КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 15 ОКТОМВРИ

2014 г. – Избухват масови безредици в Йерусалим с участието на палестинци.

2013 г. – При земетресение на Филипините загиват над 80 човека.

2012 г. – Умира Нородом Сианук, крал на Камбоджа (* 1922 г.)

2006 г.

Силно земетресение с магнитуд от 6,3 по скалата на Рихтер е регистрирано на Хавайските острови. Според информацията няма опасност от образуване на цунами. Епицентърът се е намира на около 246 км от столицата Хонолулу. Земетресението е последвано от вторичен трус със сила 5,8 по Рихтер. Според първоначалните данни няма жертви или пострадали.
От Американската служба за изследване на сеизмологичната активност съобщават, че на някои места са прекъснати електричеството и телефонните услуги. Регистрирани са и редица повреди и разрушения на сгради.

2006 г.

В Гърция се провежда първи тур от изборите за органи на местно самоуправление. 9 820 876 гласоподаватели избират 54 областни управители и 1 034 кметове. Общият брой на кандидатите кметове, областни управители, общински и областни съветници са 120 000. В цялата страна са отворени 24 744 избирателни секции. На изборите за първи път гласуват и граждани на страните-членки на ЕС, които живеят на територията на Гърция. Желание за гласуване са заявили 8 921 чуждестранни граждани.
Гласуването е задължително за всички гръцки граждани, навършили 18 години и вписани в избирателните списъци. Избирателните секции са отворени в 7:00 ч. Изборният ден протича без проблеми. Над 18 000 полицаи се грижат за сигурността.

2003 г.

Китай изпраща в космоса първият си космонавт.

2001 г.

В София започва 3-ти икономически форум за Югоизточна Европа, който обсъжда конкурентноспособността на икономиките на тези страни, ролята на валутния борд и др.

2001 г.

Финансовият министър Милен Велчев обявява, че при променената ситуация след атентатите от 11 септември България трябва да се съобрази с исканията на МВФ. При подготвянето на бюджета за 2002 г. правителството се отказва от намеренията си за нулева ставка върху данък печалба, залага 4,5 % ръст на БВП, 3,5 % инфлация, 0,8 % бюджетен дефицит, 17 % безработица и двукратно повишаване на заплатите с по 5 %.

2000 г.

Испански учени анализират повечето от съществуващите видове спортове за това кой колко е полезен за здравето на човека и стигат до следния извод: нито един не е абсолютно безвреден.

1996 г.

Умира Димитър Константинов Косев – български историк, академик (1961 г.). Роден е на 24 декември 1903 г. в с. Грозден, Бургаско. Почетен член е на Московския държавен университет и на Чехословашката академия на науките (1980 г.). От 1962 г. до 1968 г. е ректор на СУ. През 1964 г. става председател на Българското историческо дружество. Сред популярните му произведения са: “П. Р. Славейков, обществена и политическа дейност”, “Русия, Франция и българското освободително движение 1860-1869 г.”, “Септемврийското въстание в 1923 г.”, “Към историята на революционното движение в България през 1867-1871г.”.

1996 г.

Двата най-големи синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“, провеждат протестен митинг срещу политиката на правителството на Жан Виденов на площада пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“.

1991 г.

Латвийското гражданство е възстановено за гражданите от довоенния период.

1990 г.

Михаил Горбачов получава Нобелова награда за мир.

1989 г.

Хокеистът Уейн Грецки печели своята 1851-ва точка, с което става най-добрия нападател в историята на НХЛ.

1987 г.

Във в. „Литературен фронт“, орган на Съюза на българските писатели, поетът Евтим Евтимов поставя въпроса за необходимостта от гласност и по екологичните проблеми, свързани с обгазяването на Русе с хлор от химическия комбинат в румънския град Гюргево.

1985 г.

На пленума на ЦК на КПСС Михаил Горбачов обявява плановете за икономическо преустройство.

1979 г.

Канадско-американска комисия от учени съобщава за вредата на киселинните дъждове върху растенията и езерата.

1979 г.

В Пловдив е открит Международен фестивал на телевизионните театри.

1970 г.

Във в. „Литературен фронт“ е публикуван материалът на Рангел Игнатов „Случаят Солженицин“, който, следвайки официалната съветска позиция, отправя нападки срещу големия писател (изключен през ноември 1969 г. от Съюза на съветските писатели, защото отстоява свободата на творчество) по повод на току-що присъдената му Нобелова награда за литература.

1968 г.

СССР и Чехословакия подписват договор, според който на съветските войски е разрешено присъствие в Чехословакия.

1968 г.

Роден е Мариус Куркински – български актьор. Завършва НАТФИЗ, специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър” в класа на проф. К. Азарян през 1993 г. Още като студент гастролира в Младежкия театър и в Театъра на армията. През този период изиграва Ромео в “Ромео и Жулиета”, Фауст в “Д-р Фауст” и др. Моноспектакли, поставени от Мариус Куркински са: “Дон Жуан” (1993 г., Младежки театър), “Дамата с кученцето” (1993 г., НДК), “Евангелие по Матея” (1997 г., Сатиричен театър), “Самият човек” (1999 г., Сатиричен театър) и др. Поставя “Дванайста нощ” (1997 г., Сатиричен театър), “Синята птица” (1998 г., Учебен театър в НАТФИЗ). Авторски филм: “Дневникът на един луд” (1996 г.). Получава награди за : “Златната роза” – Варна, за мъжка роля (1996 г.), I награда за мъжка роля на театрален фестивал във Враца (1996 г. и 1999 г.), “А, Аскеер” за мъжка роля (1999 г.). Музикален албум: “Любовна война” (1997 г.). Режисьор е на: “Годежът” (2000 г.), “Грехове наши” (2000 г.), “Малки пиеси” (2002 г.), “Зимна приказка” (2002 г.).

1961 г.

В Лондон е основана правозащитната организация “Амнести Интернешанал”.

1946 г.

Умира Херман Гьоринг – един от главните военни престъпници на фашистка Германия. Роден е на 12 януари 1893 г. в Розенхайм, Бавария. Участва в Първата световна война като пилот на изтребител. Член е на Националсоциалистическата партия от 1922 г. Става ръководител на щурмовите отряди (SA). Като политически пълномощник на Хитлер (от 1930 г.) и председател на Райхстага (от август 1932 г.) има заслуги за спечелване на изборите. В правителството на Хитлер (1933 г.) става имперски министър на авиацията и мин.-председател на Прусия. Главнокомандващ е на военновъздушните сили (1935 г.). От 1937 г. е ръководител на един от най-големите германски промишлени концерни „Гьоринг“. Той е един от организаторите на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. Райхсмаршал от 1940 г. Осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг през 1946 г. Няколко часа преди изпълнението на присъдата се отравя в затвора.

1946 г.

Завършва мирната конференция в Париж (29 юли-15 октомври 1946 г.), на която са изслушани и представители на бившите сателити на хитлеристка Германия.
Парижката мирна конференция (1946–1947 г.) се провежда с цел уреждане резултатите от Втората световна война (1939–1945 г.) в Европа. Тя подготвя мирните договори с държавите – бивши съюзнички на хитлеристка Германия – Италия, Румъния, Унгария, Финландия и България. Българската делегация се оглавява от Кимон Георгиев и Васил Коларов. Тя отстоява искането да се признае правото на България като съюзник на държавите от антихитлерската коалиция от 10 септември 1944 г., а не след подписването на примирието на 28 октомври същата година. Настоява и за признаване на границите на България с Румъния от преди присъединяването към Тристранния пакт 1941 г. Заедно с това българската делегация отхвърля териториалните претенции на гръцката делегация, отстоява българските права над Западна Тракия и се противопоставя на прекомерните гръцки искания за репарации. С помощта на съветската делегация България получава един далеч по-добър договор от тези, наложени й след поражението й в Междусъюзническата война 1913 г. и Първата световна война 1914–1918 г. Договорът с България е подписан на 10 февруари 1947 г.

1945 г.

Умира Пиер Лавал – френски политик, адвокат по професия. Роден е на 28 юни 1883 г. в Шателдон. Той е министър-председател на Франция (1931-1932 г., 1935-1936 г.) и министър на външните работи (1934-1935 г.). По време на Втората световна война (1939-1945 г.) сътрудничи на нацистите. От 1942 г. до 1944 г. е ръководител на колаборационисткото правителство на Виши. Осъден е като изменник и застрелян след опит да се самоубие.

1944 г.

Немската пропаганда съобщава, че фелдмаршал Ромел, който се самоубива е загинал от бойните си рани.

1944 г.

Немския диверсант Ото Скорцени провежда операция “Мики Маус”, залавя в Будапеща държавния главата на Унгария адмирал Хорти, който предава властта на Ф. Салаши и отива в Германия, интерниран е в Бавария. След 1949 година живее в Португалия.

1944 г.

Четвърта армия с командващ генерал-майор Боян Урумов започва Брегал-нишко – Струмишката операция.

1941 г.

Нацистите забраняват на варшавските евреи да излизат извън техния квартал.

1937 г.

За първи път е издаден романа на Ърнест Хемингуей “Да имаш и да нямаш”.

1937 г.

Умира Йордан Стефанов Йовков – български писател белетрист, класик на българската литература.

1935 г.

Роден е Огнян Наков Дойнов – български политик, дипломат, министър.

1928 г.

Немски дирижабъл “Граф Цепелин” извършва първия търговски полет през Атлантическия океан.

1923 г.

Във Виена е съставен Задграничен комитет на БКП в състав: Васил Коларов, Георги Димитров и Георги Михайлов. Останалите в България членове на ЦК оформят Временен ЦК.

1921 г.

Роден е Борис Ненов – български художник. Той е изтъкнат пейзажист, портретист.

1920 г.

Роден е Марио Пузо – американски писател и сценарист, италианец по произход. Създава романа за мафията “Кръстникът” през 1969 г. Умира на 2 юли 1999 г.

1917  – Мата Хари (истинско име Маргарета Гертруда Зеле ; р. 1876 ), холандска танцьорка и куртизанка, един от най-известните шпиони от Първата световна война , е екзекутирана .

1913 г.

Българската армия заема Беломорска Тракия и ликвидира „Гюмюрджинската автономия“.
Автономното управление в Гюмюрджина (Независимо западнотракийско правителство) е обявено на 16 август 1913 г. Начело на Гюмюрджинската република застава българина мюсюлманин Хафуз Сали.

1912 г.

Българските 1-ва и 3-а армия излизат пред р. Карагачдере и се подготвят за Люлебургаз – Бунархисарската операция.

1912 г.

Бойците на 7-а пехотна рилска дивизия освобождават Кочани (Македония).

1912 г.

По време на Балканската война (1912-1913 г.) български военни части овладяват поречието на река Арда и отблъсват турската контраатака в дните между 15 и 25 октомври.

1912 г.

Провежда се заседание на сръбското правителство във Враня за организиране на сръбска администрация в Македония: създават се Кумановски, Скопски, Дебърски и Тетовски окръзи, а през ноември – и Неготински окръг с център в Кавадарци.

1908 г.

Учреден е медал „За насърчение към человеколюбие“ в три степени – златен, сребърен и бронзов. Отменен е на 18 юли 1947 г. На тази дата е учреден и медал „За спасяване на погибающи“ в три степени – златен, сребърен и бронзов. Съществува до декември 1950 г.

1895 г.

В Англия е открадната и претопена футболната купа на страната.

1894 г.

Френският лейтенант Алфред Драйфус е арестуван по изфабрикувани обвинения в шпионаж в полза на чужди държави. Той е заподозрян като автор на писмо, в което се съобщава на чужд агент за изпращането на тайни военни документи. През 1894 г. е осъден от военен съд на вечно заточение и изпратен на Дяволския о-в (Кайена). След застъпничеството на видни французи и главно на Е. Зола процесът на Драйфус е ревизиран два пъти. През 1906 г. е оправдан и върнат на служба.

1893 г.

Роден е Карол II – румънски крал (1930-1940 г.). През февруари 1938 г. установява кралска диктатура. Учредява фашистката организация – Фронт за национално възраждане. През 1939 г. сключва икономически договор с Германия. Признава Виенския арбитраж (1940 г.), според който Румъния предава на Унгария населената с унгарци Северна Трансилвания. При изострената вътрешна и външнополитическа обстановка през септември 1940 г. се отрича от престола и емигрира. Умира на 4 април 1953 г. в Ещорил, Португалия.

1888 г.

Княз Фердинанд връчва щандарт (бойно знаме) на Лейбгвардейския конен ескадрон.

1880 г.

Завършва 632-годишното строителство на Кьолнската катедрала. В чест на завършването се състои празненство, на което присъства и германския император Вилхелм I. Но и след тържествата по завършването строителството продължава.

1877 г.

Турската армия разгромява руската войска при Аладже (Кавказ).

1874 г.

Роден е Кръстьо Пастухов – български политик, общественик, публицист.

1868 г.

Цариградските българи организират отпечатването на правителствените проекти за разрешаване на българския църковен въпрос в специална брошура. Впоследствие брошурата е разпратена до всички по-големи български селища, като съзнателно издателите представят проектите като окончателно решение на спора с Патриаршията въпреки уверенията на Високата порта, че те имат предварителен характер.

1865 г.

Умира Андрес Бельо – венециански писател, преводач, филолог и държавник. Роден е на 29 ноември 1781 г. в Каракас. Живее в Чили от 1829 г. Той е първият ректор на университета в Сантяго (1842 г.). През 1855 г. участва в съставянето на чилийския „Граждански кодекс“. Автор е на „Граматика на кастилския език“ (1832 г.). Превежда Вергилий и Хораций. Публикува поемата „Обръщение към поезията“ (1823 г.), „Ода в чест на земеделието в тропиците“, стихове. Предшественик е на романтизма в латиноамериканската литература.

1863 г.

Търновските свещеници подават прошение до султан Абдул Азис за освобождаване на заточените български владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.

1859 г.

Роден е Александър Стоянов Теодоров-Балан – български езиковед, литературовед и библиограф.

1844 г.

Роден е Фридрих Вилхелм Ницше – немски философ, основоположник на философията на живота.

1842 г.

Роден е Петър Вълчев Сарафов – български учител, участник в националноосвободителното движение. Баща на Б. Сарафов и Кр. Сарафов.

1834 г.

Роден е Петър Василев Оджаков – български книжовник, юрист, фолклорист, член на БКД от 1884 г. Учи в Габрово, Галац, Белград, Карловци, Нови Сад, Виена, Одеса. Завършва право в Новорусийския университет в Одеса (1867-1870 г.). Учителства в България и в Румъния. Работи като съдия в Кишинев (1873-1874 г.). Помага на Г. С. Раковски в издаването на в-к „Български дневници“ в Нови Сад. Сътрудничи на българския и руски периодичен печат. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е преводач в руската армия. След Освобождението работи като главен прокурор във Върховния касационен съд, прокурор и съдия във Видинския и Врачанския окръжен съд, адвокат в Русе. Записва народни песни, издава няколко свои преводни юридически съчинения, които са едни от първите изследвания на българското обичайно право. Най-популярният му литературен труд е „Наука за песнотворчество и стихотворство“ (учебник, Одеса 1871 г.). Умира на 31 юли 1906 г. в Лясковец.

1814 г.

Роден е Михаил Юриевич Лермонтов – руски писател, поет.

1808 г.

Наполеон разпуска “Великата армия”. Създава вместо нея “Рейнската армия”.

1795 г.

Роден е Фридрих Вилхелм IV- пруски крал от 1840 г. Той е син на Фридрих Вилхелм III. Потушава революцията (1848-1849 г.) и помага за създаването в Прусия на жесток реакционен режим. Преследва либералните и радикалните движения. Предоставя на Прусия конституция (влязла в сила през януари 1850 г.). През 1849 г. отказва да приеме императорската корона предложена му от франкфуртското национално събрание (1848-1849 г.). През 1857 г. поради психическо заболяване се отказва от държaвното управление и брат му Вилхелм е определен за регент. Умира на 2 януари 1861 г. в Потсдам.

1666 г.

Английския крал Чарлз II за първи път облича жилетка и така дава началото на нова мода.

1582 г.

Влиза в сила Грегорианският календар, след като по заповед на папа Григорий XIII са “прескочени” дните от 5 до 14 октомври. Новият стил на летоброене е въведен от същата година в Италия, Франция, Испания и Португалия.

1581 г.

В Париж кралицата-майка Екатерина Медичи представя на своите гости първия в света публичен балет “Комичен кралски балет”.

1570 г.  – Основан е град Пхенян , сега столица на Северна Корея.

1564 г.

Умира Андреас Везалий – анатом и хирург от епохата на Ренесанса. Роден е на 31 декември 1514 г. в Брюксел. Той е основоположник на съвременната анатомия. Пръв предприема дисекция на човешкото тяло като основен анатомичен метод. Осъден е на смърт от Инквизицията. Крал Филип II заменя присъдата с изпращането му в Йерусалим. На връщане от Божи гроб корабът, с който Везалий пътува, претърпява корабокрушение при о-в Закинто и той загива. Тялото му е изхвърлено на о-в Зант.

1529 г.

Османската армия на Сюлейман Великолепни прекратява обсадата на Виена и се оттегля на изток.

1204 г.

В Търново пристига папска делегация начело с кардинал Лъв, за да короняса от името на папа Инокентий ІІІ българския владетел Калоян. Кардинал Лъв коронясва Калоян, след като е сключена пълна каноническа уния между българската православна църква и римокатолическата църква.
Калоян (Йоаница) е от рода Асеневци, брат на цар Асен I (1187-1196 г.) и на цар Петър II (1196-1197 г.). Калоян управлява в периода 1197-1207 г. След победата на въстанието на Петър и Асен (1185-1187 г.) като гарант за миролюбивата политика на България спрямо Византия Калоян е изпратен като заложник в Цариград. Там успява да се запознае с византийската дипломация. Възкачва се на престола след убийството на брат му Петър. Предприема действия за укрепване на централната власт и обуздаване на сепаратистичните стремежи на болярите. Успява да се възползва от избухналите вътрешни борби във Византия, от която се отделят присъединилите се по-рано български боляри Иванко и Добромир Хриз, както и висшите сановници Мануил Камица и Йоан Спиридопаки, управител на Смолянската област. За да се справи с отцепниците, император Алексий III Ангел търси сближение с Калоян и в края на 1201 г. сключва мир с него, по силата на който признава всички териториални придобивки на България, постигнати след 1195 г. През този период е освободена цяла Северна България заедно с черноморските градове, а също така и областите около Видин, Белград и Браничево. В началото на 1201 г. българският владетел завладява крепостта Констанция (днешна Кюстенджа) и Варна. След сключването на мира с Византия Калоян успява да изтласка Добромир Хриз от неговите владения. В резултат на това Българската държава достигна своите териториални граници, които има преди падането под византийска власт. Скоро след подписването на мирния договор с Византия, срещу България предприема поход унгарският крал Емерих. През 1203 г. той окупира областите около Белград, Браничево и Ниш, в които живее българско население, и се провъзгласява за „крал на България“. Калоян съсредоточава срещу него своите войски и успява да го прогони от тези области. За да извоюва официално признаване на българската държава, Калоян влиза в преговори с Римската курия и през 1204 г. сключва уния с папа Инокентий III. В резултат на това той e провъзгласен за „крал“, а архиепископ Василий – главата на българската църква, за „примас“. Този акт има формален характер и не позволява на римския папа да разпростре своето влияние над българите, но дава възможност на българския владетел да продължи усилията си за териториално разширение на своята държава. На 14 април 1205 г. Калоян нанася катастрофално поражение на кръстоносците при Одрин и пленява император Балдуин Фландърски. След тази битка Българската държава се утвърждава като първостепенна политическа и военна сила на Балканите. Скоро след това Калоян превзема Пловдив и се насочва на юг към Солунското маркграфство. Освобождава за кратко време редица крепости – Серес, Костур, Битоля, Охрид и други, и стига до стените на Солун. Убит е от куманския вожд Манастър в резултат на заговор, в който участват и някои български боляри, недоволни от прекомерното засилване на централната власт.