Как Деси Тенекеджиева оплете Мики Рурк в “Дяволски игри”

• „Деси, Бен, дадох ви най-доброто от себе си от много години насам“, признава холивудската звезда на продуцентката и режисьора

Последният значим кинофестивал за годината „Капри Холивуд Фест“ ще бъде открит на 27 декември със световната премиера на първия български фентъзи трилър „Дяволски игри“. Копродукция с Великобритания, филмът развълнува публиката у нас с участието на номинирания за „Оскар“ Мики Рурк, както и на британските звезди Гари Стреч, Джеф Бел и вокалиста на BLUE Лий Райън. В главните роли влизат младите български актьори Елеонора Иванова и Димитър Николов. От 7 февруари филмът тръгва у нас в кината в цялата страна.

Основен двигател на проекта с ключова роля пред камерата и като продуцент с компанията си Black Sea film е Деси Тенекеджиева. Тя ни споделя любопитни истории от кухнята на „Дяволски игри“, но и не само. Тя е главно действащо лице в много проекти, кампании и инициативи, защото, както казва: „Важно е всеки един миг да превръщаме в изкуство.“

– Деси, с какви емоции за теб премина спектакъла ви с маестро Йордан Камджалов „Коледна приказка“ в зала 1 на НДК?

– Това е едно много специално и различно представление, включващо не само класическа музика, но и кино, пърформанс, поезия, танци и светлинно шоу. Нов жанр, който действа изключително емоционално. Замислен като нишов спектакъл, той стана мащабно шоу, което събра 4000 души. Но аз не смятам, че изкуството трябва да се разделя на комерсиално и естетско, а на такова, което докосва и си струва или не. Винаги съм искала да надградя това, което прави вдъхновяващият маестро Камджалов, и преди шест години, когато се запознахме на юбилея на Негово Величество цар Симеон II, между нас пламна силна творческа любов от пръв поглед. Сега сме като семейство.

Първият ни спектакъл бе „Любов“ в зала „България“ с Плевенска филхармония и поради огромния интерес успяхме да го представим два пъти за една вечер, което се оказа прецедент у нас. След което продължихме и всяка година във Варна и в Бургас представяхме различни варианти на вълшебната ни „Коледна приказка“. Усещаме се като силен екип и поставяме на пиедестал изключителния талант на тези феноменални млади таланти, които Фондация „Стоян Камбарев“ подкрепя от години. Съгласна съм с мисълта на Стоян, че изкуството не се прави за публиката, а за нас. Ние разказваме истории, които трябва да споделим, и ако си свършим работата, то тогава ще успеем да намерим и нашата публика. Вече сме напът да създадем едно артобщество, което ни чака с нетърпение и вълнение, а какво по-прекрасно от това. Чудесно е, че „Коледна приказка“ ще се излъчи по БНТ на 26 декември от 16:10 ч. и така ще достигне до огромна аудитория. Мислим и за летен минитур на „Любов“.

– Вече трябва да си съсредоточена върху предстоящата премиера на „Дяволски игри“. Как се роди идеята за филма между теб и режисьора Бен Чарлз Едуардс?

– В центъра на нашата история стои любимият ангел на Бог – Луцифер. Той влиза в живота на непокорната Ива и семейството и започва да си играе с тях. Това е вълнуващ трилър за Светлината и Мрака, в който любовта е движещата сила. „Има Светлина и в най-покварените и тъмнина в най-добрите“. Кое надделява във всеки от нас? В кой момент и защо? Разбъркай картите и избери една. Животът е в твои ръце. Това е Играта. Може да си част от Приказката само ако повярваш в нея! Идеята дойде от Марк Твен и романа му „Тайнственият непознат“, разглеждащ дуализма между доброто и злото. Ще цитирам „Фауст“ на Гьоте и „Майстора и Маргарита“ на Булгаков: „Аз съм част от тази сила, която зло желае, а все добро твори!“.

– Как и кога се срещнахте с Бен Едуардс?

– А с Бен се срещнахме в Лондон преди 7-8 години. Всичките ми творчески колаборации се базират на любов. Трябва да се влюбя в таланта, в моженето на човека, за да развихря въображението си, да надскоча себе си и да бутна и него някъде, където не е бил. Мисля, че мога добре да изкарвам хората и себе си от комфортната зона.

След като ни хрумна идеята, седнах и написах 40 страници за две нощи – герои и история, които дадохме на сценариста Майк Шилиъм. С него работихме близо година и в крайна сметка след 10 драфта имахме сценарий. За мен сценарият никога не е завършен, защото, когато има толкова фантастични актьори като Гари Стреч, Джеф Бел, Мики Рурк и всички останали – всеки от тях има право да внесе от себе си в сценария. Въпреки че филмът е заснет на английски език и е за световно разпространение, това е български филм, в който за първи път даваме шанс на наши таланти да играят значими роли рамо до рамо със световни кинозвезди. Радина Боршош, Илиян Стаменков, Кейт Никълс, Ованес Торосян стоят страхотно на екран. Бих искала специално да отделя внимание на главните ни актьори, които са наистина феноменални – Елеонора Иванова и Димитър Николов – и двамата носители на голямата Награда за Полет в Изкуството „Стоян Камбарев“.

Ето как с фондацията сбъдваме мечтите на младите и талантливите – с конкретни проекти и професионални ангажименти, които променят животи. За мен е много важно доверието и приятелството в работата. В този смисъл имам изключителен приятел в лицето на Нели Беширова. Мога да кажа, че тя е един от най-големите лични дарители в България. Хора като нея трябва да бъдат поставяни на пиедестал. Тя е и един от изпълнителните продуценти на филма.

– Как успя да спечелиш за продукцията холивудската звезда Мики Рурк?

– Работя на международния пазар от много години и имам доста сериозни контакти. В случая моят партньор Гари Стреч е много близък с него. Мики е фен на Гари още от времето, когато е бил световен шампион по бокс, а пък Рурк е луд на тема бойни спортове и са приятели от много години.

Всъщност, когато търсихме звезда за филма, имахме идея за 6-7 актьори – съвършено различни, но сме щастливи, че Мики прие.

Искахме суперлудо излъчване, защото героят му е прототип на конкретен американски евангелистки псевдопророк. Мики Рурк е легендарен актьор, физически в много добра форма и днес, но носи една своя мъка и болка, която се вписа прекрасно в героя му. Освен това доста импровизира и даде много от себе си.

– Как ще опишеш работата с него?

– При нас всичко протече професионално и точно, въпреки че той не се слави с лек характер. Случвало се е дори да си тръгне от снимачната площадка, ако не е доволен от нещо. Не обича продуцентите. Бях предупредена изобщо да не му казваме, че аз съм продуцентът на филма, но после, като разбра, беше респектиран от всичко около лентата. Изключително трудно е да се прави независимо кино, а да не говорим на международния пазар, където конкуренцията е жестока.

– Какъв човек е той? Имаше ли звездни изисквания?

– Дойде с неговия личен екип, разбира се. Нямаше някакви невъзможни желания. Веднъж поиска масаж, после суши. Не желаеше друг, освен само екипа му, да се занимава с неговия стайлинг и визия. Включително отказа нашите костюми, с които се бяхме подготвили сериозно, и трябваше да избираме от неговия гардероб.

Беше на изключително високо ниво и работеше дори повече от 12 часа на ден. Докосна ме, когато ни каза с режисьора: „Деси, Бен, дадох ви най-доброто от себе си от много години насам“. Разчувства се. Разплака се на един от своите монолози. Вкара много лични моменти в изпълнението си. Нямаше как да оставим всичко в лентата, но може да направим документален филм след време. Надявам се да е жив и здрав и да работи още дълги години.

– Лесни ли бяха общите ви сцени пред камерата?

– Моята героиня е глуха и говори жестомимичен език, освен това е наркоманка. Много тежка и сложна роля, в която съм неразпознаваема и руса освен всичко. Благодаря сърдечно на Борис Бъндев, който ме въведе в езика на глухите – прекрасен младеж! А иначе сцените ми с Мики Рурк са флашбеци в миналото, когато съм млада, но при мен няма фокусиране върху името на звездата, с която си партнирам, защото възприемам актьора срещу мен изцяло като персонажа му.

– Снимате на повече от 37 локации в България, Великобритания и САЩ. Какво наложи толкова движение?

– В киното най-скъпо и сложно е смяната на локациите заради логистиката. Но така измислихме сценария, че това бе заложено, а и исках да покажа максимално много красиви кътчета от България, които вплетохме в историята. Имахме няколко много предизвикателни локации. Една от тях беше пещерата Проходна, известна като Очите на Бога. Много впечатляваща. Но ако трябва да посоча най-сложна локация – това определено беше Лос Анджелис. Имахме три екипа – в Лондон, в Лос Анджелис и основния от България, който беше най-добър категорично! За Щатите тръгнахме само десет човека екип, заедно с Катя Роуз, която играе съпругата на Мики Рурк – бизнес дама, много красива и екстравагантна жена, била е и „Мисис България“. Та там имахме цял месец подготовка. Снимахме основно в голямата къща на моя приятел, адвокат Петър Попов, на когото благодаря сърдечно. Голяма част от бюджета отиде за снимките ни в Лос Анджелис, където всичко е безкрайно по-скъпо. Тук е мястото да благодаря на Петър Тодоров и Националния филмов център, тъй като „Дяволски игри“ е подкрепен като един от първите родни ленти, получили средства за възстановяване на разходи за производство на филми в България.

– Гари Стреч също е твоя безценна опора в работата по продукцията?

– Гари е изключителен актьор и партньор със силно концентрирана енергия и богат опит. Той е единственият, който е снимал три филма с Оливър Стоун. Гари е изпълнителен продуцент на филма и освен че доведе Мики Рурк, 100% негова заслуга е и присъствието на култовия Джеф Бел, както и на световната поп звезда Лий Райън.

– Кои са най-безценните уроци от мастър класовете по актьорско майсторско, които заедно с Гари Стреч провеждате у нас?

– За нас е чудо общуването с тези млади хора. Гари дава съвсем различен метод на работа, базиран върху тясното свързване с партньора. Той е базиран на метода на Майнснер, но доразвит от него. Изобщо това, което се случва с мастър класовете ни, е безценно и смело бих казала революционно за България. Работим целогодишно с младите ни колеги, когато сме тук. Станахме си близки, като едно голямо семейство. Но без подкрепата на Министерството на културата това не би било възможно в този мащаб, за което благодарим. Ще имаме отново мастър клас в Пловдив, общината там също застава зад нас. Ще продължим и с летните издания в Девин, в хотела на Марина Вълканова и нейното семейство, които също ни подкрепят.

– В обувките на режисьора, актрисата или продуцента ти е най-удобно?

– За мен изкуството е умението да разказваме истории – дали с текст, картина, филм, или песен. Никога не съм ги разделяла. Преди време имах изключително силна нужда да пея и направих албум. Като актриса съм много отдадена, но може би, защото съм добър математик, не ми стига да съм само на сцена. Не съм лесна за работа, защото много изисквам. Трудно делегирам права, което не е добре. Безкомпромисен продуцент съм, защото виждам глобално цялата картина. Работя на много високи обороти, не успявам с времето и 24 часа в денонощието не ми стигат. С това живеене между Лондон, Ел Ей и България не е лесно. Цял живот пътувам въпреки непреодолимия ми страх от самолети, което е някакво проклятие. Иначе се опитвам да летя във всичко, което правя, но със самолет ме е страх.

– Какво ти липсва?

– Единственото, което ми липсва, е времето. С него не можем да търгуваме и трябва да го ценим. Непрестанно повтарям на по-младите артисти, че не трябва да живеем в комфорт. Колкото по-трудно, толкова по-интересно. За мен е важно всеки един миг да превръщаме в изкуство. И болката, и любовта – това спасява.

От 1 януари продължаваме за 6-а поредна година с НАГРАДА ЗА КИНО 355 (три-пет-пет) – трима млади режисьори снимат петминутен филм за пет дни. Каня всички млади филмейкъри да намерят това кино-предизвикателство в сайта на Фондация „Стоян Камбарев“ и да кандидатстват, за да спечелят 15 000 лв., като единственото условие е филмът да е с неочакван край.

– По какво сина ти Йосиф прилича на баща си Стоян Камбарев?

– Йосиф е финансист и като характер, слава богу, прилича повече на баща си. Той е по-спокоен, по-уравновесен, но има и своите артистични избухвания като мен.

– Как изглежда твоята коледна приказка?

– Тази година това за мен бе отново кампанията „Елхи на Таланта“. Всички могат да видят нашите прекрасни 3-метрови живи дръвчета – близо 50, пред НДК. Това е коледна, екологична и социална кампания, която подкрепя многодетни семейства в нужда и техните даровити деца, както и талантите на Фондация „Стоян Камбарев“. Прекрасната Петя Нановска е наш основен партньор, без която надали тази благотворителна кампания щеше да има този успех. Шест години вече нямам коледна елха вкъщи, защото правим толкова много за другите, че не ми остава време за моята. Иначе идеалната Коледа за мен е да имам един час само за себе си с кученцето ми Анди – моята голяма любов, и да не съм на телефона или компютъра поне за малко.

– Къде ще посрещнеш празниците?

– Сега се прибирам в Лондон, където ще празнувам с Йосиф и близките ми. След това заминаваме веднага за Капри, където със световната премиера на „Дяволски игри“ на 27 декември ще открием „Капри Холивуд Фест“. Ще останем и за Нова година там, защото фестивалът свършва на 2 януари и ще има много специални гости.