– Проф. Милошев, в последните седмици в една от съседните ни страни станаха по-силни земетресения. В Европа и на Балканите България на кое място е по степен на сеизмичния риск?

– На Балканите сме в известна степен привилегировани. В Гърция стават повече и чести земетресения. В Румъния имат едно огнище – Вранча, но то е страшно. В Северна Македония след 1963 г. не е имало мощен земен трус. В Турция също има доста опасни огнища.

У нас най-разрушителните земетресения са се случили в началото и през първата половина на миналия век. След това относително силни трусове с епицентър на наша територия е имало през 1985 г. в Стражица и през 2012 г. край Перник. По международните класификации те не са много силни. За съжаление, специално за Стражица лошото жилищно строителство е дало отражение с доста щети. Край Перник, за късмет, няма жертви, а материалните щети са на сгради, които не са строени както трябва. От тогава имаме снимка на 2 къщи. Едната даже неизмазана, но с железобетонни колони, не е мръднала. Другата, на мястото на големите пукнатини се вижда, че и в ъглите е зидана с кухи тухли четворки.

В тази връзка законодателството ни, свързано със сеизмичните рискове, е качествено. През 2017 г. и 2018 г. на базата на нова информация от последните 10 години бе актуализирано и сеизмичното райониране на страната. Спазването на правилата при изграждането би трябвало да гарантира устойчивост на сградите.

Другият проблем е, че при едно средно силно земетресение повечето жертви са в резултат на паниката, а не от разрушенията на сградите. Колеги от Турция са виждали хора да скачат от балкона по време на труса.

– Споменахте за актуализиране на картата на сеизмичния риск на страната. Има ли тя връзка с въвеждането на еврокодовете за антиземетръсно строителство?

– Да. Става дума за еврокод номер 8, касаещ правилата за противоземетръсно строителство. Правилата по него са действащи и трябва пълно съобразяване с тях, за да се намалят рисковете до възможния минимум. Спазването им вдига разходите за строителството само с няколко процента.

За по-скъпи обекти се прави микросеизмично райониране за проучване на терена. Така се постъпва обикновено за много високи сгради. За атомни централи е задължително.

– Има ли начин да се прогнозират поне силните земетресения?

– Някои от колегите смятат, че щом в началото на 20-и век е имало на наша територия силни земетресения, то вероятността сега е малка, което общо взето е несериозно. Донякъде има логика, че натрупаната преди това енергия се е освободила. Не може обаче да си върху погреб и да си сигурен, защото нямаш кибрит.

Навсякъде по света се работи, търсят предвестници на силните трусове, но те трябва да бъдат еднозначни. Обикновено можем да направим паралел с прогнозите за времето, които се правят от 120-130 години всеки ден и няма пълна точност. При тях на другия ден може да се види какво е познато и какво не е. За щастие земетресенията са много по-малко. Освен това при тях не може да си позволим коефициент на достоверност. Решим ли хипотетично да обявим, че ще има силно земетресение не след час или два, а на другия ден, то тогава от паниката жетвите ще са много повече, отколкото при истински силен трус.

Преди около половин век в Китай са успели да предскажат някои от земетресенията. Не след дълго време обаче се случва силен трус, без никой да успее да го прогнозира.

– Наистина ли в Япония, по някакви инфразвуци, успяват да усетят къде ще удари земетресението най-силно минути преди то да се случи?

– Може би става дума за предупредителните системи. Те са нещо съвсем различно и са свързани със скоростта на разпространение на сеизмичната вълна. Там те се използват например, за да бъдат спрени навреме реакторите на атомните централи, електрозахранването на скоростните влакове.

– За България и на Балканите винаги ли първият удар на земетресението е най-силен, последващ от затихващи трусове?

– Поначало два са основните типове земетресения. Едните започват с по-слаби трусове, докато се стигне до най-силния. При другите след най-мощния удар има други с по-малка сила. Така е в нашия район и по затихващите трусове съдим дали процесът върви към успокояване. Огнището във Вранча е много особено, защото е и по-дълбоко. Имало е случаи там да има земетресение от пета степен и след това настъпва пълно затишие с дни.

Не бива обаче да забравяме, че не може да се правят заключения на базата на недостатъчната статистика от последните столетия.

– В България в кои райони опасността от земетресения е най-силна?

– Най-сеизмично активният район в страната е на юг от Благоевград, при Кресна, където през 1904 г. е регистрирано най-силното земетресение от седма степен. Там непрекъснато има слаби трусове. Рискови са и районите около Шабла, по долината на Марица, около Горна Оряховица. Най-слаба е активността в Северозападна България. Не бива да забравяме, че сме малка държава и силен трус, където и да е на наша територия, ще нанесе големи щети на икономиката. Обикновено земният трус се усеща над трета степен, и то ако се намираме близо до мястото на епицентъра му.

– От големите градове къде рискът е най-голям?

– Този тип рискове включват не само сеизмичната активност, но и броя, и гъстотата на населението. Затова отговорът в случая е София. Варна също е уязвима заради огнището при Шабла, а Велико Търново откъм района на Горна Оряховица.

– По какви проекти, свързани със земетресенията, са работили в последно време учените от института, който ръководите?

– На базата на информацията от кадастъра бе извършено примерно обследване на Севлиево. Там имаха много подробна информация за сградния фонд в общината. На базата на тези данни се направиха заключения коя постройка до каква степен на земетресение би издържала и какви щети може да се очакват в района. Обследваха се и всички общински обекти, където в случай на разрушения трябва да се настанят временно хората, останали без подслон.

В следващите години подобен род сеизмично обследване трябва да направят всички общини в страната. Преди това обаче е необходимо да се оправят нещата с информацията в кадастъра.

– Съвременно ли е оборудването на института за следене на сеизмичната активност?

– Да, разполагаме със съвременна апаратура, макар и не най-скъпата. Това ни позволява да обменяме всякаква информация в реално време с колегите от цял свят. До 2005 г. работихме с аналогова система и на практика бяхме малко като бяло петно. Тогава информацията можеше да се предава само като краен резултат. Сега нашите данни се ползват от всички и от Европейския средиземноморски сеизмичен център, базиран във Франция, и от други държави, както и ние черпим от тяхната информация.

– Каква е разликата в скалите на Рихтер и Медведев-Шпонхойер-Карник за измерване на земетресенията?

– На Медведев-Шпонхойер-Карник е 12 степенна и касае последствията от труса на определено място. Магнитудът по Рихтер се измерва само в епицентъра на земетресението.

– Специалист сте по физика на атмосферата. В каква степен климатичните промени влияят върху България?

– Дори според най-апокалиптичните сценарии се смята, че умерените ширини най-малко ще пострадат от настъпващите климатични промени. Възможно е в Южна България климатът да стане субтропичен. Вече има някои признаци за това, защото нямаме пролет и есен от по 3 месеца. Междинните сезони се скъсяват, подобно на климата в Средиземноморието, където има основно лято и зима. Въпреки всичко страната ни като природа е великолепна.

ВИЗИТКА

Роден е на 4 юни 1959 г. в София

През 1982 г. завършва Факултета по математика и механика на Софийския университет, а през 1985 г. магистратура по физика

До 1990 г. работи като специалист-физик в Геофизичния институт на БАН

В периода 1990-1999 г. работи като научен сътрудник в същия институт

През 2001 г. е назначен за заместник-директор на Геофизичния институт

От 2004 до 2010 г. е председател на Съвета на директорите на направление „Науки за Земята“ в БАН

В периода 2002-2010 г. е назначен за директор на Геофизичния институт. От 2008 до 2012 г. е заместник-председател на Общото събрание на БАН. От 2011 г. е професор в националния Институт по геофизика, геодезия и география

От 13 март до 29 май 2013 г. е служебен министър на образованието и науката

От 2018 г. е директор на Геофизичния институт на БАН

https://www.monitor.bg/