Изкуственият интелект (ИИ) не е бъдеще, а е реалност, в която живеем. Това каза еврокомисарят по „Стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации“ към Европейската комисия (ЕК) Екатерина Захариева по време на среща разговор „Изкуственият интелект в медиите: въпроси, възможности и етика“ в „София тех парк“ днес.
„Искам да ви поздравя за това, че целта на вашия проект е наистина да изготви етични правила – нещо, което, всъщност, учените направиха“, каза Захариева. Тя обясни, че форум от научни организации и институти от държавите членки на Европейския съюз (ЕС) са създали етични правила за използване на изкуствен интелект в науката. Българският еврокомисар отбеляза, че този документ не е правно обвързващ.
„Хубавото е, че той дойде от долу нагоре. Тоест, той не беше наложен. Самите учени осъзнаха, че е хубаво да имат насочващи етични правила за това как да използват изкуствен интелект в науката“, посочи тя.
Екатерина Захариева коментира, че напоследък се задават много въпроси за това дали ЕС не създава свръхрегулация, дали не създава регулации за ИИ преди де факто той да е навлязъл и да се е развил, дали тези регулации, които създава ЕК, не възпрепятстват развитието на ИИ в ЕС. „Общата ни оценка, поне на нас, е, че е по-добре да имаме един общ режим за 27 държави членки, отколкото всяка една от държавите членки да се опитва да го регулира и това да доведе до така типичната, за съжаление, за Европейския съюз фрагментация на законодателството“, каза тя.
По думите ѝ предстои развитието на правилата, подзаконовия нормативен акт към Акта за изкуствен интелект: „Много важно е какво ще излезе от него, защото той ще определи дали тази регулация няма да забави развитието на изкуствения интелект в Европейския съюз“. „Мога да ви уверя, че ЕК е фокусирана върху това да направи тези правила така, че да подпомагат по-скоро развитието, да дадат предвидимост на компаниите, които развиват изкуствен интелект, а не да го ограничи. Но в същото време – да създаде рамка“, каза още Захариева.
Според нея във времето, в което живеем, грамотността не е свързана само с умението за четене и писане, но и с умението да владеем технологиите. „Когато говорим за професионализъм, за мен дебатът не трябва да се свежда само до сравняване качеството на продукта на изкуствения интелект, а преди всичко до това как човекът да подобри и оптимизира работата си с него. Трябва да възприемаме изкуствения интелект не като конкурент, а като инструмент“, посочи еврокомисарят по „Стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации“ към ЕК.
ИИ ще промени и разбирането за някои професии, като това важи в особена степен за медийния сектор и изобщо за сферата на комуникациите, каза Захариева.
Тя цитира глобално проучване от 2023 г., според което около 30 процента от европейските компании прилагат генеративен изкуствен интелект, в сравнение с 40 процента в Северна Америка. В повечето държави членки на ЕС медиите започват да изследват изкуствения интелект основно за оперативни подобрения като превод, обработка на данни, посочи Захариева. „През миналата година 27 процента от бизнесите, занимаващи се с издателска и аудиовизуална дейност заявяват, че използват изкуствен интелект в работата си. Целта, която си е поставила България в този сегмент, е 11 процента навлизане на изкуствен интелект до 2030 г., почти седем пъти по-малко от целта на нивото на ЕС от 75 процента. Най-често цитираната пречка за бизнеса при използване на изкуствен интелект – това казва бизнесът – е липсата на експертиза, следвана от високата цена и притесненията относно правната рамка и етичната страна на използването“, отбеляза българският еврокомисар.
По думите ѝ ИИ прави живота ни по-лесен, но не прави мисълта ни по-критична, по-бърза или по-прозорлива. „В този смисъл, и в огромния информационен поток, който ни залива днес, качеството е по-важно от количеството. Изкуственият интелект може да генерира и да умножава съдържанието, но той остава алгоритъм, с който работи човекът и който работи на база на съществуващи данни и информация. Това, което изкуственият интелект не може да замени, е човешкия анализ, прозренията и добавената стойност на журналистическата работа“, обясни Екатерина Захариева.
„Дискусията около изкуствения интелект не е просто за технология, тя е основно и за ценности, особено в журналистическата професия. Трябва да се запитаме как да запазим възможностите и качествата на истинската журналистика в ерата на изкуствения интелект и модерните технологии, как да култивираме и запазим уникалния стил и личния почерк, които определят публичния образ и стила на една медия, как да убедим аудиторията да търси и плаща за качествено съдържание, как да се борим с измами и фейк и дали всичко това е въпрос на закон и регулации, или на лични възприятия и ценности“, каза тя. Добави, че етичните стандарти и правила за използването на изкуствен интелект в медиите следва да бъдат обект на саморегулация.
