НА СНИМКАТА: Посещението на Фидел Кастро в курорта Албена. Снимка от личния архив на Николай Абаджиев
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1872 – Иларион Ловчански е избран за екзарх, но поради старост се отказва в полза на Антим І 1933 – До Берлин е открит първият немски концлагер. 1946 – Двадесет и шестото ОНС приема Закон за трудовата поземлена собственост. 1976 – Завършва приятелското посещение на кубинския лидер Фидел Кастро в България, включително и в гр. Добрич 1988 – Пред Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков излага основните моменти в „новата стратегия по възродителния процес“.
ПРАЗНИЦИ:
- Световен ден срещу цензурата в интернет
- Замбия – Ден на младежта
- Китай и Тайван – Ден на дървото (залесяването)
- Мавриций – Ден на независимостта (от Великобритания, 1968 г., национален празник)
- Габон – Ден на обновлението.
- Канада –на Британската общност.
- Русия –Ден на служителите на наказателната система на Министерството на правосъдието
- САЩ –на момичетата скаути.
- Япония – O-mizutori matsuri (Nara), празник на вадене на вода от кладенец
Народен календар и народни знаци
- Ако върбата цъфти първо в короната, тогава сеитбата ще бъде добра и е по-добре да започнете сеитбата рано.
- Ако се появят кокичета , тогава е време да започнете да оран
2023 – Колапс на Signature Bank .
2018 г. – самолет Bombardier Q400 на бенгалската компания US-Bangla Airlines се разби близо до летище Трибхуван в Катманду , 51 души загинаха, 20 оцеляха.
2012 Г. – Президентът Росен Плевнелиев назначава за служебен премиер и външен министър Марин Райков.
2011 г. – избухна експлозия в японската атомна електроцентрала Фукушима-1 , повредена от земетресение . Нивото на радиация в близост до станцията надвишава нормата 20 пъти
2004 г. – При поредица от бомбени атентати в Бомбай, Индия загиват 300 души и хиляди са ранени.
2003 г. – Зоран Джинджич, министър-председател на Сърбия, е убит в Белград.
2001 г. – Софийски съд обявява фалита на Националната авиокомпания „Балкан“. |
2000 г.
От началото на папството си на 16 октомври 1978 г. той е направил 95 папски посещения извън Италия и 141 в Италия. Като епископ на Рим е посетил 301 от всичките 334 епархии. Издал е 13 енциклики, написал е 13 апостолически проповеди, 11 апостолически конституции и 41 апостолически писма. Публикувал е две книги – “Прекрачване на прага на надеждата” (октомври 1994 г.) и “Дар и мистика: 50-та годишнина от ръкополагането ми за свещеник” (ноември 1996 г.). Йоан Павел ІІ е председателствал 131 беатификационни церемонии (за блажени са обявени 1 282 души) и 43 церемонии за канонизиране (за светци са обявени 456). Провел е 8 консистории, при които е обявил 201 души за кардинали. Папата има 38 официални визити, 650 аудиенции и срещи с държавни глави и 212 аудиенции с министър-председатели. |
1999 г.
НАТО е създаден на 14 април 1949 г. Той е военно-политическият съюз НАТО, сформиран на основата на подписания във Вашингтон от САЩ, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Канада, Италия, Португалия, Норвегия, Дания и Исландия Северноатлантически договор. Договорът представлява доброволна система за сигурност на независими държави. През 1952 г. към НАТО се присъединяват Гърция и Турция, през 1955 г. – ФРГ, през 1982 г. – Испания, през 1999 г. – Полша, Чехия и Унгария. През 1966 г. от военната организация на блока излиза Франция, а през 1974 г. и Гърция (която се връща през 1980 г.). Във военната организация на Северноатлантическия пакт не влиза Исландия. България става равноправен член на НАТО през 2004 г. Седалището на НАТО е в Брюксел. Дейността на НАТО се допълва от независими парламентарни и неправителствени организации: Парламентарна асамблея (ПА) на НАТО, Евроатлантически съвет за партньорство /ЕАСП/, Програма „Партньорство за мир“, Асоциация на Атлантическия договор /АТА/. След 1989 г. НАТО приема нова стратегическа концепция, по силата на която организацията засилва своята координация и сътрудничество с други международни организации – ООН, ОССЕ, ЕС, ЗЕС и др. След терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. е създадена коалиция за война срещу световния тероризъм. |
1997 г.
|
1995 г.
Умира Атанас Димитров Божков – български изкуствовед, професор. Завършва специалност „Живопис“ в Художествената академия (дн. ВИИИ „Н. Павлович“) (1935 г.). Аспирант е по история на изкуството в Московския университет (1958-1961 г.). Доктор е на изкуствознанието (1974 г.), старши научен сътрудник в Института за изобразителни изкуства при БАН (1961 г.), директор на НХГ (1964-1966 г.), зам.-председател на Комитета за изкуство и култура (1966-1971 г.), преподавател по история на изкуството в Българската държавна консерватория, професор (1970 г.) по история на изкуството във ВИИИ „Н. Павлович“, съветник в българското посолство в Рим и генерален консул на България в Сан Марино (1972 г.). Публикува много студии, статии и рецензии в български и чуждестранни периодични издания. Автор е на над 30 монографии, албуми и изследвания, по-важни от които са: „Данаил Дечев“ (1955 г.), „Никола Танев“ (1956 г.), „Илия Бешков“ (1958 г.); също и на руски, френски, английски и испански език, „Българска художествена академия“ (1962 г.), „Изобразителни изкуства. Видове и жанрове“ (1968 г.), „Тревненска живописна школа“ (1967 г.), „Старо българско изкуство“ (1968 г.), „Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица“ (1972 г.), „Илия Петров“ (1972 г.), „Бълг. истор. живопис“, в 2 т. (1972-1978), „Ненко Балкански“ (1977), „Веселин Стайков“ (1980 г.), „Върхове на българското изобразително изкуство“ (1980 г.), „Българска икона“ (1985 г.), „Търновска средновековна художествена школа“ (1985 г.), „Борис Христов, творчески портрет“ (1985 г.; 2 изд. 1994), „Българско изобразително изкуство“ (1988 г.), „Изображенията на Кирил и Методий през вековете“ (1989 г.), „Петър Михайлов“ (1993 г.), „Великолепието на България“ (1993 г.), „Български приноси в европейската цивилизация“ (1994 г.) и др. |
1994 г.
В английска църква за първи път жена е провъзгласена за свещеник. |
1993 г.
|
1992 г.
|
1992 г.
|
1985 г.
|
1981 г.
Академик Наджаков завършва физика и математика в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1920 г. След това специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен и в института „Радиум“ в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри. Той ръководи Катедрата по експериментална физика (1937-1962 г.). Два пъти е декан на Физико-математическия факултет (1939-1940 г., 1944-1947 г.). За периода 1947 – 1951 г. е ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Наджаков е основател и директор на секцията за научна апаратура и специални проблеми към Физическия институт при БАН. От 1947 г. до 1959 г. е подпредседател на БАН, след което е председател на Физико-математическото дружество в България. Той е един от основателите, член на научния съвет и постоянен представител на България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Наджаков е автор на около 120 оригинални научни статии, студии и трудове. През 1967 г. е носител на златен медал за мир „Фредерик Жолио-Кюри” Той е член – кореспондент на Гьотингенската АН, член е и на Американската асоциация за напредък на науката. |
1979 г.
|
1976 г.
Фидел Кастро е кубински политик и държавник. Организатор е на “Движение 26 юли” (1955-1956 г.). След комунистическия преврат през 1959 г. той става министър – председател на Революционното правителството. Тази длъжност заема до 1976 г. От 1965 г. Кастро е първи секретар на ЦК на КП на Куба. За периода 1959-1976 г. е премиер – министър. След 1976 г. той е председател на Държавния съвет и на МС на Куба. |
1974 г.
На „Марс-6“ е монтиран уред за определяне на химичния състав на атмосферата. Уредът е изобретен в института за космически изследвания при АН на СССР под ръководството на доктора на физико- математическите науки Вадим Истомин. Анализът на получената телеметричната информация показва, че атмосферата съдържа няколко десетки процента от някакъв инертен газ. Най-вероятно той е аргон. Въглеродният двуокис и аргонът са основните газове, съставящи атмосферата. |
1966 г.
Министърът провежда държавната инвестиционна политика в транспорта и съобщенията. Той подготвя проекти на международни договори и спогодби в областта на транспорта и съобщенията и осигурява изпълнението на международните споразумения и конвенции в тази област. Освен това разпределя и контролира разходването на предоставените за транспорта и съобщенията финансови средства, отпуснати от държавния бюджет и контролира дейността на лицата, получили лицензи, разрешения, сертификати и др., издадени от МТС. |
1959 г.
|
1959 г.
|
1957 г.
|
1951 г.
|
1950 г.
|
1946 г.
|
1946 г.
|
1942 г.
Явайската операция се води в период 14 февруари – 15 март 1942 г. Тя е военна операция на японските въоръжени сили по време на Втората световна война за завладяване на о-в Ява и на Хол, Индия (Индонезия). На 14 февруари японците извършват въздушен и морски десант в района Палембанга (о-в Суматра), на 19 февруари – на о-в Бали; към края на февруари завладяват о-вите Суматра и Тимор и блокират о-в Ява. На 27-28 февруари японската армия, под командването на адмирал Токахаси (4 крайцера, 14 ескадрени миноносеца) разгромява съюзната ескадра на адмирал К. Доорман (5 крайцера, 10 ескадрени миноносеца) и започва стоварване на войски на о-в Ява. На 5 март е превзета Батавия (Джакарта), на 8 март – Сурабая, и на 12 март о-в Ява е изцяло завладян. |
1940 г.
|
1940 г.
|
1939 г.
Роден е Венцислав Антонов Начев – български писател. Той работи като редактор във вестник „Пулс“ (1969-1980 г.), в списанията „Обзор“ (1980-1985 г.) и „Отечество“ (1989 г.). Редактор е и в Държавното военно издателство (1985-1987 г.). За периода 1989-1991 г. той е главен редактор на алманах „Зорница“. След 1991 г. е политически наблюдател на вестник „Зора“. От 1994 г. Начев е главен редактор на вестник „Български писател“. Начев дебютира със стихове и разкази в периодичния печат. Съставител е на сборник със старобългарски текстове „Писахме да се знае. Приписки и летописи“ (1984 г.). Негови книги са: „Зотик“ (1974 г.), „Велчова завера“ (1976 г.), „Зли друм“ (1978 г.), „Поп Харитон“ (1981 г.), „Митарства“ (1983 г.), „Стъпала към подиума“ (1985 г.), „Горски вървища. Книга за българското хайдутство“ (1986 г.), „Годеници на смъртта“ (1988 г.), „Трънен венец“ (1989 г.), „Чепати мъже“, новели (1990 г.), романи: „Еничари“ (1991 г.), „Палячо“ (1993 г.), „Гневът на боговете“ (1994 г.), „Български надписи“ (1994 г.), „Български царски грамоти“ (1996 г.). |
1938 г.
|
1936 г.
|
1935 г.
|
1933 г.
Паул фон Бенекендорф унд фон Хинденбург (2.10.1847 – 2.08.1934 г.) е немски генерал, политик. Като млад офицер участва във Френско-пруската война (1870-1871 г.); от 1903 г. е главнокомандващ армия. През 1911 г. е пенсиониран. След избухването на Първата световна отново е зачислен във войската, назначен е за главнокомандващ на съсредоточената в Източна Прусия 8 армия. Заедно с ген. Ерих Лудендорф (началник на неговия Генщаб) разбива и унищожава настъпващите руски войски край Таненберг и Мазурските езера. В края на август 1916 г. той оглавява Върховното военно командване, а ген. Лудендорф е назначен за първи интендант. След смъртта на президента Фр. Еберт кандидатурата му за овакантения пост е издигната от десните партии, на проведените през 1925 г. избори с 14,6 срещу 13,7 млн. гласа побеждава кандидата на т. нар. Ваймарска коалиция центриста В. Макс. В съперничество с А. Хитлер и други политици печели президентските избори през пролетта на 1932 г. и получава втори мандат. След като Хинденбург умира, Хитлер приема функциите на държавен глава. |
1929 г.
Роден е професор Атанас Димитров Божков – български изкуствовед. Той работи върху проблемите на съвременното и средновековното българско изкуство. Публикува много студии, статии и рецензии в български и чуждестранни периодични издания. Автор е на над 30 монографии, албуми и изследвания, по-важни от които са: „Данаил Дечев“ (1955 г.), „Никола Танев“ (1956 г.), „Илия Бешков“ (1958 г.; издадени на руски, френски, английски и испански език), „Българска художествена академия“ (1962 г.), „Изобразителни изкуства. Видове и жанрове“ (1968 г.), „Тревненска живописна школа“ (1967 г.), „Старо българско изкуство“ (1968 г.), „Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица“ (1972 г.), „Илия Петров“ (1972 г.), „Българска историческа живопис“, в 2 т. (1972-1978 г.), „Ненко Балкански“ (1977 г.), „Веселин Стайков“ (1980 г.), „Върхове на българското изобразително изкуство“ (1980 г.), „Българската икона“ (1985 г.), „Търновска средновековна художествена школа“ (1985 г.), „Борис Христов, творчески портрет“ (1985 г.; 2-ро издание 1994 г.), „Българско изобразително изкуство“ (1988 г.), „Изображенията на Кирил и Методий през вековете“ (1989 г.), „Петър Михайлов“ (1993 г.), „Великолепието на България“ (1993 г.), „Български приноси в европейската цивилизация“ (1994 г.) и др. |
1928 г.
Умира Райчо (Рачо) Михов Каролев – български книжовник, общественик и педагог. През 1871 г. той завършва Духовната академия в Киев. В страната ни е директор на Софийската и Пловдивската мъжка гимназия. За периода 1884-1886 г. Каролев е министър на народното просвещение в кабинета на П. Каравелов. По-късно той е директор на Народната библиотека. Автор е на учебници и съчинения по църковна история, на “История на Габровското училище” (1926 г.) и др. |
1925 г.
Роден е Жорж Дерлю – френски композитор. Негови произведения са: „Хирошима, моя любов“ (1959 г.), „Стреляйте по пианиста“ (1961 г.), „Жул и Джим“ (1962 г.), „Презрението“ (1963 г.), „Човек на всички времена“ (1966 г.), „Конформистът“ (1970 г.), „Американска нощ“ (1973 г.), „Денят на чакала“ (1973 г.), „Взвод“ (1987 г.). |
1923 г.
|
1912 г.
Истинското име на Сара Бернар е Розине Мари Хенриет Бернар. Започва кариерата си в „Комеди Франсез“ през 1862 г. Играе в парижки театри. През периода 1898-1922 година ръководи свой театър, наречен по-късно на нейно име. Нейни роли са Хамлет („Хамлет“ от У. Шекспир), Маргарита Готие („Дамата с камелиите“ по А. Дюма-син), Федра („Федра“ от Ж. Расин), Орлето („Орлето“ от Е. Ростан). Гастролира в Европа и САЩ. Сара Бернар е автор на мемоари. Умира през 1923 г. |
1911 г.
|
1907 г.
Умира Юрдан Иванов – български публицист, финансист, библиограф и изследовател на българския периодичен печат. От 1880 г. той е в Софийското градоначалство, а след това последователно в Министерство на външните работи, в Министерство на финансите и в БНБ . Иванов издава седмичника „Югозападна България“ (1893-1894 г.). Освен това сътрудничи на либералния и демократичния печат и води рубриките по финансови въпроси в сп. „Дело“. Той е един от организаторите на първия събор на журналистите в България, свикан в София през 1894 г. Година по-късно Иванов основава Българското икономическо дружество. Издава книгите: „Българский периодический печат на книгата от възраждането му до днес“ (3 кн., 1891-1892 г.), „Българските ценни книжа“ (1902 г., на френски), „Документи по нашето възраждане“ – 163 писма от и до видни дейци на Български възраждане. |
1894 г.
|
1872 г.
Светското име на Иларион Ловчански е Иван Иванов. Той е роден през 1800 г. в Елена. Учи в местния метох на Хилендарския манастир и в Капиновския манастир, където през 1819 г. се замонашва. От 1827 г. е дякон на търновския митрополит Иларион Критски, а по-късно става и негов протосингел. През 1868 г. Ловчански се отказва от Патриаршията. През 1871 г. той председателства църковно-народния събор в Цариград. До смъртта си е Кюстендилски митрополит. |
1857 г.
|
1845 г.
Умира Кирил Пейчинович – български монах и книжовник. Той е един от първите възрожденски дейци на Македония. Ученик е на Йоаким Кърчовски. Пейчинович се замонашва в Хилендарския манастир. По-късно се връща в Тетово и се установява в Кичевския манастир. От 1801 до 1817 той е игумен на Марковския манастир край Скопие. Успява да възобнови Лешочкия манастир и става негов игумен (1818-1830 г.). В манастира създава килийно училище и го превръща в просветно средище за цяла Западна Македония. Пейчинович помага за възстановяването на печатницата на Теодосий Синаитски в Солун, където през 1840 г. издава „Книга глаголемая оутешение грешным приведена на простий язык от Кирила иеромонаха…“ |
1824 г.
|
1699 г.
|
1664 г.
Ню Джърси е провъзгласен за британска колония. |
1496 г.
Евреите са прогонени от Сирия. |
1229 г.
Кръстоносните походи са завоевателни походи на западноевропейските феодали на Изток (1096-1270 г.), организирани под лозунга за освобождаване на християнските светини в Палестина от властта на мюсюлманите. Участниците в тях се наричат кръстоносци, защото към дрехите им са пришити бели кръстове. Повод за нахлуване в Източното Средиземноморие е завладяването от селджукските турци на византийските владения в Мала Азия и Йерусалим, смятан за свещен град на християните. Византия много пъти иска помощ от западните страни за борба против селджукските турци. От това се възползва Папството, което е идеен вдъхновител и непосредствен организатор на Кръстоносните походи. Целта на папите е да разпалят религиозен фанатизъм, за да заздравят и разширят влиянието на Католическата църква и да подчинят Православната църква на Рим. Основната маса от кръстоносците са обеднелите рицари и големите земевладелци, които се надяват да завладеят икономически по-развитите страни от Близкия изток. От начало в Кръстоносните походи участват и много бедни селяни. |
604 г.
|