На 1 октомври по стар и 14 по нов стил 1915 г. България, след година и три месеца колебания, се включва в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. До 14 октомври по стар, а на 27 по нов стил, войските ни настъпват победоносно в Сърбия и са завладели Зайчар и Княжевац. Четири дни преди това френският посланик в Санкт Петербург Жорж Палеолог се среща с руския император Николай II и го убеждава
руска ескадра да нападне Варна и Бургас
Императорът се съгласява, защото в този акт вижда справедливо наказание за двуличната българска политика. Зад дългите колебания на цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов не се крие нищо друго освен включването на Македония в българските граници. Още преди началото на Балканската война през 1912 г. по внушение на руснаците България и Сърбия са я разделили на спорна и безспорна зона. Втората включва земите от Кочани през Щип, Прилеп до Охрид като български, ако Македония не получи автономия, а зоната на запад от Скопие, Дебър и Струга става спорна и ще бъде разделена по волята на Николай II при успех между двете държави при техен успех във войната. Такива по това време са руските интереси на Балканите. Под този договор стои подписът на цар Фердинанд.
През 1914 г. обаче, уместно забравяйки какво е подписал, той започва дълги разговори и с Централните сили, и със Съглашението – Русия, Франция и Англия, пак за Македония и ревизирането на тоя договор. Австро-Унгария и Германия му обещават анулирането на стария договор и включването на цяла Македония в пределите на България.
Тук от дебрите на историята излизат и преговорите около един личен заем на цар Фердинанд, отпуснат му от руското правителство.
Още през есента на 1911 г. руският пълномощен министър в София, Анатолий Неклюдов пише, че министърът на финансите Теодор Теодоров и началникът на тайния кабинет Страшимир Добрович го помолили да ходатайства за
заем на българския цар
от 3 млн. златни франка поради „плачевното състояние на финансите на българския царски дворец“. Неклюдов обещава, по-късно искането е одобрено и от императорския двор.
През това време вървят преговорите по Българо-сръбския договор за двете зони и Фердинанд слага подписа си на 29 февруари. Едва на 2 септември заемът му е отпуснат. След две години в дипломатически разговори на неговите министри с руските те уклончиво обещават България да не се включва в Първата световна война. И това е нарушено. Затова страната ни според руснаците трябва да бъде наказана.
Денят 14 октомври е Петковден. Стотици жители на Варна още от заранта тръгват към църквите, за да отбележат празника. Още в 7,30 сутринта обаче два руски самолета хидроплани достигат морския град, кръжат над него, хвърлят няколко бомби и се оттеглят в морето.
След час 14 кораба от Черноморския флот приближават брега и започват стрелба с оръдията си. Целта им е пристанището, дворецът „Евксиновград“ и нос Галата, но снаряди попадат и в централната част. Канонадата продължава малко повече от час. Целта на бомбардировката уж е унищожаване на немските подводници, но тя не е постигната, защото именно две от тях стават причина руската флотилия да се оттегли в открито море.
Убити са девет души – петима мъже, момиче и три жени, разрушени са няколко къщи в центъра на града. Пресата от онова време, за да не унижава бойния дух на българската армия и да не всява смут, лаконично съобщава, че бил „торпилиран един военен кораб от типа „Пантелеймон“, като се позовава на турски източници, и цялата руска флота се оттеглила към Севастопол. Вече по свои сведения уточнява: „Съобщението за потопен руски параход още не се потвърждава официално“. За разрушения и жертви и дума не става. Цар Фердинанд, министрите на Васил Радославов и голяма част от депутатите са гневни и решават да накажат, според силите и възможностите си Русия.
Още на 19 октомври 1915 г. Министерският съвет на България излиза с VIII постановление за преименуване на храм-паметника „Александър Невски“.
В него се упоменава: „Тоя храм-паметник, неосветен още, е бил наречен на името на св. Александър Невски, провъзгласен и признат за светия само от руската църква и едничко за заслуги, сторени на руската държава и руския народ“. Заседанията в Народното събрание са на 2 и 4 март 1916 г. Борис Вазов съобщава интересната подробност, че след решението на Учредителното събрание да се издигне паметникът или на Царевец, или на „най-високото място на Балкана“, лично княз Александър I Батенберг предлага той да е в София.
Пренията продължават на 4 март. Депутатът Ю. Йорданов отбелязва, че за пръв път от обявяването на мобилизацията и войната преименуването на храм-паметника „турна в едно по-силно сражение двете големи течения у нас, а именно течението на така нареченото русофилство и течението на така нареченото австрофилство, или
това течение, което държи повече на Запад“
И добавя: „Политическите течения у нас, политическите партии са имали интерес да издигат подобни паметници, за да могат чрез тях да влияят, да закрепят в българския народ това политическо суеверие, което се казва русофилство.“
Към края на своето изказване той обявява, че религията и църквата трябва да бъдат отделени от държавата, религията да е частно дело и държавата да не се бърка в религиозните вярвания на народа, и по този начин да сме се освободели от грижата за строителството на всички тия паметници, църкви, параклиси и амвони, които се създавали за сметка на народния гръб.
Законът за преименуването е приет и на 21 март цар Фердинанд подписва указ храм-паметникът да се нарича „Кирил и Методий“.
Светият синод на Българската православна църква обаче не приема това име.
На 10 март 1916 г. са същинските прения по промяна на действащия дотогава Юлиански календар в България с Григорианския. Предложението пак е на Министерския съвет и в мотивите си той е записал: „С тоя календар си служат държавите в Западна Европа, с които ние сме в непрекъснати икономически и културни връзки. Нееднаквостта на календаря обаче създава мъчнотии при поддържането на тия връзки. За избягване на тия мъчнотии, правителството реши да ви сезира с приложения законопроект за въвеждането на Григорианския календар в Царство България.“ Предния ден депутатът тесен социалист Христо Кабакчиев е намерил връзката между промяната на името на храм-паметника „Александър Невски“ и смяната на календара, като е обявил, че
правителството иска да „изгони русофилството
и да го замени с национализма“.
След това пространна реч държи С. Костурков, който прозира, че не става дума за никакви културни и икономически връзки, а пак е политически въпрос за разделяне с Руската православна църква: „Господа, простете ме, ако ви кажа, че е много наивно, много детинско да се мисли, че с изменение на времеброенето ще улесним нашите търговски отношения със западноевропейските държави. Ами това е толкова леко, толкова несъстоятелно, че аз не мога да си обясня или съвсем мъчно си обяснявам – и ще ви кажа как – по какъв начин е намерило място такова нещо в един законопроект, сложен на обсъждане в съдбоносни времена за българското Народно събрание.
Ами че нима 13-те деня, които правят разлика във времеброенето между нас и западноевропейските културни държави, са причина за някакви спънки на нашите търговски отношения?“.
После заявява, че никой от правителството не е питал за промените Светия синод. Най-често го прекъсват тесните социалисти Георги Кирков, Димитър Благоев и Хр. Кабакчиев на тема национализъм и русофилство. Спора върху църквата пренася Стоян Данев, който заявява, че с този законнопроект се цели унищожаването на църковните празници и да се отдели нашата църква от православните. Започват се дебати доколко самостоятелна е българската църква.
Законът за смяна на Юлианския с Григорианския календар е приет на 14 март 1916 г. Влиза в сила от 31 март и тогава е най-дългата нощ – българинът заспива вечерта в последния мартенски ден и се събужда на 14 април. Цели две седмици липсват от календара за тая година, а тя се състои от 352 дни.
Светият синод отказва да признае Григорианския календар и приема Новоюлианския, създаден от сръбския астроном Милутин Миланкович през 1924 г. Тя пък си спазва каноните, защото Григорианският календар е осъден още през XVI век на църковен събор.
Пълен хаос с празниците и бележитите дати за Левски и Ботев
Още през 1880 г. княз Александър I Български определя празниците за българската войска. В указа му четем, че 11 май е денят на преподобните Кирил и Методий, Голяма Богородица е на 15 август, 6 декември е Никулден, а 25 декември е първият ден на Рождество Христово, а 26 и 27 са втори и трети ден след раждането му. Народът ги чества обаче на 7 януари и следващите два дни.
Балчо Нейков в своя „Вечен календар“, издаден през 1897 г., пръв в България започва да търси отговор на въпроса дали Юлианският, или Григорианският календар е по-верен спрямо времетраенето на астрономическата година, и пише: „Аз тука ще забележа, че папа Григория е паднал в много непростителни грешки, като е реформирал календаря, и затова най-малко дума може да стане да се приема неговият календар от източните православия. Но и Юлианският не може да бъде търпим при сегашното напредване на астрономията и много справедливо са постъпили тези, които са искали да се приеме един общ календар, който да избягва грешките на двата календара, които се употребляват днес от европейците.“ И до днес не е направено.
След приемането на Григорианския календар, за който се смята, че е по-съвършен, в България настъпва объркване. Мнозина възрастни хора и до днес отбелязват църковни празници с уговорката „по стария календар“.
Прието е, че за събития през ХХ век се добавят 13 дни, като те намаляват с по ден за такива до XVII век. И след като трябва да прибавяме дни, защо Рождество Христово от 7 януари е променено с 13 дни назад. Светият синод обяснява това в посланието си от 18 юли 1968 г.: „То ще премахне тая несъобразност Нова година да се чествува преди Рождество Христово, което нарушава коледния пост.“ А защо тогава не се прибавят, а се отнемат 13 дни?
Изникват и още два въпроса – след като Юлианският календар е приет през 46 г. преди Христа с това отмятане по 1 ден на век докъде можем да стигнем? Днес приемаме, че на 4 март 870 г. е основана Българската православна църква, на 9 март 1230 година Иван Асен II разбива войските на Теодор Комнин при Клокотница и това е по Юлианския календар. Как да ги обърнем по Григорианския?
Объркването става още по-пълно с някои знаменити дати около рождението и смъртта на български национални герои. Христо Ботев по стар стил е роден на 25 декември, но днес се чества на 6 януари – добавени са 12 дни. Убит е на 20 май. Според логиката да прибавяме 13, 12, 11 дни за век назад по Григорианския календар трябва да го честваме на 1 юни – пак 12 дни. Левски е обесен на 6 февруари, което прави 18-и по новия календар. Отбелязваме тая годишнина на 19-и – сиреч след 13 дни. В Карлово, родния му град, си го честват на 18.
Напоследък покрай Свети Валентин и оня изконен български празник Трифон Зарезан е изместен на 14 февруари.
А дали да пишем историческите дати по нов, или стар стил, или да ги оставим преди приемането на Григорианския календар по стария, а след това по новия, си остава и е трудно решим въпрос. Все трябва да се обяснява защо има нов стил.
Министерският съвет: Солунските братя са признати и от нашата църква, и от Рим
Мотивите на правителството за преименуване на храм-паметника: „Като взе предвид целта, с която е построен този храм-паметник, а именно че той е предназначен да напоминюва на бъдещите поколения не един исторически момент, а цяла епоха на родната ни история – оная на нашето Възраждане, на нашите епически борби за освобождение от духовно и политическо иго, които борби не се завършиха на 19 февруарий 1878 г.; като взе предвид още, че споменът на всеславянските просветители, равноапостолите Кирила и Методия, българи по рождение – тоя спомен е бил едничкият, който е подкрепял и одобрявал духа на борците за народни правдини, Министерският съвет в заседанието си от 19 октомври м. г. с редовно държавно постановление, записано в протокола му с номер 166, реши да се преименува тоя храм на името на двамата солунски братя, признати и причислени в лика на светиите както от нашата Източноправославна църква, така и от западната Римокатолическа църква“.
Отговорът на Борис Вазов: „На пръв поглед задачата като че ли е високоблагородна, какво по-хубаво от това да се подхвърли пред целия народ едно ново название, едно ново име, името на тези народни светии, на което ние, тъй да се каже, сме възпитани още от деца да гледаме като на съсредоточающе в себе си цялата българска просветна дейност и като съсредоточающе в себе си цялото народно бъдеще. Но господа народни представители, не трябва да се посяга тъй лесно върху дела, които имат своето минало и своята история. Аз още отсега заявявам, че едни такива посегателства не могат да имат добър край, те не могат да бъдат трайни. Защото този, който се бори против историята, е най-малкото изложен да бъде надвит от нея и няма да успее в своето дело. И аз съм дълбоко уверен, че такава една постановка са се решили да направят господата от правителството само при наличността на една война, на едно военно положение и на една цензура, при която даже това, което се говори в Народното събрание, няма да бъде чуто вън.
Ще си позволя да кажа, че това твърдение, което се среща в мотивите на правителството, не отговаря на истината. Истината е друга, а именно че храм-паметникът е построен изключително за да чествува, да напоминува един исторически момент, една определена историческа епоха“.
Отговаря му еленският народен представител д-р Иван Момчилов: „Много сте акъллия, бе! За хатъра на един батушка, на един хайванин, ще отидем да жертваме и Македония, и бъдещето си“.
За промяната на календара
Ст. Костурков: „Елементарната учтивост поне налага на правителството да иска мнението на Св. синод“.
