КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 1 ОКТОМВРИ

Три бомби избухват и в два туристически района на индонезийския остров Бали, които убиват 26 души. Сред убитите има и чуждестранни туристи.

Върховният съд на САЩ налага временна забрана на бившия президент на САЩ Бил Клинтън да се занимава с юридическа дейност.

Бил Клинтън (Уилям Джеферсън) е американски политик, президент на САЩ (1993-2001 г.) от Демократическата партия (вторият след Р. Никсън, срещу когото е приложен импийчмънт). Участва в президентска кампания на Джордж Макгавъм (1972 г.). Преподава в университета в Арканзас (1973-1976 г.). Избран е за главен прокурор на същия щат. През 1993 г. печели президентските избори, побеждавайки Дж. Буш, с програма за намаляване на бюджетния дефицит в САЩ и с договор за свободна търговия със Северна Америка. Води центристка политика; задълбочава политическа отношения с Русия и Китай. Посредничи за подписване на мирното споразумение за Босна в Дейтън, щат Охайо (1995 г.); подкрепя военната намеса на НАТО в Косово, за да бъде спрян геноцидът на Милошевич над косовските албанци (1999 г.); посещава България през 1999 г.

Пакистанска терористична групировка, атакува законодателната власт в индийки-управляваната част на областта Кашмир, убивайки 38 души.

Съдът в Ню Йорк признава за виновен, обвиненият в терористични действия, египетски шейх Омар Абдел Рахман.

В Литва е въведена нова парична единица – лит.

Извършена е бомбардировка над Дубровник, което поставя началото на Гражданската война в Югославия.

Хиляди източногерманци са посрещнати триумфално, след като комунистическото правителство се съгласява да ги пусне да емигрират в Западна Германия.

В Алтанта президентската библиотека и музеят са наречени на името на бившия президент Джими Картър.

Хелмут Кол става канцлер на Германия.

Хелмут Йозеф Михаел Кол (на немски Helmut Josef Michael Kohl) е немски политик от Християндемократическия съюз. Той е канцлер на Германия от 1 октомври 1982 до 27 октомври 1998 (до 1990 само на Западна Германия).

В периода 28 септември – 1 октомври се провежда учение на Обединените въоръжени сили на страните от Варшавския договор „Щит-82“ на българска територия и в акваторията на Черно море.

Варшавският договор за сътрудничество и взаимна помощ е сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Подписан е на Варшавското съвещание (14 май 1955 г.). Договорът е военнополитически отбранителен съюз на европейските социалистически страни, сключен за срок от 20 години, с автоматическо продължаване за следващите 10 години за държавите, които не денонсират договора една година преди изтичане на срока. Влиза в сила на 5 юни 1955 г. след предаване на ратификационните грамоти за съхранение от полското правителство. След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора и през 1968 г. се обявява за неговата денонсация. Варшавският договор е прекратен на 1 юли 1991 г.

В периода 22 септември – 1 октомври по решение на ЮНЕСКО в Париж се провеждат Дни на България.

Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/ е създадена през месец ноември 1945 г. в Лондон като една от четирите “големи” специализирани организации на ООН. Уставът й влиза в сила през 1946 г. България е член на ЮНЕСКО от 17 май 1956 г.

В София се провежда Четвъртият конгрес на Съюза на българските писатели.

В град Орландо, щата Флорида e открит Дисни Ленд.

Българската академия на науките чества своята 100-годишнина. Българската академия на науките е създадена през 1911 г. на основата на съществувалото дотогава Българско книжовно дружество (БКД) (основано през 1869 г. в Браила). Според приетия също през 1911 г. устав са обособени три клона на Българска академия на науките: историко-филологически, философско-обществени и природо-математически. Печатният орган на Българска академия на науките е „Списание на Българска академия на науките“. Излиза от 1911 г. до 1945 г., а също и през 1950 г., 1951 г. и от 1957 г. Други издания са: „Летопис на Българска академия на науките“, „Сборник на Българска академия на науките“ и др. През 1947 г. се приема нов устав на Българска академия на науките. Съгласно новата политическа система в страната са усвоени и нови функции. До 1946 г. Академията е оглавявана от: Ив. Евстратиев Гешов (1898–1924 г.), Л. Милетич (1924–1937 г.), Б. Филов (1937–1944 г.) и Д. Михалчев (1944–1947 г.).

Умира Романо Гуардини – германски писател, католически философ и теолог. Роден е на 17 февруари 1885 г. във Верона. Свещеник (1910 г.). Частен доцент в Бон (от 1921 г.). Професор е по философия на религията и католическия светоглед в Берлин (от 1923 г.). През 1939 г. фашистите му забраняват да преподава. Преподавател е в Тюбинген (1946 г.) и в Мюнхен (1949 г.). Лидер е на движението на католическата младеж. Принципите на християнската антропология Гуардини представя в книгите си „Свят и личност“ и „Екзистенцът на християнина“, в които се открива влиянието на т. нар. диалогичен персонализъм.

Поставя се началото на първото турне в Америка на “Pink Floyd”.

Английската рокгрупа Pink Floyd е основана в Лондон през 1965 г. в състав: Сид Барет – китара, вокал (до 1968 г.); Ричард Райт – клавишни; Роджър Уотърс – бас, вокал (до 1982 г.); Ник Мейсън – ударни; Дейвид Гилмър – китара, вокал (от 1968 г.). Основател на групата, която в началото се нарича „Сигма 6”, „Ти сет“, „Мегадет“, „Скриймин абдабс“, е Роджър Уотърс (студент по архитектура). Новото име е свързано със солиста Сид Барет. Специалистите определят стила на групата като симфорок, космически рок, прогресив-рок. Първият сингъл е записан през 1967 г. („Арнълд Лайн“). През 1968 г. Сид Барет е заменен от Дейвид Гилмор. Групата записва музика за филми. Албумът „Обратната страна на Луната“ от 1973 г. се задържа в класацията на сп. „Билборд“ повече от 700 седмици. Pink Floyd издава и албума „Стената“ (1979 г.), по който А. Паркър заснема филм през 1982 г. с участието на Боб Гелдоф. След поредица от съдебни дела Роджър Уотърс напуска групата и издава самостоятелни албуми.

В Университета на Мисисипи избухват студентски безредици по повод приемането на първия чернокож студент. Двама загиват и поне 75 души са ранени по време на бунтовете.

Барбара Стрейзънд подписва своя първи договор с компанията “Колумбия”.

Американската поппевица и киноактриса Барбара Джоун Стрейзънд е родена в Ню Йорк, САЩ. В началото на 60-те години пее в нощните клубове на “Гринич Вилидж”, участва в телевизионни шоупрограми, снима филми. Получава награда “Грами” за първия си албум през 1963 г., а през 1968 г. получава “Оскар” за филма “Забавното момиче”. Участва във филмите: “Каквито бяхме”, “Хелоу, Доли!”, “В един хубав ден ще се срещнем завинаги” (1970 г.), “Бухалът и котенцето” (1970 г.), “Какво има, Док?” (1972 г.), “Върху кутията с пясък” (1972 г.), “Пътят, по който вървяхме” (1973 г.), “Заради Пит” (1974 г.), “Веселата госпожа” (1975 г.), “Роди се звезда” (1976 г.), “Най-важното събитие” (1979 г.), “Всяка дълга нощ” (1981 г.), “Йентъл” (1983 г.), “Орехи” (1987 г.), “Принцът на прилива” (1991 г.), “Огледалото има две лица” (1996 г.). През 1987 г. получава втора награда “Грами” за албума “Бродуей”. Сред популярните й албуми са: “The Barbra Streisand Album” (1963 г.), “My Name is Barbra” (1964 г.), “Simply Streisand” (1967 г.), “Greatest Hits” (1969 г.), “Stoney End” (1971 г.), “The Way We Were” (1974 г.), “Greatest Hits, Vol. II” (1979 г.), “Guilty” (1980 г.), “Memories” (1981 г.), “Yentl” (1983 г.), “Emotion” (1984 г.), “The Brodway Album” (1986 г.), “One Voice” (1987 г.).

Открит е завод „Електроника“ в София.

България, както и останалите страни от Източния блок, е принудена от Москва да анулира договора си с Югославия и да започне широка кампания срещу нея. Българското Министерство на външните работи уведомява югославското правителство, че НРБ не може повече да се смята обвързана с договора за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ между двете страни, тъй като Югославия грубо го е нарушила и се е поставила в „услуга на империалистите“, като „конспирира“ срещу България и се стреми да установи хегемония на Балканите. В отговор на 13 октомври югославската страна отправя нота, която хвърля вината за влошените отношения между двете страни изцяло върху България.

Обявява се създаването на Китайската народна република.

Китайската народна република се намира в Централна и Източна Азия. Площта й е 9 600 000 кв. км., населението над 1 206 000 000 жители. Официалният език е китайският. Столица на страната е Пекин.

Правителството на САЩ съобщава, че признава българското правителство и възстановява дипломатическите отношения с България.

Дипломатическите отношения между България и САЩ са установени през 1903 г. Те са прекъсвани два пъти – в периодите 1941-1947 г. и 1950-1959 г.

Завършва Военният трибунал в Нюрнберг. Той издава 12 смъртни присъди, между които на Гьоринг и Рибентроп.

Съдебният процес над главните нацистки военни престъпници се състои в Нюрнберг в периода 20 ноември 1945 г. – 1 октомври 1946 г. Международният военен трибунал се създава съгласно Декларацията за отговорността на нацистите за извършваните зверства, приета на Московската конференция (30 октомври 1943 г.), и Договора между правителствата на СССР, САЩ, Великобритания и Франция за съдебно преследване и наказание на главните военни престъпници от европейските страни на Оста (8 май 1945 г.). Пред Трибунала се привличат 24 нацистки ръководители. Провеждат се 403 открити съдебни заседания, на които освен подсъдимите се разпитват 116 свидетели, разглеждат се десетки хиляди писмени свидетелски показания и повече от 4 000 документални доказателства. На 30 юли 1946 г. завършват изказванията на главните обвинители, а на 30 септември и 1 октомври 1946 г. е обявена присъдата. Трибуналът осъжда Гьоринг, Рибентроп, Кайтел, Калтенбрунер, Розенберг, Франк, Фрик, Щрайхер, Заукел, Йодал, Цайс-Инкварт и Борман (задочно) на смърт чрез обесване. Хес, Функ и Редер на доживотен затвор. Ширах и Шпеер на 20 години затвор, Нойрат на 15 години и Дьониц на 10 години. Смъртните присъди са изпълнени през нощта на 16 октомври 1946 г. в Нюрнбергския затвор.

Провежда се национална конференция на политически кръг „Звено“. На конференцията политическият кръг се преобразува в партия под името Народен съюз „Звено“. За председател на ЦК е избран Кимон Георгиев.

Политическият кръг „Звено“ е обществено-политическа организация, създадена през април 1927 г. Членовете на “Звено” си поставят задачата да възпрепятстват групирането на българските политически сили в два лагера и на преден план да излязат обществено-икономическите и културните въпроси на страната. Членският му състав включва представители от всички политически партии и професионални организации, без комунистите. Нейните членове запазват своята партийна принадлежност. Политическият кръг „Звено“ отрича традиционната парламентарна демокрация, почиваща на принципите на Търновската конституция и възхвалява силната надпартийна авторитарна власт.

Роден е Хусто Хорхе Падрон – испански поет. Завършва право и работи като адвокат.

Автор е на теоретични изследвания в областта на поезията. Генерален секретар е на испанския ПЕН-център, носител на 35 международни награди.

Генерал Франциско Франко е обявен за глава на бунтовническия щат в Испания.

Франциско Франко е испански генералисимус. Управлява Испания като диктатор, в годините 1939-1975 г. Завършва пехотна академия, участва в колониалните войни на Испания в Африка, командир е на Чуждестранния легион (1921 г.). Началник на главния щаб на сухопътните войски (1934 г.), командир на испански корпус в Африка (Мароко). Организира и ръководи въоръженото въстание на испански демократични сили срещу комунистическата диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936-1939 г.). След победата на патриотичните сили управлява чрез диктатура; провъзгласен за пожизнен държавен глава (“каудилио”) на Испания. Създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга (организация на националистическите сили), председател на министерския съвет (до 1973 г.) и върховен главнокомандващ на държавата. Прокарва закон за наследството на престола (1947 г.), съгласно който Испания “в съответствие с традицията” е провъзгласена за кралство. На 22 юли 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон. След ликвидиране на последствията от комунистическото управление, постепенно се оттегля от властта.

Роден е Филип Ноаре – френски актьор. Завършва курсове за драматично изкуство при Блен. Работи в парижките театри, в кабаретата и телевизията. Снима се в киното от 1955 г. („Пуент Курт“). Става известен с комичната си изява в „Зази в метрото“ (1960 г.). Ноаре играе в комедии, трилъри, драми. Работи съвместно с Бертран Таверние, Марио Моничели и др.

За първи път сръбски епископ (Ириней Новосадски) служи в българска църква – „Св. Александър Невски“ в София.

Храм-паметникът Св. Александър Невски е построен в памет на Цар Александър II и освобождението от турско робство. Инициативата за изграждането му е поета от Петко Каравелов. Строежът на храма започва през 1904 г. и завършва през 1914 г. Поради редица причини освещаването му става на 12 септември 1924 г.

“Св. Александър Невски” е построен върху площ от 2600 квадратни метра, дължина от 70 м. и широчина от 55 м. височината на главния купол е 42 м., а на камбанарията заедно с кръста 52 м.

Роден е Джейс Ърл Картър (Джими Картър) – американски политик, общественик; Президент на САЩ (1977-1981 г.), представител на Демократическата партия. Завършва Военноморската академия (1946 г.) и до 1953 г. служи във военноморските сили на САЩ. Губернатор е на щата Джорджия (1971-1975 г.). Картър посредничи за подписването на споразуменията от Кемп Дейвид между Израел и Египет; защитава човешките права в международната политика още преди края на Студената война. Води посреднически и миротворчески мисии в Судан, Етиопия, Еритрея, Сомалия, Хаити, Северна Корея и др. Получава Нобелова награда за мир (2002 г.).

От 1 до 4 октомври във Форт Уейн, щат Индиана, е проведен учредителен конгрес на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада (9 дружества), организиран от Сребрен Поппетров по инициатива на Тодор Александров. За секретар е избран Михаил Николов.

България обявява война на Сърбия и се включва в Първата световна война.

Българското командване има предварително разработен план за война със Сърбия. С присъединяването на България към Централните сили планът е съгласуван с този на съюзниците. Първа армия (180 000 души и 360 оръдия) с командващ ген. Климент Бояджиев в състава на група армии „Макензен“ получава задача да настъпи в направлението Белоградчик – Ниш и съвместно с 3-а австроунгарска и 11-а германска армия да разгроми основните сръбски сили. Втора армия (136 000 души и 260 оръдия) с командващ ген. Георги Тодоров трябва да настъпи в Македония и да прекъсне комуникациите на сръбската армия със съглашенските войски в Гърция. Трета армия (93 000 души и 190 оръдия) с командващ ген. Стефан Тошев прикрива границата с Румъния. 2-ра и 10-а пехотна дивизия заемат за отбрана българо-гръцката граница. Срещу българската армия Сърбия развръща Тимошката и Втора армия, Власинския и Македонския отряд – 164 хиляди души и 300 оръдия, със задача да отразят настъплението на българските войски.

Умира Иваница Данчев – деец на национално-освободителното движение в България. През 60-те години на ХIХ в. емигрира в Румъния. Осъществява контакти с българската емиграция в Галац, Браила и Букурещ. Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875 г.). Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876 г.), като доставя оръжие за Врачанския революционен окръг. Участва в Ботевата чета. След нейния разгром е заловен и заточен в крепостта Акя в Мала Азия. Освободен е по обща амнистия през 1878 г.

Роден е Захари Костов Жандов – български режисьор, един от създателите на българското кино. Творческата му дейност започва през 40-те год. като фотограф художник и режисьор (заснема погребението на цар Борис III през 1943 г.). Снима няколко значими документални филма: „Един ден в София“ (1946 г.), „Хора сред облаците“ (1947 г.) и др. В игралното кино дебютира с филма „Тревога“ (1951 г.), станал една от знаковите творби на киното на 50-те години. След него поставя „Септемврийци“ (1954 г.). Значително постижение е филмът му „Земя“ (1957 г.) по повестта на Е. Пелин. Други творби: „Отвъд хоризонта“ (1960 г.), „Шибил“ (1968 г.), „Птици долитат“ (1971 г.), „Боянският майстор“ (1981 г.). Умира на 1 февруари 1998 г. в София.

Терористи взривяват сградата на вестник “Лос Анджелис Таймс”, загиват 21 души.

Хенри Форд представя автомобилът си “Модел Т” на пазара. Цената на автомобила е 825 долара.

Хенри Форд (1863 г.-1947 г.) е американски индустриалец. На 24 години става главен инженер на дружество “Едис Илюминейтинг”. През 1903 г. създава “Форд мотор”, от което прави най-голямото в света предприятие за производство на автомобили със 75 000 работника.

Роден е Владимир Самойлович Хоровиц- пианист. Учи при В. В. Пухалски, С. Тарновски и Ф. М. Блуменфелд в Киевската консерватория, която завършва през 1921 г. През 1925 г. емигрира, а от 1928 г. е в Ню Йорк. Известен е с изпълнението на концерти от П. И. Чайковски, С. В. Рахманинов, С. С. Прокофиев, произведения на Ф. Лист и неговите виртуозни транскрипции, а някои композиции (напр. “Танц на смъртта” на К. Сен-Санс) свири в собствени, още по-виртуозни преработки. Автор е на фантазии за пиано върху теми от операта “Кармен” от Бизе, редица парафрази и транскрипции. Умира през 1989 г.

Съставя се правителство на Либералната партия начело с Тодор Иванчов.

Тодор Иванчов е политически и държавен деец. Роден е в Търново (днес Велико Търново) през 1858 г. Завършва Робърт колеж в Цариград, след което учи в Монпелие, Франция. След завръщането си в България е назначен за директор на Статистическото бюро. Иванчов е един от лидерите на Либералната партия (радослависти). От 1886 г. участва в управлението на държавата. Заема постовете министър на народното просвещение (август 1886 г. – юни 1887 г.; януари–октомври 1899 г.), министър-председател (1 октомври 1899 г. – 9 януари 1901 г.) и едновременно министър на външните работи (до 27 ноември 1900 г.), министър на финансите (27 ноември 1900 г. – 9 януари 1901 г.). Правителството на Иванчов връща отново натуралния десятък върху зърнените култури, което предизвиква бунтове сред населението. Бунтовете са потушени с военна сила и довеждат до свалянето на правителството. На 4 юни 1903 г. Тодор Иванчов и министрите му са съдени от Държавен съд за нарушаване на конституцията. Той е осъден на 8 месеца затвор, но по-късно е освободен. Умира през 1905 г.

Светият синод окончателно се установява в София.

Роден е Димо Петров Сяров – български белетрист. Завършва икономически науки в Цюрих с докторат по политическа икономия (1912 г.). Участва в Първата световна война и е тежко ранен, загубва слуха си. Занимава се със стопанска дейност. Започва литературната си дейност с романите “Песента на Пана” (1914 г.) и “Вълшебното царство” (1920 г.), които нямат успех. Известност му донася пиесата “Камбаните на св. Климент” (1929 г.), която разкрива моменти от родолюбивата дейност на Гр. Пърличев. Автор е на следните романизирани биографии: “Световният шампион Никола Петров” (1951 г.), “Трапецът на смъртта” (1959 г., за Л. Добрич), на разкази, очерци, пътеписи и др., на сборниците “Юнгфрау” (1938 г.), “Очите на България” (1942 г.), “За тебе, Бяло море!” (1942 г.), “Страшната сила” (1956 г.), “Виденията на скитника” (1963 г.) и др. Умира на 4 август 1965 г. в София.

През 1888 г. се създава Софийският университет. Първоначално се основава Висш педагогически курс с 43 курсисти към Първа Софийска мъжка гимназия начело с Александър Теодоров-Балан. Според закона от 18 декември същата година той се нарича Висше училище с единствено Историко-филологическо отделение. На 1 октомври 1889 г. се открива Физико-математически отдел, а на 1 октомври 1892 г. – Юридически отдел. От 1901 г. Висшето училище започва да приема за студенти и девойки. През 1904 г. придобива университетски статут и се преименува на Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“ в знак на благодарност за дарената от Евлоги Георгиев крупна сума за построяване на висше училище в България. Заради протестната акция на студентите срещу княз Фердинанд I при откриването на сградата на Народния театър (януари 1907 г.) университетът е закрит за половин година. През следващите години се увеличават специалностите, като се откриват нови факултети: Агрономически (1921 г.), Медицински (1918 г.), Ветеринарен (1921 г.) и Богословски (1921 г.). След държавния преврат на 19 май 1934 г. се ограничава силно университетската автономия, закрити са и са слети редица катедри. Нови промени в статута, организацията на обучението и т. н. в университета настъпват в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ в.

В Цариград се издава първият брой на сп. „Читалище“. Списанието е с научно-популярен и образователен характер. Негови редактори са Марко Балабанов, Лазар Йовчев, Петко Р. Славейков, Стефан Бобчев и др.

Роден е Пол Дюка – френски композитор и музикален критик. Член е на Френския институт (1934 г.). Учи в Парижката консерватория в класа по композиция на Е. Гиро (1882-1888 г.). Професор е в Парижката консерватория (през 1910-1912 г. – в оркестровия клас, от 1913 г. – композиция), като едновременно ръководи класа по композиция в Музикалното училище. Сред популярните му творби са: „Ученик на чародея“, 1897 г., операта „Ариана и Синята брада“ (1907 г., Париж), поемата балет „Пери“ (1912 г.), симфонии, пиеси за пиано и др. Редактира произведения на Бетовен, Ж. Рамо, Д. Скарлати. Умира на 17 май 1935 г. в Париж.

В Париж започва отпечатването на романа на Гюстав Флобер – “ Мадам Бовари”.

Френският писател Гюстав Флобер е роден на 12 декември 1821 г. в Руан. Завършва Руанския лицей и постъпва в юридическия факултет на Парижкия университет. Прекъсва обучението си през 1844 г. поради нервно заболяване. В Круасе създава основните си произведения. Първите му литературни опити са повестите “Мемоари на безумците” (1840 г.) и “Ноември” (1842 г.). Автор е на романа “Възпитание на чувствата” (1843-1845 г., непубликуван). През 1857 г. излиза романът “Мадам Бовари. Провинциални нрави”. Властите определят книгата като “безнравствена” и дават нейния автор под съд. Впоследствие той е оправдан. През 1858 г. Флобер пътешества из Алжир и Тунис, където събира материали за романа “Саламбо” (1862 г.). Творческият му път завършват “Три повести” (1887 г.) и романът “Бувар и Пекюше” (незавършен, публикуван 1887 г.). Съставя не голям по обем сатиричен “Лексикон на азбучните истини” (публикуван през 1910 г.). Умира на 8 май 1880 г.

Законодателното събрание на Франция се събира на първото си заседание.

Умира Пиер Корней – френски писател, представител на трагедията от епохата на класицизма. Роден е на 6 юни 1606 г. в Руан.

Умира Марсилио Фичино – италиански хуманист и философ неоплатоник. Роден е на 19 октомври 1433 г. във Филине Валдарно. Основава Платоновата академия във Флоренция. Превежда на латински език съчинения от Платон (публ. 1484 г.), Плотин, Ямблих, Прокъл, Порфирий, Михаил Псел, част от “Ареопагитии” и трактати. В коментариите към тях и в съчиненията “Платоновата теология за безсмъртието на душата” (1469-1474 г., публикувана през 1482 г.), “За християнската религия” (1476 г.) и др. Приема историческото съществуване на религиите и религиозните философски учения като етапи от развитието на “всеобщата религия”.

Роден е крал Хенри III (крал от 1216 г.) от династията Плантагенети. Опитва се да управлява Англия, като разчита на чуждите феодали-авантюристи и на съюза с Римската курия. В края на 50-те години недоволните от тази политика барони намират подкрепа от дребните рицари, гражданите и заможните селяни. Кралят се принуждава да утвърди “Оксфордските провизии” (1258 г.), създали в страната режим на баронската олигархия. По-късно чрез “Уестминстърските провизии” ограничава правата на аристокрацията. Отказването на Хенри III от спазването на “Оксфорските провизии” довежда до гражданска война (1263-1267 г.). През 1264 г. Симон дьо Монфор разгромява кралската войска и пленява краля. След разгрома на опозиционните войски и гибелта на Монфор (август 1265 г.) правата му са напълно възстановени (1266 г.). Нарастващата роля на рицарството и на градовете подтиква Хенри III да създаде практиката за свикване на парламент. Умира на 16 ноември 1272 г. в Лондон.