Много хора вече с облекчение гледат на подобна диагноза, а певецът Роби Уилямс я нарича “карта за измъкване от всяка ситуация”
Имам синдром на дефицит на внимание и хиперактивност ADHD, но току-що научих и че съм малко аутист, което всъщност много ме радва, защото обяснява толкова много”, обяви изненадващо на събитие Роби Уилямс. Той промотираше модната си марка, което още повече хвърли в смут присъстващите, тъй като разкриването на подобни диагнози доскоро бе свързано с големи притеснения и известна доза неудобство. На аутистите масово се гледаше като на хора, които не са наред с главата и по тази причина не могат да са успешни в живота.
Благодарение на многото направени проучвания и разяснителни кампании отдавна вече не е така. Знае се, че въпреки промените в развитието на мозъка те успяват да социализират и да се образоват. Някои стават и задълбочени професионалисти в дадена област. Даже в западните държави се наблюдава уклон към обявяване на всяко проблемно поведение за връзки с аутистичния спектър, заради което експерти и политици говорят за “епидемия от аутизъм”. Сред тях например е здравният министър на САЩ Робърт Кенеди – младши, който разпореди да се проведе мащабно проучване в страната по въпроса. То трябва да установи защо случаите на аутизъм се увеличават с толкова бързи темпове. Ако преди 20 години едно на всеки 150 деца в Америка е получавало такава диагноза, то сега вече е едно на всеки 36. Робърт Кенеди – младши допусна, че
причината може да се крие в по-честото ваксиниране,
макар подобна теория многократно да е опровергавана от специалистите.
“След като десетилетия наред учени от цял свят изследваха генетичните и неврологичните причини за аутизма, очакването изведнъж да се установи защо случаите се увеличават ми се струва нереалистично”, коментира Джеф Бърд, когнитивен невролог и експерт по заболяването в Оксфордския университет. По думите му учените са сигурни, че това се дължи на генетиката, но се нуждаят от още проучвания по въпроса, които да обхващат по-дълъг период от време. “Диагностицирането на аутизма винаги е било най-голямото предизвикателство в изследванията, тъй като нямаме биологичен маркер за него. Това изправя пред трудности изследователите, които се опитват да разберат биологичните причини за аутизма”, обяснява експертът. Според досегашните проучвания около 80 на сто от случаите са свързани с наследствени генни мутации и разстройствата от аутистичния спектър се случват в мозъка още в ранна възраст. При някои те са по-изразени и могат да се открият сравнително лесно, тъй като се проявяват в неща като раздразнителност при докосване или светлина, трудности при общуване и учене.
За други хора като Роби Уилямс обаче са необходими десетилетия. 52-годишният певец почти през целия си живот страда от тревожност и психични проблеми. Когато музикалната му кариера тръгва нагоре, започва да получава паникатаки и изпада в депресия. Опитва се да потуши постоянната си тревожност с алкохол и наркотици, което още повече задълбочава неговите проблеми. В продължение на години му е трудно да напусне дома си заради паникатаки и страх от отворени пространства. На няколко пъти се налага да постъпи в клиника, за да се лекува.
Когато е диагностициран с дефицит на внимание и хиперактивност, се насочва към различни творчески дейности, за да си помогне да се фокусира. “С ADHD можете напълно и абсолютно да се концентрирате върху нещо 1000%, но с абсолютно всичко останало просто не можете да го направите. Попитайте децата ми”, казва британският певец. Той признава, че е напълно обсебен да създава изображения и да прави смешни неща, тъй като по този начин използва креативния си мозък напълно и не се паникьосва и плаши от нищо.
“Отне ми почти няколко десетилетия, за да се преборя с това. Аз съм олимпиец по носене на маски, защото успявах да правя запомнящи се неща и да изглеждам самодоволен, което да постави лицето ми върху плакати и да кара хората да купуват билети за концертите ми, но всъщност през цялото време се чувствах точно обратното”, казва Уилямс. Затова той приема с облекчение новата си диагноза. “Тя вече е моята карта за измъкване от всяка ситуация и странните неща, които правя. Просто казвам: “Съжалявам, аутист съм”, споделя певецът.
Откровеният начин, по който звезди като него говорят за психичните си проблеми, всъщност много помага на изпитващите подобни трудности да осъзнават какво се случва с тях и да търсят специализирана помощ. Даже някои експерти смятат, че точно на по-добрата осведоменост и разбиране за аутизма се дължи увеличаването на броя на диагностицираните.
Пионерът в изследванията на заболяването професор Дейм Ута Фрит обаче предупреди, че дефиницията за аутизъм е станала твърде широка в резултат на подвеждащи идеи, разпространявани в социалните мрежи. “Всеки може да го има в днешно време, тъй като се е превърнал в “обща” диагноза за други психологически проблеми”, посочи известната експертка по когнитивно развитие. Тя припомня, че когато е идентифициран за първи път през 40-те години на миналия век, аутизмът се е отнасял до малка група деца със сериозни трудности в социалното взаимодействие, комуникацията и поведението. С течение на времето определението се е разширило, за да включи хора с по-леки симптоми и без езикови или обучителни проблеми.
“Днес всеки, независимо от възрастта или нивото на интелигентност, може да бъде диагностициран с аутизъм, ако отговаря на определени критерии. Макар че това помага за намаляване на стигмата, то също така създава напрежение”, казва проф. Фрит. По думите ѝ диагнозата е станала част от популярната култура, тъй като социалните мрежи, филмите и онлайн общностите са помогнали на хората да споделят опит, но също така са разпространили опростени или подвеждащи идеи. Затова тя призова медицинските специалисти да идентифицират други психологически проблеми, които може да са в играта, и да лекуват пациентите по подходящ начин.
“Има начини за намаляване на симптомите на тревожно разстройство
и депресия, както и за изграждане на устойчивост при значителен социален стрес”, смята проф. Фрит, но добавя, че тези подходи не са подходящи за аутизъм, диагностициран в детска възраст. Причината е, че той е доживотно увреждане, което влияе върху начина, по който хората преживяват и взаимодействат със света. Води до проблеми с комуникацията, социализацията и ученето. Някои пациенти също са изложени на по-висок риск от редица физически и психически здравословни проблеми, включително епилепсия, хранителни разстройства и тревожност.
“Аутистичният човек може да бъде много различен един от друг, всеки с уникален набор от силни страни и предизвикателства. Истинският дебат за него е как да се справим с хроничните неравенства, с които се сблъсква и как да получи правилната подкрепа на ранен етап”, казва проф. Фрит.
