КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 18 АПРИЛ

Италианският премиер Силвио Берлускони е на кратко посещение в България. Той заявява, че ще подпомогне пропагандната кампания на България за ЕС и за влизане в НАТО.

Съюзът на демократичните сили (СДС) е приет за редовен член на Европейския християндемократически съюз. На 5 март 1998 г. става член и на Европейската народна партия, а от 24 април е пълноправен член и на Европейския демократичен съюз.

Умира Димитър Осинин – български писател, поет. Завършва Духовната семинария в София (1911 г.) и славянска филология в СУ (1926 г.). Взема участие в Септемврийския селски бунт (1923 г.), а след разгрома му емигрира в Югославия и Австрия. Дълги години работи като учител в родния си край, във Варна и София. След 9 септември 1944 г. е директор на културата при МНП. Член е на СБП. Автор е на стихотворения, пътеписи и очерци. Събира, обработва и издава народни песни. Превежда от немски и руски език Негови съчинения са.: „Морски ветрила“ (1933 г.), „Тихи пристанища“ (1933 г.), „Битейски песни“ (1943 г.), „Срещу Огоста. Пътни скици“ (1952 г.), „По хайдушки сборища“ (1957 г.), „През тиха бяла Дунава“ (1959 г.; 1976 г.), „Спомени за Н. Хрелков“ (1960 г.), „От лехичка стръкче. Народни песни“ (1961 г.), „По пътя на вождовете на въстанието 1923“ (1963 г.), „Каменна приказка“ (1965 г.), „През родна земя“ (1967 г.), „Земя ненагледна“ (1971 г.), „В огледалото на народните песни“ (1973 г.), „Литературни въпроси“ (1976 г.), „Житата пътуват. Пътеписи“ (1978 г.), „Избрани произведения“, в 2 т. (1981 г.) и др.

Провъзгласена е независимостта на нова африканска държава Зимбабве. Избрано е правителство, начело с Мугабе. От декември 1987 г. той е президент, преизбиран е през 1990 г., 1996 г., 2002 г.
През 1890 г. Зимбабве е владение на Британската южноафриканска компания под името Родезия. През 1911 г. е разделена на Северна и Южна Родезия. През 1923 г. Южна Родезия е обявена за самоуправляваща се колония. От 1965 г. бялото малцинство, начело с Ян Смит установява расистки режим. След победата на Африкански национален съюз-Патриотичен фронт е свален.

В периода 17 – 18 април във Варшава се провежда съвещание на Политическия консултативен комитет на държавите от Варшавския договор. Приети са декларации за Близкия изток и Виетнам. Резултатите от съвещанието са обсъдени на пленум на ЦК на БКП на 25 април 1974 г.

В периода 11-13 и 18-19 април се провеждат срещи на Политбюро на ЦК на БКП с „творческия актив“ на Съюза на българските писатели. Писателите са разделени на две групи: тези около председателя на съюза Георги Караславов обвиняват Емил Манов, Борис Делчев, Стоян Каролев, Пенчо Данчев, Людмил Стоянов в създаване на „антипартийна, фракционна“ група, докато другата част открито заявява, че след пленума от април 1956 г. методите на ръководство на културата не са се променили.

В Атина завършва първата среща на представителите на националните комитети за балканско разбирателство и сътрудничество. Срещата започва на 15 април и трае три дни.

Родена е Ваня Костова – българска естрадна изпълнителка. Тя завършва Естрадния отдел на БДК. През 1980 г. започва професионалната си кариера като заместничка на Ева, в първата вокална група “Тоника”, за едно турне в чужбина. След разпадането на групата певицата е избрана за основен солист на новосформираната “Тоника-СВ” към Главно Управление на Строителни Войски. След седем години съвместна работа и три албума с “Тоника-СВ” певицата напуска групата и започва самостоятелната си кариера. Новата група, в която се изявява е “Дилижанс”. Самостоятелно Ваня Костова издава четири албума. През 1994 г. певците от “Тоника”, “Тоника-СВ” и “Домино” сформират “Фамилия Тоника”. С “Фамилия Тоника” Ваня Костова записват три албума. През 2001 г. певицата отново се отделя от групата.

Принца на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Патриция Кели. Двамата са родители на три деца: Принцеса Шарлот Луис Маргюрит, родена на 23 януари 1957 година, Принц Алберт Александър Луис Пиер, който е и наследник на трона. Той е роден на 14 март 1958 година. Името на най-малката дъщеря на принц Рение III и Грейс Кели е принцеса Стефани Мари Елизабет. Тя е родена на 1 февруари 1965 година.

Във в. „Отечествен фронт“ е публикувана статията „Поуката“ на главния редактор Владимир Топенчаров (на снимката). Поводът е отстраняването на Вълко Червенков от най-висшите постове в партията и държавата. Статията е първата публична остра критика на култа към личността като към всеобхватно явление. Според Вл. Топенчаров „водачеството“ като стил на управление се е пренесло и в по-низшите звена на управлението, пораждайки „грубо администриране и командване“, „самоуправство и произвол“.

Умира Алберт Айнщайн – германски физик теоретик и математик, един от създателите на съвременната физика. Той е роден е в Германия, живее в Швейцария. Там завършва училището в Аарау при проф. Вебер, след което през 1900 г. се дипломира като преподавател по физика в Цюрихската политехника. През 1902 г. започва работа във федералното Бюро за патенти в Берн като експерт. Жени се за Милеве Марич, негова състудентка и отново се връща в Германия, а през 1933 г. емигрира в САЩ. През 1905 г. Айнщайн създава частната, а през 1907-1916 г. и общата Теория на относителността. Автор е на основни трудове по квантова теория на светлината. Той въвежда термина „фотон“ през 1905 г., открива Закона за фотоефекта, основния закон на фотохимията, наречен Закон на Айнщайн и доказва теоретично индуцираното излъчване през 1917 г. Развива статистическата теория на Брауновото движение, като полага основите на теорията за флуктуацията и създава квантовата статистика на Бозе-А. От 1933 г. Айнщайн работи върху космологията и единната теория на полето. Инициатор е за създаването на Йерусалимския университет през 1925 г. През 30-те години на ХХ век той се обявява срещу фашизма, а през 40-те – срещу използването на ядрено оръжие. През 1940 г. пише писмо до американския президент за опасността от създаването на ядрено оръжие в Германия, с което стимулира ядрените изследвания в САЩ. Айнщайн е един от инициаторите за създаването на държавата Израел. През 1921 г. получава Нобелова награда за трудовете по теоретична физика и по-точно за закона за фотоефекта.

Ирландия е обявена за самостоятелна република, напълно независима от Великобритания.
През IV век преди Христа Ирландия е населена с келтски племена. През III век се формират 5 кралства. През V век ирландското население приема християнството. От VIII век започват нападенията на норманите, които са разбити през 1014 г. от ирландския крал Бриан Бору. В 1175 г. Хенри II Английски налага властта си. В края на XVII век Ирландия е превърната окончателно в английска провинция. През 1800 г. е обявено присъединяването й към Великобритания. В резултат на избухналото през 1916 г. Ирландско въстание, борбата за независимост довежда до съставяне на първото ирландско правителство начело с Де Валера. През 1922 г. Ирландия взима под контрол частните училища, които се делят на католически и протестантски. Началните училища се превръщат в държавни, а всички средни училища остават частни. Обучението има традиционен академичен характер, голямо внимание се отделя на изучаването на математика и латински. През 1937 г. е приета нова конституция, която провъзгласява Ирландия за независима държава. Северна Ирландия остава във Великобритания. През ноември 1985 г. е сключен англо-ирландски договор за статута на тази територия.

Умира Джон Амброс Флеминг – английски учен в областта на радиотехниката и електротехниката. От 1892 г. той е член на Лондонското Кралско дружество. През 1870 г. завършва Лондонския университет, а за периода 1877-1881 г. работи под ръководството на Дж. К. Максуел в Кавендишевата лаборатория. Преподавател в Нотингамския и Лондонския университет. От 1881 г. е научен консултант на компанията на Едисон в Лондон, а от 1899 г. и на компанията за безжична телеграфия на Маркони. През 1901 г. Флеминг участва в осъществяването на първото радиопредаване през Атлантическия океан. При изследване на откритото от Т. Едисон едностранно преминаване на електрически ток във вакуум от нагрята нишка към метална пластинка Флеминг открива ламповия детектор, който поставя началото на нов период в развитието на радиотехниката. Той предлага правилото на дясната ръка. Автор е на много трудове по електротехника и радиотехника.

В планината Холмогорие в Тимошко е спусната английска диверсионна група начело с майор Ерик Грийнуд. На 21 май към нея се присъединява и втора група, водена от капитан Джаспър Рутъм, разгромена от немците на 11 декември.
Преди това в град Брод в Македония на 15 април е спусната английска военна мисия от 8 души начело с капитан Джордж Морган. Тя е заловена от български военни части и е предадена на немците. На 19 април край Прищина е спусната британска диверсионна група начело с капитан Джон Семър, наскоро разбита от българските военни части.

Роден е Любомир Иванов Шарланджиев – български режисьор. През 1956 г. той завършва ВИТИЗ (НАТФИЗ). Стажант е в Москва при Михаил Ром. Като театрален режисьор постига най-голям успех с “Всяка есенна вечер” (1959 г.). В киното дебютира през 1962 г. с “Хроника на чувствата”. Работи в областта на мелодрамата, психологическата драма, антифашисткия и военноприключенския филм. Режисьор на: “Веригата” (1964 г.), “Карамбол” (1966 г.), “С дъх на бадеми” (1967 г.), “Прокурорът” (1968 г.), “На всеки километър I, II” (тв, 1969-1972 г.), “Най-добрият човек, когото познавам” (1973 г.), “Спомен за близначката” (1976 г.), “Трите смъртни гряха” (1980 г., довършен от Н. Коканова).

Приема се тълкувателен закон, който разширява политическата амнистия, дадена на 6 юли 1929 г. за Васил Радославов и Димитър Тончев (участвали в кабинета 1913-1918 г.), за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г., за атентата от април 1925 г. и за престъпления при избори.

На 14 и 18 април са регистрирани силни земетресения в Южна България с епицентър край Чирпан. Разрушенията засягат около 20 % от територията на страната. Камбаните на храма „Св. Александър Невски“ бият сами.

Роден е Самюъл Хънтингтън – американски политолог. Завършва университета в Йейл (1946 г.). Преподава в Харвардския университет (1950-1958 г.); ръководител е на Института за военни и мирни проучвания в университета в Колумбия. Професор е в Харвард от 1962 г. Работи в Белия дом като координатор в Съвета за сигурност (1977-1978 г.). Директор е на Института за стратегически изследвания “Джон М. Олин” към университета Харвард (до 2000 г.). Председател е на Харвардската академия за международни отношения. Автор е на книги и над 100 научни статии в областта на международните отношения. Най-популярна и най-спорна е книгата му “Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред” (1996 г, преведена на 22 езика).

На 16 – 18 януари в Москва под ръководството на Кръстьо Раковски е основано Централно бюро на българските комунистически групи при Руската комунистическа партия (болшевики). На 20 април то се установява в Одеса и от 1 май издава в. „Комуна“.
Кръстьо Раковски (истинско име Кръстьо Георгиев Станчев) е политически и държавен деец, дипломат. Роден е на 1 август 1873 г. в Котел. Завършва медицина. Като студент в Швейцария попада под влиянието на социалистическите идеи. Един от основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в живота на II Интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). От 1905 г. до 1917 г. е един от водачите на румънското социалистическо движение. От 1918 г. е член на ВКП (б). През 1919 г. участва в учредяването на III Комунистически интернационал. От 1919 г. до 1923 г. е председател на Съвета на народните комисари в Украйна. Участва в Генуезката конференция (1922 г.) и в Лозанската конференция (1923 г.). През 1923 г. за кратко е заместник народен комисар на външните работи на СССР. През 1923–1925 г. е посланик на СССР в Англия, а през 1925–1927 г. заема същата длъжност във Франция. Обвинен в троцкизъм, през 1927 г. е снет от отговорна дейност и изключен от ВКП (б). Членството му е възстановено през 1934 г., но Й. В. Сталин продължава да храни недоверие към него. Ликвидиран е през юни 1941 г. след започването на хитлеристката агресия в СССР. Активен журналист и публицист е. Сътрудничи на редица български и чуждестранни социалистически и комунистически издания. Автор е на редица трудове, сред които: „Русия на Изток“, „Произхождение и задачи на социализма“, „Социалистите и войната“ (в съавторство с Ш. Дюма) и др.

В София излиза първи брой на информационния всекидневник “Заря”. Вестникът е основан със субсидии на Руската царска легация в София. Първоначално е с русофилска, а след Първата световна война – със социалдемократическа насоченост. През 1919 г. новият собственик на вестника Ат. Дамянов, го спира. Възстановен е отново през 1929 г. като издание на вестникарското акционерно предприятие „Съединени печатници“, собственост на Дамянов. Главен редактор първоначално е Кр. Станчев, а от май 1944 г. Сл. Васев. След 1941 г. „Заря“ запазва обективността си, въпреки че е поставен под надзор.

Роден е Иван Симеонов Дуйчев – български историк с интереси към българската и византийска средновековна история. Завършва история в СУ. Специализира в Италия (1932-193636 г.), получава докторат в Римския университет по византийска история и филология (1935 г.), същата година завършва Висша школа по палеография и архивистика в Рим. Преподавател в СУ (1936-45 г.), професор 1967 г. в Института за история при БАН. Участник в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо (1967 г.), носител на Хердерова н.а (1974 г.). Научната му продукция включва над 500 публикации. Някои съчинения: „Из старата българска книжнина“, Книга I (1940 г.), книга II (1944 г.), „Рилският светец и неговата обител“ (1947 г.), „Летописта на Константин Манаси“ (1963 г.), „Болонски псалтир“ (1968 г.), „Проучвания върху средновековната българска история и култ.“ (1981 г.), „Страница от миналото“. Очерци (1983 г.), „Пътеки от утрото“. Очерци за средновековния български култ. (1985 г.), „Римска грамота на цар Иван Шишман от 1378 година“ (1986 г.), „Рилският светец и неговата обител“ (1990 г.), „Лекции по архивистика“ (1993 г.) и др.

Сан Франциско е почти изцяло разрушен от земетресение със сила 8.3 степен по скалата на Рихтер.

Дания става първата страна, в която пръстовите отпечатъци започват да се използват за установяване на самоличността на престъпници.

Започва гръцко-турската война. Главнокомандващ на турската армия по това време е Осман Паша.

В град Фердинанд, днешна Монтана е роден Стефан Иванов Савов – български драматичен артист и драматург. Завършва гимназия във Враца (1914 г.). През 1920 г. постъпва като стажант-актьор в Народния театър. През 1923 г. е артист в Театър-студия, завършва драматичната школа в Народния театър, ръководена от Н. О. Масалитинов. До края на живота си играе в него. Член е на СБП. Автор е на драми, комедии и книги с размисли и разкази за селския живот (морализаторска по характер). Негови драми са: “Йончови ханове” (1931 г.), “Под чехъл” (1931 г.), “Драгойци” (1933 г.), “Изстрел” (1933 г.), “Кара Танас” (1936 г.), “Към Голгота” (1938 г.), “Временният мъж” (1939 г.), “Дисциплинарно дело” (1940 г.), “Наши хора” (1947 г.), “Изповед пред писателя” (1963 г.) и др.

Провеждат се избори за IV Велико Народно Събрание, спечелени от управляващата Народнолиберална партия.

На 17 и 18 април под ръководството на Българската социалдемократическа партия (БСДП) е създадено Общо работническо дружество „Братство“ в София.
Българска социалдемократическа партия (БСДП) е политическа партия на работниците, образувана през юли 1891 г. на връх Бузлуджа. Изповядва идеите на социализма.
През 1889–1890 г. в Габрово, Севлиево, Казанлък, Дряново и Велико Търново се създават първите социалистически дружини. По същото време в София развива просветна дейност социалистическа група. Основателите на тези групи и дружини стигат до извода, че съществуват условия да се обединят в единна социалистическа партия. По инициатива на Димитър Благоев и Никола Габровски през април 1891 г. край Търново се провежда сбирка на представителите на социалистическите дружинки и групи. Този пръв опит за образуване на социалистическа партия завършва без успех. На 20 юли същата година на старопланинския връх Бузлуджа се свиква нова сбирка. На нея се обсъждат проектопрограмата и уставът на социалистическата партия. При изработване на проектопрограмата са използвани програмите на Френската и Белгийската работническа партия. Максималните цели, които си поставя партията, е подготовка на наемните работници в България за участие в бъдещия „социалистически преврат“. Минималните искания включват пълна политическа свобода, самоуправление на общините, всеобщо и пряко избирателно право и т.н. В икономическата част на проекта се съдържа искането за изработване на закон за защита на работниците, а също и закон за наемане на слуги. Според проекта за устав организационният строеж на партията се състои от социалистически групи – местни, окръжни и общи. На сбирката от името на севлиевската група Сава Мутафов представя контрапроект, изработен от студентската група в Женева. В него се предвижда да продължи просветната работа на дружините, без да се образува социалистическа партия. Също така се изключват минималните искания – политически и икономически. След станалите разисквания от присъстващите 15 делегати 12 гласуват за учредяване на социалдемократическа партия с обща програма и устав. С това се поставят основите на самостоятелна политическа организация на работническата класа в България. Сбирката избира централно ръководство на партията, наречено Общ съвет, чиито функции и роля се конкретизират през 1903 на III конгрес на БСДП. За първо негово седалище е определен Търново. Бузлуджанската сбирка взема решение и за близката практическа дейност на БСДП – издаване на седмичен печатен орган, както и на брошури за разпространение на социалистическите идеи. Поради липса на материални средства и време за организиране на печатен орган на партията делегатите вземат решение да използват за своята пропаганда списание „Ден“, издавано от Янко Сакъзов.

Умира Барон Юстус фон Либих – германски химик. От 1860 г. той е президент на Баварската академия на науките. Основните му изследвания са в областта на органичната химия. Работите му способстват за утвърждаването на теорията на радикалите. Пръв, едновременно с френския химик Субейран и независимо от него, получава хлороформ и открива различни карбонови киселини. От 1839 г. Либих изучава химизма на физиологичните процеси. Той е един от основоположниците на агрохимията. През 1832 г. основава сп. „Annalen der Pharmacie“, което през 1840-1873 г. излиза под името „Annalen der Chemie und Pharmacie“, през 1873 г. – преименувано на „Liebigs Annalen der Chemie“. Либих създава своя научна школа.

Руският посланик в Цариград генерал Н. Игнатиев връчва на Високата порта проект за реформи в Османската империя, в който се настоява да се създадат толкова автономни провинции, „колкото главни национални групи има в Европейска Турция“.

В Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия. Строежът продължава 3-4 месеца, след което се отлага за дълго време. Инициативата за новата сграда е лансирана още от Васил Априлов, но започва да се реализира едва след неговата смърт благодарение на Васил Рашеев – габровец, живеещ в Одеса.
Първото българско светско взаимно училище е открито на 2 януари 1835 г. Финансовата издръжка на училището е поета от местното българско население. За пръв учител в него е назначен известният възрожденски църковен и просветен деец Неофит Бозвели. Обучението в Габровско училище се извършва на говорим български език по взаимоучителната метода, при която учителят си служи с помощта на по-напреднали ученици, за да обучава неограничен брой деца. В училището се преподават и предмети, които имат за цел да подготвят учениците за нуждите на практическия живот. От 1840 г. Габровско училище е превърнато в класно училище. През учебната 1874-1875 г. е издигнато в ранг на средно учебно заведение.
От него излизат първите възпитаници със средно образование в предосвобожденската епоха. За участието на по-голямата част от ученици и учители в Априлското въстание през 1876 г. училището е затворено от местните представители на османската власт. След Освобождението отново започва да функционира. В знак на признателност към делото на Васил Априлов през 1889 г. е наименувано „Априловска гимназия“.

Високата порта унифицира Десятъка. Започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население.
Десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на ХХ век, според който селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък. Той е натурален данък, но в отделни моменти от развитието на българската държава е събиран и в пари. След падането на България под османска власт десятъкът се запазва под името юшур и обхваща всички земеделски произведения. В някои моменти чрез данъка е отнемана половината от реколтата на производителя.
След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е утвърден като важен приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 г. През 1882 г. се трансформира в паричен, като се изчислява въз основа на средния добив и действащите пазарни цени. През 1895 г. със закон на мястото на този данък се въвежда поземлен данък, който се плаща на единица площ в зависимост от качеството на земята. През 1900 г. правителството на Тодор Иванчов отменя поземления данък и отново възстановява натуралния десятък. Това довежда до избухването на серия селски вълнения и бунтове против десятъка, в резултат на които десятъкът окончателно е заменен с поземлен.

Наполеон Бонапарт е провъзгласен за император на Франция. Той се опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват политическия съюз, насочен срещу Франция – Рейнската лига (1804 г.). През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия в битката при Аустерлиц и сключва Пресбургския мир, а на следващата година в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция. Наполеон I отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. той разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, а през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон I предприема несполучлив поход в Русия, принуден е да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната грешка на Наполеон I в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде политическа, свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. В този поход императорът коренно се различава от републиканския генерал на Италианската кампания (1796-1797 г.). Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на свещена война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхранят самодържавието и мракобесието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон I отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, а императорът абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба през 1814 г. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерлоо (1815 г.) Наполеон I е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.

Луи XVI и неговото семейство са заловени от Националната гвардия в опит да избягат от очакващия ги в Париж съдебен процес. Кралят е хвърлен в затвор и осъден като „виновен за съзаклятие срещу свободата на народа и за посегателство срещу общата сигурност на държавата“. Екзекутиран е на 21 януари 1893 г.
По време на управлението на Луи XVI финансите на Франция се влошават още повече и кралят свиква Генералните щати, които се събират във Версай през 1789 г. Кралят, добронамерен, но слабохарактерен и намиращ се под влиянието на кралицата Мария Амнтоанета-Австрийска, губи популярност. Той не съумява да предотврати революцията и е отстранен от власт.