставено на разположение на ВМОРО. Затова организацията поставя като условие за освобождаването на двете пленнички предоставянето на паричен откуп от Турция. Опитът на турските власти да открият и ликвидират четата завършват без успех. Междувременно аферата придобива известност и под натиска на международната и особено на американската общественост турското правителство е принудено да приеме искането на четата. В началото на февруари Елена Стоун и Катерина Цилка са освободени. Пуснати на свобода, те изнасят поредица от сказки в Европа и САЩ, с които популяризират делото на ВМОРО.

Роден е Константин Гърнев – български художник. Завършва художественото си образование в Мюнхен през 1930 г. при Франц фон Щук, където остава да работи и живее. Живописните му творби се отличават със синтетични форми и експресивност. По-известни произведения: „Цирк в Мюнхен“ (1932 г.), „Кавалджия“ (1934 г.), „Светогорски отшелник“ (1934 г.), „Портрет на госпожица Г.“ (1934 г.), „Хоро“ (1935 г.), „Дете с китара“ (1948 г.), „Ослепен от войната“ (1951 г.), „Стрижене на овци“ (1952 г.), „Българска майка“ (1954 г.), „Пострадала от войната“ (1954 г.), „Варварски коне“ (1960 г.), „Български кукли“ (1964 г.) и др.

Роден е Александър Балабанов – български общественик, филолог класик, поет, писател, преводач и литературен критик. Учи в Българската гимназия в Солун (1898 г.) и в София, следва класическа филология в Лайпциг. През 1904 г. защитава докторска дисертация в Ерланген. От 1917 г. е извънреден и редовен професор, ръководител е на Катедрата по класическа филология в Софийския университет, създава специалността „Класическа филология“. Основава литературно-художественото списание“Художник“, заедно с Й. Хербст редактира вестник „Време“,редактор е в във в-к „Развигор“ и сп. „Прометей“. Превежда творби от Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан, Платон и др. Съчинения: „Еволюция на мотивите в гръцката поезия през класическия период“ (1911 г.), „История на класическата литература“ (1914 г.) (2 преработени издания 1917 г., трето преработени издания 1931 г.), „Облакът като мотив в поезията“ (1914 г.), „Мястото на българската литература“ (1930 г.), „Любов и поезия“ (1939 г.), „Джобен българско-английски речник“ (1943 г., 1946 г., 1991 г.), „Студии, статии, рецензии, спомени“, т. 1-2. 1973 г.-1978 г., „И аз на тоя свят“, автобиографична повест (1979 г.), „И аз на тоя свят. Спомени от разни времена“ (1985 г.), „Избрани преводи“ (1989 г.). Псевдоним: А. Развигоров, Гретхен, д-р Айдинов и др.

Умира Антоан Сезар Бекерел – френски физик, член на Парижката Академия на науките от 1829 г. От 1837 г. е професор в Парижкия национално естественоисторически музей. Научните му трудове са в областта на термоелектричеството, магнитните свойства на веществата, кристалооптиката, теорията за галваничните елементи и електропроводимостта на веществата. През 1829 г. изобретява слабополяризиращ галваничен елемент.

Долнодунавският отряд, ръководен от генерал Цимерман, предприема настъпление в района на Южна Добруджа. Отрядът първоначално има задача заедно с Източния отряд да блокира четириъгълника Силистра-Русе-Шумен-Варна.
Освободени са Свиленград и Асеновград. По същото време са освободени и селищата в района на Ивайловградско.

Провъзгласено е създаването на Германската империя.
В периода 1860 г.- 1871 г. Прусия под ръководството на О. фон Бисмарк побеждава Австрия (1866 г.) и Франция във Френско-пруската война (1870-1871 г.) и обявява образуването на обединена Германска империя. Към нея са присъединени Елзас и Лотарингия.

Умира Джон Тайлър – американски политик. Джон Тайлър е роден на 29 март 1790 г. в Грийнуей, Вирджиния. Той е член на американската Камара на представителите, губернатор на Вирджиния и член на сената, преди да бъде вербуван от вигите за партньор на Уилям Хенри Харисън на изборите през 1840 г. Изборът на Тайлър за тази роля се обяснява с желанието да се привлекат гласове от Юга. След един месец от мандата си Харисън умира и Тайлър става президент. В края на мандата си нито вигите, нито демократите го подкрепят, което го кара да не се яви повече на избори. Наследен е от Джеймс К. Полк – демократ.

Роден е Никола Генев – български офицер, генерал-майор от 1904 г. Сподвижник на Васил Левски, активен участник в Априлското въстание в родния си край. Kато опълченец участва в Руско-турската война; участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. В Сръбско-българската война е капитан и командва Трънския отряд. През Балканската война е начело на Македоно-одринското опълчение води боеве при Малгара и Мерхамлъ, където пленява над 11 000 турци и самия Явер паша; отбива десанта при Шаркьой. По време на Междусъюзническата война се отличава в тежките и кръвопролитни боеве при Кочани, Каменица и Султан тепе.

Роден е Григор Пърличев – български писател, преводач, общественик. Учи в Охрид, учител в Тирана. Следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Учител е в Прилеп и Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, прехвърля се във Филологическия факултет. През 1860 г. печели първа награда в ежегодния поетически конкурс с поемата си „Арматилос“ („Сердарят“). От 1860 г. е учител в Охрид. През 1862 г. написва поемата „Скендербег“. Заменя гръцкия език с българския в училищата и в църквите (1863 г.). По негова инициатива през 1869 г. е създадено първото читалище в Охрид. Той е автор на стихотворенията („Докога, братя мили българи“, „Чуйте, чеда македонци“, „Песен за унищожението на Охридската патриаршия“ и др.); на слова за Кирил и Методий, Климент Охридски и др.; на дописки във в-к „Време“, „Македония“, „Право“. През 1884 г. пише „Автобиография“ (1894 г., посмъртно). Пърличев е първият български преводач на Омир.

Открита е новата сграда на Болшой театър. Тя е в стил руски ампир, неин архитект е О. И. Бове, реконструирана е през 1856 г. от архитект А. К. Кавос.
Болшой театър е център на руската музикално-театрална култура. Основан е през 1776 г. в Москва, а през 1919 г. става академичен. В началото на XX в. световно признание получават певческата школа (Ф. И. Шаляпин, А. В. Нежданова, Л. В. Собинов) и балетната школа на Болшой театър.

Започва пътуването на Екатерина II в Южна Русия.
Екатерина II Велика (София-Фредерика-Августа) е руска императрица от 1762 г. Съпруга е на Петър III, но с помощта на гвардията го сваля от власт. Привлича политически и военни дейци – братята А. Г. и Г. Г. Орлови, Г. А. Потемкин-Таврически и др. Укрепва бюрократичния апарат, съсловните привилегии на дворяните, помешчическото земевладение. Присъединява Северното Причерноморие, Крим, Северен Кавказ, територии от Западна Украйна, Беларус и Литва. Участва в подялбата на Полша. Потушава въстанието на Е. Пугачов.

Роден е Луи Клод Сан Мартен – френски философ (пише под псевдоним Неизвестен философ). Служи като офицер, през 1771 г. излиза в оставка и започва да проповядва учението на португалския мистик Мартинес Паскуалис, основател на масонската секта на “мартинистите”. Критикува материализма и сенсуализма на френските просветители, известен е като противник на католическия клерикализъм. Разглежда Великата Френска революция като провиденциален “съд Божий” (“Писмо към приятеля, или Философски и религиозни съображения за Френската революция”, 1795). Оказва влияние върху немския романтизъм (Ф. Баадер, Ф. Шелинг) и върху руското масонство.

В Кенигсберг е коронован първият пруски крал Фридрих I. Той е от династията Хохенцолерни. Получава кралската власт, като се задължава да осигури на императора на Свещената Римска империя войска за започващата война за испанското наследство.

Роден е Шарл Луи дьо Секонда, барон дьо Лабред и дьо Монтескьо – френски публицист, учен, адвокат. Президент на парламента в Бордо и член на местната Академия на науките. Пътува из Европа – обикаля Германия, Унгария, Италия, Швейцария, Холандия. В Англия живее 2 години. Останалата част от живота си прекарва в литературна и научна дейност. Първото му литературно съчинение е “Персийски писма”. Второто му съчинение – “Размишления върху причините за величието на римляните и за техния упадък” (1734 г.), е един от първите опити за философия на историята. През 1748 г. издава най-значимия си труд – “За духа на законите”, над който работи 20 години и в който влага всичките си знания и опит. Това съчинение има успех не само във Франция, но и в цяла Европа – в разстояние на 8 месеца претърпява 22 издания. С него Монтескьо поставя основата на една непозната дотогава наука – социологията. Влиянието на “За духа на законите” върху хода на Френската революция е голямо, всички институции на революционната епоха носят идеите на Монтескьо.

Роден е Франсоа Мишел маркиз дьо Лувоа – френски държавник. Министър на войната при Луи ХIV в периода 1677-1691 г. Пръв въвежда униформата във войската. Маркиз дьо Лувоа е син на Мишел льо Телие, едно от най-влиятелните официални лица във Франция. От него маркиз дьо Лувоа наследява поста военен секретар. Той участва във военната политика по начин, благодарение на който са осъществени реформите, които баща му завещава.
Вследствие на това френската армия става една от най-силните в Европа за времето си. Участва в анулирането на Нантския едикт (1685 г.), както и носи отговорност за унищожаването н Палатината от 1688 г.

Календарът е на Агенция “Фокус”