10 г. по-късно отново всички в България обичат волейбола (тогава заради европейското у нас, завършило минорно с 4-ото място).
Воденият от италианеца Джанлоренцо Бленджини национален тим направи нещо немислимо и за най-големите оптимисти на световното първенство във Филипините.
Записа 6 поредни победи – 3 в групата и 3 в елиминациите, за да загуби във финала от действащия шампион Италия, който дублира титлата си от мондиал 2022.
Да, трофеят напълно заслужено е за “скуадра адзура”. С феноменалното си представяне обаче четата на Бленджини даде сериозна заявка, че в скоро време ще е в състояние да се опре сериозно и да се справя с родината му и другите големи сили във волейбола.
Потенциалът най-вече личи от това, че с най-ниска средна възраст на шампионата (23,2 години) и с 10 абсолютни дебютанти на подобен форум България показа класна и на моменти нелогично зряла игра. Тук трябва да се прибави и треньорският нюх и стратегическото мислене на Бленджини.
Може би мнозина в родината му са погледнали доста скептично на избора му да поеме държавния ни тим, и то с условието, че това ще бъде единственият му ангажимент, сиреч няма да работи и на клубно ниво.
Бленджини явно е усетил, че у нас расте обещаващо волейболно поколение, което той може да доотгледа и после да бере плодовете от него.
Примерите са много. Синовете на легендата Владо Николов Алекс (21 г., с него Бленджини е работил вече в “Лубе”) и Симеон (18 г.) бяха сред звездите на световното и любимци на филипинските фенове.
Първият стана реализатор №1 на мондиал със 173 точки в 7 срещи. Или почти по 25 на мач, което е един гейм. Освен това попадна в идеалния отбор на първенство, като един от двамата най-добри посрещачи.
Брат му Мони окончателно е сензация в световен мащаб. Със сигурност той е разпределител, който вкарва в друго измерение играта на поста си. В Манила той завърши като №1 на него с 236 пласирани топки, които са превърнати в точки от колегите му.
В идеалния отбор влезе и капитанът на България Алекс Грозданов, който е един от двамата най-добри центрове. Той е на 27 г. и съответно има доста хляб в него. Грозданов стана №1 на световното по блокади с 18.
Другият ни център Илия Петков наближава 29 г., но пък двамата резервни – Преслав Петков и Борис Начев, са на по 21. Вторият ни разпределител Стоил Палев е на 22 г. Двамата играчи на поста либеро – Дамян Колев и Димитър Добрев, са на 23 и 17. Последният се включи във финала срещу Италия и имаше няколко добри намеси на тази възраст.
Аспарух Аспарухов е на 25, а Георги Татаров е на 22. Най-възрастният в отбора ни е навършилият в събота 29 Мартин Атанасов, на когото със сигурност предстои още голям волейбол.
И нека тук да се върнем към началото. България определено е напът с това поколение отново да бъде сред водещите волейболни сили.
Тези момчета обаче неминуемо ще имат спадове. Догодина предстои европейско първенство, като България ще участва чрез Варна като един от съдомакините.
Познавайки настройката на една значителна част от волейболните фенове у нас, всичко друго освен медал ще бъде прието като провал или с дежурната реплика: “К’во ше им гледам на тия?”.
Това важи и за други спортове у нас, но волейболът е най-успешният колективен и тенденциите след това лято са да затвърждава този си статут.
Освен световното сребро при мъжете девойките до 19 г. станаха шампионки на планетата, тези до 21 г. завършиха 4-и, а момчетата до 19 г. – 6-и.
Та нека феновете не обичат волейбола само при успехите, а в случай на провал да хвърлят жупел по него. Правят го и хора, които не знаят точните правила на играта. Нека си затраят и да почакат малко, защото бъдещето определено принадлежи на тези момичета и момчета. Що се отнася до тези в мъжкия национален отбор, самото им излъчване и изказ карат да им се вярва и да бъдат обичани.
В Манила стигнаха до световното сребро. Сигурно не е далече и златото. Нека ги подкрепяме и когато имат трудности.
