Редовете, които може би ще прочетете по-долу, написах на 26 септември 2018 година. Преди 4 години. Позволявам си да ги припомня, защото нищо не се е променило. Защото вече изгубих вярата да доживея 25 септември да се чества като национален празник. Или поне да му бъде обърнато нужното внимание поне толкова, колкото на погребението на кралицата на Великобритания Елизабет II. Или може би очакваме някакъв си момент Южна Добруджа отново да ни бъде отнета, за да осъзнаем, по-скоро хранени държавници да осъзнаят величието й за съвременна България, та Българска Добруджа и добруджанци най-после да получат нужното уважение и внимание. Поне толкова, колкото на 25 септември 1940 година. Казвам това, защото ми е жалка нашата традиция да отбелязваме дата на смъртта на българските герои, а не техния рожден ден, в смисъла на което се крие надеждата за един смислен и отдаден на Отечеството живот.
Та ето какво бе написано преди 4 години.
ЮЖНА ДОБРУДЖА Е БЪЛГАРСКА! ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ!
Скъпи журналя от Българската национална телевизия, а и от останалите така нарекли себе си национални телевизии! Може ли да ви задам един въпрос:
– Южна Добруджа част ли е от България /както искате си я смятайте – територия, държава, дойна крава…/?
Отговор не искам.
И хиляди добруджанци отговор не щем, щото можете да попитате курвиците /в най-широкия смисъл на думата/ на България – съвременния телевизионен елит, а те пък да ви отговорят, че Южна Добруджа е румънска.
Все пак да ви кажа. Вчера беше Денят на Добрич. Дай, Боже, един ден Народното събрание да се произнесе, че 25 септември е Денят на Добруджа! Дай, Боже!
Толкова ли трудно, толкова ли антибългарско би било в сутрешния си блок поне един журналист на БНТ, поне един гост на БНТ да събере смелост и да честити на добруджанци, а и на всички българи, празника – възвръщането на Южна Добруджа в лоното на Майка България!
Може би е било опасно трудно за кожени кресла и многохилядни заплати да се каже истината, че преди 78 години Южна Добруджа отново е станала българска територия. Може би не искате да признаете ролята на Хитлер и цар Борис III за отнемането на Южна Добруджа от кралство Румъния и възвръщането й в изконните земи на българския народ и българското държава? Може би не искате да признаете ролята на Сталин и Димитров за утвърждаването на Южна Добруджа в съвременните граници на България след Втората световна война?
Забравете Хитлер и Сталин, забравете цар Борис III и Георги Димитров. Казвам го с лекота, защото каквито и да са били те, каквито и злини да за правили, са направили и доброто Южна Добруджа днес да е българска земя, каквото е била още от времето на Кубрат, на Аспарух, на Тервел, на Симеон… Хайде да не изброявам тези, които никога няма да бъдат забравени, докато съществува и една педя българска земя, докато е жив и последният човек, гордеещ се, че е българин. Казвам на тези, за които след ден-два, след година-две няма и да има място нито в паметта, нито в сърцето и душата на добруджанци.
Скъпи ми колеги, поне да бяхте почели паметта на хиляди и хиляди знайни и незнайни добруджанци, борели се, измъчвани и убивани, унизявани, обезбългарявани, ограбвани, насилвани, но останали с България в сърцето си до последния си дъх!
Не знам и не искам да знам какво се е търкаляло по националните ни телевизии след сутрешните блокове. Трафици, софийски неволи, ужасяващи ветрове, убийства, елитни цици и бедра, делегации по света…
Народът ни има една приказка. Денят се познава от сутринта. Очевидно за тези хора, които всекиминутно бомбардират българите с информация, възвръщането на Южна Добруджа към Майка България е един безинтересен, незаслужаващ вниманието факт, който не би им донесъл слава на журналисти, както и на политици, бизнесмени, светски елит и какво ли още не.
Измет!
Такъв е животът, скъпи ми добруджанци!
Такъв е животът!
Хубави или лоши, има ги и дали ще ги има, добруджанските вестници, радиа, телевизии, сайтове се радвахме вчера да напомним, че в България и българско има и такъв ден, който би трябвало да се отбелязва като национален празник – възвръщането на Южна Добруджа при Майка България. Част от същата многовековна българска Добруджа. Добруджа, която днес наричат житницата на България, където са се ширнали северните плажове и сред тях бижуто на българския туризъм – Албена… Същата Добруджа, за която фирми водят чудовищна борба за природните й богатства – плодородна земя, питейна и минерална вода, плажове, чисто море, природен газ, нефт, манган, коксуващи въглища, речни и морски пристанища… И един оцеляващ през годините народ, който се гордее да се нарича добруджанци.
Такъв е животът!
Да се вслушаме в ехото на поздравите и събитията за празника, за 78-годишнината от оня ден, през който тук, на тази земя хиляди българи с цветя, с хляб и сол, с руйно вино и люта ракия, с баници, със знамена и плакати, изписани на ръка, са посрещнали по улици и поля с насълзени от радост очи българските войски и са ги прегръщали и целували с надеждата, че Южна Добруджа завинаги ще си остане българска земя и тук свободно ще се говори, пише и пее на български език!
Такъв е животът!
Поклон пред паметта на всички загинали българи за свободата на Добруджа през годините на национално потисничество!
Димитър ДУКОВ
