Повече от 80 състава от областите Добрич, Силистра, Варна и Шумен се представиха в тазгодишното издание на добруджанския събор „Тервел“. На двете сцени своето творчество показаха и над 40 индивидуални изпълнители – певци и инструменталисти (свирачи на дудук, гайда, акордеон). Бурни и заслужени аплодисменти заслужи младият акордеонист, наследник на традиционния добруджански стил на Стефан Георгиев – Петър Свиленов.
Впечатляващи бяха изпълненията на детските състави от Коларци и Царевец, групата от Съюза на слепите в Добрич, танцьорите от клуб „Брацигово“, както и тези от танцова група „Добруджа“ в Силистра. За първи път пред тервелчани се представи и клуб за български народни танци „Добруджанци“ от Тервел с ръководител Нели Денева.
За първи път на тазгодишното издание на събора на изложението „Произведено в Тервел” местните производители и занаятчии представиха продукцията си пред жителите и гостите на града. Участваха производители на подправки от собствени зеленчукови градини – фирма „АДИ 2000”, производители на плодови сокове от собствени овощни градини – „Джамбо-Л” ЕООД – със студенопресован и пастьоризиран ябълков сок и „Екофрут” в Зърнево – със сокове от праскови и сини сливи, ЗП „Тодор Куртев” – с лешници и лешников тахан, „МИТ – Йоргов” Тервел – с вино от собствени лозови масиви, с лимец и спелта, мандрата в Жегларци – с любимите на тервелчани сирене и кашкавал, Светлин Марчев – ЕТ „Марти” – с тестени изделия от собствена пекарна. Всички вкусотии бяха придружени с рекламни материали и флайери с рецепти и данни за продуктите. Интерес предизвикаха и изделията на приложните изкуства – майсторът на гравирани ножове Веселин Луков, производителки на сувенири.
Тази година добруджанският събор „Тервел“ бе посветен на 108 години от обявяване независимостта на България, 100 години от боевете в Добруджа по време на Първата световна война, 76 години от подписването на Крайовската спогодба.
През последните години съборът се утвърди като традиционен форум на добруджанското фолклорно наследство. Целта му от една страна е съхраняването, популяризирането и развитието на добруджанските музика, песни и танци, а от друга – провокирането на интереса и любовта на хората от различни възрасти към българското народно творчество, приемственост между поколенията. НДТ
