Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде домакин на семинар на тема „Българи останали докрай и в Плиска си пренесли трона“: разказването на националното в жанровете на метъл музиката след 1990 г. в България“. Събитието ще се проведе на 8 април в сградата на института на ул. „Московска“, информират организаторите.
Автор на семинара е гл. ас. д-р Димитър Атанасов, а организатор е секция „Етнология на социализма и постсоциализма“. „В България възходът на твърдия звук местно производство може да бъде проследен назад някъде до втората половина на 1970-те и началото на 1980-те, когато се появяват първите метъл банди като „Импулс“, „Апокалипсис“, „Аналгин“, „Тротил“, „Феникс“, „Ера“, емблематичните „Епизод“, „БТР“ и др. За първите стъпки на създаването му допринася и фактът, че за негова идейна база са приети ценности като родолюбие, гордост, достойнство, уважение към миналото и традициите, респект към предците – понятия, които предизвикват асоциации с десния речник на национализма, създавайки по този начин усещане за отдалечаване от дотегналите на мнозина социалистически клишета“, разказват от екипа.
Те посочват, че след падането на режима метъл музиката, концептуализирана именно в регистрите на националното, но и не само, разцъфтява. Появяват се десетки банди, множество изпълнители сменят по няколко музикални проекта, раждат се и групи, свързани с есенциално българското, в чужбина. Наблюдава се спонтанна тематична полифония и разнообразие на поджанровете.
Организаторите припомнят, че в началото на новия век множество групи и изпълнители се ориентират към национално звучене. Възходът на тази идейна платформа далеч не е само български феномен. Сходни процеси биха могли да се съгледат в Гърция, Румъния, Унгария, Украйна, Русия, Швеция, Германия, Финландия, Египет, Алжир, Тунис, Бразилия, Канада, Монголия и др. Изглежда основателно да се твърди, че става дума за глобално музикално движение, свързано с усилието за световна показ на локални, екзотични съдържания – проект, в който прозират и комерсиални намерения. В българския случай то несъмнено има и национални черти.
От екипа отбелязват, че по време на събитието ще бъдат разгледани няколко музикални случая, сред които са пионерите от „Епизод“, базираните в Канада метъли от „Цар Стангра“ и др. Обект на анализ ще бъде историческият разказ в музикалната продукция: откъм идеологическите си послания и разположението си по осите ляво-дясно и либерално-консервативно, от страната на намеренията си, откъм хипотетично възстановимия си имплицитен зрител (Изер), от диспозицията си спрямо каноничните построения и други исторически и идентичностни наративи, протичащи в различни публичности. Ще бъдат направени връзки с публичната история, с възхода на историческите перформативи, на любителя-патриот (Дичев) и др.
/ВСР
