Фотодокументална изложба „Дългият път на националния ни химн“, представяща историята на националните химни на България от Освобождението до наши дни, може да бъде разгледана в подножието на Паметника на свободата на връх Шипка. Експозицията на Националния парк музей „Шипка – Бузлуджа“ е дело на уредника Деница Рахнева и включва 16 пана, в които са показани снимки, документи, текстове и нотни партитури на химните през годините, картички и други, през които гостите ще могат да научат дългата и неособено позната история на националните ни химни.
Ако попитаме колко химна е имало в България, едва ли много хора ще отговорят, каза в интервю за БТА Деница Рахнева. Именно по тази причина екипът на музея решава да разкаже тази история.
След Освобождението, в продължение на 30 години, се е изпълнявал руският химн и чак след това започва да се мисли редно ли е това да продължи и коя песен да бъде химн на държавата ни, разказа тя. Химнът, който приемаме за пръв, е известният боен марш „Шуми Марица“ – може би най-знаковата песен в българската история и който народът не е спирал да пее още от създаването му. Той е познат и се изпълнява още преди Освобождението. Автор на песента е Никола Живков и тя звучи в най-знаковите събития в българската история, като „бойното и кръщение“ е при боевете в Стара Загора. „Шуми Марица“ звучи и в най-трудната битка – третия ден от Шипченската епопея, както и във всички последвали важни от историческа гледна точка битки, посочи Рахнева. Затова и лежи толкова близко до сърцето на хората и те я приемат като национален химн. Борбата руският химн да бъде сменен с „Шуми Марица“ е голяма, но официално това така и не се случва.
„Песента е и много оспорвана, защото Никола Живков прилага музиката от стара немска песен и дълго време е имало дебати относно това доколко е подходяща, защото не е добре хармонизирана текстово и музикално“, разказа тя. Решението страната ни да излезе от сянката на руския химн идва едва през 1908 година, когато се предлага именно дълго изпълняваната „Шуми Марица“ да стане химн на страната. Тогава обаче България вече е монархия и на царя не му харесва идеята, че във всички останали държави в химна се слави монархът, а в нея той не се споменава“, посочи Деница Рахнева. Решава се, че ще се напише химн за царя. Това обаче не се случва, защото народът се съпротивлява, а „Шуми Марица“ продължава да се пее и остава най-устойчивата песен в историята на българския национален химн.
Така остава до 9 септември 1944 година, когато новата власт решава, че настоящата песен, която неформално народът изпълнява като химн, по никакъв начин не отговаря на политическата ситуация и е крайно време да бъде сменена. Във връзка с провеждания през 1946 година референдум дали страната да бъде монархия или република се решава, че трябва да се обяви конкурс за нов химн и такъв е направен.
Референдумът решава, че България ще бъде република, което налага различен поглед към най-важната песен за една държава, а национален химн става песента „Републико наша, здравей“, обясни Рахнева. Автор на текста е Крум Пенев, а музиката е на Георги Димитров. Народът обаче не приема песента и отказва да я запее. Тя се изпълнява от едва 1947 до края на 1950 година, след което има нов конкурс за национален химн и се избира „Българийо мила“. Изборът тогава е бил между 31 стихотворения, но нито едно не е харесано, затова се решава текста да напишат Елисавета Багряна, Младен Исаев и Христо Фурнаджиев. Музиката отново е на Георги Димитров, а на 1 януари 1951 година песента „Българийо мила“ е обявена официално за химн с указ на президиума на Народното събрание. Новият химн обаче също не просъществува много дълго, каза още Деница Рахнева.
През 1956 година, когато настъпват промените спрямо статуквото на Йосиф Сталин, отново се раздвижва политическата обстановка и поетът Георги Джагаров повдига въпроса за българския химн, като настоява той да бъде сменен с песента „Мила Родино“. „Имало е ожесточени дебати, но Тодор Живков приема аргументите и през 1962 година Централният комитет на Българската комунистическа партия решава на свое заседание, че е удачно по повод 20 години от 9 септември 1944 година да бъде направен нов химн. Обявява се и конкурс за текст и музика“, разказа уредникът на музея.
Комисията се спира на текста на Цветан Радославов, написан още през 1885 година, като цялостният му вид остава за кратък период от време. Химнът претърпява и редица корекции, тъй като трябва да отговаря на изискванията на БКП, да се слави партията и българо-съветската дружба. „Георги Джагаров и Димитър Методиев правят реконструкция на текста, но Джагаров се е възмущавал, че сме единствената страна, в която има цял куплет за Москва. Това обаче се запазва за известно време, а Филип Кутев и Александър Райчев преработват и мелодията, защото Цветан Радославов е използвал стара мелодия на свищовско хоро“, разказа още Деница Рахнева. Впоследствие песента „Мила Родино“ придобива вида, в който я познаваме днес, като се запазва първият стих и куплетът. Утвърдена е като химн на 8 септември 1964 година и това е първият ни национален химн, който е вписан в Конституцията – до този момент знакови са гербът, знамето и печатът.
Експозицията „Дългият път на националния ни химн“ ще остане край Паметника на свободата до 31 октомври. В нея са включени и информационни бюлетини от архивите на Българската телеграфна агенция (БТА), които представят някои от паметните събития, свързани с разказаната история. Освен БТА за създаването на експозицията материали са предоставили историческите музеи в Свищов и Панагюрище, Държавна агенция „Архиви“, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Националната галерия н София, Фондация „Петко Стайнов“, както и частни колекционери.
Изложбата е част от програмата на националното честване на 148-ата годишнина от Шипченската епопея, чиято кулминация се състоя днес в подножието на Паметника на свободата.
