Златната църква в Преслав впечатлява със своя купол, архитектура и украса, заяви проф. Казимир Попконстантинов. Археологът със световна слава разказа на терен за проучванията на втората столица на Първото българско царство – Преслав, пред участниците в откриващата конференция „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, организиранa от Българската телеграфна агенция (БТА), която се проведе този месец във Велики Преслав.
БТА припомня, че Преслав е втората столица на Първото българско царство. През 9-10 век градът се превръща в център на първата българска книжовна школа – Преславската. Преслав се свързва с възхода на българското просветителство и култура, наричан още Златен век, и с царуването на Симеон I – един от ранните български будители. В Преславската книжовна школа в края на 9-ти и началото на 10-ти век е създадена кирилицата.
Златната църква
Т.нар. златна църква е личната църква на цар Симеон, тя е с интимен характер. Владетелят решава тук да бъде построен храм, посветен на Свети Йоан Кръстител, каза проф. Попконстантинов. Теренът, на който е изградена, е бил с голяма денивелация, имаме конструкция с много насипи, укрепена със стени от камък. Църквата е изградена така, че да бъде като доминанта навсякъде. Храмът е бил с мраморен под, посочи археологът. Той допълни, че теренът в подножието на църквата е бил гъсто населен.
По думите му при разкопките там е открита белоглинена преславска керамика, която е специфична и се откроява от византийската. Имаме докуменатлен материал, че тя е местно производство от местни работилници за белоглинена преславска керамика, разположени в района, където има и работилници за обработване на мрамор, отбеляза проф. Попконстантинов. Касае се за т.нар. императорски работилници, каквито има и във Византия, но тук с много по-малки размери, обясни ученият.
Златната църква е интересна със своя архитектурен план, тя е една единствена със своята планова схема у нас до този момент. Според някои изследователи църквата е изградена по подражание на храма в Аахен (най-старата църква в Северна Европа, която се намира в днешна Германия, бел.ред.) от времето на Карл Велики.
Атриумът е изграден по подобие на ранновизантийските храмове. В притвора и в атриума стоят непокръстените, като след като приемат християнството, те се допускат да влязат в същинския храм, обясни ученият. Той каза, че стенописи в църквата не е имало, като тя е била украсена с преславска рисувана керамика.
Той показа надпис в Златната църква, който подсказва, че тя е посветена на Свети Йоан Кръстител. „300 на сто съм убеден, че цар Симеон е бил силно впечатлен“, коментира ученият и посочи, че топографията на района напомня на Симеон за Константинопол и той решава тук да бъде построен храм, посветен на Свети Йоан Кръстител.
С приемането на християнството свети цар Борис успява да обедини онази сложна амалгама от Първото българско царство и е прозрял, че само чрез ограмотяване неговите поданици ще могат да проумеят защо са на тази земя, защо са и негови поданици, каза още видният и дългогодишен изследовател на Преслав проф. Попконстантинов.
Дворцовият център на Велики Преслав
Намираме се в т.нар. вътрешен град на Преслав, наречен Велики Преслав в писмените извори. Опити за разкопки са правени от проф. Васил Златарски през 1899 г. в тази част, където е т.нар. Източен дворец, посочи ученият. Той каза, че по-детайлни разкопки след него прави Карел Шкорпил и вече започват усилените проучвания от този ранен период след близо 40 години. Длъжни сме да упоменем проучвателите, защото благодарение на тях дължим това, което виждаме. Това са Вера Мавродинова, Никола Мавродинов и моят учител в областта на археологията проф. Станчо Ваклинов, който дълги години беше ректор на Великотърновския университет и един от най-отявлените проучватели на Велики Преслав, каза професорът. Той си припомни, че като студент през 1964 г., тук, на разкопките, е провеждал практиката си по археология. Тази година се навършват 60 години, откакто съм започнал да работя тук, отбеляза ученият.
Основите на аула (укрепеният дворец)
От източната страна виждаме основите на аул, който е построен по време на кан Омуртаг, така както е в първобългарските надписи, посочи Попконстантинов. В този първоначален аул имаме разкрити основи от сгради, които се намират в северозападната част на т.нар. вътрешен град. Тук именно се намират дворците и един от храмовете, който е проучен – дворцовата базилика, каза археологът, който и до днес консултира своите колеги при откритията им във Велики Преслав. Храмът респектира със своята монументалност. Най-вероятно от тук Йоан Цимисхи е взел като най-ценен трофей не толкова короната на наследника на цар Петър, а чудотворната икона на Света Богородица, предположи Попконстантинов. Той е на мнение, че за цар Симеон е бил по-важен именно този акт и е отбелязан в миниатюрите как е бил посрещнат в Константинопол с колесница, защото за него е било по-важно да десакрализира града, отколкото короната и пленения цар.
През 893 г. се предполага, че е била преместена столицата от Плиска в Преслав. Провел се е т.нар. Преславски събор, на който цар Борис решава да детронира Владимир Расате, изтегля Симеон от Константинопол, където е бил замонашен заради идеята на Борис Симеон да бъде монах и израствайки в йерархията да оглави и Българската православна църква. Но повратът на събитията налага снемане на монашеското расо и навяване на царските одежди, припомня историята на България от този период проф. Попконстантинов. Именно тук започва голямото преустройство на аула – от една малка крепост, той прераства в столица. Да не се учудваме защо той решава да бъде именно тук столицата – тя му напомня за Константинопол, посочи проф. Попконстантинов.
Тронната палата
Ученият разказа, че първата му дисертация за кандидат за историческите науки, днес доктор, е била за монументалната архитектура през Първото българско царство. Тронът в двореца на Преслав, за който няма план, се намира в северната част на двореца по подобие на Плиска. Сградата на двореца е на височина не по-малко от 15 метра, с много плътни основи, които да поддържат втория етаж, посочи проф. Попконстантинов.
Що се отнася до жилищния дворец, археологът посочи, че монументалният характер на изграждане на този дворец рязко се откроява, което дава основание да изкаже предположението, че този т.нар. жилищен дворец, е от един по-късен период. Най-логичното е да е от времето на Второто българско царство, когато братята Асеневци го възстановяват, предположи ученият. Той припомни събитията, при които братът на Асеневци Петър отстъпва престола и за да има приемственост идва в Преслав. Дворецът има шест помещения, коридор, 12 кв. м всяко помещение само за себе си. Жилищният дворец е върху пласт от насипи, в който има керамика от 12-14 век, отбеляза ученият.
Археолог на световно ниво – проф. Казимир Попконстантинов
Проф. Попконстантинов е роден през 1942 г. в село Гарван, завършва Софийската духовна семинария, а след това специалност „История“ във Великотърновския университет. През годините е бил декан на историческия и православния факултети на университета, създател е на специалностите „Археология“ и „Балканистика“, преподавал е в университети в Залцбург, Кьолн и Фрайбург, според историка проф. Андрей Андреев. По думите му за своята впечатляваща 50-годишна професионална дейност като археолог проф. Попконстантинов е направил открития, чиято значимост надхвърля границите на България.
Сред тях са проучванията на скалния манастир в Крепча, на Преображенския манастир и Момина крепост край Велико Търново, дворцовия комплекс в Преслав, откритието на първия надпис на кирилица, датиран от 921 година. През 2010 г. изтъкнатият учен откри част от мощите на Св. Йоан Предтеча, което беше доказано от независими лаборатории в Портсмут и Копенхаген.
Проф. Попконстантинов е един от най-изтъкнатите специалисти по епиграфика в световен мащаб. Носител е на Хердеровата награда, отличието „Златен век“ и ордена „Св. апостол Андрей Първозвани“ връчен му от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, почетен златен медал на Великотърновския университет за приносите му в областта на старобългарската епиграфика, в развитието на славистиката и старобългаристиката и в изследването на средновековната българска култура и за утвърждаване на престижа на висшето училище.
Казимир Попконстантинов е световен изследовател, учен, откривател и феноменален човек, казва за него режисьорът Станимир Трифонов, автор на пълнометражния филм „Казимир“ на премиерата на филма през януари тази година във Велико Търново. Преподавателите на Попконстантинов – историкът проф. Станчо Ваклинов и професорът по история на българския език Иван Гълъбов, „запалват“ в него искрата към миналото и той прави проучвания на археологическия комплекс в Преслав, надписите в село Крепча, открива мощите на Св. Йоан Предтеча край Созопол.
Както БТА писа, нов зид, водопровод и пещ бяха открити при археологически проучвания в района на владетелската резиденция във Велики Преслав.
