© |
Иван Нейков, министър на труда и социалната политика в две правителства, сега председател на Балканския институт по труда и социалната политика, в интервю за Аудиокаста на „Фокса“ „Това е България“
В Епизод 54 на Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“ говорим за републиканския бюджет и търсим отговор: ако тръгнем към нови избори, как ще се реши патовата ситуация с него?
Защото: президентът свика заседанието на 49-ия парламент. От предварителните следизборни заявления на партийните лидери стана ясно, че все по-хипотетично изглежда съставянето на правителство между спечелилите първите две коалиции. Предстои да видим, доколко и как ГЕРБ ще склони да обяви правителство на малцинството или експертно правителство и който го подкрепи – подкрепи. Правителство с втория мандат засега изглежда нереалистично. И остава третата опция – вървим към следващи избори за юбилейния 50-ти парламент. Затова е важно, какво неотложно трябва да предприеме парламентът и едно бъдещо правителство и от икономическа и финансова гледна точка, и какво, ако не се стигне до такова. Мой гост е Иван Нейков – министър на труда и социалната политика в две правителства, сега председател на Балканския институт по труда и социалната политика. Добре дошли в Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, г-н Нейков.
Здравейте, благодаря за поканата.
Започваме с оптимистичния сценарий. Какво трябва да предприеме парламентът и правителството в случая, че бъде сформирано такова?
Тръгваме от оптимистичния, но по-малко вероятен вариант – да имаме редовно правителство. Първото нещо, разбира се, което трябва да направи редовното правителство, е да предложи в парламента бюджет и републикански, да предложи вероятно и бюджетите на НОИ, бюджетите на Националната здравноосигурителна каса. Това ще са първите стъпки. Но честно казано, това ще са първите стъпки и без да имаме редовно правителство, защото ние от четвъртък всъщност ще имаме действащ парламент и първото нещо, разбира се – трябва да си изберат председател. Ако пак не го избираме половин седмица, а решението стане по-бързо, това ще означава, че служебният кабинет ще може да внесе своя проект на бюджет буквално до края на седмицата или в началото, след Великденските празници. Т.е. това, освен чисто формалната процедура за избор на председател, това ще бъде първата законодателна инициатива и с редовно, и без редовно правителство. Сега вярно е и друго обаче – че има процедури, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се гледа проекта за бюджет било на редовното, било на служебното правителство, и това са процедурите, свързани със структурирането, представянето на постоянните комисии в действащия вече парламент, защото те задължително трябва да обсъдят проектобюджетите, след което да бъдат внесени в зала. Изчерпахме варианта за удължаване на действието на стария бюджет – нещо, което в момента всъщност реализираме, в момента го виждаме. И затова ще е доста странна ситуацията. Ако някой реши да твърди, че няма да избираме нов бюджет, няма да гласуваме нов бюджет, рискува да си навлече гнева на цялото общество.
В доклад преди месец служебният финансов министър Росица Велкова предупреди за тежко наследство на публичните финанси, което очаква едно бъдещо правителство, но още повече очаква следващото служебно, което вероятно ще бъде всъщност настоящото. Как ще се преодолеят тези тенденции за правителствени бюджетни разходи? А те се очертават като основния проблем, както става ясно.
Как да преодолеем грешките, които допуснахме – вероятно първо трябва да се върнем към самите грешки. От гледна точка на разходната част на бюджета има две основни грешки. Едната е, че в продължение вече на четири години, ако не станаха и пет, ние осигуряваме подкрепа на една значителна част от обществото, без значение какви са възможностите на хората. Т.е. на калпак давахме най-различни помощи. Този подход естествено води до увеличаване на разходите и от друга страна – увеличаване на дефицита. Другата грешка, която допуснахме, е да подкрепяме бизнеса по същия начин – на калпак. В смисъл, дали една фирма е на печалба, или не е на печалба, ние я подкрепяхме от гледна точка на енергийните й разходи, в резултат на което се стигаше отново до преразход на бюджета. Нищо, че фирмите са печеливши, ние ги подкрепяме. Според мен към тия грешки можем да добавим и подхода за едно значително намаляване на данъка „Добавена стойност“ за големи отрасли, без да сме сигурни, че ефектът, който целяхме, ще се постигне. Никой не проверяваше, след като намалихме да речем на ресторантьорите или на някои от другите бизнеси ДДС, намали ли се цената. Никой не погледна, след като въведохме нулева ставка за брашно, за хляб и за не знам още какво, падна ли цената на тези продукти. Всъщност истината е, че всеки знае, че не паднаха, цените. Т.е. ние похарчихме отново много бюджетни средства без да постигнем резултат. Това беше втората грешка вече в реалния сектор в подкрепа на бизнеса. Ако искаме този резултат, а именно – на увеличаване на дефицита, да отпадне, да го преодолеем, значи трябва да спрем с тоя подход, който имахме, на калпак да помагаме и на фирми, и на хора. Ако продължим по същия начин, а аз съм притеснен от това, че в хода на гласуване на бюджета, особено ако това е бюджетът на служебния кабинет, а не на редовното избрано правителство, зад което ще стоят някакви политически сили…
И отговорности.
И отговорности, точно. Ако парламентът ще гласува бюджета на служебния кабинет, значи отново ще е едно такова наддаване и един такъв див популизъм, който може да направи дефицита в бюджета още по-голям.
Това не е ли най-големият риск, ако парламентът сега гласува бюджет на служебното правителство?
Тоя риск, много реален, би могъл и да не бъде риск, ако политическите сили наистина вземат отговорна позиция и кажат: нашата цел е да подкрепяме само нуждаещите и да намалим дефицита. Ако така от тези гледни точки гласуват, този риск ще бъде избегнат. Само че честно казано, това е по-скоро мечта. Досега не съм видял парламент, точно когато няма редовно правителство, да се води от тия принципи. И това ме притеснява.
Добре, не е ли по-добре тогава да си продължим със стария бюджет, защото иначе не би било коректно пък към служебното правителство? То ще бъде притиснато до стената.
Аз мисля, че този вариант е много малко вероятен просто защото разлюляхме през последните четири-пет години цялото общество и то разбра, отделните групи с интереси в обществото, че колкото по-силно викат, колкото по-силно протестират, толкова по-голяма е вероятността да им се даде това, което искат. Само че не мога да разбера, как политическите сили не калкулират ефекта от своите действия. Всички смятат, че като вдигнем пенсиите, 2 милиона души си ги гарантираме да гласуват за нас. Вдигаха пенсии ГЕРБ, вдигаха пенсии „Промяната“, подкрепа имаше и от БСП, и те предлагаха вдигане на пенсиите. Е и? Да не би 2 милиона души да отидоха да гласуват? „Кой ми вдигна пенсията? Ей тоя. Значи щом тоя ми вдигна пенсията, аз ще отида да гласува за него.“ Това не се получава. Значи има някаква слабост, някаква грешка в оценката на политическите партии, на законодателните действия, които правят, и смятат, че това автоматично води до увеличаване на подкрепата за тях от отделни групи хора. Приеха ГЕРБ, по време на последните години на управлението закон за подкрепа или увеличаване на подкрепата на хората с увреждания. Промени се значително философията, и то под натиска на различни организации на хора с увреждане. Е и? По неофициални данни, защото никой не знае, колко е точно, има над 300, дори над 400 хиляди хора с увреждания в България. Никъде не се появиха тия 300-400 хиляди гласа в подкрепа на ГЕРБ след приемането на закона на следващите избори. Ето това казвам – че трябва рационално да оценяват своите законодателни действия политическите сили, а не да приемат априори, че щом направим нещо по искане на някоя група хора, ние си гарантираме подкрепата на тия хора. Някой отиде ли да разговаря с тези 300 000 души по време на последните пет избора – говоря за хората с увреждане?
Не е известно някой да е отишъл.
Да, аз поне не разбрах. Ако са го направили, е било доста тайно. Така че това са сериозните рискове според мен, г-жо Събчева.
А може ли да бъде преодоляно изкушението за харчене на пари без определени цели?
Много сложно, много тежко. Веднъж сме отворили кутията на Пандора, и от тука нататък този, който реши да я затвори, рискува да изяде шамарите на гласоподавателите. А и гласоподавателите свикнаха да ги галят по косъма. Няма значение какви са ми възможностите на мен като гласоподавател, дали съм с максимална пенсия или с минимална пенсия, подкрепа ще се получава. Дали съм голяма, малка фирма, печеливша, непечеливша, пак получавам подкрепа. И след като ти няколко години си настроил така и бизнеса, и хората, обществото, как ще имаш куража да кажеш: „До тука бяхме по тоя начин, почваме по друг“. Когато само преди някого седмици се заговори нещо за ДДС на ресторантьорите, чухме реакцията: „Ние ще скочим и няма да допуснем това нещо“. Да. Така че затуй казвам, че това много трудно ще стане. Трябва да има една партия или група партии, коалиция, трябва да има много голяма подкрепа в обществото, за да си позволи да направи този ход.
А какво ще се случи със социалните разходи в бюджета при един или при друг вариант на ситуацията? Спомняме си и при предишния, и по-предишния парламенти социалните разходи се оказваха ябълката на раздора.
Мисля, че Министерство на труда и социалната политика и всички социални институции ще бъдат изправени пред много сложна ситуация. От една страна на барикадата ще стои Министерство на финансите и растящият дефицит, и ще вика „Не“, а от другата страна ще стои Министерство на труда и НОИ вероятно, Агенцията по заетостта, и Агенцията за хората се увреждания, Агенцията за социално подпомагане, всички ония социални институти…
НЗОК.
НЗОК, точно така, които ще викат: „Трябват още средства“.
„Дайте“.
Да, „Дайте“. Точно така. Между другото вижте какъв парадокс с колегите в Балканския институт по труда и социалната политика откриваме по отношение на социалната политика: ние твърдим, че сме страната с най-ниски доходи, с най-ниска минимална работна заплата, с най-нисък жизнен стандарт в Европейския съюз – това го повтаряме вече 30 години, а в същото време се оказва, че ние сме държавата с най-малък брой хора, които се подкрепят. В момента по линия на социално подпомагане, не инцидентните програми, не говоря за програмите за енергийно подпомагане или нещо друго, а за класическото социално подпомагане, в момента в България са подкрепят под 30 000 души. Значи, твърдим, че сме най-бедните, а в същото време подкрепяме най-малко хора.
С какво си обяснявате този парадокс?
От много време и Европейска комисия, и другите се опитват да ни накарат да си отворим очите и да спрем с това нещо. Ами това се обяснява с изключително сложните, изключително жестоките критерии за подкрепа на хората, т.е. толкова са тежки за изпълнение тези критерии, че всъщност от 7 милиона души подкрепяме под 30 000. Няма такъв случай в Европейския съюз да има толкова малък дял на хора, които получават тази класическа подкрепа от социалното подпомагане. Значи, пътят ще бъде да разширим критериите, и това обективно ще стане, ще се разширят и критериите, т.е. трябва да се увеличат хората, които получават подкрепа, а в същото време трябва да се увеличи и размера на подкрепата. И това министерството го знае и колегите работят в тая посока и се опитват да направят пробива. Но пак казвам, от другата страна ще стои заплахата: „Да де, ама вие по този начин ще увеличите дефицита“. Значи, затова си струва да бъдат харчени парите, трябва да се помисли от кое може да се откажем, за да не увеличаваме дефицита. Не може на гърба на истински нуждаещите се да твърдим, че сме финансово устойчива държава. Ние не сме финансово устойчива, независимо какво ще отчитаме като дефицит при положение че има гладни, бедни, нещастни хора.
Г-н Нейков, обаче ще има ли държавата пари за това? Ето, виждаме, какво се случва с великденските надбавки на пенсиите: в началото бе казано, че няма да се дават, очевидно тръгна натиск, стана неудобно, и сега се сложи един праг, за който не е ясно защо хората, които получават 504 лева ще имат надбавки, а тези които получават 506 няма да имат. Не е ли странен този таван?
Това решение според мен показва първо положителен ефект, че наистина се осъзнава, че е време да спрем с подкрепата на калпак. Защото имахме и такива случаи да плащаме и такава подкрепа било по повод на големите християнски празници или по някакви други поводи, КОВИД и т.н. да плащаме на всички по равно. Така че от тази гледна точка това решение е правилното решение. Сега, не е правилно разбира се от друга гледна точка, че това решение не отчита конкретните възможности на един човек. Да, двама души взимат 504 лева пенсия, и двамата да речем ще получат тая подкрепа. Само че единият има два магазина на „Витошка“, а другият освен тия 500 лева, нищо друго не получава. И на двамата ние ще помогнем по един и същ начин, нищо че техните възможности са абсолютно различни. Това е проблемът, когато ние не знаем конкретните възможности на хората. Много години експертите говорят, и отново на новото правителство – било служебно, било редовно, ние ще поставим въпроса: дайте да създадем система, която да показва реалните възможности на хората, не само пенсията, за много хора пенсията е единственият доход, но за много други хора пенсията е много по-малко от доходите, които получават, било от наеми, било от това, че притежават фирми, било от това, че притежават значителни земеделски земи и получават ренти или ги обработват. Основното богатство в България: недвижими имоти, селскостопански имоти, индустриални имоти е в ръцете на пенсионерите, по логика, по това, че те са ги създавали. Да, един ден ще ги прехвърлят на следваща генерация, но сега много голяма част от пенсионерите имат тези допълнителни възможности. Ние въобще не ги отчитаме. Ето това е голямата стъпка в сферата и на социалното подпомагане, в сферата и на всяка друга подкрепа извън традиционната, която се прави – да създадем система, която да отчита във всеки момент какво като доходи получава всеки човек. Не става дума да гледаме в паницата на другите, а става дума да подкрепяме истински нуждаещите се.
Какво трябва да включва такава система?
Тази система трябва да има възможност, както като отидеш в КАТ и ти чукнат ЕНТ-то и ти виждат всички глоби 20-30 години назад, които си направил и нарушения, по същия начин и по същата логика системата в рамките на Министерството на труда и социалната политика трябва да даде възможност в момента, който чукнеш ЕГН-то на всеки човек, да се види какви доходи получава, какви доходи е декларирал в НАП през предходния период, и доходите трябва да бъдат реално обявяване, защото сигурно стотици хиляди хора дават жилища под наем, но колко от тях ги декларират е съвършено друг въпрос. Когато имаш истинската картина за реалните финансови възможности на хората, тогава наистина ще помагаш и ще помагаш не с 50 лева, 70 лева, а ще помагаш в такива размери, че този човек да излезе от състоянието на бедност. Но пак казвам, това го повтаряме от много години, и както се казва: глас в пустиня.
Като погледнем реалната картина сега, какво виждаме: една инфлация, за която ни убеждават, че вече е овладяна и намалява, докато в магазините виждаме обратното – растящи цени; виждаме дефицит, който трябва да държим под 3%, но прогнозата на служебния финансов министър е, че ако продължаваме така, ще стане 7%, което вече ще бъде проблем на всички, и на икономиката, не само на публичните финанси; имаме и лихви, които продължават да растат, които ще направят кредитите все по-скъпи; имаме всички шансове да ни бъде намален кредитния рейтинг, а това означава и много трудно намиране на изгодни заеми за държавата. Как ще се решат тези проблеми?
Всъщност, вие ме накарахте сега да се замисля за това, че медалът няма само една страна. Да, високата инфлация води до увеличаване на разходите на хората, води до обедняване, води до намалена покупателна способност, но в също време високата инфлация е най-големият приятел на Министерство на финансите. Защото високата инфлация означава много по-големи печалби за фирми, търговци, производители, което пък ще означава много повече приходи в бюджета. И от тука, с тези пари в повече от бюджета, хем трябва да се осигури ниския дефицит, хем трябва да се осигурят средствата за подкрепа, но на истински нуждаещите си. Това според мен е верният поглед върху ситуацията. Затова намаляването на инфлацията е желание на всички, разбира се, но в същото време трябва да знаем, че намаляването на инфлацията ще доведе и до намаляване на приходите от бюджета. Разбира се, тука има една надежда, че намалената инфлация ще увеличи покупателната способност на хората, и от тук пък ще могат да се увеличат приходите, най-малко в сферата на търговията и на прякото производство, за да можем по този начин да осигурим и допълнителни приходи в бюджета. Затова казвам, че нещата не са само черни или бели, както винаги в икономиката и в социалната сфера. Не са черно-бели.
Какво ни очаква следващия месец? Освен кавги в парламента, реално какво ни очаква нас като граждани?
Очаква ни, надявам се, хубаво лято, и хубава селскостопанска година. В България от много десетилетия има принцип, за който и във вашето студио сме говорили: ако имаме добра реколта и ако имаме добър туристически сезон, България стои добре от гледна точка на покупателните способности на хората. Така че това си пожелавам: добра селскостопанска година и добра туристическа година.
Цоня Събчева
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
