Чрез принудително събиране властите винаги са покривали не само държавните разходи, но и са влияли на социалния и икономически живот.
Известният данък върху брадите се появява на 5 септември 1698 г., въведен е от Петър I. Окосмяването по лицето може да се запази само чрез плащане на огромна такса, варираща от 30 до 600 рубли годишно, в зависимост от класа. Този данък е отменен едва през 1772 г. при Екатерина II. Впоследствие данъкът върху брадата беше признат за най-яркия пример за това как хората са били принудени да направят нещо с помощта на пари на държавно ниво. Парламентарният вестник разбра как се променя данъчната система в Русия и света, защо са необходими данъци и кои такси са най-необичайни.
Вечна люлка
Историята на данъчното облагане датира от появата на първите държави – разходите на държавните институции винаги са били плащани чрез данъци.
„Във всички страни това се случи естествено. Например, появи се някакъв принц, имаше нужда от отряд и трябваше да събере пари за поддръжката му. Естествено, те се събират от граждани, живеещи на нейна територия“, каза за парламентарен вестник Сергей Богачев, професор от катедра „Данъци и данъчна администрация“ във Факултета по данъци, одит и бизнес анализ на Финансовия университет .
Данъците са необходими и за поддържане на самата държава: защита на границите, организиране на закона и реда, осигуряване на жителите на медицина и образование. И ако се вземат и премахнат всички данъци, това може да доведе до колапс в много сфери на живота – от образованието и културата до отбраната и здравеопазването.
„Ако се премахнат данъците, гражданите ще са доволни, бизнесмените също, но кой ще контролира качеството на техните продукти, износа, вноса? — попита ръководителят на тази катедра професор Дмитрий Ряховски . – Трудно е да си представим живота си без данъци. Това е вечна борба: държавата иска повече сега, но всеки данъкоплатец иска по-малко и по-добро никога. Каквито и данъци да има, данъкоплатците винаги ще търсят вратички, за да избягат от тази отговорност, а държавата винаги ще се опитва да събере повече. И тези колебания се случват през цялото време.
Само да не измрат
Една от най-строгите данъчни системи е била в Древен Египет. Те взимаха данъци върху почти всичко: от реколтата, от произведеното вино, от продажбата му, от добитъка, от личните парцели.
„В същото време събирането на данъка беше извършено до съвършенство: беше изчислено покачването на река Нил, изчислена беше територията, на която ще бъде донесена тиня, което ще осигури висока реколта. И от тези, които обработваха нивите, веднага се изискваше да съберат определено количество зърно в полза на фараона“, каза Богачев.
Поради прекомерното данъчно бреме египтяните периодично се бунтували, но били потушавани. Но въпреки че тежестта на данъците остана, поне вече не нарастваше, за да не измре населението.
В Древна Гърция всичко е подредено много по-лоялно. Гражданите изобщо не плащаха данъци, средствата за нуждите на града се събираха доброволно, митата се събираха от пристигащите търговци, плюс имаше пазарни такси. По крайбрежието на северноевропейските страни данъчната система беше съобразена с нуждите на викингите, където жителите на определени територии бяха задължени да построят и поддържат един кораб, на който скандинавските моряци отиваха за плячка.
„В Русия данъците първо се образуваха спонтанно – княжеският отряд идваше и събираше данък. Търговските такси и мита се формират под влияние на византийската система. А след татаро-монголското нашествие е възприета системата на империята на Чингис хан, според която населението е трябвало да плаща една десета от всичко: реколта, облекло и население за армията – така нареченият кръвен данък. В същото време монголо-татарите въведоха преброяване на населението, за да отчитат правилно данъците и да определят от кой район колко да вземат, за да издържат армията“, каза Богачев.
Професорът призна, че не знае нито един случай, когато в която и да е страна, поне за кратък период, с изключение на вълнения и революции, всички данъци са напълно премахнати. Такава свобода са имали само древните номади, които не са имали ясни държавни граници.
Бръснете се и се молете
Винаги и навсякъде, в допълнение към основните данъци, в държавата имаше допълнителни данъци, които регулираха социалните въпроси. Същият данък върху брадите при Петър I е ярък пример за това. Също като данъка бездетност в Съветския съюз.
По време на пътуване до Холандия Петър беше възхитен от идеята да наложи акциз върху улова на различни сортове херинга. Пристигайки в Русия, той веднага въвежда акцизи върху риболова и други занаяти.
„Данъците, събирани от Питър, трябваше поне да надвишават разходите за тяхното събиране. Но къде можете да намерите толкова много фискални инспектори, които да събират акциз върху цялата риба, уловена в реките, моретата и океаните на безкрайна Русия? Затова по-късно той намали акциза, като въведе облагане на глава от населението, което се основава на данни от преброяването“, каза Богачев.
Известната поема на Гогол „Мъртви души“ е посветена на събирането на данъци – тя отлично илюстрира злоупотребите в тази област. Данъците продължават да се събират за починалите крепостни до следващото преброяване, но те могат да бъдат ипотекирани, за да получат приличен заем.
Данъкът бездетност в СССР съществува в продължение на половин век; той е въведен от Сталин през 1941 г. и премахнат едва от Елцин през 1992 г. От „ергени, самотни и малофамилни граждани” взимаха първо 5, после 6 процента от заплатата им. Колекцията не само трябваше да стимулира раждаемостта, тя отиваше за подпомагане на самотни и големи майки и за поддържане на домове за сираци.
Предложения за връщане на данъка за бездетност в Русия са били изказвани многократно, но винаги е имало повече противници, отколкото поддръжници. Така още през 2017 г. председателят на Комисията по труда, социалната политика и въпросите на ветераните на Държавната дума Ярослав Нилов в коментар за нашата публикация подчерта, че задачата на държавата е да създаде условия семействата да искат да имат деца и „Налагането на допълнителни данъци на гражданите не ги мотивира по никакъв начин.“ Сенаторът Валери Рязански каза през 2020 г., че „в Русия никога няма да бъдат предприети мерки за принуждаване на гражданите да имат деца“, тъй като „ние отдавна сме откъснати от тази точка в координатната система“.
Професор Богачев даде друг пример за принуждаване на хората да направят нещо с помощта на данъци: „Арабският халифат, който съществува от няколко века, въведе данък зекят за своите единоверци, които изповядват исляма. А тези, които не са мюсюлмани, трябва да плащат данък джизие. Той беше по-висок от закят и много покорени народи трябваше да решат къде да отидат да се молят – в синагога, джамия или църква. Други вероизповедания не бяха забранени, но когато хората преброиха парите си, започнаха да се чудят дали да приемат исляма.
Дмитрий Ряховски припомни, че данъците, освен основната фискална функция, имат и регулаторна функция – да регулират икономическите процеси в страната. Например целеви военен данък по време на Великата отечествена война, който позволи да се съберат десетки милиарди рубли за бюджета.
„Сега има и примери как държавата регулира икономическите процеси в страната с помощта на данъци. Например данъчни облекчения за ИТ предприятия. Благодарение на тях компаниите се развиват активно и стават по-конкурентоспособни. Медицинските и образователните организации имат облекчения по ДДС и данъка върху доходите, плащат само данъци върху заплатите и това също е голяма подкрепа“, отбеляза Ряховски.
За успех – в Сибир
Държавите се развиха и данъчните системи ги последваха. Професор Богачев нарече управлението на Александър I най-успешният период в руската данъчна история, благодарение на реформаторската дейност на държавния секретар Михаил Сперански.
„Той за първи път създаде бюджета на Руската империя, като отдели съдебния бюджет от бюджета за развитие на страната, извърши първите реформи, свързани с хазната, данъчното облагане, приходната и разходната част на бюджета и уеднакви всички правни актове. . Стана популярен изразът му, че данъците не бива да пресъхват източникът, който пълни държавната хазна”, каза Богачев.
Успехите на Сперански се чуха и в чужбина. Наполеон, когато сключи Тилзитския договор с Русия през 1807 г., поиска от Александър I да размени своя държавен секретар за което и да е царство. Вярно, самият реформатор си създаде много врагове в родината си и тъй като искаше равно и справедливо законодателство за всички, той въведе данъчно облагане на благородниците. В крайна сметка той е заточен в Сибир, въпреки че по-късно е назначен за сибирски генерал-губернатор. Той реформира всичко и там – записва всички дейности на провинцията, въвежда образцов ред там, а впоследствие императорът отменя събирането на данъци от благородниците поради оплаквания от обкръжението му.
„Светлите мисли на Сперански помогнаха на държавата да натрупа средства за победата над Наполеон и до известна степен спасиха страната“, заключи Богачев.
Предприемчиви Мъск и Тръмп
„Текущото състояние на данъчната система в Русия може да се определи като умерено фискално. Имаме средна данъчна тежест върху предприятията в сравнение с развитите европейски страни, САЩ и Канада“, подчерта Сергей Богачев.
Пълният списък на данъците в Русия се определя от Данъчния кодекс. Автономните републики, територии и региони нямат право да въвеждат свои собствени данъци, но могат да определят свои собствени ставки за регионалните данъци, например имущество и транспорт.
В САЩ е позволена много повече свобода. Мнозина са чували за решението на Илон Мъск да премести централата на социалната мрежа X и Space X от Калифорния в Тексас. Освен идеологически съображения, причината е най-високият подоходен данък в страната, който Калифорния събира – 13,3 процента. И Тексас има нулеви данъчни ставки върху доходите и капиталовите печалби.
„Всяка данъчна система има своите национални характеристики и всички те имат право на съществуване. В САЩ например начисляват данък върху оборота, докато в Европа и Русия начисляват данък върху добавената стойност. Но и двете са косвени данъци върху продажбите“, отбеляза проф. Богачев.
Предприемачите често, казва той, „гласуват с краката си“, като Илън Мъск, използвайки данъчните възможности, които държавата позволява, или регистрират бизнеси в чужбина. Един от последните подобни примери включва Доналд Тръмп. В огромното си имение в Ню Джърси, или по-скоро на голф игрище, той погреба бившата си съпруга Ивана през 2022 г. Според американските медии той е направил това, за да избегне плащането на поземлен данък, който е около 80 хиляди долара годишно. Гробът му позволи да прекласифицира земята като гробище, за което според държавните закони изобщо не е необходимо да се плаща.
Най-необичайният в света
Италия може да се нарече лидер сред страните от ЕС по отношение на броя на странните данъци. Един от тях, данъкът в сянка, беше въведен във Венеция през 1993 г. Всички собственици на кафенета и магазини, разположени под слънчеви сенници, чиято сянка пада върху общинска земя, бяха задължени да я плащат. Поради това много кафенета във Венеция са изоставили напълно тентите.
На островите Майорка, Ибиса и Менорка туристите трябва да платят 1 евро на ден, ако искат да се попечат на слънце. Властите използват тези данъци за реконструкция и поддръжка на курортите.
Жителите на Армения все още плащат данък за отстраняване на пътния прах от градските улици и дворове. Данъкът, приет в началото на 20 век, се изчислява на базата на квадратни метри чиста площ.
В Австрия, която е известна със своите ски курорти, се събира т. нар. данък гипс от туристите. Това е ски такса, която е включена в цената на пътуването. Приходите се прехвърлят на местни болници, където се лекуват ранени туристи.
Угандийските власти въведоха данък върху социалните мрежи през 2018 г. поради факта, че има твърде много слухове, включително тези, свързани с местните власти, и много пари се харчат за борба с дезинформацията. Блогърите трябва да плащат още повече. За неплащане на данъци се предвижда тежко наказание до 12 месеца затвор.
https://www.pnp.ru
