Премиерата на романите „Писма за оригами“ (2016) и „Невинни“ (2020) ще се състои в Регионална библиотека „Дора Габе“ – Добрич на 4. май (сряда) от 17. 30 часа. За книгите ще говори доц. д-р Христо Боев. Специално е участието на абитуриентите от випуск 2021-2022 г. на ЕГ „Гео Милев“ – Добрич, които ще прочетат откъси. Музикалните изпълнения са на Неда Александрова и Живко Желев.
Дияна Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Преподава български език и литература, редактира класическа и съвременна европейска проза. Публикува текстове в различни всекидневници, както и в литературни издания и сборници. Автор е на романите „Писма за оригами“ (2016) и „Невинни“ (2020). Води курсове по творческо писане, включително и във виртуални платформи. През 2020 г. нейният проект Творческа лаборатория: „Текстът Георги Марков“ печели първа награда в конкурс на УчИ-БАН и МОН.
„Писма за оригами“ (2016)
„Писма за оригами“ не е политически, не е идеологически, не е и исторически роман. Някога познавах доста хора като героите на Дияна Боева. Сещам се за тях чрез нейната фикция. Хора от ъгъла, които, за да се опишат достоверно, означава да не се научи много за тях – невероятно трудна задача за писателя.
Мълчанието. Това е безнадеждността на тоталитарния свят. Романът обхваща два обществено критични момента от историческото време: активната идеологическа „борба“ докъм средата на 1950-те и злополучните „турски“ събития току преди разпадането на режима. Героите са от различни поколения, но с един и същ фатален проблем: липса на комуникации. Те са „вкарани“ в действителност без избор, пасивно. Това им пречи да я осъзнаят, да я прояснят, и така може би да намерят себе си и мястото си в този свят, каквото и да е то. Те оперират в този свят с „широко затворени очи“ – заглавието на филма на Стенли Кубрик, по новелата на Артур Шницлер „Traumnovelle”, ми се струва най-подходящо.
Веселин Веселинов
„Невинни“ (2020)
Романът на Дияна Боева „Невинни“ е продължение на „Писма за оригами“ и ни пренася в една по-нова епоха – 90-те на миналия век: произтичащите от Лукановата зима мракобесни времена. Отново се срещаме със запомнящите се персонажи на лекарката Ирена, Русанов – носещ историята на едно неизказано свое минало, Богомил, който се е отказал да замръзва, а вероятно няма и време, потопен в едни динамични, но и на моменти тягостни времена, малката Мери, която ни дава интересна контрапунктуална гледна точка със своя детски дневник. Разбира се, тук е отново и Мевледа, без кулинарните изкушения на която няма как да се потопим в една приказна атмосфера на ухаещо кафе, ароматен сутляш и екзотични сладки, чиято рецепта знае само тя. Този път нямаме времевата дихотомия от първия роман, но въпреки това разбираме, че това е само привидно. Хората от миналото го носят в себе си и не могат да го изкажат, независимо по какъв начин са провокирани да направят това. Съответно те ще си заминат с него, а тези, които ще се опитат истински да го проучат, ще бъдат хора, посветили живота си на тази цел. За всички останали е настоящето, окъпано в много слънце и море.
Христо Боев
