КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – З1 ЯНУАРИ

2013 г.

Северна Корея обявява военно положение. Ким Чен Ун призовава армията да бъде готова за война.

2007 г.

Стартира изграждането на магистрала Люлин в България.

2006 г.

Открити са телата на две момичета – Росица и Христина Белнейски от Пазарджик в местността “Грамада” между Пещера и Брацигово. Двете момичета – на 18 и 15 години – са в неизвестност от 27 януари. Телата на децата са с множество наранявания.
Сестрите Белнейски от Пазарджик са забелязани за последно на 27 януари 2006 г. около 22.30 ч. в заведението “Булид”, намиращо се на бул. ”България” в областния град.
На 29 януари 2006 г. сутринта – в понеделник, родителите подават сигнал за изчезването на децата им и допълват, че и в събота, и в неделя са чакали момичетата да се върнат. На мобилния телефон на майка им е имало поне 4-5 позвънявания, след което се е затваряло, без да бъде осъществен какъвто и да е разговор. От полицията са категорични, че става дума за убийство. Сформирана е оперативноследствена група от следователи, криминалисти и експерти, която извършва оглед на местопроизшествието.
Извършена е тройна медицинска експертиза, която установява, че смъртта на Росица и Христина Белнейски е настъпила след множество удари с тъп предмет, както и че двете сестри са били девствени до трагичния случай.До този момент са разпитани хиляди граждани. Оттогава до днес убийците на двете момичета са неизвестни.

Намерен е неизвестен автопортрет на Рембранд.
Холандският художник Рембранд е роден на 15 юли 1606 г. в Лайден. Рисува предимно портрети и библейски сцени. Характерни за творчеството му са груповите портрети „Урок по анатомия“ (1632 г.), „Нощна стража“ (1642 г.); картините „Завръщането на блудния син“ (ок. 1669 г.), „Жертвоприношението на Авраам“ (1635 г.), „Ослепяването на Самсон“ (1636 г.), „Даная“ (1636 г.) и др. Най-богати колекции с картини на Рембранд има Ермитажа в Санкт Петербург, Музея на изобразителните изкуства „А. С. Пушкин“ в Москва, в Държавния музей в Амстердам, Националната галерия в Лондон и др.

Българското правителство постига споразумение с МВФ минималната заплата в България да бъде 75 лв.

Американският телевизионен канал “Фокс” поставя световен рекорд, като отчита печалба от 150 млн. долара от телевизионна реклама за 1 ден.

Латвия е приета за член в Съвета на Европа.
Съветът на Европа е основан на 5 май 1949 г. със седалище в Страсбург. Той е първата политическа организация след Втората световна война, която има за цел да подпомага единството и сътрудничеството в Европа. Съгласно чл. 1 на устава Съветът на Европа трябва да създава „по-тясна връзка между своите страни-членки за защита и поощряване на идеалите и принципите, които образуват тяхното общо наследство“, както и да подпомага икономическия и социалния прогрес.

Дау Джоунс достига рекорд 3,978.36 единици. Дау Джоунс е индекс за следене на състоянието на промишлените предприятия на американския фондов пазар. Индексът Дау Джоунс се явява най-старият в средите на съществуващите американски пазарни индекси. Обхваща цените на 30 от най-големите и стабилни публични компании в САЩ. Често се счита за индикатор за състоянието на американската икономика.

На търг в Ню Йорк за 1,925 млн. долара е продадена книгата “География” на Птолемей. Това е рекордна цена достигната за атлас.
Клавдий Птолемей е древногръцки астроном и географ. Той разработва математическа теория за движението на планетите около неподвижната Земя и я излага в главния си труд „Алмагест“. В книгата си „География“ дава ценни сведения за древния свят.

Макдоналдс отравя първия си ресторант в Русия, Москва. Той е най-големия от американската верига ресторанти за бързо хранене.

Умира Арманд Сабат Барух – български писател. През 1937 г. издава книгата си с разкази „Карамфили и обуща“. От 1941 г. до 1943 г. е в лагера „Кръсто поле“ до Еникьой. След 9 септември 1944 г. е редактор на в-к „Еврейски вести“, както и заместник-главен редактор на в-к „Литературен фронт“. Автор е на разкази, романи, пиеси, очерци и статии. Занимава се с преводаческа дейност. Превежда „Война и мир“ на Толстой.

Започват редовните полети на най-големия авиолайнер “Боинг-747-400”.

Умира Христо Бръзицов – български публицист и писател хуморист (известен под псевдонимите Язека, Войдан, Бурян, Бивш депутат). След 9 септември 1944 г. е осъден от т. нар. Народен съд на 9 години затвор по обвинение в шовинизъм. Негови съчинения са „Хумористична история на българите“ (1928 г.), „В плен на дявола“ (1930 г.), „Дневникът на един баща“ (1936 г.), „Как ми се мярна Европа“ (1939 г.), „Когато те говореха. Кратки интервюта с български писатели, артисти и композитори“ (т. I-II, 1942-1943 г.), „Мои познайници“ (1943 г.), „Някога в Цариград“ (1965 г.), „Во Прилепа града“ (1969 г.), „Някога в София“ (1970 г.), „Спомени на едно момче“ (1971 г.), „Екзарх Йосиф I” (1973 г.), „Български книгоиздатели“ (1976 г.), „При големи хора по халат и чехли“ (1976 г.), „Далечни спомени за близки хора“ (1979 г.), „София разказва“ (1979 г.), „Три хиляди нощи в затвора“ (1992 г., посмъртно) и др.

В Париж е открит Националният център за изкуства и култура “Жорж Помпиду”. Той обединява националния музей на модерното изкуство, център за дизайн, библиотека, център за кинематографична дейност и др. Сградата (архитект Р. Роджърс и архитект Р. Пиано) е в духа на хайтек с елементи на структурализъм.

Умира Рагнар Антон Китил Фриш – норвежки икономист. Роден е на 3 март 1895 г. в Осло. Той допринася много за обособяване на иконометрията като отделен учебен предмет. Първоначално, под ръководството на баща си, се подготвя за златар. Впоследствие получава висше образование в Осло и Франция. От 1931 г. до 1965 г. е професор по икономика в Осло. През 1930 г. основава иконометрично дружество. Посвещава много внимание на създаването на логическа национална счетоводна система, на икономическо планиране и на приложението на моделирането на решението към създаването на икономическа политика. През 1969 г. заедно с Тинберген получава първата Нобелова награда за икономика.

Между Западен и Източен Берлин е възстановена телефонната връзка, прекъсната през 1952 г.

Аполо 14 е осматата пилотирана мисия от програмата Аполо и третата поредна мисия, чиято цел е приземяване на лунната повърхност.
По време на мисията астронавтите Едгар Мичъл и Алан Шепард изминават 4 лунни км, на разстояние от 1450 км от лунния модул. Мичъл и Шепард реализират две разходки по лунната повърхност, по време на които събират близо 42 кг уникални образци от лунната почва и скали.

Умира Виктор Жирмунски – руски лингвист и литературовед. Роден е на 2 август 1891 г. в Санкт Петербург. Той е доктор на филологическите науки, професор, академик на руската АН, член-кореспондент на редица чужди академии, както и почетен професор на университетите: Оксфордския, Ягелонския (Краков), Берлинския, Карловия (Прага). Основоположник е на германистиката в руската лингвистика. Автор е на над 350 труда, между които повече от 25 монографии, сред които са: „Немският романтизъм и съвременната мистика“ (1914 г.), „Композиция на лирическите стихотворения“ (1921 г.), „Поезията на А. Блок“ (1921 г.), „Байрон и Пушкин“ (1924 г.), „Гьоте в руската литература“ (1938 г.), „Немска диалектология“ (1956 г.), „За синхронията и диахронията в езикознанието“ (1958 г.), „Проблеми на социалната диалектология“ (1964 г.) и др.

Умира Мария Грубешлиева – българска писателка. Още с първата си книга „Хляб и вино“ (1930 г.) е приета за член на СБП. През 1913 г. става член-уредник на Съюза на трудово-борческите писатели. През 1937 г. заминава за Испания, където участва заедно с Л. Стоянов и Кр. Белев в Международния конгрес на писателите за защита на мира и културата. От този период е книгата £ „Какво видях в Испания“ (1938 г.). От 1956 г. работи като завеждащ отдел „Белетристика“ в сп. „Пламък“. Нейни съчинения са „Женени хора“ (1935 г.), „Стрели“ (1936 г.), „Мост“ (1937 г.), „Насрещен вятър“ (1941 г.), „През иглено ухо“ (1948 г.), „Врагове“ (1964 г.), „Всеки ден“ (1965 г.) и др.

Умира Стоян Загорчинов – български белетрист и драматург. Следва история в Софийския университет. От 1910 г. до 1912 г. учи история и филология в Женева. В периода 1920-1925 г. преподава френски език във Военноморското училище във Варна. До 1948 г. работи във Военното училище в София. Сътрудник е на литературния печат преди 9 септември 1944 г., а след това редактор във в-к „Литературен фронт“ и сп. „Септември“. Работи главно в областта на историческия роман. Автор е на пиеси, очерци, портрети, статии и спомени. Негови съчинения са: „Легенда за св. София“ (1926 г.), „Ден последен – ден господен“ (1931-1934 г.), „Първата сълза на Дон Жуан“ (1938 г.), „Ръка Илиева“ (1943 г.), „Байрактарят“ (1950 г.), „Празник в Бояна“ (1950 г.), „Бразди“ (1956 г.), „Ивайло“ (1962 г.), „Един живот в сянка“ (1966 г.).

Умира Коста Лулчев – български политик. Роден е на 9 март 1882 г. в Оряхово. Той е един от лидерите на БРСДП и основател на общоработническото дружество “Борец” (1898 г.). В периода 1924-1933 г. е секретар на ЦК на БРСДП (о). От 1913 г. до 1931 г. е народен представител. В периода 1944-1945 г. е главен секретар на БРСДП. През 1946 г. заедно с Д. Петков е начело на опозицията в VI ВНС. През 1948 г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения за създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и други. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Реабилитиран е посмъртно с решение на IX Обикновено народно събрание от 15 януари 1990 г.

Умира Константин Муравиев – български политик. Завършва “Робърт колеж” (1912 г.) и Военното училище в София (1915 г.). Той е един от лидерите на БЗНС. Муравиев е един от организаторите на “Врабча”1, както и участник в “Петорката”. Личен секретар е на Ал. Стамболийски. През 1920 г. е генерален консул в Ротердам. През 1921 г. става ръководител на българска легация в Холандия, а в периода 1922-1923 г. е шарже д’афер в Истанбул. Назначен е за министър в правителството на Ал. Стамболийски (1922-1293 г.) и в правителството на Народния блок (1931-1934 г.). Той е министър-председател на последното правителство преди Деветосептемврийския преврат 1944 г. Осъден е на доживотен затвор от т. нар. Народен съд. Освободен е през 1955 г. По време на унгарските събития отново е задържан (1956 г.). Прекарва 5 години в лагера “Белене”. Реабилитиран е посмъртно от Върховния съд през 1996 г. Негови съчинения са “Събития и хора” (1992 г.), “Договор за мир в Ньой” (1993 г.).

Закрита е изложбата „2500 години изкуство по българските земи“. Изложбата е открита на 12 декември 1960 г. в Мюнхен.

САЩ пускат своя първи изкуствен спътник на Земята “Explorer One”.

Министерският съвет издава постановление „За състоянието и задачите на кинематографията“ в България. Отчетено е, че „нашият национален български игрален филм се развива под благотворното влияние на съветския игрален филм“, че броят на кината в страната е нараснал от 213 (на 9 септември 1944 г.) на 1045 през 1951 г. и че в България вече се прожектират само „високо идейни“ филми от СССР, Китай и ГДР и са отпаднали „буржоазно-реакционните, упадъчни, развращаващи, авантюристични, войнствено-шовинистични и други такива филми“. Създава се Комитет за кинематография при Министерския съвет с председател Трайчо Доброславски.

Президентът на САЩ Хари Труман подписва заповед за създаване на водородна бомба.

Приет е законът за БАН. Той е обсъждан на първо и второ четене от VI ВНС. В мотивите към законопроекта се твърди, че академията не може да остане „самостоятелно и независимо учреждение“, а трябва да е държавно учреждение и да бъде под върховния надзор на Министерския съвет. Законът е обнародван на 19 февруари 1947 г. В него са заложени постановките за свързване на научните постижения с практиката и за поставяне на изследователската дейност на „здрави научни основи“. Изисква се въвеждането на плановост и колективност в работата на академията. Създадени са званията академик (за всички редовни членове на академията) и член-кореспондент (за дописните членове). Членовете на академията получават право на допълнително месечно възнаграждение, независимо от другите им дейности и доходи. Академията се преименува в Българска академия на науките (от 1942 г. до този момент пълното й название е Българска академия на науките и изкуствата). Предвижда се БАН да създава свои научни институти, в които да работят научни сътрудници и да се приемат държавни стипендианти (аспиранти). Достъпът до академията е либерализиран.

Югославия приема нова конституция и става Федеративна народна република Югославия.

Умира Никола Мушмов – български нумизмат и музеен деятел, действителен член на Българския археологически институт, на Историческото дружество в София, на Френското научно нумизматично дружество, на Английското кралско научно дружество и други нумизматични дружества. Роден е в Струга на 14 май 1869 г. Следва политически науки в Сорбоната, но поради липса на средства прекъсва и се завръща в България. Секретар-счетоводител (1894-1918 г.) и уредник (1918-1931 г.) е на Нумизматичния отдел на Народния археологически музей в София. Успява да откупи редица забележителни монетни съкровища от частни колекции. Работи в областта на античната и средновековната нумизматика. Автор е на 6 монографии и 87 научни статии и съобщения. Автор е на трудовете “Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе” (1912 г.), “Монетите и печатите на българските царе” (1924 г.), “Монетите и монетарниците на Сердика” (1926 г.), “Нумизматичното съкровище на река Девня (Марцианопол)” (на френски език, 1934 г.) и др.

Роден е Радко Радков – български поет. Завършва Духовната семинария в София и специалност „Класическа филология“ в Софийския университет. Редактор е на отдела за старогръцка и латинска литература в издателство „Народна култура“ (1966-1969 г.). Преподавател е по класически езици във ВТУ. Радко Радков е основател и организатор (заедно с режисьора Ал. Попов) на Старинния театър в София.
Автор е на драми в стихове с историческа тематика: „Балдуин Фландърски“, „Хан Аспарух“, „Патриарх Евтимий“ и на съчиненията „Византийски запеви“ (стихосбирка, 1978 г.), „Сонети“ (1978 г.) и др.

Роден е Крум Крумов – български оператор, работи в документалното (“Виетнам е близо”, 1968 г.) и в игралното кино. Снима филмите: “Гола съвест” (1971 г.), “Таралежите се раждат без бодли” (1971 г.), “Татул” (1972 г.), “Зарево над Драва” (1974 г.), “Бъди благословена” (1977 г.), “Сами сред вълци” (1979 г.), “Среща на силите” (1981 г.) и др.

Роден е Юлиан Вучков – български театровед, театрален критик и публицист. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност театрознание. В периода 1969-1990 г. е главен редактор на списание „Театър“. Автор е на 12 книги и над 600 публикации. По-известни от тях са: „Българска драматургия 1878-1944”, „Българска драматургия 1944-1979”, „Живот с голяма и с малка буква“, „Театрални светове“, „Театърът реалност и магия“ и др. Носител на награди от Съюза на писателите, Съюза на артистите, Комитета за култура и др.

Роден е Кендзабуро Ое – японски писател. Лауреат на Нобелова награда за литература (1994 г.). Завършва Токийския университет. Името му се появява в културния живот на Япония през 50-те години на ХХ в. Получава авторитетната награда „Акутагава“ за новелата „Отглеждане на добитък“ (1958 г.). Автор е на много разкази, повести, романи и очерци, преведени и на чужди езици. Негови книги са „Нашата епоха“ (1959 г.), „Записки за Хирошима“ (1963 г.), „Личен опит“ (1964 г.), „Футбол през първата година на ерата Маннен“ (1967 г.) и др. От книгите му излизат на български език няколко разказа, сред които е и романът „Закъснялата младеж“ (1993 г.).

Умира Джон Голсуърти – английски писател и драматург. Пише сборника „Четирите вятъра“, 1896 г., романите: „Джослин“, (1898 г.), „Вила Рубейн“, (1900 г.), „Островът на фарисеите“, „Чифликът“ (1907г. ), „Братство“, (1909 г.), „Патриций“ (1911 г.), „Тъмното цвете“ (1913 г.), пиесите: „Сребърната кутия“ (1906 г.), „Борба“ (1909 г.), „Справедливост“ (1910 г.) и др. През 1932 г. получава Нобелова награда за литература.

Роден е Рудолф Лудвиг Мьосбауер – германски физик. Завършва Физическия факултет на Хайделбергския университет и през 1955 г. постъпва в института “Макс Планк” като аспирант. При изследване на резонансните явления при поглъщане на гама-кванти прави научно откритие, наречено “ефект на Мьосбауер” (1958 г.). През 1961 г. получава Нобелова награда за физика заедно с Р. Хофстадър.

Роден е Тенгиз Евгениевич Абуладзе – грузински режисьор. Работи в сътрудничество с Р. Чхеидзе, с когото снима документални очерци „Държавен ансамбъл за грузински народни танци“ (1954 г.) и „Наш дворец“ (1954 г.) и игралния филм „Лурджа на Магдана“ (1955 г.). Режисирани от него филми са: „Чужди деца“ (1958 г.), „Аз, баба, Илико и Иларион“ (1963 г.), „Молба“ (1968 г.), „Огърлица за моята любима“ (1973 г.), „Дървото на желанията“ (1977 г.). През 1987 г. Филмът „Покаяние“ (1984-1987 г.) печели специалната награда на журито в Кан.

В България е приет Закон, според който министрите могат да бъдат давани под съд. Закона е променен на 9 юли 1924 г.

Роден е Норман Кингсли Мейлър – един от най-ярките представители на съвременната американска литература; белетрист, публицист. Представител е на т. нар. “контракултура”. През 1948 г. излиза романът му “Голите и мъртвите” – един от шедьоврите-епопеи за Втората световна война. Автор е на романите “Брегът на варварите” (1951 г.), “Еленовият парк” (1955 г.), “Американската мечта” (1965 г.), “Защо сме във Виетнам” (1967 г.), “Древни нощи” (1983 г.); на политическо художествена публицистика – “Армиите на нощта” (1968 г.), “Маями и обсадата на Чикаго” (1968 г.), “Огън към луната” (1970 г.), “Бой” (1975 г.), “Песента на палача” (1975 г.) и др. Носител е на наградата “Пулицър” и на Национална литературна награда.

В Русия е въведен Григорианския календар.
Григорианският календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. Той заменя действащия дотогава Юлиански календар. Преминаването от Юлианския към Григорианския календар не става едновременно във всички страни. Страните под властта на папата – Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Франция преминава към него скоро след тях. Англия и протестантските страни приемат григорианския календар през XVIII век, а източноправославните в началото на XX век.

Извършен е атентат в Градското казино в София. Атентатът е дело на терористи от Младотурския комитет и целта му е България да бъде откъсната от Антантата. Убити са четирима души, а осем са тежко ранени. За този атентат са осъдени на смърт и обесени анархистите Викенти Попатанасов и Христо Сантов.

По време на Първата световна война (1914-1918 г.) немската армия за първи път използва отровен газ при военни действия срещу руската армия.

Във вестник “Ню Йорк ивнинг джърнал” за пръв път в света е публикувана страница с комикси.

Родена е Ванга (Вангелия Гущерова) – българска пророчица. Нейната майка умира още когато е невръстно дете. На 12-годишна възраст започва постепенно да губи зрението си и от 1925 г. живее в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората й майка, Ванга се прибира вкъщи за да се грижи за по-малките си братя и сестри. Вярата в пророческите й способности възниква постепенно. Става известна през годините на Втората световна война, когато отчаяни хора, загубили връзка с близките си отивали при нея. През последните години от живота си Ванга построява параклиса „Света Петка Търновска“ в местността Рупите, Петричко. Умира на 11 август 1996 г. Завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на държавата.

Роден е Иван Милчев – български поет. През 1928 г. завършва Педагогическото училище в Лом. Работи като учител. Завършва Школата за запасни офицери и служи в Берковица. Участва в Отечествената война. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни издания и издателства. Превежда от руски език Д. Кедрин и Б. Пастернак. Пише произведения за деца. Негови съчинения са: “Поле” (1931 г.), “Пост на мира” (1950 г.), “Жътвен поход” (1951 г.), “Три поколения” (1955 г.), “Небето в капчица роса” (1957 г.), “Да се откриеш” (1968 г.), “Осъществяване” (1968 г.), “Насаме със себе си” (1970 г.), “Лирично ежедневие” (1974 г.), “Неуловимото” (1976 г.), “Оня далечен мой свят” (1978 г.), “Великата обич” (1979 г.), “Неспокойни стихове” (1979 г.), “Откровено” (1982 г.), “Равносметка” (1986 г.), “Метаморфози” (1989 г.) и др.

Родена е Паулина Станчева (псевдоним на Калиопа Костова Баласакева-Станчева) -българска поетеса. От 1942 г. живее в София. Редактор е в сп. “Жената днес” (1945-1959 г.), както и в Радио София (1951-1956 г.) За първи път печата през 1926 г. в ученическото сп. “Копнежи”. Пише стихове и разкази, творби за деца и юноши. Авторка е на съчиненията “Дни и нощи” (1934 г.), “Затишие” (1937 г.), “Младост” (1949 г.), “Умница” (1962 г.), “Момчето с котвата” (1964 г.), “Денят е дълъг” (1965 г.), “Хора и ветрове” (1966 г.), “Още съм жива” (1971 г.), “Брегове” (1977 г.), “Да живее зеленият цвят” (1980 г.), “Море и суша” (1989 г.) и др.

В Еквадор е регистрирано най-мощното земетресение (8,6 бала по скалата на Рихтер).

Умира Киро Тушлеков – български книжовник и педагог. Роден е на 1 март 1846 г. в Търново. Учи в Одеската гимназия (от 1864 г.), където се запознава с Христо Ботев. През 1867 г. се прехвърля в Браила, в печатницата на Д. Паничков. От 1869 г. е в Одеското военно училище, което напуска след две години, и отново постъпва в печатницата на Паничков. Екстерниран от румънското правителство през 1871 г.; престоява в затвора в Мачин. В Букурещ е помощник на Л. Каравелов. От 1873 г. до 1874 г. е отговорен редактор на вестник “Независимост”. През март 1876 г. става директор на гимназиалната печатница в Болград, издава вестник “Български глас” (1876-1877 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е опълченец. След Освобождението живее в Търново, открива печатница и взема участие в обществения живот на града (помощник-кмет и училищен настоятел). От 1887 г. е директор на Държавната печатница в София. Има заслуги за учредяването на Българското печатарско дружество. Автор е на литературни творби с тематика от живота и борбите на българите през Възраждането.

Под натиска на Русия правителството разтуря двата Върховни македоно-одрински комитета (ВМОК) в София. На 1 февруари членовете им са арестувани и интернирани.
Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) е организация на македонски емигранти и български общественици, съществувала от 1895 г. до 1903 г. в София.
Комитетът е основан през март 1895 г. в София под името Върховен македонски комитет. Първоначалната му цел е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 г. широка автономия на останалата в границите на Османската империя Македония. Пръв председател на комитета става Трайко Китанчев. Изготвена е програма за действие, която е приета и от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След смъртта на Трайко Китанчев за председател на комитета е избран о.з. генерал Данаил Николаев. Отношенията между ВМК и ВМОРО са противоречиви. Правят се опити за координиране на дейността им, но стремежът на ВМК да налага мненията си на ВМОРО са посрещнати с недоволство.
През 1900 г. Върховният македонски комитет се обединява с организацията на тракийските емигранти Странджа и приема името Върховен македоно-одрински комитет. Поради разногласия между лидерите си, комитетът се разцепва на две крила. С цел да привлече вниманието на международното обществено мнение и въпреки противопоставянето на ВМОРО, ВМОК организира неуспешното Горноджумайско въстание през септември 1902 г. През февруари 1903 г. правителството разпуска Върховния македоно-одрински комитет, а ръководителите му са арестувани за известно време.

Състои се премиерата на пиесата “Три сестри”, на Чехов.
Антон Павлович Чехов е руски писател. Той е роден на 29 януари 1860 г. в Таганрог. Завършва гимназията в родния си град. След това, през 1884 г., завършва Медицинския факултет на Московския университет и известно време е практикуващ лекар. Литературната си дейност започва в края на 70-те години. Появяват се разказите и повестите “Степ” (1888 г.), “Припадък” (1889 г.), “Скучна история” (1889 г.) и др. Излизат и сборниците: “На здрачаване” (1887 г.), “Невинни думи” (1887 г.), “Разкази” (1888 г.), “Намръщени хора” (1890 г.). През втората половина на 80-те години се посвещава на театъра и създава пиесите “Иванов” (1887-1889 г.), “Сватба” (1889 г.), “Вуйчо Ваньо” (1890 г.), “Мечка”, “Предложение”, “Юбилей” и др. От 1893 г. започва нов период в неговото творчество (разказа “Студент”), увенчан с пиесата “Чайка” (1896 г.). Пише повестта “Мужици” (1897 г.), пиесите “Три сестри” (1900-1901 г.), “Вишнева градина” (1903-1904 г.). През 1898 г. след смъртта на баща си и във връзка с развитието на болестта си (туберкулоза) отива в Ялта, където се среща с Л. Н. Толстой, М. Горки, И. А. Бунин, А. И. Куприн, И. И. Левитан. През 1900 г. е избран за почетен академик, но заедно с В. Г. Короленко през 1902 г. се отказва от това звание в знак на протест за отмененото звание на М. Горки от Николай II.

Умира Михаил Микешин – руски скулптор. Негови скулптори са “Паметник на хилядагодишнината на Русия” (в Санкт Петербург), “Императрица Екатерина II” (в Санкт Петербург), “Педро II” (в Лисабон), “Княз Михаил Обренович” (в Белград) и др.

В България е приет Закон за железниците, който въвежда държавен монопол върху строежа, притежаването и експлоатацията на жп мрежата. С този закон се цели предпазването от намесата на чужд капитал в изграждането на линията Цариброд-Вакарел. Решено е и откупуването на линията Русе-Варна, гласувано на 4 декември 1885 г. Линията Русе-Варна е откупена за 44 500 000 франка.

Роден е Теодор Хейс – германски политик, президент на ФРГ (1949-1959 г.). Учи политическа икономия и история на изкуството в Мюнхенския и Берлинския университет. През 30-те години сътрудничи на различни вестници и списания. Депутат е в райхстага от Германската демократическа партия (1924-1928 г., 1930-1933 г.). Той е един от основателите и председателите (1948-1949 г.) на Свободната демократическа партия.

Ген. Николай Игнатиев пристига в Букурещ и запознава румънския княз Карол I с предложението на руската страна за връщане на Южна Бесарабия на Русия, за сметка на което Румъния ще получи Северна Добруджа.
Граф Николай Павлович Игнатиев е руски генерал и дипломат. Участва в Кримската война (1855-1856 г.). От 1858 г. е генерал-майор. Впоследствие е военен аташе в Лондон и Париж. През 1863 г. е назначен за директор на азиатския департамент в Министерство на външните работи, а през 1864 г. е изпратен като посланик в Цариград, където дълги години представлява Русия. Подпомага борбата на българите за учредяването на Екзархията. Настоява на състоялата се в края на 1876 г. в Цариград посланическа конференция за реформи в Османската империя. Посещава Берлин, Виена, Лондон и Париж, където настоява за даване права на българите и издейства подписването на Лондонския протокол от 9 март 1877 г. Турция отказва да приеме този протокол и впоследствие Русия £ обявява война, довела до освобождението на България. След войната ген. Николай Игнатиев взема участие в преговорите за мир и в подписването на Санстефанския мирен договор. Поради несъгласие с княз Горчаков, не взема участие в Берлинския конгрес.

По време на Руско-турската война руски и турски пълномощници подписват в Одрин примирие (“Основания на мира”). Според предварителните договорки бъдещата Българска държава ще обхваща територии “не по-малки” от територията на двете автономни български области, определени на Цариградската конференция (декември 1876 г.- януари1877 г.). До всички подразделения е изпратена заповед за прекратяване на бойните действия.

Роден е Ангел Букурещлиев – български композитор, хоров и оркестров диригент, клавирен педагог, фолклорист, музикален общественик. Той събира около 2 000 народни песни с мелодиите им от различни краища на България и разработва част от тях за мъжки и смесени хорове. Известен е със своите „Китки от народни песни за хор“. През 1896 г. Букурещлиев основава Певческото дружество в Пловдив и става негов председател и диригент.

Приета е 13-ата поправка в Конституцията на САЩ, с която е отменено робството.

Дмитрий Менделеев защитава докторска дисертация на тема “Съединението на спирта с водата” и получава званието професор на Петербургския университет.
Менделеев е руски химик, член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1876 г.), професор. Извършва фундаментални изследвания по химия, химична технология, физика, метрология, икономика. През 1869 г. открива периодичен закон при химичните елементи; създава периодичната система на химичните елементи. През 1887 г. развива хидратната теория за разтворите, извежда общо уравнение за състоянието на газовете. Предлага промишлен метод за преработване на нефт и въглища и др. Автор е на „Основи на химията“ (1869 г., 13 издания).

Умира Александър Дружинин – руски писател и литературен критик. Роден е на 20 октомври 1824 г. в Санкт Петербург. Автор е на повестите: „Полинка Сакс“ (1818 г.), „Лола Монтес“ (1848 г.), „Разказът на Алексей Дмитрич“ (1848 г.), „Петерховският фонтан“ (1850 г.) и др., и романите: „Жюли“ (част 1-2, 1849 г.), „Сгодените“ (част 1-3, 1857 г.), „Миналото лято на село“ (1862 г.); разкази, фейлетони, комедии, критически статии за Пушкин, А. Фет, Тургенев, Островски, Белински, етюди за английски писатели, спомени.

Роден е Стефан Стамболов – български политик, редовен член на БКД (1884 г.), член-кореспондент на Белгийската национална академия по антропология и праисторическа археология в Брюксел (1889 г.). Член е на БРЦК от 1873 г. Участва в Старозагорското въстание и в подготовката на Априлското въстание. Активен член е на Либералната партия. От 1880 г. е народен представител, а от 30 юни 1884 г. до 26 август 1886 г. е председател на IV обикновено народно събрание. Подкрепя Съединението и участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). След преврата на 9 август 1886 г. организира контрапреврат и връща княз Александър I на българския престол. След абдикацията на княза е избран за регент (27.08.1886 г. – 25.06.1887 г.). Съдейства за избирането на Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски за български княз през 1887 г. През 1887-1894 г. е министър-председател и министър на вътрешните работи.

Бившият генерал-губернатор на Канада граф Дюрхем публикува в Англия доклад за необходимостта от обединението на Долна и Горна Канада в една обща територия.
Канада е държава в Северна Америка. Първите заселници идват в Канада през 1497 г. Колонизацията на страната е съпроводена с насилствено унищожаване на местното индианско население. През 1605 г. французите, а през 1623 г. и англичаните основават на територията на Канада своите първи селища. В резултат на седемгодишната война (1756-1763 г.) Канада става колония на Великобритания. През 1791 г. е приет конституционен акт за оформяне границите на страната. Оформени са две провинции: Горна Канада – с английско население и Долна Канада – с френско население. През 1840 г. Великобритания обединява двете провинции. Съставено е правителство. По време на Първата световна война Канада участва на страната на Антантата. През 1913 г. получава самостоятелност във вътрешната и външната си политика (Уестминстърския статут). През Втората световна война е на страната на антифашистката коалиция. През 1982 г. в страната е приета нова конституция и Харта за правата и свободите.

Роден е Франц Шуберт – австрийски композитор. Започва да издава музикалните си произведения през 1821 г. През 1818 г. и 1820 г. посещава Унгария, където се запознава с унгарските народни песни и циганската музика. Шуберт е родоначалник на романтизма. Музиката му е тясно свързана с австрийско народно изкуство. Създава около 600 песни по текстове на повече от 100 поети. Получава признание от съвременниците си главно като автор на песни. Много от неговите големи инструментални произведения са изпълнени десетилетия след смъртта му (“Голямата” симфония в до мажор за пръв път е изпълнена под диригенството на Ф. Менделсон през 1839 г., “Недовършената” симфония – през 1865 г.). Едва в началото на ХХ в. критиката определя като значима и инструменталната му музика.

Роден е Клод Хелвеций – френски философ материалист. Получава образование в йезуитски колеж. Трудът му “За ума” (1758 г.) е забранен и изгорен. Хелвеций е един от първите френски материалисти от ХVIII в. Философските му идеи имат важна роля за подготовката на Великата френската буржоазна революция в края на ХVIII в.

Петър І Велики забранява на неполучилите образование деца на дворяни да се женят.

Роден е Пиетро Местастазио (истинско име Пиетро Б. Трапаси) – италиански поет и драматург. Умира във Виена на 12 април 1782 г. Автор е на повече от 60 драми (“Изоставената Дидона”, “Семирамида”, “Александрия” и др.) и оперни либрета. Майстор е на музикалната лирическа трагедия. Темите за своите сюжети извлича предимно от митологията и Античността.

Българският цар Калоян тръгва със силна войска на поход срещу Латинската империя. Рицарските отряди са разгромени в битка при Русион (Русса). Завладени са множество крепости в близост до Константинопол.
Латинската империя е създадена по време на Четвъртия Кръстоносен поход (1202-1204 г.), след превземането на Константинопол през 1204 г. Цар Калоян (1197-1207 г.) се опитва да поддържа мирни отношения с кръстоносците, но без успех. През 1205 г. в хода на Одринската битка латинците са разгромени напълно. През февруари цар Калоян привлича куманите за съюзници в Тракия и превзема Неапол, Апрос, Редесто, Пандор, Хераклея, Чорлу и Антира.

Календарът е на Агенция “Фокус”