Казанлъшката долина е училище за археолози – това е основен регион, в който има най-много информация за всички аспекти на тракийската култура от времето на разцвета на Одриското царство. Това каза в интервю за БТА археологът и доскорошен ръководител на Секция за тракийска археология в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките доц. д-р Милена Тонкова, която беше отличена от Община Казанлък със специална награда „Александър Фол“ за научен и обществен принос в съхраняването, изследването и популяризирането на тракийската културна памет.
Съчетанието на всички комплекси в Долината е уникално за цяла Тракия, а техните проучвания и експониране дават най-добрата възможност да се запознаем с погребалните обичаи на тракийската аристокрация, посочи тя. По думите й районът е изключително ценен и с това, че дава най-важната информация за урбанизацията на Тракия през елинистическата епоха с известния град Севтополис, който е непрестанен извор за проучване на градската култура и на селищната структура на Тракия от този период.
По отношение на местния Исторически музей „Искра“ доц. д-р Милена Тонкова отбеляза, че с екипа винаги се работи много добре, а интересът към фондовете от страна на археолозите е голям, независимо от естеството на дейността им. Тя допълни, че е много важно и експонирането на откритията в региона по съвременен начин и тяхното включване в комплекс с необходимата инфраструктура, за да могат да бъдат удобно посещавани. Голям успех тук е и макетът на Севтополис в комплекс „Долината на тракийските царе“, тъй като визуализира поне една част от този единствено запазен и даващ представата за градоустройството и архитектурата тракийски град“, каза още доц. д-р Тонкова. Много важно за популяризирането на тракийската култура е и това, че музеят в Казанлък организира ежегодна научна конференция, посветена на темата, допълни тя.
Доц. д-р Милена Тонкова посочи, че приема наградата на името на проф. Александър Фол като изключително голямо отличие за своята почти 40-годишна работа. Тя разказа, че се е занимавала дълго време с проучването на накитите от злато и сребро – инсигниите на тракийската аристокрация, но същевременно се е интересувала много и от живота на обикновените хора и голяма част от проучванията й са свързани с обикновени селища, светилища и некрополи.
Като член на Националния археологически институт е участвала в проучвания в много краища на страната, но основно е работила в близост до Казанлъшката долина – на юг от Сърнена гора, в района на Чирпанските възвишения и в района на Марица, които заедно с Казанлъшката долина са ядрото на Одриското царство. „Това е и основната тема и район на проучванията ми през всички години – селищната система от времето на Одриското царство в Южна България, където са и основните негови територии“, допълни доц. д-р Тонкова. Тя посочи, че всички обекти е проучвала с много любов и страст и допълни, че археологията е колективно занимание, като изказа благодарност на всички екипи, с които е работила през годините.
Сред най-съществените си открития и проучвания тя открои Момина могила, Каракочова могила и селището при Халка бунар в района на Братя Даскалови, както и ямният комплекс до село Малко Тръново, който се смята за тракийско светилище от 5-и век пр. Хр. и до момента остава ненадминат по отношение на откритите материали. Подобни обекти сме проучили и в района на Раднево, и на комплекса „Марица Изток“, допълни археологът.
По думите и именно усещането да направиш откритие е сред основните причини да се занимава с археология. Тя отбеляза, че това е изключителна емоция, която е изпитала например при откриването на селището при Халка бунар, в района на Чирпанските възвишения. „Това е може би един от най-скъпите ни обекти, тъй като не беше известен на науката“, разказа доц. д-р Милена Тонкова.
Селището е открито по време на рутинни теренни проучвания по фрагменти характерна керамика, както е намерен и древният Севтополис. „Вложихме много усилия в намиране на средства и в проучване на обекта. Установихме, че за разлика от Севтополис, където има каменни къщи и очевидно е градът свързан с живота на заможни хора, в селището при Халка бунар къщите са от нетрайни материали. Има много данни за производства и занаятчийство, както и за ритуалните практики на населението“, обясни археологът. По думите й това е изключително интересен обект, който е съществувал по времето на Севтополис и е от неговата територия, а проучванията там ще продължат.
Доц. д-р Милена Тонкова отбеляза още, че България е изключително богата на археологически обекти от всички епохи, а намирането на средства за проучвания е много трудно, особено за започването на нов проект. През последните години има възможности за финансиране от Министерството на културата, но средствата са изключително ограничени за нуждите на цялата страна. Според нея бюджетът, който се предвижда за редовни археологически разкопки, трябва да е много по-голям, за да даде поне в някаква степен възможност да се прави достояние на хората онова, което е открито. Напоследък много проучвания са свързани с инфраструктурни обекти, което е също възможност да се правят големи открития, допълни доц. д-р Тонкова.
Тя отбеляза, че години наред се е занимавала с накитите на тракийската аристокрация и в момента работи по това да събере проучванията си в един общ труд. „Надявам се да имам възможност и голяма част от проученото от мен през годините да стане достояние в отделни публикации“, допълни археологът.
Доц. д-р Милена Тонкова е родена през 1958 г. в Стара Загора, където завършва езиковата гимназия „Ромен Ролан“. През 1981 г. придобива образователна степен „магистър“ по история с профил „Археология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 1989 г. защитава дисертация на тема „Ювелирството в Тракия през елинистическата епоха“. От 2004 г. е доцент в секция „Тракийска археология“ в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. От 2010 г. е член на Научния съвет на НАИМ при БАН и член на Съвета за теренни археологически проучвания при Министерство на културата.
Научните ѝ интереси са в сферата на ювелирното майсторство и художествената обработка на метала в Тракия, на селищната археология и на тракийските култови и погребални практики. Хоноруван преподавател в Нов български университет (в периода 1999-2007 г.) и в СУ „Св. Кл. Охридски“ (в периода 1995-2022 г.). Под нейно ръководство са проведени около 70 теренни археологически проучвания, сред които се открояват тези на тракийското светилище при с. Бабяк, общ. Белица, на ямните комплекси при с. Гледачево, Радневско, при с. Малко Тръново, Чирпанско, при с. Ябълково, Димитровградско и при с. Овчарци, Радневско, на многослойния обект в м. Халка бунар, с. Горно Белево, общ. Братя Даскалови и надгробни могили в същия район.
Ръководител на множество научни проекти и участник в редица организационни екипи на международни и национални, научни и приложни изложби. Организатор и участник в над 60 представителни научни форуми в България и чужбина. Автор на близо 160 научни публикации.
Доц. Милена Тонкова е един от двамата куратори от българска страна на изложбата „Епопеята на тракийските царе: Археологически открития в България”, представена в Лувър през 2015 г. През 2014 г. е наградена от Министерство на културата за организирането на международна научна конференция, посветена на „30 години Секция за тракийска археология в НАИМ при БАН”, както и за проучването на обекта Халка Бунар, общ. Чирпан. През 2023 г. е отличена с почетен плакет за значим принос в развитието на археологическата наука като съръководител на спасително археологическо проучване на многопластов обект от халколита, бронзовата, желязната епоха и средновековието в района на гр. Чирпан.
