„Ако погледнем на концепцията като на обем, който трябва да бъде изпълнен от асоциациите, емоциите и частиците от микросветовете на художниците, то настоящата изложба предоставя щедро тази смислова, пластическа и духовна пълнота на всеки, който има сетивата да я долови“, каза Елица Терзиева за изложбата „Шест зими… едно лято“.
Тази вечер изложбата беше официално открита в галерията на Съюза на българските художници (СБХ). Куратори са Елица Терзиева, Пламен Моневски и Станислав Памукчиев.
„По думите на Станислав Памукчиев, названието „Шест зими, едно лято“ е поетично-метафорична конструкция, която търси и открива енергиите и силовия актив на антонимите ден и нощ, зима и лято, север и юг, земя и небе, активно и пасивно, мъжко и женско начало. Темата преоткрива съдържанията на митологична обредност, ритуалното следване на цикличното завъртане в безкрая, на космическите и природни цикли, на началото и края, раждане, апогей, умиране и отново – раждане. Създадените нови произведения, обединени в тематични цикли, разширяват и обогатяват представите за мащабното творчество на селектираните художници“, каза председателят на СБХ Любен Генов.
„Девет от авторите са, най-общо казано, живописци, другите трима са скулптори. Доайен в групата е роденият през 1943 г. Николай Майсторов, който през есента на 2023 г. отбеляза достойно 80-годишнината си с грандиозна изложба, наречена „Пътят“, разгърната на два етажа, тук в галерията на СБХ. Мисля, че присъствието му тук няма нужда от допълнително представяне. Захари Каменов също принадлежи към поколенията родени през 40-те години на миналия век. Роден през 1949 г., той е носител на националната награда за живопис „Владимр Димитров – Майстора“ за 2018 г. Между другото, сред авторите в изложбата с това отличие се гордеят и Николай Майсторов, Станислав Памукчиев, Свилен Блажев и Милко Божков. Скулпторът Емил Попов е роден през 1951 г. и е творец, който още от 70-те години на миналия век, започва да прокарва своите специфични възгледи за съвременната скулптура, откроявайки се като едно от ярките имена в това изкуство. Милко Божков, Свилен Блажев и Станислав Памукчиев са родени през 1953 г. и през миналата пролет, една от най-впечатляващите за мен изложби, беше тази на Милко Божков. Преди две години Станислав Памукчиев отбеляза 70-годишнината си с внушителното си преминаване „Траектория във времето“. След огромна изложба в кюстендилската галерия, преди малко повече от 10 години, Свилен Блажев не спря да ни изненадва с поредици от изложби в едни от най-известните частни галерии в страната. Към същата генерация принадлежи и роденият през 1954 г. скулптор Иван Русев. През 1955 г. е роден Зиятин Нуриев, на чието активно присъствие, за радост все по-често сме свидетели. През миналата година Зиятин беше номиниран за националата награда за скулптура „Иван Вазов“. Различен, Зиятин също е сред отличаващите се през последните десетилетия водещи имена в изкуството. Негов връстник е живописецът Чавдар Попов от Видин, който неотдавна се представя със своята изложба „Живот до реката“. Роденият през 1958 г. Веселин Начев от Варна е един от любимците на столичната публика със запомнящи се серии от изложби. Стилиян Атанасов е сред непопулярните автори, но безспорно е един много интересен такъв, постигнал в творчеството си високи качествени резултати. Той е роден през 1979 г. в Плевен, където преминава целия му житейски и творчески път. На последно място е Иво Бистрички, съвременен автор от по-новата генерация, роден през 1971 г., той е най-младият участник в проекта. Това са дванадесетте лица на тази експозиция“, каза още Любен Генов.
„Позволих си да кажа по няколко изречения за всеки един от авторите, с риск да досадя, но със съзнанието, че е важно да обърнем внимание на тези личности и техният неслучаен избор. Всички те са тук по специалната покана на Пламен Моневски. Включените автори интерпретират предложената тема в новосъздадени произведения. Всеки от тях представя по седем творби, живопис или склуптура и по седем рисунки, съпътсвали творческия процес“, допълни Любен Генов.
„Настоящата експозиция споява в красив многоглас автори с ярко изявени индивидуален и пластичен изказ и знаково присъствие на съвременната българска художествена сцена. Катализиращото шесткратно повторение на зимата предвещава кулминацията на единственото лято. Наред с многопластовата символика на числата, поотеделно и заедно, категорично се откроява съотношението в двата процеса – продължителното тихо, скрито износване на идеята от нейния генезис през осъществяването до кратковременния възторг от вкусването на плода, отвъд привидната противоположност на базисните категории. Ден и нощ, мъжко и женско начало, сеитба и жътва, пауза и активност се налага устойчиво изводът, че раждането е плод, възможен само при хармонично взаимодействие в рамките на тази дуалност „, каза кураторът на изложбата Елица Терзиева.
