Необикновена история има и древното българско съкровище от Наг Сент-Миклош. То е открито на 3 юли 1799 г. край едноименното банатско село, което тогава е в Австрийската империя,а днес е в Румъния. Двамата братя градинари Христо и Кирил Накови, копаейки нивата си на дълбочина 50-60 см, се натъкват на златен предмет. Разравят внимателно почвата и намират общо 23 съда, изработени от злато, с общо тегло 10 кг. Братята подаряват съкровището на австрийския император Йосиф Втори, за което са богато възнаградени. Владетелят им дава благородническа титла, която нарича на името на селището “Наг Сент-Миклоши”.
Синът на Христо е кръстен Шандор и получава графска титла. Той се жени за графиня Терезия Фештетич. По тази история писателят Моор Йокай написва романа “Цигански барон”, а композиторът Йохан Щраус създава популярната едноименна оперета.
Днес златната колекция се пази в Музея на история на изкуството във Виена. През 70-те години на миналия век австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава копие на съкровището, което сега също може да си види в Националния исторически музей.
Съкровището е изключително интересно с надписите, които са врязани върху повечето съдове. Преди 8 г. доц. Здравко Ждраков заедно с доц. Антоанета Делева установяват, че те са на гръцки и прабългарски език. При четенето им са правени много опити, но надписът върху съд №21 дава ключ за осмисляне на текста му. Това дължим на проф. д-р Иван Добрев – неговото четене звучи най-правдоподобно: “Чашата, за която Жупан Буила повели, като направят, да изпишат, и от която да пие наздраве Жупан Бутаул”.
С гръцки букви е записана годината на изработване на съкровището – 6021 г. от сътворението на света,или 693 г. от новат ера. Тя е написана и на прабългарски език “ален дилон” (“година на змията”).
Но през същата 693 г. България е управлявана от Аспарух. Това означава, че съкровището е изработено по негово време и действително в един от надписите ясно се чете името Есперих – така, както е записан владетелят в “Именника на българските канове”.
Християнските кръстове върху патерите не бива да ни заблуждават, че съкровището е изработено след християнизацията на страната по времето на цар Борис (852-889). Тезата, че хановете от рода Дуло са били християни, пръв разви проф. Божидар Димитров. За хан Кубрат и внука му Тервел това е сигурно. Тервел дори е канонизиран като християнски светец под името Свети крал Тривелий.
Затова нашите учите са категорични, че то е било собственост на прабългарските ханове. Надписите доказват също, че Аспарух, е бил кръщаван в християнски купел. Категорични в това твърдение са доц. Зарко Ждраков, проф. Казимир Попконстантинов, и директорът на НИМ Божидар Димитров.
Самато съкровище се състои от седем кани, две от които са богато украсени, седем двойни чаши, две двойки походни тасчета, чаши с високо столче, малки чашки с ритони, патери, чаши, наподобяващи черепи, и т.н. Върху два от тасовете има врязани кръстове. Осем от тях са изработени от 22 каратово злато. Шест от съдовете представляват кани с яйцевидно тяло и сравнително дълга шия, разширяваща се при гърлото. Навярно са били предназначени за вино. Кани с подобна форма са срещани в Римската империя, Китай, Сибир и южна Русия. По-особена е кана №7, която е с леко сплескана форма, срещана във византийското изкуство. Съд № 8 е фиала с елипсовидна форма и широка къса дръжка. Характерна е за античното изкуство. Съдове № 9, 10, 20 и 21 са тасове. Канчета № 11 и 12 са с форма, срещана в българските и аварски находки. Купите с животинска форма водят произхода си от персийското изкуство. Византийски по произход са патерите обозначени с номера 15 и 16. Типът на канче № 19 е характерен за сасанидското изкуство. Формите на купите с номера 22 и 23 е срещан в различни култури в Европа и Азия.
Подобно на формата на експонатите, и украсата им произхожда от различни култури. Понякога в един и същ съд се съчетават мотиви и изображения с разнороден характер.
На кана № 2, в 4 кръга, образувани от преплитащ се орнамент, са изобразени четири сцени. Първата представя тежко въоръжен конник, влачещ за косите пленник. С дясната си ръка той е преметнал през рамо копие с двурого знаме. Облечен е в ризница а на главата му има конусовиден шлем с 2 пера. Повечето български изследователи считат, че изображението представя български конник. Втората сцена изобразява ездач, възседнал същество с животинско тяло и човешка глава. Той се е извърнал назад и стреля с лък по пантера. Третата сцена изобразява грифон, който напада сърна. Последната представя орел, сграбчил гола женска фигура. Първообраз на изображението е мита за превърналия се в орел Зевс, отвличащ Ганимед. Същият сюжет е разработен на два пъти върху широките страни на кана № 7. В този случай фигурата е мъжка. Изображения на митични същества има и в шестте медальона, образувани от преплитащи се орнаменти в канче №19. Те са с глави на пантера, лъв, орел, бик и две на козел. Имат къси извити риби опашки. Подобни същества, както и грифони са изобразени и по други съдове. За украсата на някой от експонатите е приложена техниката на клетъчен емайл. Използваната стъклена паста е с червеникавокафяв цвят.
Константин Събчев – bgchudesa.com/НДТ
