КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 13 ЮНИ

Американският космически кораб “Пайъниър-10” пресича орбитата на Нептун и става първият обект, дело на човешка ръка, който напуска Слънчевата система.

Москва призовава Обединените нации за действия срещу Израел. Съветът за сигурност към Обединените нации отхвърля исканията на Русия за незабавно приемане на резолюцията, осъждаща Израелската агресия по време на шестдневната война.

Добрите отношения на Русия с Египет мотивират и исканията за изтегляне на Израелските военни части от Арабската територия. Предявяването на тези искания е в резултат на продължилите шест дни сражения, при които Израел напредва на три фронта и увеличава двукратно територията, върху която упражнява контрол. От Израел заявяват, че реализираните военни действия са насочени срещу активизирането на предвижването на войскови арабски части покрай границите.

Открит е „Театър 199“ в София.

Умира Никола Нарев Трайков – български журналист. Той е участник в национално-освободителните борби на Македония. Завършва Славянска филология в СУ през 1914 г. Преподавател е по новогръцки език в СУ в периода 1946 г.-1958 г. По време на Балканската война (1912 г.-1913 г.) се сражава в Македоно-одринското опълчение. Като журналист започва да пише през 1912 г. в солунския български периодичен печат. Открива и изследва неизвестни документи за политическото и културно минало на българския народ в български, румънски, гръцки и др. архивни хранилища. Той е задълбочен изследовател и познавач на делото на българските възрожденци. Автор е на съчиненията: “Манастирът “Пречиста” (1912 г.), “Кичево в миналото” (1913 г.), “Спомените на капитан Васил Вълков” (1930 г.), “Н. Г. Чернишевски” (1953 г.), “Архив на Г. С. Раковски” (т. II-III, 1966 г.), “Преписка на братя Миладинови” (1964 г.).

Роден е Бойко Борисов. Премиер на България от юли 2009 година.

През 1982 г. се дипломира във Висшата специална школа на МВР като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин лейтенант. Същата година постъпва на работа в Софийско градско управление като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. От 1985 г. до 1990 г. е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност /ВИПОНД/ на МВР. Защитава дисертация по темата „Психо-физическата подготовка на оперативния състав“ и му е присъдена научната степен „доктор“. През 1990 г. напуска системата на МВР. През 1991 г. основава фирмата “Ипон-1” ООД, която в момента е сред най-големите охранителни фирми в страната. “Ипон-1” членува в Световната организация на охранителите IАРРА, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. От 1978 г. е активен състезател по карате, притежава VII дан. Дългогодишен треньор на националния отбор по карате, както и международен съдия. Организира редица благотворителни инициативи за събиране на пари за деца на загинали служители на МВР.

От 1 септември 2001 г. е назначен на длъжност главен секретар на МВР с указ №194/2001 г. на президента на Република България, а със заповед на Министъра на вътрешните работи му е присвоено звание “полковник” от МВР. С Указ №32/2002 г. на президента на Република България от 19 януари 2002 г. е удостоен със звание генерал-майор. С Указ №227 на президента на Република България от 25 юни 2004 г. е удостоен със звание генерал-лейтенант.

Напуска поста главен секретар през септември 2005 г. и се кандидатира за кмет на София. Избран е за кмет на града на 5 ноември 2005.

През месец март 2006 година регистрира Сдружение “Граждани за европейско развитие на България” (ГЕРБ), като сдружение с нестопанска цел за обществено полезна дейност. Впоследствие прераства в партия ГЕРБ.

Американската армия получава своя първи официален флаг.

По време на Втората световна война Лондон е бомбандиран за първи път от немските ракети „Фау-1“.

Умира Коста Апостолов Солев, известен като Кочо Рацин – македонски национален деец, поет и комунистически активист.

Той е роден на 22 декември 1908 г. във Велес, Македония През 1928 г. в загребското списание “Критика” публикува първото му литературно произведение “Синови глади”, стихотворението е на сръбски език. През 1932 г. заедно с поетите Гьоргьевич и Аксич, Рацин публикува в Скопие стихосбирка на сръбски език “1932”. През 1939 г. Кочо Рацин публикува стихосбирката си “Бели мугри” в Загреб. Тя е написана на велешки диалект и придобива голяма популярност във Вардарска Македония, където тя се разглежда като противопоставяне на опитите за сърбизация на страната. В лексиката и правописната форма, Рацин е под силното влиание на Кръстьо Мисирков и на крачка до по-късно кодифицираната форма на македонския език. Рацин публикува и други стихотворения, разкази и статии на различна тематика. В статиите на историческа тематика, той защитава македонската национална кауза. Кочо Рацин е автор и на шест непубликувани стихотворения на книжовен български език.

От младежка възраст Кочо Рацин участва в Югославската комунистическа партия. Той е неколкократно арестуван от югославските, а по време на Втората световна война и от българските власти. През лятото на 1943 г. той се присъединява към партизаните в Западна Македония, която тогава се намира под италианска окупация.

Кочо Рацин е убит на 13 юни 1943 г. в планината Лопушник, над Кичево, прибирайки се в партизанската печатница. Според друга версия, убийството е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо, отявлен противник на групата на Методи Шаторов-Шарло в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на македонците и на която симпатизирал Рацин.

Спрян е от печат обществено-политическият вестник „Демократ“. Органът на Радикалдемократическата партия излиза в София от 15 септември 1905 г. От 1911 г. изданието продължава да излиза под името „Радикал“. „Демократ“ е подновен след 9 септември 1944 г. и съществува до 9 февруари 1948 г.

Отначало вестникът излиза веднъж седмично, от втората година – два пъти седмично, а от деветата е всекидневник. Редактори на „Демократ“ са Ил. Георгов, Н. Найденов, М. Генов и др.

Умира Кочо Рацин, роден като Коста Апостолов Солев – македонски национален деец, поет и комунистически активист.

Първото литературно произведение на Рацин е “Синови глади“, стихотворение на сръбски език, публикувано през 1928 г. в загребското списание „Критика“. Заедно с поетите Гьоргьевич и Аксич през 1932 г. в Скопие публикува стихосбирката на сръбски език „1932“.

Рацин публикува и други стихотворения, раскази и статии на различна тематика. В статиите на историческа тематика, той защитава македонската национална кауза.

Единствената стихосбирка на Рацин, „Бели мугри“, е публикувана в Загреб през 1939. Тя е написана на велешки диалект и придобива голяма популярност във Вардарска Македония, където тя се разглежда като противопоставяне на опитите за сърбизация на страната.

Кочо Рацин е автор и на шест непубликувани стихотворения на книжовен български език.

От младежка възраст Кочо Рацин участва в Югославската комунистическа партия. Той е неколкократно арестуван от югославските, а по време на Втората световна война и от българските власти. През лятото на 1943 той се присъединява към партизаните в Западна Македония, която тогава се намира под италианска окупация.

Кочо Рацин е убит в нещастен случай, като резултат на негов физически недостатък (бил е малко глух) и след като не отговорил на предупрежденията на охраната, докато се прибирал нощем в партизанската печатница в планината Лопушник, над Кичево. Според друга версия, убийството е инсценирано от партийния комисар Светозар Вукманович-Темпо, отявлен противник на групата на Методи Шаторов-Шарло в партията, която защитавала тезата за българската принадлежност на македонците и на която симпатизирал Рацин.

Умира Шарл Едуард Гийом – швейцарски физик. Той е роден на 15 февруари 1861 г. През 1920 г. получава Нобелова награда за физика.

Завършва Цюрихския университет през 1883 г., работи в Международното бюро за мерки и теглилки в Севър, където от 1915 г. е директор. През 1883 г.-1889 г. участва в определянето на коефициента на линейно разширение и в сравнението между платиниево-иридиевите еталони за метър. Определя обема на 1 кг вода. Получава серия от сплави от типа инвар, които имат голямо значение за точното приборостроене, метрологията и геодезията.

Роден е живописецът Георги Йорданов Божилов. Учи декоративно-монументална живопис във ВИИ „Н. Павлович“ при проф. Г. Богданов. Георги Йорданов Божилов се утвърждава като портретист, пейзажист и майстор на фигуралната композиция: „Писта“ (1961 г.), „Пловдив“ (1965 г.), „Старият Пловдив“ (1969 г.), „Икар“ II (1978 г.) и много др. Има над 40 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Картините му са част от колекции в цял свят.

След тежка катастрофа в Бургас умира на 30 май 2001 г.

Излиза последният брой на седмичника за литература, изкуство и обществена мисъл „ЩИТ“. Началото на изданието е поставено в София на 27 септември 1933 г. Редактор е Л. Стоянов, а сътрудници – Г. Бакалов, А. Тодоров, Н. Хрелков, Г. Караславов, Мл. Исаев, Н. Ланков, Кр. Пенев и др. Художници на “ЩИТ” са П. Георгиев, Ал. Жендов, Ил. Бешков, Ст. Венев и др. Освен с литература, списанието се занимава и с обществено-политически проблеми.

В уругвайската столица Монтевидео започва І-вото Световно първенство по футбол. В него участват 13 отбора, от които – 4 от Европа. Първи световен шампион става отборът на домакините.

В София започва да излиза седмичният политически вестник „La Macedoine“. Близкото до ВМРО (Иван Михайлов) издание съществува до август 1937 г. Директор е С. Евтимов, а главен редактор Д. Чилев.

По време на Първата световна война германците за първи път бомбандират Англия не от дирижабли, а от самолети.

На среща в Цариград екзарх Йосиф I и униатският архиепископ Михаил Миров обсъждат възможността за обявяване на уния в македонските земи. Целта е да се защити националната идентичност на македонските българи, които се предвижда след Балканските войни да преминат към Гърция и Сърбия. Това така и не се случва. Свещеник Михаил Миров е ръкоположен за теодосиополски епископ и е издигнат за архиепископ и глава на Католическата българска църква от източния обряд (униати) със седалище в Цариград през февруари 1907 г. Той заема това място до смъртта си на 17 август 1923 г. Михаил Миров е роден в с. Топузларе (днес Зорница), Ямболско. Първоначално завършва Висшата духовна семинария в Цариград, а през 1883 г. приема монашески сан.

Първоначално Униатското движение възниква в резултат на засилването на католическата пропаганда след Кримската война 1853 – 1856 г. Франция и Англия, в стремежа си да отслабят руското влияние на Балканите, изпращат множество католически и протестантски мисионери, които разгръщат силна агитация за откъсване на българите от православието. Турското правителство, заинтересувано от разрушаването на верското единство от отслабването на руското влияние, поддържа Униатското движение. Католическите мисионери обаче не успяват да се похвалят със значителни успехи. Движението не е популярно сред българското население. Само една малка част от обществеността проявява склонност да приеме католицизма и да се откъсне от Цариградската патриаршия и да извоюва независима българска църква. През 1859 г. българите в Кукуш се обявяват за униати. На 18 декември 1860 г. Драган Цанков, архимандрит Йосиф Соколски и др. подписват акт за уния – присъединяване на българската църква към католическата. 80-годишният Й. Соколски е ръкоположен в Рим от самия папа Пий IX за архиепископ на българите униати през март 1861 г. Високата порта признава веднага новообразуваната българска униатска община в Цариград и заточва Иларион Макариополски. Българският народ не приема новосъздадената църква. Той стои зад Иларион Макариополски дори и след заточаването му. Н. Геров и П. Р. Славейков успяват да убедят Й. Соколски да се откаже от унията. Той заминава за Одеса на 6 юни 1861 г. От там отправя послание до българите униати да се върнат към православието. Драган Цанков също се отказва от унията и движението заглъхва. Остават само незначителни униатски групи.

Подписан е споразумителен протокол с компанията на Източните железници за откупуването им от България. Концесионна компания на барон М. фон Хирш сключва договор с Високата порта за построяване и експлоатация на ЖП линии в европейската част на Османската империя през 1869 г. Договорът е ревизиран през 1872 г. През 1870-1874 г. е построена и пусната в експлоатация ЖП линия Цариград-Белово с разклонения от Одрин за Дедеагач и от Търново Сеймен (днес Симеоновград) – за Ямбол. След това е пусната в експлоатация и линията Солун – Скопие – Митровица, която няма пряко отношение към българските земи, както първата, но допринася за икономическото им развитие при условията на феодалните порядки в империята. В желанието си да натрупа бързи и големи печалби, компанията установява високи тарифи за превоз на стоки и пътници. След Освобождението по силата на чл. 10 от Берлинския договор 1878 г. за Княжество България и чл. 21 за Източна Румелия България е задължена да поеме ангажиментите на Високата порта по отношение на „Източни железници“ в частта им на българска територия. По този начин е грубо нарушен държавният суверенитет на българската държава. Това положение се запазва до септември 1908 г., когато в навечерието на провъзгласяването независимостта на България правителството на Ал. Малинов изземва линиите на компанията на българска територия. По силата на последвалия българо-турски протокол 1909 г. България е задължена да заплати на компанията 42 294 347 златни лева. Това задължение се потвърждава и от руско-турския протокол от 1909 г. и руско-българския протокол от 1909 г. С цената на този откуп България успява да се освободи от присъствието на една чужда компания и да поеме по-нататъшното ЖП строителство в свои ръце.

В бой с турска войска, загива Марко войвода (Георги Иванов), след предателство на местни гъркомани в леринското село Пътеле (днес Агиос Панталеймонас, Гърция).

Марко войвода е известен още с прякорите: Георги Геройски, Марко Лерински. Марко войвода е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Георги Иванов е роден на 20 юни 1862 г. в Котел. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. През 1895 г. Георги Иванов напуска службата, влиза в редовете на Върховния Македоно-одрински комитет и взима участие в четническата акция от 1895 г. След неуспеха на акцията, се връща в армията като подофицер. През 1900 г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където получава псевдонима Марко. Благодарение на военната му подготовка и на организационните способности на Марко войвода, четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация.

Във Франция е проведена първата автомобилна гонка. Емил Левасо преодолява най-бързо разстоянието от Париж до Бордо и обратно. Средната скорост на машината победител била 24 км/час.

Умира Николай Николаевич Ге – руски художник. Той е роден на 27 февруари 1831 г. във Воронеж. Работи в Рим (1857 г.-1859 г.) и във Флоренция (1860 г.-1869 г.). Живее в Петербург (от 1870 г.) и в Черниговска губерния (от 1876 г.). Става член-учредител на Дружеството на подвижните художествени изложби. Търси в историята теми със силно гражданско звучене – „Петър I разпитва наследника Алексей Петрович в Петерхов“ (1871 г., Третяковска галерия). След 1880 г. се връща към евангелските теми и създава цикъл картини за страданията на Христос: „Христос в Гетсиманската градина“, „Голгота“ (1893 г.), „Разпятие“ (1892 г.-1894 г.). Портретите, които рисува, се характеризират с голяма простота, строгост на цветните и композиционните решения и стремеж да се предадат богатството и сложността на духовния мир на човека.

В София излиза първи брой на вестник „Свободно слово“. Изданието е орган на първата опозиционна коалиция Съединена легална опозиция. Коалицията е образувана от консерватори, либерали и южнобългарски съединисти. През септември към нея минават и либералите на Драган Цанков. От брой 104 „Свободно слово“ става орган на Народната партия. Отговорен редактор на вестника е Ст. Петров. Редактори са Ив. Белнеов, Ил. Попов, Д. Иванов, П. А. Клинков и др. „Свободно слово“ излиза до 31 май 1894 г.

Роден е Добри Божилов Хаджиянакиев. Слез завършване на основно образование в родния си град той продължава да учи в Търговската гимназия в Свищов. От 1902 г. в продължение на 20 години работи като банков служител. През 1922 г. е назначен за член на Управителния съвет на Българската народна банка, а от 1935 г. до 1938 г. е и нейн управител. Междувременно е привлечен и за преподавател по финансови науки в тогавашния Свободен университет (дн. Университет за национално и световно стопанство). От ноември 1938 г. до 14 септември 1943 г. изпълнява длъжността министър на финансите в кабинетите на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. След включването на проф. Б. Филов в състава на Регентския съвет е назначен за министър-председател, който пост заема до 31 май 1944 г. Като шеф на българското правителство провежда политика на засилен терор против съпротивителното движение в страната. Външната му политика е насочена към по-нататъшно обвързване на България с държавите от хитлеристката ос. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян на 1 февруари 1945 г.

Открит е конгресът в Берлин за ревизия на Санстефанския договор. Той е свикан по настояване на западноевропейските велики сили и по-специално на Англия и Австро-Унгария. Освен тях в него участват още и представители на Русия, Франция, Германия, Италия и Османската империя, а така също и на някои от балканските страни – Гърция, Сърбия, Румъния и Черна гора. Българският народ, чиято съдба се решава там, не е представен.

Роден е Уилям Бътлър Йейтс – ирландски поет, драматург, есеист и прозаик. Започва да публикува от 20-годишна възраст, а след 4 години отпечатва първата си стихосбирка „Кръстопътища“ (1889 г.). Възпитан в идеите на прерафаелитите, Йейтс изпитва „ненавист“ (според собствените му думи) към рационализма и практицизма на съвременността. Още в ранното си творчество изисква от изкуството не само емоционално въздействие върху читателя, но и нравствено влияние. Той е един от създателите на т. нар. Келтска лига – обществен съюз за възраждане на коренния език и преход към литература, базирана на народните традиции. През 1899 г. основава Ирландския литературен театър в Дъблин, чийто директор е в продължение на 40 години. Работи сам върху репертоара на театъра, ориентиран изключително към националния епос и родната история. Създава своеобразна концепция за „поетически театър“, антитеза на засилващия се натурализъм. Основно негово призвание е поезията, която преминава през различни етапи: в ранното си творчество се увлича от митологията и идеята за „вечната красота“, а реалността почти не го привлича; преломен в творчеството му е сборникът „Отговорност“ (1914 г.), след който пише предимно изповедна и гражданска поезия; след Дъблинското въстание от 1916 г. уклонът към мистицизъм е заменен от нов поглед за преоценка на миналото. Автор е на стихосбирките: „Вятър в тръстиките“ (1889 г.), „Роза“ (1893 г.), „Кула“ (1928 г.), „Вита стълба“ (1933 г.) и др.; поемата „Пътешествията на Ойсин“ (1889 г.), стихотворението „Пасха 1916“ (1916 г.). Пише също така и пиесите: „Графиня Кетлин“ (1892 г.), „Земята на сърдечните желания“ (1894 г.), „Дейдре“ (1897 г.), „Кетлин, дъщерята на Улиен“ (1902 г.); пиеси с маски в традициите на японския театър „но“; комедии. През 1926 г. излиза неговата „Автобиография“, а през 1940 г. (посмъртно)- „Последни стихове и пиеси“. През 1923 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Умира на 28 януари 1939 г. в Рокбрюн, Франция.

След взрив на парен котел потъва плаващия по река Мисисипи американски параход “Пенсилвания”. Загиват 160 души.

Възползвайки се от режима на капитулациите, Георги Раковски и останалите осъдени на смърт гръцки поданици подават молба до гръцкото генерално консулство в Букурещ да бъдат предадени на Гърция. Режимът на капитулациите е система, установена чрез редица неравноправни договори, с които европейските държави получават известни икономически, съдебни и др. привилегии в рамките на Османската империя. Тези договори дават право на чуждите поданици в Турция да откриват консулства, да осигуряват безмитен внос, да бъдат съдени от свои съдилища и др. Първите капитулации са сключени от Високата порта още през ХVI в. и нямат неравноправен характер. Със засилващия се упадък в империята режимът се превръща в средство за налагане и укрепване влиянието на европейските държави в Турция.

Маркиз дьо Лафайет пристига в Америка, където се включва в борбата на колониите срещу Великобритания. По-късно, през 1789 г., той взема участие и във Френската революция.

Христофор Колумб открива остров Исла Де Ла Хувентуд (до остров Пинос) в близост до Куба.

Мореплавателят Христофор Колумб е роден през 1451 г. в Генуа. През 1476 г.- 1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според неговото мнение, най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция с екипаж от 90 души през 1492 г.- 1493 г. е направена с корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня”. Корабите потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Там Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. и това става официалната дата на откриването на Америка.