КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1879 – Източна Румелия е предадена в ръцете на Алеко Богориди. 1892 – В Русе Стоян Михайловски написва текста на „Върви народе, възродени“. 1925 – Българският поет и литературен критик Гео Милев е арестуван и обявен за “безследно изчезнал”. 1958 – СССР изстрелва първата си космическа лаборатория “Спутник 3”.
ПРАЗНИЦИ:
- Световен ден на климата
- Международен ден на семейството
- Международен ден на лицата, които отказват да служат в армия поради своите убеждения (Международен ден на убежденията по съвест)
- България – Празник на град Плевен
- Литва – Ден на Републиката
- Мексико, Южна Корея – Ден на учителя
- Парагвай – Ден на независимостта (декларирана, от Испания, 1811 г., национален празник)
- Словения – Ден на словенската армия
- Армения – Ден на семейството
- Иран –Ден на персийския език.
- Република Корея –Ден на учителя.
- Осетия – Ден на осетинския език и литература
- Държава Палестина –Ден на Накба – Ден в памет на палестинските бежанци.
- Парагвай – Ден на независимостта.
2014 г.
В Сърбия става най-голямото наводнение от 120 години. Един човек загива.
2012 г.
Във Франция Франсоа Оланд встъпва в длъжност като седмия президент на Петата френска република. Назначава за министър-председател Жан-Марк Еро.
2011 г.
Над 70 протестиращи копти са ранени в Кайро, след като мюсюлмани екстремисти нападат мирен протест пред сградата на държавното радио и телевизия с искания за повече права и равнопоставеност в египетското общество. В последните дни се изострят конфликтите между християни и мюсюлмани, като пострадват над 230 души, 15 загиват, подпалени са църква и три жилищни блока.
2007 г.
|
2006 г.
Архивът на МВР условно се дели на две големи части – служебен и оперативен масив. Документите до които всеки желаещ ще има достъп, са от служебния масив. На документите, които не съдържат класифицирана информация, ще им бъде премахнато нивото на секретност. Сред разсекретените документи са фондове на УБО 1947 -1956 г., които съдържат материали за работата на отдел 8-ми на ДС, документи за предаване на имуществото на бивши царски дворци на обществени организации за отчуждаване на недвижими имоти, включително за обект в Бояна. Разсекретени са документи за работата на отдел 6-ти “Следствен”-на ДС от 1949 до 1978 г., Документите се отнасят за следствените дела от ДС. Той съдържащ материали за разкрити конспирации, опозиционни групи- материали за Коста Лулчев и за процеса срещу Никола. Петков. Разсекретен е и фонд “Разработка на полицейския архив” от 1950 – 1961 г.,. Той съдържа материали срещу бивши полицейски служители, справки за съдебни и следствени дела срещу членове на БКП. Фондът на 9-ти отдел на ДС за периода от 1948 до 1961 г. също е разсекретен. Този отдел се е занимавал с разработването на служителите на МВР. Документите на политическия отдел на Народната милиция от 1948 до 1961 г. също става обществено достояние. |
2006 г.
На съвместно заседание на външните и военните министри, на което присъства и министър Веселин Близнаков, е изслушан Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана, който излага възможностите на ЕС за отговор на кризи и извънредни ситуации. По тази тема бившият френски министър на външните работи и бивш еврокомисар Мишел Барние излага съдържанието на доклада, с изготвянето на който беше специално натоварен от Европейския Съвет. Обсъдена е и гражданско-военната координация при управление на операции. |
2005 г.
|
2005 г.
|
1994 г.
15 май се чества като Международен ден на семейството от 1994г. Денят на семейството е обявен с решение на Общото събрание на ООН на 20 септември 1993 г. |
1991 г.
|
1990 г.
Винсент Вилем ван Гог е роден на 30 март 1853 г. в Зюндерт, Холандия. Той е един от най- великите художници в историята на европейското изкуство. Развива цялата си художническа дейност през последните 10 години от своя живот. Автор е на над 900 картини и около 1100 рисунки. Заболява от психична болест и умира на 29 юли 1890 г., когато е едва на 37 години. В последните години от живота си е лекуван от доктор Гаше в Париж, което го вдъхновява да създаде едноименната картината. Ван Гог не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж са изложени 71 от неговите произведения. Една от най-известните му творби е “Слънчогледите”,нарисувана през 1888 в Арл. |
1988 г.
|
1982 г.
На Третият световен шампионат по бокс в Мюнхен българският боксьор Исмаил Мустафов става първият български боксьор, спечелил световна шампионска титла. |
1981 г.
Умира Андрей Димитров Германов – български поет. Той е роден на 17 юни 1932 г. в с. Яворово, Варненско. Завършва руска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1955 г., след което работи като учител. Също така е редактор във в-к „Народна младеж“, редактор е в отдел „Поезия“ на издателство „Български писател“, заместник-главен редактор е на сп. „Съвременник“, главен редактор на сп. „Пламък“. Като лирик се утвърждава през 60-те год. Автор е на съчиненията: „Кълнове“ (1959 г.), „Работнически влак“ (1962 г.), „Равноденствие“ (1965 г.), „Късче мрамор от Акропола“, пътепис и стихотворения пише в съавторство със Сл. Хр. Караславов и М. Недялков през 1966 г., „Да ме запомниш“ (1967 г.), „Преображения“ (1968 г.), „Яростно слънце“ (1969 г.), „Мост“ (1970 г.), „Острови. Стихотворения“ (1972 г.), „Огледалце. Стихотворения за деца“ (1973 г.), „Стихотворения“ (1973 г.), „И оживяха в песента. Поема“ (1974 г.), „Парнас около нас. Дружешки шаржове, пародии, епиграми“ (в съавторство с Ив. Николов, 1974 г.), „Четиристишия. Стихотворения“ (1974 г.), „Самоубийствено живеем“ (1979 г.), „Други четиристишия“ (1980 г.), „Душа незащитена. Лирика“ (1981 г.), „Шаячни момчета. Спомени“ (1981 г.), „Стихотворения“ (1982 г.), „Златна светлина. Стихотворения“ (1983 г.), „Време за творчество. Интервюта. Статии“ (1986 г.), „Чешмата под снега. Стихотворения за деца“ (1987 г.), „Избрани преводи“ (1987г.) и др. |
1979 г.
|
1976 г.
|
1974 г.
Когато в ранните сутрешни часове на деня, палестинците нахлуват в училището, вътре има около 100 ученика на възраст между 14 и 16 години. 50 души – ученици и учители успяват да избягат. Едно момче по-късно е освободено, тъй като трябва да предаде списъка със затворниците в Израел, които по искане на похитители трябва да бъдат освободени. Израелският парламент се събира на извънредна сесия и в 15 часа местно време е взето решение да започнат преговори с похитителите. Израелското правителство говори с похитителите чрез високоговорител и се съгласява да освободи 26 политически затворници, които лежат в израелски затвори. Споразумението да бъдат освободени израелските деца се проваля, когато палестинците в училището не получават кодовата дума, която чакат от организацията си в Дамаск. По-късно Шимон Перес обявява, че решението да се щурмува училището е взето в последната минута, заради опасността бандата да се самовзриви, заедно с децата в училището. |
1973 г.
|
1970 г.
Албуми: „Please, Please Me“ (1963 г.), „White the Beatles“ (1963 г.), „A Hard Day’s Night“ (1964 г.), „Beatles for Sale“ (1964 г.), „Help“ (1965г.), „Rubber Soul“ (1965 г.), „Revolver“ (1966 г.), „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ (1967 г.), “Magical Mystery Tour” (1967 г.), „The Beatles“ (1968 г., известен като „Белият албум“), „Yellow Submarine“ (1969 г.), „Abbey Road“ (1969г.), „Let it Be“ (1970 г.), “1962-1966” (1973 г.), “1967- 1970” (1973 г.), „Live At The BBC“ (1994 г.), „Anthology I” (1995 г.), „Anthology II“ (1996 г.), „Anthology III“ (1996 г.), „Yellow Submarine Songtrack“ (1999 г.); „The Beatles 1” (2001 г.), “Let It Be…Naked” (2003 г.). |
1970 г.
|
1957 г.
Бомбата е по-скоро експериментална, отколкото завършено оръжие. Проектът е част от термо-ядрената програма, която започва през декември 1954 г. с цел създаване на мегатонна водородна бомба, със мощността на един милион тона тротил. Тестът е проведен на висока надморска височина на територията на безлюден остров. |
1955 г.
Когато Карл Велики покорява държавата на аварите, той поверява управлението на Marchia Austriaca (Източна марка, т. е. Източната погранична област) на маркграфове, които постепенно увеличават първоначалните си владения чрез присъединяване на съседни земи – Тирол, Щирия и др., и издействат от императорската титлата „наследствен херцог“. Рудолф Хабсбургски, избран за император на Германия (1273 г.), прави синовете си владетели на Австрия, Щирия и Карниола и по този начин основава Хабсбургската династия. Тя заема непрекъснато императорския престол от ХV в. до XX в. От XVI в. под властта на Хабсбургите Австрия се оформя като многонационална монархия, съперник на Османската империя. От 1804 г. Австрия е империя. Воюва с Прусия за хегемония в Германия, завършила с поражение за Австрия във Австро-пруската война (1866 г.). През 1867 г. Австрийската империя се преобразува в дуалистична монархия – Австро-Унгария. След Първата световна война се разпада, създадени са: Австрия, Унгария, Чехословакия; част от територията на империята влиза в Югославия, Полша, Румъния и Италия. От 12 ноември 1918 г. Австрия е федеративна демократическа република, чиято федерална конституция е в сила от 10 ноември 1920 г. През март 1938 г. Германия окупира Австрия (аншлус). Освободена е през 1945 г. След капитулацията на Германия е разделена на 4 окупационни зони. В резултат на мирния договор между СССР, САЩ, Великобритания и Франция, от една страна, и Австрия, от друга, на страната е върнат статутът на независима република (15.05.1955 г.). На 26 октомври 1955 г. Австрийският парламент приема Закон за постоянен неутралитет на Австрия. От 1945-1966 г. на власт са коалиционни правителства на Австрийската народна партия и Австрийската социалистическата партия. На 24 май 1992 г. за федерален президент е избран Томас Клестил (преизбран на 19.04.1998 г.); федерален канцлер – Виктор Клима (28.01.1997 г.). През 1999 г. за федерален канцлер е избран националистът Йорг Хайдер, а през 2002 г.- Волфганг Шусел. |
1954 г.
Признат е за почетен гражданин на Г. Оряховица през 2000 г. |
1953 г.
|
1943 г.
Роден е Георги Бакалов – съвременен български историк, византолог. Той завършва СУ “Св. Климент Охридски”, където впоследствие е преподавател по византийска история. От 1995 г. е професор. От 2000 г. чете лекции по „Обща история на Християнската църква“ в Богословския факултет във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на съчиненията : „Средновековният български владетел“ (1985 г.), „Въведение в християнството“ (1993 г.), „Византия. Културно-политически очерци“ (1994 г.) и др. |
1941 г.
В хода на Втората световна война българските войски влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море. Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. |
1940 г.
В САЩ за пръв път се появяват в продажба найлоновите торбички. |
1940 г.
По време на Втората световна война германски войски окупират Амстердам и нахлуват в Северна Франция. |
1938 г.
Умира генерал-майор Христофор Георгиев Хесапчиев. Той е роден в Габрово на 6 февруари 1858 г. От 1920 г. е член на БАН. Завършва военното училище в София (1879 г.), специален курс на Константиновското пехотно училище (1880 г.), Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1883 г.) и висша офицерска кавалерийска школа (1885 г.). По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е помощник-началник на щаба на войската. Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5 ноември). Христофор Хесапчиев заема редица ръководни постове: началник е на военното училище (1885 г.-1893 г.), началник е на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания, командир на VI пехотен полк (1896 г. – 1898 г.). Изпълнявал е също така длъжностите: военно аташе в Белград (1899 г.-1904 г.), дипломатически агент в Белград (1904 г.-1905 г.), дипломатически агент и пълномощен министър в Букурещ (1905 г.-1911 г.). Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография. |
1936 г.
В София започва издаването на в. “Нова Камбана“, информационен всекидневник. Продължение е на в. „Камбана“ (1907–1919 г. и 1925–1935 г.). Директор-издател е Л. Т. Поповски. Редактори са Тр. Доброславски, П. Карчев и Г. Ив. Вълков. Поддържа връзки с Политическия кръг „Звено“. Сътрудници във всекидневника са Т. Павлов, Г. Бакалов, Н. Вапцаров, Мл. Исаев, Б. Делчев и др. Последният брой на в. “ Нова камбана” излиза на 15 октомври 1938 г. |
1932 г.
|
1930 г.
Андрей Тасев Ляпчев е български държавник, икономист и кооперативен деец. Един от лидерите на Демократическата партия и Демократическия сговор. Андрей Ляпчев е роден на 30 ноември 1866 г. в Ресен (Македония). Учи в Битоля, Солун, Пловдив, следва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. Редактира вестниците „Хр. Ботьов“, „Млада България“, „Реформи“ (орган на Македонския комитет), „Пряпорец“. Андрей Ляпчев е един от основателите на Съюза на земеделските кооперации и на Съюза на популярните банки. След 1908 г. заема многократно поста министър. Той е министър-председател в периода 4 януари 1926 г. – 29 юни 1931 г. По време на управлението си сключва Бежанския заем и Стабилизационния заем. Андрей Ляпчев умира на 8 ноември 1933 г. в София. |
1930 г.
|
1928 г.
|
1926 г.
Роден е драматургът Драгомир Асенов. Драгомир Асенов е псевдоним на Жак Нисим Меламед. Той живее в София от 1936 г. През 1953 г. завършва право в СУ “Св. “Климент Охридски”. Драгомир Асенов изпълнява длъжностите главен редактор на списание „Родна реч“, заместник – главен редактор на в.“Литературен фронт“, секретар на СБП. Сред по-известните негови творби са: „Нашият взвод“ (1956 г.), „Кафявите хоризонти“ (1961 г.), „Рожден ден“ (драма, 1965 г.), „Рози за д-р Шомов“ (драма, 1967 г.), „Горещи нощи в Аркадия“ (пиеса, 1970 г.), „Наградата“ (пиеса, 1981 г.), „Елегия за едно женско сърце“ (1984 г.), „Избрани произведения“ (в 3 т., 1983 г.-1984 г.), „Елегия за едно женско сърце“ (роман, 1984 г.) и др. Сценарист на „Най-тежкият грях“ (1982 г.) и „Тази кръв трябваше да се пролее“ (1985 г.). Умира в София на 19 юни 1981 г. |
1925 г.
|
1919 г.
Роден е Александър Цветков Геров – български поет. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Участва в конспиративна дейност през 1944 г., за което е арестуван. Редактор е в Радио София (1944 г.-1952 г.), в сп. „Киноизкуство“ (1953 г.-1955 г.), в. „Кооперативно село“ (1963 г.), в редакция „Фокус“ към Българска кинематография и в издателство „Български писател“. От малък сътрудничи в детски и ученически издания, а по-късно във в. „Заря“, „Литературен глас“, „Светлоструй“, в сп. „Изкуство и критика“ и „Златорог“. Автор е на стихосбирките „Ние хората“ (1942 г.), „Два милиарда“ (1947 г.), „Най-хубавото“ (1958 г.), „Приятели“ (1965 г.), „Свободен стих“ (1967 г.), „Любовна лирика“ (1983 г.), „Внезапни стихотворения“ (1986 г.), „Книга за Тамара“ (1991 г.), на сборниците с проза „Усмивка под мустак“ (1960 г.), „Щастие и нещастие“ (1963 г.), „Фантастични новели“ (1966 г.). Умира през 1997 г. в София. |
1915 г.
|
1914 г.
Роден е Жак Битев Гатеньо – български писател. Той е автор на литературно – критически материали, преводач е на поезия и проза от испански и френски език. Сътрудник е към вестниците „Валог“, „Кадима“, „Светлоструй“, „Литературен преглед“ и др. Автор е на съчиненията : „Животът ни е ясен“ (1940 г.), „Сърцето на Испания. Литературно- критически портрети“ (1941 г.) и др. |
1905 г.
В София излиза първи брой на „Учителска искра“. Изданието е орган на Социалдемократическата учителска организация и излиза 3 пъти месечно до 28 юли 1923 г. Редактори са П. Ралев, Г. Кръстев, Т. Стоилов, Л. Кандев, М. Станев и др. От 15 ноември 1923 г. под името „Учителско единство“, продължава да излиза до 24 май 1924 г. |
1905 г.
Лас Вегас е град в Северна Америка. Населението му е 183 000 жители, а с предградията – 536 000 жители. Лас Вегас е известен с многобройните си игрални домове – „Индустрия за отдих и развлечения“ . Развита е химическата, полиграфическата, стъкларската, електротехническата, хранително-вкусовата промишленост. Лас Вегас е основан през 1855 г., но е град от 1905 г. |
1892 г.
|
1891 г.
Михаил Афанасиев Булгаков – руски писател и драматург, майстор на гротеската. Завършва медицина в Киевския университет (1909-1916 г.), след това работи като лекар в Смоленския край и в Киев. Започва да пише през 1919 г. През 1920 г. и 1921 г. живее във Владикавказ, а през 1921 г. се преселва в Москва, където сътрудничи на вестници и списания. Първият му роман „Бялата гвардия“ е отпечатан в сп. „Русия“ (1924 г.), но не изцяло; единствената му публикувана приживе книга е сборника „Дяволиада“ (1925 г., 5 разказа). По инициатива на МХАТ М. Булгаков създава на основата на романа “ Бялата гвардия“ драмата “ Дните на Турбини “ (1926 г., забранена от РАПП в периода 1929-1932 г.); първа сатирична пиеса – „Зойкина квартира“ (1926 г.; играна през сезона 1926/27 г., но отпечатана едва през 1982 г.), втората – „Багровий остров“ (1927 г.), има само няколко представления. Втората драма на Булгаков „Бег“ (1927-1928 г.) е забранена преди премиерата. Лично Сталин се разпорежда Михаил Булгаков да продължи работа в театъра, като лично го информира по телефона на 18 април 1930 г. През 1930-1936 г. Булгаков работи като асистент-режисьор в МХАТ. През 1936 г. Булгаков преминава в Болшой театър, където е оперен либретист и преводач. Всичко, написано от него, остава в ръкопис. Вече на легло, ослепял, той диктува поправките към романа „Майстора и Маргарита“ (1928-1940 г.). През 1941 г. в Ленинград и в Москва за кратко се играе пиесата му „Дон Кихот“ (1938 г.), а през 1943-1948 г. – драмата „Последни дни“ (1934-1935 г.). След смъртта му е заличен от литературните истории и плановете на издателствата; съпругата му Елена Сергеевна Булгакова запазва литературното му наследство до 1955 г., когато в печата и на театрална сцена се появяват творбите на Булгаков, благодарение на подкрепата на К. Паустовски и В. Каверин. Михаил Булгаков е сред най-значителните руски и световни писатели на ХХ в. Булгаков умира на 10 март 1940 г. в Москва. |
1886 г.
|
1884 г.
Роден е Добри Колев Терпешев – български политик, деец на БКП. Член е на БРСДП от 1902 г. Осъждан е за антидържавна дейност на смърт през 1912 г. и 1925 г. От 1938 г. е член на ЦК на БКП. Член е на Политбюро (1943 г., 1944-1950 г.). Добри Терпешев е министър без портфейл в правителството на К. Георгиев (1944-1946 г.). Министър е на труда и социалните грижи през 1950 г. Обвинен е в деструктивна фракционна дейност и изваден от състава на ЦК на БКП през юли 1957 г. Умира на 26 януари 1967 г. Посмъртно реабилитиран политически с решение на Политбюро на ЦК и на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП от 8 януари 1990 г. |
1883 г.
Роден е Владимир Попанастасов (В. П. Кръстев) – български поет и публицист. През 1908 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като съдия в Карлово и Цариброд и помощник-прокурор в Стара Загора (1909-1912 г.). Участва като офицер в Балканските войни (1912-1913 г.). Автор е на хумористични и сатирични стихотворения, фейлетони, разкази, писани предимно във в-к „Българан“ (1904-1909 г.). Сътрудничи на много периодични издания: сп. „Художник“, „Демократически преглед“, „Свято дело“, „Македонски преглед“; на вестниците „Илинден“ (1907-1908 г.), „Гражданин“ и др. В книгата „Легенди“ (1909 г.) помества свои поеми и стихотворения на исторически и библейски теми. |
1878 г.
Умира Георги Нейчов (Г. Н. Вълков) – български революционер, участник в националноосвободителното движение. Той е роден през 1848 г. в Панагюрище. Завършва Пловдивското епархийско училище и работи като учител и читалищен деец в родния си град. Взема участие в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). В неговия дом Райна Княгиня с помощта на жена му извезва знамето на въстанието, там стават и срещите с Г. Бенковски. Представител е на Панагюрския комитет на събранието в Оборище. След разгрома на въстанието е заловен и заточен в Мала Азия. |
1876 г.
|
1870 г.
Роден е Васил Киров Кирков – български драматичен артист. Той е един от основателите на българския професионален театър. Следва драматично изкуство във Виена в периода 1893 -1894 г. Играе в Столичната драматична група (1890 г.), в театър “Сълза и смях” (1892 -1904 г.) и в Народния театър (1904 -1926 г.). Сред по-известните му роли са: Хамлет (от Шекспир), Принцът (“Емилия Галоти” от Лесинг), Ернани (от В. Юго), Освалд (“Призраци” от Ибсен), Боркман (“Джон Габриел Боркман” от Ибсен), княз Мишкин (“Идиот” от Достоевски), Хлестаков (“Ревизор” от Гогол) и др. Умира на 18 ноември 1931 г. в София. |
1864 г.
Роден е Димитър Христов Матов – български езиковед, етнограф и фолклорист. През 1888 г. завършва славянска филология в Харков. В периода 1890-1892 г. специализира във Виена и Лайпциг. Преподавател във Висшето училище в София. Печата трудове в “Периодическо списание”, “Сборник за народни умотворения”, “Български преглед” и др. Димитър Матов е един от създателите на сп. “Книжици за прочит” и негов сътрудник. От 1892 г. до 1895 г. е съредактор (с Ив. Шишманов) на “СбНУНК”. Димитър Матов умира на 15 септември 1898 г. |
1859 г.
|
1858 г.
|
1857 г.
Роден е военният деец Рачо Петков Славейков. Той е син на Петко Р. Славейков. През 1870-1872 г. учи в Робърт колеж и в гимназия в гр. Николаев, Русия. След обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. е доброволец в руската армия при княз Черкаски и като такъв участва в боевете на Шипка. След Освобождението продължава образованието си в Русия и през 1883 г. завършва Военното кавалерийско училище в Екатеринослав. При завръщането си постъпва на служба като кавалерийски подпоручик в Източна Румелия. След Съединението взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. Убеден русофил, Славейков се включва през 1887 г. в организирането на Русенския бунт, поради което е осъден на смърт. Успява да избяга в Русия и завършва висша кавалерийска школа в Санкт Петербург. Завръща се, с разрешение на Стамболов, за да се прости с умиращия си баща през 1895 г. След като му е забранено да работи като военен се отдава на публицистична и преводаческа дейност. Като член на Демократическата партия Рачо Славейков сътрудничи на нейните печатни органи. Свързва се с лявото крило на ВМРО. Славейков смело и открито се противопоставя на корупцията в България. Автор е на студии по военнотеоретични и практически въпроси, на статии по исторически, политически и литературни въпроси. Публикува материали в редица вестници и списания, сред които са „Пряпорец“, „Знаме“, „Мир“, „Демократически преглед“ и др. Съчиненията, които Рачо Славейков оставя, са “Отбраната на Шипка на 9, 10 и 11 август 1877”, “Спомени за Сръбско-българската война”, “Тракийският кон и тракийското коневъдство”, “Български народни обичаи и вярвания”, “Петко Рачов Славейков, 1827-1895” . Умира на 23 февруари 1931 г. в София. |
1851 г.
|
1845 г.
|
1840 г.
|
1836 г.
Сръбски парламентьори начело с Аврам Петрониевич пристигат в Пирот, за да склонят въстаниците към прекратяване на бунта. Годините 1834-1837 са белязани с Берковско-пиротските въстания, въстания на българското население от Северозападна България за освобождение от османско владичество. През 1832 г. Високата порта ликвидира разложената военно-спахийска система и пристъпва към създаването на редовна армия. Заедно с това тя прокламира и аграрна реформа, която вдъхва известни надежди на поробеното българско население, че ще може да получи земя. Реформата обаче се провежда твърде половинчато, а в северозападните краища на България тя остава само на книга. Подтик за въоръжена борба дава успешният бунт на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 г. успява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги постави под своя власт. Това поражда надежда сред населението на Северозападна България, че чрез масово въстание и с подкрепата на княз Милош ще може да издейства от османското правителство известни свободи. Първи се надигнат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко: в края на 1834 г. и началото на 1835 г. въстават 16 села. Поради големите обещания на местните османски първенци и отказа на сръбския княз да подкрепи надигналите се селяни въстанието е преустановено. След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 г. въстанието отново пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов характер придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават местните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, поради което и самото въстание получава известност под името Манчова буна. Броят на въстаниците достига до няколко хиляди души. От тях обаче е въоръжена само една твърде незначителна част. В края на 1836 г. към берковските селяни се присъединява и населението на Пиротския край. Съвместните им действия завършват с неуспех главно поради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки поражението и на това въстание борбата на българите от северозападните краища на страната не престава. През 1837 г. населението на Берковско и Пиротско се вдига отново. Една голяма група от въстаниците под ръководството на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и води сражение с османските войски. Съпротивата им обаче е сломена пак поради липса на въоръжение и отсъствие на подкрепа от Сръбското княжество. |
1808 г.
Умира Петър Ичков – сръбски политически деец, българин по произход. Влиятелен търговец; изнася стоки в Белград. Владее няколко европейски езика. Постъпва като преводач на турската дипломатическа служба във Виена и Берлин. В началото на ХIХ в. посредничи между българското правителство и Високата порта, като започва преговори, довели до сключването на т. нар. Ичков мир, по силата на който турците се задължават да изтеглят от сръбските земи всички еничари и кърджалии, а сърбите се задължават да плащат трибут. През 1807 г. Петър Ичков е председател на Белградския магистрат. Преди смъртта си е на австрийска служба. |
1779 г.
|
1767 г.
След падането на България под византийско владичество през 1018 г. върховно управление на самостоятелната българска църква е установено в Охрид. Първоначално почти всички български земи са под духовната власт на Охридската архиепископия. След въстанието на Петър Делян през 1040 г. Северозападна България и Дръстърската област са отнети от нея и преминават под непосредственото подчинение на Цариградската патриаршия. По време на византийското владичество на силна ромеизация са подложени и останалите български земи. След освобождението на България от византийско владичество и възстановяването на Българската патриаршия в Търново през 1235 г., а така също и на Ипекската патриаршия, Охридската архиепископия запазва своето съществуване. Въпреки това влиянието й в духовния живот е чувствително намалено. През XIV в. то е ограничено само в земите на Вардарска Македония и Албания. След падането на България под османско владичество Видинска и Софийска епархия са под духовната власт на Охридската архиепископия. През XVIII в. със съгласието на османските власти нейното влияние се разпростра и над сръбските епархии. Както по време на византийското владичество, така и по време на османското иго, Охридската архиепископия играе голяма роля за запазване на българското народностно самосъзнание. По-известни нейни йерарси са Йоан I Дебърски (1018 – ок. 1037 г.), Теофилакт Охридски (след 1084 – ок. 1108 г.), Димитър Хоматиан (1216 или 1217 г. – след 1234 г.), Прохор (1528 или 1529-1550 г.), Арсений II (1763-1767 г.) и др. |
1718 г.
|
1618 г.
|