- Мит е, че единственият загинал е кап. Райчо Николов
- Смъртта си на път към Пловдив намират и 5-има от Чирпанската чета
В дните около Деня на Съединението и празник на Пловдив – 6 септември, често се повтаря, че единствената жертва на този исторически акт е кап. Райчо Николов, служител в Източнорумелийската милиция.
Но това е мит – за да подкрепи Съединението, на 6 септември 1885 г. към Пловдив се насочва и чета от Чирпан. Край село Калфата, днес Съединение, Старозагорско, по заповед на лоялния на румелийското правителство поручик Жейнов са убити петима младежи: Иван Данчов, Димитър Йовчев, Петко Запрянов, Георги Сербезов и Алекси Хаджиоглу.
Този и други слабо познати факти са част от изложбата, която ще бъде открита в Регионалния исторически музей на Пловдив в навечерието на 140-годишнината от премахването на изкуственото разделение на Княжество България и Източна Румелия.
„Нарекохме я „Съединението и неговите личности“,
защото всеки свързва Захари Стоянов и Иван Андонов с това историческо събитие, но за делото на други участници не се знае много“, обясни за „24 часа“ директорът на музея Стоян Иванов.
Впрочем в Чирпан има мемориал на 5-имата загинали от местната чета, но извън този град имената им са почти неизвестни.
„Жалното, мъчното и позорното е, че издъхнаха от български куршуми, без да заслужават това, без да са дали повод. Като изказваме своето най-дълбоко съболезнование към родителите, братята и приятелите на падналите мъченици, ние ги молим утешително да не скърбят за тяхната горчива участ! Те са щастливи, че умряха в такава свята и тържествена минута!“, пише дни след смъртта на момчетата от Чирпанската чета Захари Стоянов.
Митове витаят и около смъртта на кап. Райчо Николов – че е убит около Джумая джамия или до пощата. Истината е, че той намира смъртта си, докато отива да завземе телеграфа.
„След обявяването на Съединението като служител на милицията Райчо Николов е трябвало да прекъсне връзката с централната власт на Османската империя.
Застрелян е в гръб от шефа на пощата
Костадин Тодоров. Версиите за причините са различни, твърди се, че Тодоров е бил пиян или че между двамата е имало търкания. Впрочем Костадин Тодоров е участник в Опълчението, дал е много за Освобождението на България. След убийството на Райчо Николов е линчуван“, допълва Стоян Иванов.
С тази смърт загиналите в Деня на Съединението стават седем.
В Историческия музей в Пловдив вече е експонирано възванието на Българския таен централен революционен комитет от 5 септември 1885 г., което започва с думите: „Братя! Часът на нашето Съединение удари! Чуждото румелийско правителство, което ни тежи от 6 години, е съборено.“
В специална витрина е и пушката на Захари Стоянов. Юбилейната експозиция ще е разделена на няколко части. В озаглавената „Причините“ се припомнят решенията на Берлинския конгрес, разделящи страната ни на Княжество България и Източна Румелия, довели до създаването на комитетите „Единство“.
Следва разделът „Съзаклятието“, в който се разказва за създаването на Българския таен централен революционен комитет на 10 февруари 1885 г.
Негови активни дейци са Атанас Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков-Чардафон, Захари Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, Стоян Празов, Иван Стоянович-Аджелето, поп Ангел Чолаков, Недялка Шилева и др.
В текстове и снимки се описва помощта на военните и свещениците,
както и водещата роля на младите – на познатия като Чардафон Велики Продан Тишков от Голямо Конаре, оглавил заедно с годеницата си Недялка Шилева четата, която в нощта на 5-и срещу 6 септември преди 140 години влиза в Пловдив и участва в задържането на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Управникът не оказва съпротива.
„Негово превъзходителство стоеше сред стаята си по риза. Ние се заклехме тържествено, че един косъм няма да падне от главата му. „И аз съм българин!“, каза Негово превъзходителство. Той бе доволно спокоен, когато чу да го уверяваме, че нищо нямаме против неговата личност. Пленникът се предаде на Чардафон Велики, който го отведе в Конаре с всичките благородства на кавалеризма“, описва този момент Захари Стоянов.
Подготовката на изложбата за годишнината продължава, а във фоайето на музея вече е ландото на първия генерал-губернатор на Източна Румелия Алеко Богориди. То е предоставено от Музея за историята на София.
