Националът на България Илия Груев се радва на добри дни в най-силното първенство на света – английската Висша лига, където през 2026-а е бил титуляр в 11 от 12 мача на “Лийдс”.
Нов медиен материал за него показва, че 25-годишният халф вече е добре познато име на Острова, като причините не са само заради изявите му през настоящия сезон (през миналия той стана шампион на Чемпиъншип с йоркширци).
Показателна е статия на изданието The Athletic, което е спортният сайт на авторитетния The New York Times. То в лицето на автора Берън Крос, отговарящ за “Лийдс”, е използвало контактите си в клуба, за да разбере от какво се интересува Груев извън футбола.
Получената информация позволява на журналиста да поведе разговора с българина в интересни посоки. Благодарение на това научаваме какви книги предпочита да чете футболистът, какво мисли за политиката и как са разпределени темите на разговор с неговите родители Петя и Илия-старши.
Ето и материала на Берън Крос:
Илия Груев не е смятан за типичния футболист, но той вярва, че клишетата за играчите бавно се променят.
Откакто халфът се присъедини към “Лийдс” през 2023 г., източници от клуба (пожелали анонимност) многократно споделят пред The Athletic какъв е Груев извън терена. Неговият интерес към книгите, вестниците и други културни занимания е тема, която се откроява отново и отново.
Сякаш бе време да го попитаме директно за това. А Груев с удоволствие разказа пред The Athletic за книгите, които чете, политическите подкасти, които слуша, и интересите си, които широката общественост може би не асоциира с професионалните футболисти.
“12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса” на Джордан Питърсън е първата книга, която Груев споменава. Чрез нея канадският психолог дава житейски съвети чрез есета как човек да си помогне сам и е продадена в над 10 милиона екземпляра по целия свят.
Тази тематика се среща и в други заглавия, които той посочва. “Кафенето на края на света” от Джон Стрелеки по сходен начин е съсредоточена върху личностното развитие и разширяването на хоризонтите.
“Ние също имаме живот извън футбола и “12 правила за живота” е книга, която помага да се развиеш като личност, като характер. Понякога четеш за неща, за които никога не си мислил, и това помага на мозъка ти да работи, да генерира нови идеи. Наистина е интересно.
Харесвам това. Понякога се замисляш малко повече за някои от тях: “Това нещо за теб ли е, или не? Харесва ли ти, или не ти харесва?”, допълва той.
25-годишният футболист споменава и биографиите на тенис иконите Роджър Федерер и Новак Джокович. Всичко това е част от по-широкия стремеж на Груев да стимулира ума си извън терена, което пък от своя страна го прави по-добър футболист.
“Обичам да чета и да се развивам извън футбола, което ми помага и в самата игра – споделя той. – “Всеки играч има своите интереси. Някои предпочитат едно, други – друго. Винаги е различно и всеки трябва да намери своя собствен път извън терена.
Обичам да играя футбол, да гледам футбол, но също и да чета. Старая се да се развивам и извън него.”
Груев признава, че е необичайно за футболистите да говорят за това какво четат, особено ако темите са извън безопасните граници на спорта.
“Всички знаем, че има клише за футболистите, но то малко се промени – казва той. – Младото поколение е различно.”
Според Илия говоренето за четене или интереси извън футбола не е нещо, с което всички играчи се чувстват окей. Винаги съществува онзи страх, че колкото повече разкриват за себе си, толкова по-лесно могат да бъдат критикувани след лош резултат.
“Не е лесно за играчите да говорят много за интересите извън футбола, защото лесно можеш да получиш по-късно критики. Когато понякога нямаме добри резултати или не играем добре, критиците веднага се възползват. Някои играчи предпочитат да не разкриват какво ги интересуна, защото това ги прави по-уязвими. Но стереотипът се променя”, размишлява футболистът.
Когато стига до любимите си подкасти, Груев оставя място и за забава сред дълбокомислената философия. Gemischtes Hack, комедийно шоу на немски език, е сред фаворитите му. Подкастът се фокусира върху спонтанни разговори за ежедневието и културни абсурди.
Lanz + Precht обаче по-точно пасва на читателските му навици. В него журналистът Маркус Ланц и философът Рихард Прехт обсъждат социални и политически въпроси.
“Това също е интересен подкаст. Виждате какво става по света, много неща едновременно. Хубаво е да имаш друг поглед върху тях. Опитвам се да го правя, защото се интересувам от случващото се. Опитвам се да чуя различни мнения от различни страни, защото много политически възгледи стават все по-екстремни – и отляво, и отдясно. Опитвам се да слушам и двете страни, а не само да стоя в един изолиран балон“, казва халфът на “Лийдс”.
Баща му Илия Груев-старши, добре известен треньор в Германия и бивш национал на България, най-често е човекът, към когото той се обръща за футболни разговори. Но майка му Петя е тази, с която обича да обсъжда нещата извън него.
“С баща си говоря много, но за тези теми (култура и политика) общувам повече с майка си. Баща ми е много отдаден на футбола, докато тя се вълнува повече от нещата извън него. Винаги ми казва: “Искам да си здрав, останалото ще дойде”, споделя Илия.
През този сезон Груев е посланикът за “Лийдс” на Асоциацията на професионалните футболисти в благотворителни и социални каузи, организирани от нея.
Той говори пред The Athletic имено по време на една от тях – посещение в университета “Лийдс Бекет”, където награди Хоуп Гейтууд, треньор от фондацията на “Лийдс”.
Чрез програмата Premier League Kicks Хоуп се е превърнала в модел за подражание за деца, живеещи в райони, засегнати от банди и антисоциално поведение. Груев и съотборникът му Сам Байрам наблюдаваха как тя води тренировка, преди да ѝ връчат плакет.
“Наистина е впечатляващо”, каза Илия за работата на фондацията с деца от райони с антисоциално поведение. “Виждате колко щастливи са децата, че сме тук. Това е наистина важно”, акцентира за финал българинът.
