Годишната инфлация към края на януари е 9,1%, обявиха от Националния статистически институт. Храните за година са поскъпнали с над 11%. Това е най-голямото покачване на цените от повече от 13 години насам. За последно такава висока инфлация имаше през 2008 г., по време на световната финансова криза. Сега макар формално да няма икономическа криза, защото има ръст на Брутния вътрешен продукт, при влизането в магазина всички хора плащат цената на грешните политически решения в ЕС и в България.
Средният доход на човек за година е нараснал повече от инфлацията – с 12,8%, показват още данните на НСИ. Но не всички хора са получили еднакво увеличение на заплатите или пенсиите. Освен това високата инфлация обезценява не само текущите заплати. Тя изяжда и спестяванията на домакинствата и пенсиите, които ще получават след години, коментираха финансисти, които “Труд” потърси за коментар.
Лихвите по банковите депозити на гражданите са около нулата. Това означава, че за година на всеки 1000 лв. в банка хората реално са изгубили по над 90 лв. Ако човек спестява пари, за да си осигури по-висок стандарт на старини, високата инфлация ще доведе до това, че след пенсиониране няма за може да живее така, както се е надявал.
Високата инфлация ще доведе и до получаване на ниски пенсии. Работещи българи, родени след края на 1959 г., са осигурени освен във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване и в частни универсални пенсионни фондове. Но доходността на пенсионните фондове от управление на парите на осигурените е значително по-малка от настоящата висока инфлацията. Така вноските, които сега се удържат от заплатите на хората, ще имат по-малка стойност, когато дойде време да ги харчат под формата на втора пенсия.
Високата инфлация у нас до голяма степен беше предизвикана от скъпия ток. Високите сметки за електроенергия принудиха производители и търговци да увеличат цените си. Същевременно компенсациите за бизнеса заради скъпия ток закъсняха и не са в размер, за който настояваха работодателските организации. В резултат сега всички плащаме високата цена като влезем в магазина.
Хлябът и зърнените храни за година са поскъпнали със 17,2%, показват данните на НСИ. Цените на плодовете са нараснали с 13,2%, а на зеленчуците – със 17,5%. Но при храните най-голямо е поскъпването на маслото и олиото – със 28,2 на сто за година. Зеленчуците само през януари са поскъпнали със 7,4%, което основно се дължи на повишаването на разходите за оранжериите и на това, че в сметките за ток, които фирмите получиха през януари, нямаше никакви компенсации.
От всички стоки и услуги, включени в потребителската кошница на домакинствата, най-голямо е покачването на цените на газа за бита – с 144% за година. Това е ръст от близо два пъти и половина. Горивата за автомобилите са с 35 на сто по-скъпи от януари миналата година, а наред с това са поскъпнали и резервните части (+5,6%) и ремонтите по колите (+12,7%).
Услугите на майстори, свързани с ремонти по домовете, също са поскъпнали с 12,6%. Оказва се, че цените вече нарастват не само заради използвания от фирмите ток и газ, а като лавина. След поскъпването на храните и очакванията, че токът е парното за бита може да поскъпнат с отпадането на мораториума в края на март, фирмите се опитват да вдигнат заплатите, за да покрият нарасналите разходи на работниците и служителите. Същевременно планираното увеличение на минималната заплата и на максималния осигурителен доход от 1 април също намира отражение в крайните цени на стоките и услугите.
Властта с по-високи заплати от 1 март. При депутатите месечното възнаграждение може да надхвърли 8 000 лв.
Четири месеца откакто са в парламента, новите депутати получават неочакван подарък – заплатите от първите няколко месеца от мандата се увеличават с близо 14% .
Така от 1 март основното брутно месечно възнаграждение на народен представител минава от 5500 лв. на 5616 лв. Председателите на комисии и на парламентарни групи ще получават по 35% отгоре, или 7581 лв.
Ако има и научна степен „доктор“, ще получава още 10%, а ако е доктор на науките – и 15% отгоре върху тази заплата. Във втория случай тя би станала над 8400 лв.
От 1 март премиерската заплата, която е равна на тази на председателя на Народното събрание, става минимум 8704 лв., а президентът ще се разписва срещу над 11 хиляди, като не се смятат добавките за стаж и научна степен. Министрите пък вече ще взимат 7300 лв.
В страната съществуват редица държавни комисии, регулаторни и други органи и съдилища, в които заплатите са обвързани с тези на депутатите. Например председателят на Конституционния съд вече ще взима близо 10 000 лв., а председателят на Комисията за защита на конкуренцията – 7833 лв. По закон заплатите на БНБ пък се определят в зависимост от средните заплати на ръководителите на търговските банки в страната. През 2022 г. заплатата на управителя на БНБ ще е над 20 хил. лв., а на подуправителите – по над 17 хиляди.
https://trud.bg & https://www.bgonair.bg/
