КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 11 СЕПТЕМВРИ

Провеждат се предсрочни парламентарни избори в Хърватия. Хърватска демократична общност (ХДО) печели изборите.

2015 г.

На парламентарните избори в Сингапур победа удържа управляващата Партия на народното действие.

2015 г.

Мащабни горски пожари в Индонезия довеждат до рекордно замърсяване на въздуха в Сингапур.

2014 г.

Капсулата на космическия кораб „Союз ТМА-12М“ се приземява в планирания район в Казахстан на 147 км от град Джезказган. След 170 денонощия на борда на МКС на Земята се завръщат руските космонавти Александър Скворцов, Олег Артемиев и астронавтът от НАСА Стивън Суонсън. На борда на МКС остават руския астронавт Максим Сураев като командир в МКС на мястото на Суонсън, а също американския космонавт Рийд Уайсмен и европеецът Александър Херст.

2014 г.

В Барселона, Испания се провежда митинг в подкрепа провеждането на референдум за отделяне на Каталония.

2013 г.

Космическият кораб Союз ТМА-08М извършва кацане в Казахстан.

2011 г.

В Гватемала премина първият тур на президентските и парламентарните избори. На вторият тур от президентските избори останаха бившият генерал и председател на дясната „Патриотична партия“ Ото Перес Молина и бизнесменът Мануел Балдисон от партия „Обновена свободна демокрация“.

2007 г.

Русия изпитва най-голямото конвенционално оръжие създавано някога – Бащата на всички бомби. Въпреки по-малката маса на взривното вещество, руският обемно-детониращ авиационен боеприпас (ОДАБ) превъзхожда американската MOAB четири пъти, като мощността му се равнява на близо 40 тона тротилов еквивалент. ОДАБ създава ударна вълна с налягане от около 3000 кПа (30 кгс/см) или около 30 земни атмосфери, като на практика в епицентъра на взрива се образува вакуумна среда, изцяло лишена от въздух. Тази рязка промяна в налягането буквално разкъсва отвътре всичко в зоната, включително дори и здания.

2003 г.

Умира шведският външен министър Ана Линд. Предишният ден тя е нападната с нож от неизвестен мъж, докато пазарува в хипермаркет в центъра на Стокхолм.

2002 г.

Президентът Георги Първанов участва в официална възпоменателна церемония на ООН във връзка с годишнината от атентатите на 11 септември, която се провежда в Ню Йорк. Българският президент провежда многобройни срещи, между които са с Джордж Сорос, с проф. Джефри Сакс, с представители на Американския еврейски комитет и на българския Уолстрийт клуб.

2001 г.

Извършено е терористично нападение срещу Световния търговски център в Ню Йорк. Под рухналите небостъргачи загиват 2843 души. Предполага се, че в сградата на Пентагона във Вашингтон намират смъртта си още около 800 души. Терористичният атентат е извършен с четири отвлечени самолета. Няма оцелели от 226- имата пътници в отвлечените самолети.
Часове след нападението в различни медии по света се получават факсове и съобщения от името на терористични групировки, поемащи отговорност за атентатите. Сред споменатите имена са тези на: „Японската червена армия“, „Лашкар и Тайба“ (Армия на чистите).
През април 2002 г. говорител на „Ал Кайда“ поема отговорност за атентатите на 11 септември чрез видеозапис, от сателитната арабска телевизия Мидъл Ийст Броудкастинг Сенчър. Ал-Кайда е добре организирана ислямска терористична групировка, ръководена от Осама бин Ладен, от Саудитска Арабия.

1993 г.

Умира Марко Недялков (М. Н. Христов) – български писател, поет. Роден е на 15 септември 1931 г. в с. Овчи кладенец, Ямболско. Следва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” в периода 1951-1957 г. Той е един от учредителите на Кабинета на младия писател при СБП. Дебютира със стихове през 1951 г. Автор е на книгите: „Рачо Ковача“ (1973 г.), „С гласа на Балкана. Есета“ (1974 г.), „След хиляда години раздяла. Любовна лирика“ (1974 г., 1993 г.), „Разузнавачи. Разкази“ (1975 г.), „Усмивката на моя ден“ (1975 г.), „Зорницата за мама плаче“ (1980 г.), „Стрелчански балади“ (1981 г.), „Куцото Ване. Повест за деца“ (1984 г.), „Живот – сълза неутешима“ (1986 г.), „Колко малко се учим от птиците“ (1988 г.), „Моят и твоят приятел Пеньо Пенев. Спомени“ (1989 г.), „Думи за Денчо Знеполски“ (1990 г.).

1986 г.

Гърция и България подписват декларация за приятелство, добросъседство и сътрудничество.

1979 г.

Умира Алексей Яковлевич Каплер – руски сценарист. Роден е на 1 октомври 1904 г. От 1921 г. работи с Козинцев и Трауберг във ФЕКС и играе в техните филми “Дяволското колело” (1926 г.) и “Шинел” (1926 г.), асистент е на Довженко в “Арсенал” (1929 г.). Като сценарист работи от 1928 г. Той е един от първите, създал образа на В. И. Ленин на екрана в подчертано патетично-митологичен план. По-известни филми по негови сценарии са “Тримата другари” (1935 г.), “Миньори” (1937 г.), “Ленин през Октомври” (1937 г.), “Ленин през 1918” (1939 г.), “Дзерджински” (1940 г.), “Котовски” (1943 г.), “Тя защитава родината” (1943 г.). След войната е репресиран от сталинския режим и за повече от десетилетие неговите филми са свалени от екрана. Появява се отново през 1956 г. със “Зад витрината на универмага”, “Първи радости” (1956 г.), “Необикновено лято” (1957 г.) по Федин, “Два живота” (1961 г.), “Необикновен рейс” (1961 г.), “Човекът амфибия” (1962 г.), “Приемам боя” (1966 г.), “Вяра, Надежда, Любов” (1972 г.), “Синята птица” (1976 г.).

1978 г.

Умира Георги Иванов Марков – български писател белетрист, драматург, журналист. Роден е на 1 март 1929 г. с. Княжево, Софийско. Произведенията му изследват пораженията, които тоталитарната система нанася върху обществото. В емиграция писателят работи в Би Би Си и “Свободна Европа”, откъдето излъчва в ефир “Задочни репортажи за България” (репортажите и есетата – “биография на политическия режим в България”, са издадени след 1989 г.). Убит е по политически причини. На 7 септември 1978 г. в Лондон, на моста „Ватерло“, е извършено нападение срещу него. На следващия ден състоянието му се влошава и той постъпва в болница, където на 11 септември умира. Причината за смъртта му е отравяне с рицин.

1974 г.

Императорът на Етиопия Хайле Селасие I е принуден да се откаже от престола. Страната е обявена за република.

1973 г.

Извършен е военен преврат в Чили от генерал Аугусто Пиночет, който демонстративно сваля демократично избрания президент Салвадор Алиенде. Пиночет запазва властта си 17 години.

1971 г.

Установени са дипломатически отношения с Малта.
Република Малта е разположена на Малтийския архипелаг, съставен от три населени (Малта,Гоцо и Комино) и три необитаеми (Коминото,Филфла и Свети Павел) острова. Държавата се намира в центъра на Средиземно море южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Площта й е 316 кв. км., с население от 400 000 души. 97% са католици. Столицата е Ла Валета. Административно се разделя на 6 окръга. Парична единица – малтийска лира.

1971 г.

Умира Никита Сергеевич Хрушчов – руски общественик, държавник, висш партиен функционер. Той е роден на 17 април 1894 г. в с. Калиновка, Курска губерния. Работник и миньор е в Донбас от 1908 г. Участва в Гражданската война (1918-1920 г.). Учи известно време в Московската промишлена академия (1929-1931 г.), след което работи в московския партиен апарат (1931-1935 г.). Той е първи секретар на московския градски партиен комитет (1935-1938 г.); първи секретар на ЦК на украинска болшевишка партия (1938 – март 1947 г.); ръководител на украинското правителство (1944-1947 г.). По време на войната като партиен комисар воюва на много фронтове и получава званието генерал-лейтенант (1943 г.). От декември 1949 г. е секретар на ЦК на ВКБ (б). От 1939 г. е член на Политбюро. След смъртта Й. В. Сталин заема неговата длъжност. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Свален е от длъжност и пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС от 1964 г.

1965 г.

Роден е Моби (псевдоним на Ричард Мелвил) – американски диджей, представител на техномузиката. В началото на 90-те години на ХХ в. създава ново, специфично звучене в денсмузиката, като съчетава силно китарен саунд с пънкритъм и бързата диско пулсация. Започва да свири в пънкгрупата “Vatican Commandos”. По-късно пее във “Flipper”. Учи в колеж преди да започне кариерата си на диджей в Ню Йорк. В края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. записва серия от сингли. През 1991 г. използва темата от сериала “Туин Пийкс” на Д. Линч и създава “Go”, достигнал върхови позиции в класациите. След този успех Моби е поканен да направи ремикс на песни на М. Джексън, Б. Ино, “Депеш Мод”, “Ирейджър”, “Орбитъл” и др. През 1992 г. издава първия си албум “Moby”. През 1993 г. се появява сингълът “Thousand” (според Книгата на Гинес това е най-бързият сингъл – ок. 1000 удара в минута). Дискография: “Moby (Instinct)” (1992 г.); “Early Underground (Instinct) (1993 г.); “Ambient (Instinct); (1994 г.); “Everything Is Wrong (Mute/Elektra) (1995 г.); “Animal Rights (Mute/Elektra) (1996 г.); “I Like To Score (Mute/Elektra) (1997 г.); “Play (Mute/Virgin)” (1999 г.).

1961 г.

Формиран е Световният фонд за дивата природа.

1960 г.

Приключват XVII олимпийски игри, състояли се в Рим в периода 25 август – 11 септември. България участва с 96 спортисти и печели един златен, три сребърни и три бронзови медала и се класира на 17-то място в крайното класиране.

1951 г.

Родена е Валентина Димитрова Радинска – българска поетеса. Следва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” в периода 1969-1971 г. Завършва Литературния институт „Максим Горки“ в Москва през 1976 г. От 1979 г. е редактор в СИФ „Бояна“. От 2000 г. е главен редактор на сп. „Европа 2001“. Член е на българския ПЕН клуб. В годините от 1998 г. до 2001 г. е член на НСРТ. Превежда стихове и проза от Б. Золотарьов, В. Сипов, М. Цветаева, А. Ахматова, Б. Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капитукян и др. През 1998 г. получава наградата „Мара Белчева“ за цялостно творчество. Автор е на книгите: „Към мен върви човек“ (1977 г.), „Нощна книга“ (1983 г.), „Не“ (1989 г.), „Чистилище“ (1992 г.), „Поне 66 избрани и нови стихове“ (2001 г.).

1940 г.

В Добрич е учреден Централен добруджански комитет за подпомагане на установяването на българската власт в Южна Добруджа.
С подписването на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се връща на България. Южна Добруджа е включена в границите на Румъния след сключения на 28 юли 1913 г. Букурещки мирен договор, с който се слага край на Междусъюзническата война – 1913 г. Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия – Вардарска Македония, с изключение на Струмица, Гърция – Егейска Македония. Договорът е сключен между България, от една страна, и Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора – от друга. Отношенията с Турция се уреждат с отделен мирен договор. Тези два договора очертават първата национална катастрофа за България. След подписването на тези договори, за България, от придобивките, получени след Балканската война 1912–1913 г., остават земите между реките Струма и Места в Западна Тракия.
След сключването на Ньойски мирен договор от 27 ноември 1919 г., с който се слага край на Първата световна война, Южна Добруджа остава в границите на Румъния.
Според Крайовският договор границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръзи. Тази размяна трябва да се осъществи до 3 месеца след ратифицирането на договора. Останалото българско население в Румъния и румънско население в България извън посочените окръзи може да се изсели в продължение на 1 година. Според договора българското правителство се задължава да изплати на Румъния 1 000 000 леи като обезщетение за изоставените румънски имоти. Създадена е българо-румънска комисия с център Гюргево, която да следи за уреждането на всички възникнали във финансово и правно отношение въпроси. Този договор е безспорен дипломатически успех на българската външна политика. По мирен начин в годините на Втората световна война 1939–1945 г. България успява да си върне територия.

1940 г.

Роден е Брайън де Палма – американски режисьор. Учи в Колумбийския университет. В киното започва като документалист („Икар“, 1960 г.). Известност му донасят серията филми, в които съчетава детективски, фантастични и хорорелементити – „Сестри“ (1970 г.), „Кари“ (1976 г. ), „Световъртеж“ (1975 г. ), „Ярост“ (1978 г. ), „Облечен за убийства“ (1980 г. ), „Избухване“ (1981 г.). Снима още: „Отмъщението“ (1982 г.), „Белязаният“ (1983 г.), „Автосдружение“ (1984 г.), „Хей, миг!“ (1985 г.), „Призракът на умните момчета“ (1986 г.), „Недосегаемите“ (1987 г.), „Пораженията на войната“ (1989 г.), „Кладата на суетата“ (1990 г.), „Възкресяването на Кайн“ (1992 г.), „Ти си баща ми“ (1992 г.), „Пътят на Карлито“ (1993 г.), „Мисията невъзможна“ (1996 г.), „Змийски очи“ (1998 г.), „Мисия до Марс“ (2000 г.), „Фатална жена“ (2002 г.).

1937 г.

Роден е Йосиф Кобзон – руски певец. Завършва Музикалния педагогически институт “Гнесини” (1973 г.). Пее като солист на оркестъра на Всесъюзното радио (1959-1962 г.). Народен артист на СССР (1984 г.). Преподава в Естрадния факултет към Музикалния институт в Москва. Голямо значение има сътрудничеството му с композиторите А. Пахмутова, М. Таривердиев, М. Фрадкин, Н. Богословски. Според Ян Френкел той е певец, който “създава песента”. Лауреат на Всесъюзните конкурси за естрадни артисти (1962 г., 1966 г.) и фестивала в Сопот, Полша. Получава трета награда на фестивала “Златният Орфей” (1968 г.). Изнася концерти във всички бивши социалистически страни, в Перу, Коста Рика, Уругвай, Еквадор, в някои страни на Африка. Прави концертно турне в България през 1971 г. През 1987 г. фирмата “Мелодия” издава двоен албум по случай 25-години от творческата му дейност. През 1987 г. излиза двойният албум “Песента не се разделя с теб”. През май 1995 г. гостува в България във връзка с Дните на Русия в страната, изнася концерт в София.

1935 г.

Роден е Герман Степанович Титов – руски летец космонавт, генерал-майор от авиацията (1975 г.). През 1957 г. завършва Сталинградското военноавиационно училище. Служи в авиационните части на Ленинградски военен окръг. В отряда на космонавтите влиза през 1960 г. От 6 до 7 август 1961 г. извършва втория в света космически полет на борда на космическия кораб “Восток-2”. За 25 ч. и 11 мин. корабът прави 17 обиколки около Земята, като изминава повече от 700 000 км. През 1968 г. завършва Военновъздушната инженерна академия “Н. Е. Жуковски”, през 1972 г. – Военната академия “К. Е. Ворошилов” на Генералния щаб. Делегат във Върховния съвет на СССР на VI и VII конгреси. На негово име е наречен кратер на обратната страна на Луната.

1924 г.

Започва Татарбунарско въстание в българските райони на Бесарабия срещу румънския режим, организирано от Коминтерна и жестоко потушено от румънската армия.
През 1861 г. над 20 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Русия и получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци. Преселниците от Бесарабия поставят началото на друга българска общност – таврийските българи.

1922 г.

Роден е Димитър Методиев (Д. М. Христов) – български поет. Следва агрономство в Софийския университет в периода 1941-1944 г. Участва в Отечествената война. Кмет на Белово е в периода 1946-1947 г. и директор на фабрика “Родопи” от 1947 г. до 1948 г. Следва журналистика в Уралския институт “Максим Горки” в Свердловск в годините между 1948-1950 г. Завършва Московския литературния институт “М. Горки” през 1953 г. Работи като редактор в редица издания. Член е на ЦК на БКП от 1976 г. Член е на СБП. Носител е на украинската литературна награда “Максим Рилски” (1974 г.) и на международната награда “Солензара” (1982 г., Франция). Автор е на съчиненията: “На щурм” (1945 г.), “Димитровско племе” (роман в стихове, 1951 г.), “Страна на мечтите” (поема, 1956 г.), “Шумят тополите” (1958 г.), “Така ще си умра” (1961 г.), “Затварянето на кръга” (1967 г.), “Великото преселение” (1970 г.), “И всичко пак ще се повтаря” (1975 г.), “В часа на есенната яснота” (1977 г.), “Монолози по пътя” (1979 г.), “И мирис сладък…” (1980 г.), “Песен за генералната линия” (1981 г.), “Душата ми е пълна с теб” (1984 г.), “Антология Манускрипта” (1985 г.), “Реките, от които пих вода” (1985), “Лиричен дневник” (1988 г.). Умира на 19 юли 1995 г. в София.

1921 г.

Подписан е помирителен протокол в Женева между Временната комисия и Изпълнителния комитет на македонските братства на основата на идеята за независима Македония.

1920 г.

Роден е Иван Маринов Братанов – български актьор. В периода 1943-1944 г. е концлагерист в Белене. В киното дебютира през 1954 г. с „Песен за човека“ на Б. Шаралиев. Участва в: „Септемврийци“ (1954 г.) и „Неспокоен път“ (1955 г.). Снима се в: „Границата“ (1954 г.), „Тайната вечеря на седмаците“ (1957 г.), „Гераците“ (1958 г.), „Командирът на отряда“ (1959 г.), „В тиха вечер“ (1960 г.), „Бедната улица“ (1960 г.), „Първи урок“ (1960 г.), „Стубленските липи“ (1960 г.), „Тютюн“ (1962 г.), „Веригата“ (1964 г.), „Паролата“ (1965 г.), „Вечен календар“ (1966 г.), „Горещо пладне“ (1966 г.), „Най-дългата нощ“ (1967 г.), „Привързаният балон“ (1967 г.), „Шибил“ (1968 г.), „Свобода или смърт“ (1969 г.). Носител е на множество награди: Национална награда на мира за „Песен за човека“ (1955 г.), Медал за актьорска игра (Мито) за филма „Неспокоен път“ на Международния кинофестивал (Венеция). Умира на 30 януари 1968 г.

1916 г.

Българският торпедоносец „Шумни“ се натъква на руски мини и потъва край Варна.

1916 г.

Участие на България в Първата световна война: В Царство България започва мобилизация на българската армия за Първата световна война.

1900 г.

Роден е Семьон Алексеевич Лавочкин – руски авиоконструктор, член-кореспондент на Академията на науките на СССР (1958 г.). Завършва Московското висше техническо училище през 1927 г. От 1935 г. е главен конструктор, ръководител на конструкторско бюро. Под негово ръководство са създадени изтребителите „ЛаГГ-3“ (заедно с В. П. Горбунов и М. И. Гутков), „Ла-5“, „Ла-7“ и много техни модификации, които имат високи бойни качества и са използвани по време на Втората световна война. След войната създава реактивни самолети (Ла-15 и др.), сред които и първия експериментален свръхзвуков самолет в СССР, както и няколко типа ракети „земя-въздух“. Умира на 9 юни 1960 г. в Москва.

1890 г.

Роден е Петър Осоговец (псевдоним на Петър Лазаров Петков) – български писател, ентомолог. Следва естествени науки в София и Загреб. Завършва образованието си през 1914 г. в София. Работи като учител в Бургас и Самоков и като директор на Ихтиманската гимназия. Асистент е по зоология във Физико-математическия факултет на СУ “ Св. Климент Охридски” от 1918 г. до 1925 г. От 1925 г. е доцент, а от 1930 г. – професор в Агрономическия факултет. Член е на Българското природоизпитателно дружество, на Българското ентомологическо дружество, на Хърватското природоизпитателно дружество. Публикува повече от 50 научни труда в български и чуждестранни вестници и списания. Автор е на импресии и размишления – „Безмълвният Париж“ (1941 г.), а също и на съчиненията: „Безмълвният Париж“ (1941 г.), „Ентомология. Лекции“ (1942 г.), „Горска зоология“ (1943 г.), „Гьоте като природоизпитател“ (1943 г.), „1000 рецепти. Полезни съвети по всички отрасли на земеделието“ (1945), „Зоология“ (1947, 1948, 1964, 1970 г.), „Приложна зоология“ (1950 г. и др.), „Курс по физиология на селскостопанските животни с основи на анатомията“ (1956 г., в съавторство), „Нашите млади питомци“ (1961 г.), „Следи из планините“ (1960 г.). Умира на 20 юни 1972 г. в София.

1882 г.

Роден е Борис Степанович Житков – руски писател. Има голям принос за утвърждаването на детската литература в Русия след 1917 г. Участва в революционните събития в Одеса от 1905 г. Работи като ихтиолог, капитан на научноизследователски морски кораб, щурман на ветроход, работник металург, морски офицер, инженер. Публикува свои творби от 1924 г. Автор е на повести с морски сюжети „Зло море“ (1924 г.), „Морски истории“ (1925-1937 г.); на пиеси, приказки, повести, научно-художествени книги („За тази книга“, 1927 г.; „Параходът“, 1935 г., и др.); на детската повест енциклопедия „Какво видях“ (1939 г., посмъртно), на романа „Виктор Вавич“ (1929-1934 г.), посветен на революцията от 1905-1907 г. Умира на 19 октомври 1938 г. в Москва.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война започва вторият етап на третата атака на Плевен. Тогава се състои непосредственият щурм на града.
Първа атака срещу Плевен е проведена на 20 юли 1877 г., като руските части са отблъснати. Долнодунавският отряд достига линията Черна вода–Кюстенджа, Добруджа. На 30 юли 1877 г. oтрядът на ген. Н. Криденер осъществява втората атака срещу Плевен. Тя е отблъсната, като загубите от руска страна са 7032 души. На 2 септември Военният съвет, свикан от Главната квартира на руската армия в с. Пордим, Плевенско, приема плана за третата атака на Плевен. В с. Пордим пристига и румънският княз Карол. Първият етап започва на 7 септември със засилена артилерийска подготовка.

1845 г.

Роден е Жан Морис Емил Бодо – френски инженер и изобретател. Открива практическо решение на проблема за многократно телеграфиране (едновременно предаване на няколко съобщения) чрез последователно предаване на равномерни електрически импулси. Патентова апаратура за двукратно (1874 г.) и петкратно (1876 г.) последователно телеграфиране. Първите телеграфни апарати на Бодо са използвани по линията Париж – Бордо (1877 г.). През 1927 г. на негово име е наречена извънсистемната единица за скорост на телеграфиране.

1777 г.

Британската армия, предвождана от генералите Уилям Хау и Чарлс Корнуалис, побеждават американските военни части, предвождани от генерал Джордж Вашингтон в битката при Брандиуайн, Пенсилвания и превзема Филаделфия, принуждавайки членовете на Континенталния конгрес да избягат.
Битката при Брандиуайн е сражение в хода на Американската революция, състояло се около Чадс Форд, Пенсилвания, на приблизително 40 км. югозападно от Филаделфия.