Оригиналното изображение е намерено от историка д-р Иво Жейнов
Снимката на рисунката от архива на Никола Обретенов
Малко известно е, че автор на тази рисунка е революционерът Никола Сакелариев. Напълно неизвестно пък е, че оригиналът е достигнал до наши дни и е открит през 80-те години от русенския историк д-р Иво Жейнов в дома на Христина Теохарова, внучка на сестрата на Сакелариев – Кириаки. По това изображение през 1875 г. дъщерята на легендарната Баба Тонка – Петрана Обретенова, извезва лъва с короната върху знамето на Червеноводската чета, станало по-късно знаме на Ботевата чета. Малко преди да си отиде от този свят на 4 август т.г., д-р Иво Жейнов разказа пред „Телеграф“ как точно е открил оригиналната рисунка на Сакелариев.
Късмет
През 80-те години младият тогава историк е бил на работа в Русенския музей и е имал късмета да се познава лично с родственицата на революционера Христина Теохарова, вече доста възрастна жена. Самият Никола Сакелариев е бил член на Русенския революционен комитет и негов куриер. Работил е като контрольор на турското корабче по линията Русе – Гюргево – важен канал за пренасяне на революционната поща.
По този канал от Русе е пренесено и знамето на Ботевата чета. В своя приятелски кръг Сакелариев казвал, че е чиновник на османската власт и в същото време се бори срещу нея. Той не е оставил потомство, тъй като е арестуван през 1877 г. и изпратен на заточение, където умира съвсем млад. Спомените на семейство Сакелариеви съхранява внучката на сестра му – Христина Теохарова.
Къщата й е била една от най-старите в Русе – над 200-годишна. За съжаление вече е съборена, за да се построи нова сграда. Била е завещана от Димитър хаджи Русев на сестра му Петрана, която е майка на Никола Сакелариев. И в този много богат на спомени дом се съхранявали ценни за нашата история предмети.
Когато Иво Жейнов отишъл в къщата, Христина Теохарова му показала една стара книга от семейната библиотека.
На празна страница била рисунката на Никола Сакелариев, изобразяваща изправен лъв с корона на главата. А на тавана събирал прах стар австрийски часовник, който някога имал в надстройката си фигура на легнал лъв, послужил за модел на Сакелариев. Тази фигура била прототипът на лъва от знамето на Ботевата чета. В семейната памет останал споменът, че за пръв път талантливият Никола рисува лъва, когато е ученик в четвърти клас. За да може да рисува лъва в изправено положение, той е махнал фигурата от часовника. А когато дошло време да се ушие знамето, младите революционери използвали тази рисунка, която им била позната още от ученическите години.
Реликви
Жейнов предложил на Христина Теохарова да предаде на Русенския музей срещу заплащане семейните реликви – книгата с рисунката, австрийския часовник (фигурата на лъва не е била запазена – б.а.) и едно старо огледало, и тя се съгласила. Каква е по-нататък съдбата на тези предмети историкът не знаеше, тъй като от много отдавна не работеше в този музей, но се надяваше те да са съхранени. Спомена, че е виждал подобен часовник с лъв в надстройката на илюстрована картичка, отпечатана в ГДР, където е била издадена цяла серия с такива стари часовници. Жейнов уточни също, че снимка на рисунката на лъва на Сакелариев се пази в архива на Никола Обретенов.
По-нататък историята е описана. Байракът е ушит през 1875 г. за Червеноводската чета, сформирана след решението на Българския революционен централен комитет в Букурещ за вдигане на повсеместно въстание. Русенският революционен комитет играе важна роля в подготовката на това дело. Решено е да се сформира чета в село Червена вода и към нея да се присъединят въстаници от околностите. Сестрата на Никола Обретенов – Петрана, и Тодор Чунчулов, по занятие сърмаджия, ушиват знамето в дома на Баба Тонка.
По описанията е направена възстановка на знамето, лъвът е без короната
Петрана извезва разярения лъв и надписа „Свобода или смърт“, а Чунчулов прави сърмената обшивка на гривата. Четникът Велко Абаджиев дава следното описание на байрака: „…знамето от атлазен плат, дълго около два метра, обшито със златна сърма така: от едната страна разярен коронован лъв, изправен на задните си крака, над него надпис „Свобода или смърт“, под него 1875 г.; от другата страна „Каран“ (комитетското име на селото)…“.
На гърба на знамето е имало надпис Каран
Знамето е осветено в църквата в Червена вода от двама местни свещеници. След неуспеха на Червеноводската чета то е прибрано в дома на семейство Обретенови и пренесено в края на декември 1875 г. в Гюргево от сестрата на един от основателите на Русенския революционен комитет Ради Иванов – Величка Иванова. Младата жена увива байрака около кръста си, слага едно дебело зимно палто и с корабчето го пренася в Гюргево, където го предава на Никола Обретенов.
Спомени
Когато Ботевите четници завладяват кораба „Радецки“, Никола Обретенов предава на Христо Ботев знамето на Червеноводската чета. В спомените си синът на Баба Тонка пише: „Аз извадих знамето от бохчичката си и го подадох на Ботьова. Той остана възхитен от него. Капитанът даде заповед на матросите да донесат един прът от ония, с които мереха водата, и с няколко гвоздея да приковат на него плата. Подадох знамето развято на Ботьова. Той извика Никола Куруто, предаде му знамето и му каза: „Предавам ти това знаме, целуни го веднъж и дръж го тъй, щото да умреш с него – и неприятелят да не може да го вземе от ръцете ти!“. Така Никола Симов-Куруто става първият знаменосец на Ботевата чета.
С това знаме се водят боевете при Милин камък, Камарата и Йолковица. Никола Симов намира смъртта си в боя при Милин камък. Войводата определя за втори знаменосец Димитър Стефанов-Казака от Сливен. На 20 май в боя при Камарата Димитър Казака е със знамето до Ботев. Следите на този легендарен байрак се губят след боя на четата при Рашов дол.
