В една тъмна нощ Тотев паркира джипа, купен на лизинг от №-тата семейна фирма Плутоний 15, и щракна лампичката в купето. Беше спрял точно под тъмните прозорци на кметството, пише marica.bg.
Отвън джипът беше обрулен от античните ветрове на Елада, а отвътре – от климатика на Рейндж Ровъра. Тотев извади тефтера, където преди десет лета си беше записал формулата на успеха, и се вгледа в нея мрачно замислен. Тъпанарите му се подиграваха, че бил завършил автото с три и нещо, без и да подозират, че зад високото му чело дебне гениален ум.
Формулата, която сам състави и му донесе грандиозен успех още на 36, беше:
E=mc²
Още тогава Тотев прозря, че за да натрупаш пари, трябва да спазваш равенството между тях – мангизите, от една страна, масата и светлината на квадрат – от друга. Разчетена, формулата означаваше следното:
Evro = mamac²eco
Или казано просто: Еврата са равни на мама по Цецо на квадрат.
Мама е масата, около която гравитират еврата, ала това не можеше да стане без светлината на Цецо, която обгръщаше кмета като щит от Междузвездни войни. Тотев предвидливо я сложи на квадрат, та да му послужи за два мандата.
Тази светлина го пазеше от всички завистливи погледи, които извираха от тъмнината и задаваха мрачни въпроси:
Защо фамилията процъфтява и откакто е във властта, си обновиха хотела, дигнаха и бизнес сграда до него, придобиха къща, вила и апартамент в гръцки курорт, закупиха земята под „Каменица“ и започнаха да вдигат жилищни и офис сгради…
Тези мрачни въпроси обаче се разбиваха в ризницата от светлина и светлото Тотево бъдеще ставаше все по-светло, докато изненадващо формулата рухна.
И бъдещето стана Марко-Тотево.
– Мамо, мамицата им! – простена Тотев в полумрака.
– Без Цецо на квадрат всичко увисва.
Спешно трябваше да замени Сeco с някакво друго c², ала колкото и да се напъваше, никакво спасително име не го осени. Затова реши да смени формулата.
Кметът напъна своя широк ум в тясното купе на ровъра.
Как да спаси тялото T да не изпадне в покой, далеч от движението на парите и властта?
И в тоя миг, осенен от поредната гениална идея, се зае да създава формулата за определяне на кинетичната енергия T.
Ала тамън изписа Т = m… (Тотев е равно на мама, умножено по…), и някой почука на стъклото на джипа.
– Кой чука в този тъмен час? – настръхна кметът.
– Отвори, това съм аз! – чу се отвън.
В тъмнината видя някаква бяла коса.
– Мамка му, това да не е Зико! – прошепна стреснато кметът и бързо скри тефтера с формулите под седалката. После отвори внимателно прозореца. Пред него наистина стоеше белокос мъж с поизмачкани дрехи.
– Ти и мен ли крадеш, бе? – попита белокосият.
– А, че от тебе пък какво може да се вземе? – изгледа го презрително Тотев.
– Първо, ще ти кажа, че си разчел неправилно формулата E=mc². Това c² означава Централен затвор, тоест, два квадрата в централния затвор.
– Абе, ти прокурор ли си… – попита с пресъхнала уста Тотев.
– Не. Айнщайн съм.
Последната мисъл, която осени Тотев, преди да припадне върху волана, беше:
Всичко е относително, ама друг път!
- ДОБРУДЖАНЦИ
- ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
- МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
- БЪЛГАРИТЕ
- РИБОЛОВ
- ГЮВЕЧ ОТ… ПОЛИТИКА
- БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
- България – Китай 中国-保加利亚
- ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST
Renee Somerfield