- Преди месеци Георги Илиев претърпя тежка 7-часова операция за премахване на образуванията. Имало опасност да загуби зрението си
- Пораснах по необходимост на 16 г., когато загубих баща си, преди интервенцията си направих снимка с четирите си деца, за да имат спомен от мен, казва той
Средата на май 2024 г. Заседание на Столичния общински съвет. Кметът на район “Слатина” Георги Илиев представя доклада си, когато изведнъж губи способността да говори. Приет е по спешност във ВМА, а изследванията показват наличието на два доброкачествени тумора в мозъка му. След тежка над 7-часова операция се разбира, че образуванията са 4, но са отстранени успешно.
Невероятно за всички, но само след няколко месеца, на 2 декември, 50-годишният кмет се върна на работното си място и разказа пред “24 часа – 168 истории” как е преминал през тази трудна битка.
“Както му се казва, сърбяха ме вече ръцете за работа, но колегите ме посрещнаха много радушно – посочва Георги Илиев. – Благодаря им, че са се справили чудесно, докато ме заместват. Такива са и отзивите от гражданите. Беше вълнуващ момент отново да си седна на мястото. Разбира се, докато бях вкъщи, и самите хора не ми даваха голяма възможност да се откъсна напълно. Освен това по лекарско предписание трябваше да се разхождам. Обикалях улиците и се срещах с местните в района.”
Kметът се връща месеци назад – в деня, в който се почувствал зле. Посочва, че вероятно е имал симптоми, но ги е отдавал на напрежението и стреса в работата.
“Беше доста шокиращо – признава той. – Спомням си го и в момента
този ужас, в който губиш възможност да говориш
Случи се по време на заседанието. Имал съм и преди това някакъв дискомфорт. Не само главоболие, оказа се, че съм имал сериозна загуба на периферно зрение. Радвам се, че не съм имал по-сериозен инцидент, докато съм шофирал, тъй като в момента все още не управлявам автомобил, защото чакам лекарите да кажат кога напълно ще ми се възстанови зрението.”
Когато го настаняват във ВМА, той веднага споделя във фейсбук профила си, че е диагностициран с тумори и следва оперативно лечение.
“На скенера се видя, че имам огромно образувание в лявата част на мозъка и започнаха да ми предлагат различни методи за отстраняването му – посочва Илиев. – Консултирах се и избрах операцията да ми я направи неврохирургът проф. Венелин Герганов в “Пирогов”, който преподава и в германския град Хановер. Реших да споделя на обществото, защото всеки ден отчитам деня си в продължение на 4 г., вече съм втори мандат и нямаше как просто да изчезна. Моето мнение е, че когато човек е публична личност, трябва да остане такъв и в тези моменти, за да могат хората да разберат, че тези, които са на по-високи позиции, също преминават през трудни етапи в живота си.”
Силният му дух не му позволява и за миг да изпадне в отчаяние и от първия момент вярва, че ще се излекува.
“Философски погледнато, ми е ясно, че всички сме смъртни и всички ще умрем – споделя кметът. – От ранна възраст мисля по тези въпроси и съм напълно наясно, че съм тук за някакъв период от време. До някакъв момент в живота си смятах, че тези неща имат ред и който се е родил първи, ще си отиде първи. Всичко това обаче прекъсна, когато на 16 г. загубих баща си. Тогава си дадох сметка, че няма ред. Пораснах по необходимост. Оттогава съм готов да си тръгна във всеки един момент, въпреки че сега ми е много по-трудно, защото имам 4 деца. Имам задължения спрямо тях, а и отговорности по работна линия. В крайна сметка всички сме тук за кратко.”
Семейството, близките и приятелите са тези, които му вдъхват кураж и надежда и не го оставят и за момент да се сломи.
“Има смисъл човек да живее, да се бори – категоричен е Георги Илиев. – Малко преди операцията навърших 50 г. и получих много позитивна енергия от всички по повод юбилея и някак имах увереност, че след като толкова много хора ми мислят доброто, всичко ще бъде наред.”
Разбира се, лекарите не му спестяват, че има риск всичко да се обърка и той да не се събуди или да възникне проблем. “Те вдъхват кураж, но не могат да скрият опасностите, защото говорим за доста сериозна операция – посочва кметът. – Казаха ми, че вярват, че
има 80% шанс нещата да минат благоприятно
Но все пак имаше и 20% да не се случат така. Те бяха абсолютно уверени, че няма да се стигне до фатален край, а по-скоро според мен се страхуваха да не си загубя зрението, защото въпросите им бяха насочени в тази посока.”
Сложната интервенция трябвало да продължи около 4 часа, но за изненада на проф. Герганов туморите били 4 и това удължило манипулацията. “На ядрено-магнитния резонанс се виждаше, че има два тумора – спомня си Илиев. – Оказа се, че са 4, защото два от по-големите са скрили двата по-малки. Преди интервенцията професорът беше предупредил близките ми, че тя ще е около 4 часа и когато минат, може да се свържат с него, за да разберат как е протекла. Те са започнали да звънят, но той, оперирайки, не е вдигал в продължение на следващите 3 часа. Какви мисли са имали семейството ми тогава, не искам и да си представям. Сигурно е бил ужасен момент. Благодаря на лекарите, защото изследванията показват, че всичко е премахнато.”
Първият въпрос на лекарите след операцията е дали Георги вижда нещо. Притеснението им изхождало от факта, че туморите били притиснали центъра на зрението в мозъка.
“В началото имаше рехабилитация и хора, които ми помагаха да се раздвижа – разказва кметът на район “Слатина”. – Първите дни използвах проходилка, но много бързо успях да си стъпя на краката. Може би ми помогна вярата, която имах в себе си и подкрепата на всички около мен. Те ми писаха и изпращаха добри мисли.
На 7-ия ден ме изписаха от болницата, което изненада всички
В такива трудни моменти човек никога не трябва да губи надежда. Колкото и малък шанс да има, трябва да вярва в положителния изход, въпреки че звучи фантастично. Предаде ли се човек, предварително губи. Смятам, че всичко е свързано и с мислите си оказваме влияние на общото си състояние. За миг не съм се съмнявал. Имало е моменти насаме, в които съм се замислял какво може да се случи, ако не е успешна операцията, но много бързо съм ги прогонвал от ума си.”
Един от тях е снимка, на която той е с четирите си деца. Има три момчета – две от които близнаци, и едно момиче.
“Когато я направихме, помислих, че това може да е последната ми и ще остане за децата ми, ако не дай си боже нещо се случи. За да ме запомнят такъв, какъвто съм бил. Това беше един от моментите, в които трепнах. На нея съм за последно и с опашка. Имах дълга коса, но заради операцията се наложи да я отрежа.”
В тези трудни ситуации той се връща и назад във времето, когато все още не е в политиката. Имал рекламна агенция, организирал е едни от най-големите рок концерти у нас и се е занимавал с международна търговия с вино и бира. “Не мога да кажа, че не ми липсва предишната ми работа, защото си я обичах, но оттам съм научил много неща, които прилагам сега”, отбелязва Георги Илиев.
Той става популярен по време на протестите през 2013 г. като граждански активист, но тогава и през ум не му минава, че един ден ще влезе в политическите среди и че дори ще бъде кмет.
“Смятам, че всеки трябва да даде нещо обратно към обществото – коментира той. – Чувствам се отговорен за нещата, които мога да променя, и смятам, че хора, които имат опит и желание да работят за благото на другите, трябва да го направят. Не можем да мислим, че политиката е мръсна работа, каквато всички се опитват да я изкарат, и че всички политици са маскари, защото това означава наистина да оставим хората, които имат некрасиви мисли, да работят в нея.
А това означава да се предадем
Както казах, не мога да си представя това да се случи.
Затова няма да забравя 14 юни. Бях в Украйна, за да преговарям с тяхната най-голяма верига за доставка на вино и бира. Петък вечер се прибрах, понеделник трябваше да подпишем договора. Но когато видях какво се случва в София, а аз развивам бизнес и се опитвам да трупам средства на фона на държавата ни, която започва да си отива, спрях. Много странен период беше. Искаха да сложат г-н Пеевски за шеф на ДАНС. Бях против. И това ме мотивира да направя нещо. Тръгнах си от Украйна и не подписах договора. Зарязах всичко. Коренно промених мирогледа си, защото 404 дни ние протестирахме до падането на Пламен Орешарски.”
Тогава той създава и участва в ред инициативи и организации като “Кафе пред парламента”, “Палатков лагер”, “Протестна мрежа” и др. Години по-късно става един от създателите на “Да, България” заедно с Христо Иванов, Кристиан Таков и Мануела Малеева. Предложението да се кандидатира за кмет идва от Иванов, но по-скоро като шега.
“Беше леко манипулативно, защото той ми каза, че нямам абсолютно никакъв шанс
– спомня си Георги Илиев. – Причината е, че през май 2019 г. имаше избори за европейски парламент и партията имаше само 3000 гласа в целия район. Затова смятахме, че нямаме особена сила. Съгласих се, защото той ми каза, че това е ангажимент само за един месец, но аз като започна да правя нещо, го докарвам докрай. Реших, че искам да стана кмет, за да променя квартала. Беше затънал в проблеми. Кампанията ми мина в срещи с майки по детски площадки, за да разбера какви са техните желания.”
Изненадващо за всички анализатори Георги Илиев става кмет на втори тур, а вече тече и вторият му мандат. Превръща се в емблематичен с дневните си отчети във фейсбук профила си, като всеки ден описва какво е свършено от екипа му.
“Тогава идвах от бизнеса и си дадох сметка на кого дължа отчет – подчертава Илиев. – Когато хората са те избрали да свършиш някаква работа, е редно да се опиташ да го направиш, но и да даваш обратна връзка. Естествено, е много трудно да имаш 80 хил. работодатели, колкото са гражданите на район “Слатина”. Всеки иска различни неща, но тук вече идва моята роля да преценя какво е възможно да се случи, в какъв порядък, кое след кое следва.
Няма как да съм специалист по всичко и разчитам на данни,
получени от експерти. Например моите приятели от “Екипа на София” направиха анализ кой след кой тротоар трябва да бъде направен. Това много ми помогна, когато предложих да се изтегли един голям заем и да се ремонтират всички тротоари в София.”
Той неуморно продължава да работи и смята, че е спечелил хората с това, че е напълно откровен и се опитва да прави най-доброто за района.
“Ако някой аргументирано се опита да промени мое мнение, аз го приемам, вслушвам се и се опитвам всяко нещо да се случва след обсъждане с гражданите – посочва Георги Илиев. – Районните кметове сме местната власт и сме най-близко до хората. Нашата работа е да слушаме тях и да се превърнем в нещо като мегафон – усилвател на техния глас.”
Работата и семейството не му позволяват да има хоби, защото няма време за него, но не съжалява за това. “Да, да имаш 4 деца наистина не е често срещано у нас, но смятам, че те ме разбират и знаят каква отговорност съм поел – отбелязва кметът. – Благодаря и на тях за това. Имаме своите моменти. След тази операция си давам сметка, че трябва малко повече да отделям време и за тях. През януари близнаците ще навършат възрастта, на която аз загубих баща си, и това малко ме отрезвява. Предал съм им любовта си към книгите, защото и четиримата доста четат и спортуват. Слава богу, не са постоянно пред компютрите и екраните и пазят човешкото в себе си.”
Днес Георги Илиев мечтае да няма война, защото случващото се е непоправимо и вярва, че историята му ще вдъхне кураж на всеки в подобно положение.
