БГНЕС
Бенфика се превърна в клуб, който по навик „смила“ треньори, обещавайки им мащабни проекти, докато в действителност им предоставя непълен пъзел. Спортният коментатор Луиш Агилар анализира пред A Bola порочния кръг, в който лисабонският гранд е попаднал през последните години – „един вид чистилище, където надеждата се възражда всяко лято, само за да бъде бавно погълната до следващата зима“.
Дискусията за бъдещето на Жозе Моуриньо не е нищо ново, а по-скоро поредната глава от повтарящ се разказ. Преди него бяха Рогер Шмидт и Бруно Лаже, но според Агилар въпросът никога не е бил само в треньора, а в „последователността на един проект, който сякаш се разпада при първия признак на разочарование“.
Този път обаче ситуацията е по-тежка заради огромната инвестиция от над 130 милиона евро. Вместо стабилност, Бенфика изглежда парадоксално по-слаб отбор. „Размяната на доказана ефективност за повтаряща се несигурност е друго нещо. И Бенфика направи това твърде много пъти в един трансферен прозорец“, посочва анализаторът. Усещането е, че отборът е станал по-скъп, но по-малко конкурентоспособен, а зимните трансфери само са усилили грешките.
