Историята за създаването на нашия град е обвеяна в легенди и предания, това се отнася и за неговото име. Най-популярната легенда е за турския търговец Хаджиоглу Бакалина. Пътувайки с керван, той спрял на този своеобразен кръстопът, построил къща и с течение на времето около нея възниква селище. За съжаление няма никакви доказателства в подкрепа на тази романтична история. За първи път срещаме името на града в данъчен регистър, който е датиран към 1526–1527 г. Населеното място е наречено Хаджиоглу и е малко село – описаните домакинства са 14. През 1557 г. полския посланик(пратеник) в Османската империя Отвиновски пътувайки за Цариград, в своя дневник нарича града Малък Базарджик. Самата дума Пазарджик, съдържаща в себе си умалителното „джик“, ни дава значението „малък пазар“. През 1569 г. друг полски посланик – Тарановски отново споменава града. Интересен документ е регистърът на джелепкешаните от 1573 г. Там е упомената „касабата Пазарджик“. Този списък прибавя нов нюанс по темата за името на града. Това е исторически период в който градът е населен предимно с мюсюлмани. Прави впечатление, че от 39 джелепкешани 23 са хаджии. Изключено е в тези опасни времена толкова много хора да са ходили до Мека. През 60-те години на двадесети век Руси Стойков изследва имената и установява, че те са с арабски произход за разлика от имената в същия регистър на хората от Провадийска и Шуменска каза, които са с тюркски произход. Най-вероятно тези „хаджии“ или техни предци са преселвани от арабския полуостров след походи на султаните Селим и Сюлейман Великолепни. Може да допуснем, че не само сред джелепкешаните, а и в други обществени прослойки е имало от тези хора. Арменските пътешественици Саркис Апеха и Самуел Лехаци, преминали през града, съответно през 1591 и 1608 г., го наричат Пазарджик. През 1620 г. в препис на султански ферман за първи път се появява името Хаджиоглу Пазаръ. Хаджиоглу в пряк превод означава „сина на Хаджията“. Но с оглед на изнесените по-горе факти можем да предположим, че прибавеното Хаджиоглу към вече оформеното определение за пазарен град „Пазаръ” всъщност не е лично, а обобщаващо нарицателно име, още повече че до момента не е идентифициран реално съществувал човек с име Хаджиоглу, който да е оставил следа в местната история. Друга гледна точка ни предлага Евлия Челеби – турски пътешественик от средата на 17 век. В своя пътепис той разказва, че градът е основан от Хаджиоглу, който е бил военачалник на Муса Челеби. Муса Челеби е един от синовете на Баязид, участник в междуособична война за престола и в крайна сметка султан за около три години. Епохата е началото на 15 век – важен период, свързан с утвърждаването и стабилизирането на османската власт на Балканите, но няма данни, потвърждаващи тезата на турския пътешественик. Не е за пренебрегване и факта, че събитията са с 260-годишна давност, отглас от едно почти митологично за османските турци време.
Според документите, с които разполагаме към днешна дата, от началото на 17 век до неговата втора половина градът се казва Хаджиоглу Базаръ. Според Страшимир Димитров – учен превел над 600 документа от кадийския регистър от 18 век, в посочения период името е Хаджиоглу Пазарджик. Специалисти работили с местни архиви от 19 век използват името Хаджиоглу Базаръ, а други Хаджиоглу Пазаджик, но е факт че градът посреща Освобождението като Хаджиоглу Пазарджик. Изписването на името се променя по обективни причини в новата епоха. Между 1878 г.и 1882 г. то е Хаджи-Оглу-Пазарджик. Нашия град е може би единственото населено място, чието име се състои от три думи. 1881 г. е годината, в която жителите се организират, желаейки турското название да бъде заменено с Добрич в памет на деспот Добротица, легендарен местен владетел от 14 век. Изпратено е прошение до варненския окръжен управител, който на свой ред го препраща до министъра на вътрешните дела Григор Начович. На 27.02.1882 г. княз Александър Батенберг дава своето одобрение, а бр. 22 на „Държавен вестник“ поставя на картата на България новия град Добрич.
Следващите десетилетия са време на подем и развитие, но след Междусъюзническата война и подписването на Букурещкия мирен договор на 28.07.1913 г. Южна Добруджа става част от Румъния. Само няколко месеца по-късно на 14.04.1914 г. бива приет „Закон за организацията на Южна Добруджа“, чиято цел е да промени коренно облика на областта. Една от формите на асимилация е промяната на имената на някои населени места – Добрич става Базарджик. Новите реалности водят до желание за реванш от страна на България. Първата световна война е подходящ повод за промяна на статуквото като не само Добруджа е повод за нашето участие в този гигантски конфликт. В късната есен на 1915 г. нашата армия се включва в бойните действия, а през месец септември 1916 г. Трета армия започва да води сражения на т.н. Добруджански фронт. На 4.09.1916 г. градът е освободен и отново приема името Добрич. Но радостта е кратка. Въпреки спечелените победи на бойното поле войната е изгубена. Ньойския договор, подписан на 27.11.1919 г., присъжда Добруджа на Румъния. Добрич е отново преименуван на Базарджик. Новите стопани правят всичко възможно да колонизират областта. Въвеждат се закони и всякакви видове правила, които да ограничават и унижават българите. Освен това в периода 1922–1940 г. от различни краища на Румъния, а и извън нея, в Добруджа са преселени над 100 000 румънци.
Тридесетте години са време на промяна в международния политически климат. Доминацията на нацистка Германия и СССР води до благоприятно стечение на обстоятелствата, при което Добруджа отново се връща в пределите на Родината. Подписаният на 7.09.1940 г. Крайовски договор слага край на една несправедливост, а градът след почти двадесет и една годишно прекъсване отново се казва Добрич. Новата администрация полага сериозни усилия за стабилизиране и укрепване на държавността, но епохата е превратна. Втората световна война е в разгара си и скоро настъпват промени, които разтърсват обществото из основи.
В началото на месец септември 1944 г. съветските войски навлизат в България. Командващ на Трети украински фронт е маршал Толбухин. Неговото име тепърва ще се свърже трайно с града. Извършеният на 9.09.1944 г. държавен преврат води до сериозни промени в устройството на страната. След един своеобразен „междинен период“ България се превръща в социалистическа република. Такава остава до политическата промяна през 1989 г. В тази епоха ролята на СССР в обществения ни живот е водеща, руските войски, навлезли в страната през 1944 г., са обявени за освободители. Към много военни и политически фигури е засвидетелствано уважение под най-различни форми.
Такъв е и случаят с маршал Толбухин. През 1946 г. той е обявен за почетен гражданин на Добрич, а на 20.10.1949 г. няколко дни след смъртта му Великото народно събрание с указ № 871 преименува града на Толбухин. Указът е обнародван в Държавен вестник на 25.10.1949 г. Името на съветския маршал бележи цяла една епоха – социалистическата, но тя свършва през 1989 г. след така наречените „демократични промени“.
На 19 септември 1990 г. по инициатива на добричлии председателят /президентът/ на Република България подписва Указ № 87, с който Толбухин се преименува на Добрич. Указът е обнародван на 25 септември същата година в брой 77 на Държавен вестник и прочетен от акад. Николай Тодоров – председател на Седмото Велико народно събрание, на многохилядния тържествен митинг на пл. „Свобода“, проведен по повод 50 години от подписването на Крайовския договор и възвръщането на Южна Добруджа към България.
Цветан САШЕВ
Уредник в отдел „Нова и най-нова история“
на Регионален исторически музей – Добрич
